Лъчезар Еленков (21.07.1936 - 06.09.2020) 

СБОГОМ, ПОЕТЕ! ЛЪЧЕЗАРИЕТО ТИ ОСТАВА ДА СВЕТИ...

Брой 11-12, ноември - декември 2020

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември – Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата – 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота, и творчеството му...

„...Най-главното задължение на истинския писател е да бъде трубадур на истината. Да защитава доброто от клещите на злото. И още нещо – социалното присъствие в текстовете на писателя е задължително, за да остави своя следа в литературата. И светлина – да ги озарява, макар мракът да е завладял битието на народа. Истинският писател е дете на слънцето! Но за това са необходими мъжество и всеотдайност, за да постигнеш невъзможното. Поне да се стремиш към него...“

Това са думи на големия български поет, писател, публицист, общественик и главен редактор на вестниците „Жарава“ и „Моята вяра“ Лъчезар Еленков от едно от последните му интервюта, излязло миналата година във в. „Дума“. Тези думи синтезират онзи заряд, който носеше самият Лъчезар и в живота, и в творчеството си. Заряд от светлина и устрем към хуманизъм, солидарност...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор