НОВИЯТ ПРОЕКТ НА ДЖЕРЕМИ КОРБИН: „МИР И СПРАВЕДЛИВОСТ“

Брой 1-2, януари - февруари 2021

Проектът бе официално обявен на 17 януари 2021 година. Корбин коментира неговата същност и приоритети предварително в специално интервю за списание „Jacobin“.*

 

– Когато пандемията започна, мнозина се надяваха, че това ще доведе до широкообхватна политическа промяна и международно сътрудничество. Но в доклад от тази седмица се казва, че се е случило нещо съвсем различно: най-богатите страни трупат ваксини, докато в голяма част от света по-малко от един на всеки десет души ще получи ваксина през 2021 г. Какво може да се направи, за да се наложи ефективен отговор на пандемията?

– Начинът, по който се организира разпространението на ваксини, е разочароващ. Когато Световната здравна организация обяви пандемията, тя поиска от държавите да вземат подходящи мерки. Някои го направиха, други не. Много хора загубиха живота си, защото в много страни не беше въведен режима за тестване, за който настояваше СЗО – включително Великобритания и САЩ.

Тази криза изложи на показ всички неравенства по света. А в бъдеще ще има повече такива непознати вируси. Така че е необходимо да приемем сериозно нуждата от Световна здравна програма.

СЗО говори от години за нуждата от достъп до универсална здравна грижа. Ако светът е способен да се обедини в усилията за справяне с ебола, същото може да бъде направено с коронавируса. Мнозина обаче изглеждат по-заинтересовани от това как да защитят себе си, отколкото да се постигне глобална защита. Но в крайна сметка няма как да се скриеш от такова масово заразяване.

– След избирането на Байдън той говори за възстановяване на лидерството“ на САЩ в света. Заявява, че ще се върне в Парижкото климатично споразумение, но същевременно критикува Тръмп заради дистанцирането на НАТО и предполагаемата му мекота към Китай. Виждате ли президентството на Байдън като по-податливо на натиск за действия по отношение на климата и кризата с COVID-19, или всичко се свежда до препотвърждаване на хегемонията на САЩ?

– Всичко това е доста противоречиво. След като вече бе спечелил номинацията, Байдън се отдалечи още повече от дневния ред, предлаган от Бърни Сандърс. Добре е, че ще се присъедини отново към Парижкото споразумение и ще участва в международните усилия за климата – трудно е да се доближим до нулеви емисии, ако САЩ, Китай и Индия не са въвлечени.

Но ме притеснява, когато той заговори за потвърждаване на американското лидерство в Азиатско-Тихоокеанския регион и НАТО. Кризата с COVID-19 демонстрира, че онова, което носи истинска сигурност, е уважението към здравните нужди на целия свят. Вместо това имаме засилване на реторика в стила на Студената война и от двете страни на Атлантика, а подозирам и затвърждаване на конфликта между НАТО и Русия.

Така че ние се нуждаем от много силно движение за мир и справедливост в САЩ и Европа. През последното десетилетие съм окуражен от това, как левицата в САЩ започна да се утвърждава чрез кампанията на Сандърс, чрез социалистическите групи в рамките на Демократическата партия и много профсъюзи. Очевидно е, че има огромни проблеми, които се нуждаят от решение. Но движението „Животът на чернокожите има значение“ е фантастично и доведе до преоценка както на историята на САЩ, така и на европейския колониализъм. Ако следващото поколение има по-добро разбиране за миналото от сегашното, то аз съм обнадежден за света.

Проектът за мир и справедливост ще цели да подсигури, че отношението към международните въпроси е част от публичния дебат, от научните изследвания, от активизма. Тези въпроси са пряко свързани и с икономиката и живота на хората в страната. Ако увеличаваме все повече харчовете за оръжия, не повишаваме данъчното облагане на най-богатите и следваме икономическа стратегия на изплащане на дълговете, възникнали по време на коронавирусната криза, то тогава единствената възможност за правителството е да замрази заплатите, да ореже парите за здравеопазване, образование, жилища и други ключови пера от бюджета, и да наложи дори по-жесток остеритет, отколкото след 2010 г.

– Латиноамериканската политика има особено важно значение за оформянето на вашите виждания. Наскоро Вие разказахте пред Jacobin за пътуване до Чили и Боливия през 1969 г., малко преди избирането на Салвадор Алиенде. Тази година насред всички мрачни обстоятелства и загуби една светлина в тунела бе изборната победа на Движението за социализъм (MAS) в Боливия. Смятате ли, че в сегашните процеси в Латинска Америка има някакви уроци за това как да правим политика и тук?

– Да, защото устойчивостта на посланието за социална справедливост е много силна.

Бях в Чили през 1969 г., когато „Народно единство“ бе току-що сформирано. Аз бях на 19 години, наблюдавах какво се случва, слушах прекрасна фолклорна музика, видях хора от различни политически позиции и етнически произход да се обединяват с левицата.

Това доведе до победата на „Народно единство“ през 1970 г., макар и с под 40% от вота. Алиенде сформира администрация, която направи толкова много за подобряване условията на живот, образованието, жилищата и културните възможности на бедните. Той бе свален от ЦРУ в сътрудничество с чилийските военни чрез брутален преврат. Но неговият дух продължава да е жив.

Кой помни Пиночет с обич и кой помни Алиенде с обич? Мисля, че всички знаем отговора. Неговият завет е огромен: по време на протестите в Чили през миналата година, които доведоха до референдум и обществено обсъждане на нова конституция, чии имена се чуваха постоянно? На Алиенде, Виктор Хора, Пабло Неруда…

Подобна е ситуацията и в Бразилия: Лула положи основата на Работническата партия. Тя се превърна в мощна политическа сила, печелеше избори, но Лула и Дилма Русеф бяха отстранени чрез нещо, което може да бъде наречено само съдебен преврат. Въпреки това днес силата на Работническата партия се възстановява заради мерките, които въведоха за намаляване на бедността, докато бяха на власт. Устойчивостта на посланието е огромна.

Същото е и в Боливия – партия MAS бе създадена на основата на отколешната традиция на радикалната политика, имаща десетилетна история. В Боливия също така има много по-силно усещане за не-испанска хегемония в сравнение с други латиноамерикански държави и много голямо езиково разнообразие. Съпротивата срещу приватизацията на водата подхрани разрастването на движението, което в крайна сметка направи Ево Моралес президент. Той бе насилствено премахнат и трябваше да отиде в Мексико, после и Аржентина, преди да може да се върне в Боливия. Но неговото място в историята е абсолютно безспорно. Пожелавам всичко най-добро на новото правителство в Боливия – и се надявам то да продължи преразпределението на власт и богатство, което правителството на Ево постигна.

– Вие сте посветил пет десетилетия на работа за интернационална солидарност, най-често в директна опозиция на британското правителство към съответния момент. Без да задълбаваме в подробностите около вашето временно отстраняване от партията, последните няколко месеца изглеждат особено маккартистки. Има ли нещо ново във всичко това – различно ли е от атаките срещу лявото през 80-те, по времето на Маргарет Тачър?

– Истината е, че ако отстояващ послание, което отправя предизвикателство към недемократичната власт на някои медийни източници, както и към несправедливостите и неравенствата в нашето общество, то те ще отвърнат на удара. Аз знам това. От много време търпя всички тези глупости и несъмнено ще трябва да продължавам да го правя.

Но това е цена, която си струва да бъде платена, ако успяваш да отправяш послание за социална справедливост, което да дава на хората надежда и оптимизъм. На срещите, които провеждам, винаги казвам: властта съществува на много места, само частично тя се свежда до това, да заемаш избираеми длъжности. Става въпрос и за силата на общностите да променят нещата, да предотвратяват затварянето на фабрики, да отварят училища, детски градини, паркове и културни центрове, да извоюват чист въздух и вода, където те са замърсени. Всички тези неща овластяват хората и това трябва да е целта на нашата политическа мисия – овластяване на хората напук на елитите, които не искат те да бъдат овластявани.

– За да завършим с въпроса за Проекта за мир и справедливост – как хората биха могли да се включат?

– Това е нов и вълнуващ проект – и непозната територия за всички ни.

Ние ще се стремим да анализираме проблемите, да организираме, свързваме и подсилваме вече съществуващи групи и да подкрепяме големи кампании за промяна. Ние искаме да си сътрудничим, а не да се конкурираме с другите. Вече сме получили послания за подкрепа от организации като Кампанията за истина и справедливост в Йоркшир и синдикати в Боливия и САЩ. Свързването на тези кампании, виждането едновременно на малките и големите картини е изключително важно.

Ще работим съвместно с профсъюзи и социални движения за изграждането на мрежа от организатори, местни активисти, мислители и лидери, за споделянето на опит и генериране на идеи за решения на общите ни проблеми. Независимо дали става въпрос за  работниците в завода на Rolls-Royce, защитаващи работните си места, или огромните протести в Индия, за гладуващите деца в една от най-богатите страни в света или за отчаяните бежанци, бягащи от война и кризи.

Ще комбинираме изследователския и анализаторски капацитет с организационната дейност и воденето на конкретни кампании. Ще можем и да надграждаме над популярните социалистически политики, разработени в Лейбъристката партия през изминалите пет години.

 

* По https://baricada.org/2020/12/15/corby-peace-justice/, 15 декември 2020 г. Интервю за „Jacobyn“, със съкращения.

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор