Нако Стефанов е професор, доктор на философските науки и доктор по история. Изследовател на политиката, стопанствата и стопанската история на страните от Източна, Южна и Югоизточна Азия, както и на световната икономика. Геополитически и геоикономически анализатор, експерт и консултант по стопанско управление, автор на над 60 монографии и книги, както и на много статии.

 

100 ГОДИНИ ККП И ПОСТИЖЕНИЯТА НА СЪВРЕМЕНЕН КИТАЙ

Брой 9-10, септември-октомври 2021

Китай празнува Деня на основаването на Китайската комунистическа партия (ККП) на 1 юли. Това е празник от голямо национално значение, защото Китайската комунистическа партия – ККП, е управляващата партия в страната и едновременно с това най-голямата политическа партия в света. Тази година се навършват 100 години от създаването на ККП през 1921 година. Несъмнено един век развитие е време, когато може да се направи историческа равносметка на изминатия път – на грешките и пораженията, на колебанията, но и на преодолените проблеми, на победите и постиженията. От позициите на целия този безценен опит следва да се преценят перспективите и да се заложат бъдещите цели.

Китайските комунисти в борба 
за национално единение и независимост
 
Създаването на Партията на китайските комунисти до голяма степен е плод на широка патриотична вълна – Движението 4 май. То е мощен антиимпериалистически, главно антияпонски протест, възникнал в Китай през май – юни 1919 г. Причината за този протест е решението на Парижката мирна конференция да не се връщат на Китай завзетите от Япония бивши германски концесии в провинция Шандун.
Това решение на победителите в Първата световна война води до поврат във възгледите на китайската интелигенция и студентство, които се в основата на Движението 4 май. Тези социални слоеве, които са тръгнали да преодоляват традиционната китайска култура в посока на възприемане на западната либерална мисъл, в един миг осъзнават, че зад усмихнатата маска на западния либерализъм се крие грозната муцуна на звяра на колониализма и империализма. 
 
От друга страна, под въздействието на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия започва масова преориентация на китайската студентска младеж и патриотичната интелигенция в посока на марксизма. Всичко това формира социално-политическата атмосфера за провеждане в началото на юли 1921 г. в Шанхай на Първия конгрес, родил Китайската комунистическа партия, начело на която застава Чен Дусю, а сред основателите са също фигури като Ли Даджао и Ли Лисан. 
 
От първия ден на своето възникване Партията на китайските комунисти активно се включва в антиимпериалистическата борба на китайския народ. През 1924 г. заедно с буржоазно-демократичната Националистическа партия на Китай (Джунго Гоминдан) те изграждат Единен национално-революционен фронт. Фронтът си поставя за цел обединението на страната, разпокъсвана от различни регионални милитаристки групировки и отхвърляне на полуколониалната зависимост от Запада и Япония.
 
Появата и засилването на антидемократични настроения в Гоминдана под ръководството на Чан Кайши и последвалите антикомунистически репресии дават началото на продължителна Гражданска война на китайска земя. В отговор на въоръжените действия на взелите връх в Гоминдана реакционни елементи се формира Червената армия на Китай под ръководството на Мао Дзъдун и Джу Де, която съумява да създаде във вътрешността на страната свободната зона на Китайската съветска република.
 
През 1934 г. силите на правителствената армия на Гоминдана започват война на унищожение срещу Китайската съветска република. С неимоверни усилия китайските комунисти извоюват ценна победа, с която може да се каже, че започва веригата от постижения на ККП, довела днес Китай сред великите сили в света. Става дума за „Великия поход“ (1934‒1935), когато китайската Червена армия е принудена да напусне намиращия се под контрола на китайските комунисти Централен район и да се установи в нова територия между провинциите Шанси и Гансу.
 
Междувременно на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Лугоу (моста на Марко Поло) започва откритата война на Япония против Китай, която дотогава се води по един завоалиран начин чрез т.нар. локални инциденти. Японското командване планира да осъществи „блиц-криг“, т.е. да покори цял Китай за три месеца. Правителствената армия на Китай под ръководството на правителството на Гоминдана търпи поражения. В обстановката на жестока японска агресия, въпреки съпротивата даже на висшето ръководство на Гоминдана в лицето на Чан Кайши, се стига още веднъж до формиране на Единен фронт с Гоминдана. Но въпреки това враждебността в отношенията между двете партии и ръководените от тях въоръжени сили остава да съществува. Много характерен е, например, случаят през юни‒юли 1945 г., когато както японските войски, така и тези на китайските националисти, провеждат наказателни операции срещу Особения район, намиращ се под командването на ККП. Следва да се отбележи, че от самото начало антияпонската война в Китай има два фронта, които се различават рязко по характер, стратегия и тактика: 
 
(1) Партизански фронт зад вражеските линии, ръководен от комунистите. Тук следва да се подчертае, че в една част от времето на тази т.нар. Втора японо-китайска война Япония използва над 70% от силите си при контрапартизански операции в Североизточен, Северен, Централен и Южен Китай;
(2) Фронт от редовните правителствени войски, под командването на правителството, доминирано от Гоминдана. В самия Гоминдан, т.е. Националистическата партия на Китай, съществуват противоречия и колебания във връзка с това да се води решителна война с агресора. Така, например, от страна на имперска Япония се правят предложения към гоминдановското правителство за мир при изгодни за японците условия. Това засилва вътрешните противоречия сред китайските националисти и води до предателството на бившия вицепремиер Ван Дзинвей. По този начин през март 1940 г. Япония съумява да сформира марионетно китайско правителство в Нанкин, начело на което застава именно Ван Дзинвей. От това марионетно правителство Япония получава политическа и военна подкрепа в борбата срещу централното правителство и партизаните в тила.
В неравната борба със силния, опитен, въоръжен до зъби противник, какъвто е японската имперска армия, китайските комунисти демонстрират храброст и всеотдайност. Това допринася за рязко усилване на авторитета на ККП и китайската Червена армия. За осемте години на военни действия броят на членовете на ККП се увеличава от 40 хиляди на 1 200 000 души, а броят на партийните военни формирования е увеличен от 30 хиляди на 1 милион. Междувременно събитията през август 1945 г. вървят с все по-бърз ход. Решаващата помощ на съюзниците от Антифашистката коалиция става нанасянето на поражение на милитаристка Япония. Специално за Китай от огромно значение е включването на СССР във войната срещу имперска Япония. На 8 август 1945 г. СССР официално се присъединява към Потсдамската декларация на САЩ, Великобритания и Китай и обявява война на Япония, а на 9 август започва бойни действия в Манджурия. Бързото настъпление на Червената армия в Североизточен Китай обрича на поражение Квантунската армия На 10 август главнокомандващият силите на ККП Джу Де заповядва настъпление срещу японците по целия фронт. На 11 август подобна заповед издава Чан Кайши, в която конкретно е предвидено 4-та и 8-а армия, които са под командването на ККП, да не участват.
На 10 август Японското имперско правителство взема решение за безусловна капитулация. На 14 август 1945 г. с Указ на императора е обявена капитулацията на имперска Япония. На 2 септември 1945 г. в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“ официално е подписан актът за капитулация на Япония. На 9 септември 1945 г. Хъ Инцин, представляващ правителството на Република Китай и съюзното командване в Югоизточна Азия, приема капитулацията на командващия японските сили в Китай генерал Окамура Ясуджи. С това се слага край на Втората световна война в Азия.
 
За да завършим този въпрос, трябва да подчертаем, че във Втората световна война, тази най-страшна война в човешката история, Китай воюва не даже осем години, ако вземем за начало 1937 г., а цели 14 години, ако отчетем, че на китайска земя се водят бойни действия още от 1931 г. За това време по оценка на западните историци китайските загуби са 4 милиона войници и офицери и 16 милиона мирни жители. Но по съвременните данни на Китай в този скръбен списък са 35 милиона военни и мирни жертви. На Китайския фронт са съсредоточени по-голямата част от японските въоръжение сили през цялото време на войната в Азиатско-Тихоокеанския регион. Всичко това е доказателство за стратегическия принос на китайския народ във Великата победа над фашизма и милитаризма.
 
Китайската комунистическа партия 
на борба за социално освобождение на трудовите хора 
на Китай и за модернизация на страната
 
Поражението на милитаристка Япония и краят на Втората световна война не носят дългоочаквания траен мир на Китай. Политиката на конфронтация, водена от Гоминдана, води до започване на Втора гражданска война през 1946 г. Въпреки първоначалните успехи на силите на Гоминдана зад китайските комунисти застава огромното селско население на Китай. Започнатата в районите под контрола на ККП аграрна реформа, експроприираща земята на едрите земевладелци и преразпределяща я в полза на тези, които обработват земята, става решаващ фактор за подкрепата, която оказват огромните трудови маси на комунистите. Курсът на ККП, воден под лозунгите, предложени от Мао Дзъдун „Селото обкръжава града“ и „Винтовката ражда власт“, се оказва успешна стратегия, довела до победата на ККП в Гражданската война с Гоминдана и създаването на 1 октомври 1949 г. на Китайската народна република. Това става едно огромно постижение за китайския народ – създаването на първата държава на трудовите хора на китайска земя. 
 
Политическите и социално-икономическите процеси в първите години, след като ККП взема властта, се отличават със своята нееднозначност и суровост, което е характерно за всяка революция, доколкото става дума за осъществяване на качествени промени в закъсняло традиционно общество, което се стреми да излезе от „пашкула“ на своя консерватизъм и архаичност. В страната е въведен т.нар. централизиран планов модел, заимстван от опита на СССР. Не може да не подчертаем, че този модел е изключително ефективен в условия, когато обществото се нуждае от екстензивен тип растеж. Относително ограничените мащаби на икономиката в началото на индустриализацията, определената еднозначност на задачите и приоритетите на икономическия растеж, както и огромната разлика в ефективността между индустриализираните и неиндустриализираните отрасли, създават обективни условия директивната централизация на ръководството на стопанството да съдейства за значителната динамика на социално-икономическите процеси.
 
Първоначалният период на развитие на КНР от 1949 г. до края на 70-те години се характеризира с две сложни и вътрешнопротиворечиви събития – т.нар. Голям скок и Великата културна пролетарска революция. Тук ще подчертаем, че по своята същност това е време на мъчителна революционна трансформация, която на Запад, въпреки „подхранването“ от страна на колониите, отнема над един век. Но събитията в рамките на западноевропейските страни се характеризират със смяна на феодализма с капитализъм. В случая с Китай революцията съчетава по сложен синтетичен начин опит да се прескочи през цял един исторически етап на развитие – капитализма, като се използват колективистичните настроения и традиции на селската община, т.е. т.нар. архаичен аграрен комунизъм в лицето на Датуан () ‒ Великото Единство, т.е. китайското традиционно виждане за обществото на социална хармония, основаващо се на приоритета на общото над частното.
 
От друга страна, Китайската революция несъмнено има за втора своя цел да сложи край на зависимото полуколониално положение на Китай спрямо ядрото на световния капитализъм в лицето най-вече на Запада, но също и на съседна Япония. Подобна трансформация е съпроводена с изключителни социални напрежения и сблъсъци както в обществото, така и в управленското ядро – ККП. Въпреки колебанията и отклоненията този период изиграва ключова роля за това КНР да осъществи решаващ модернизационен скок, който става платформа за по-нататъшното развитие на страната. Целият този период преминава под влиянието на противоречива, но едновременно с това, знакова, величава и монументална личност ‒ тази на Мао Дзъдун. По този повод в КНР отбелязват, че Мао е човекът, който, когато Китай е на колене, накара страната да се изправи.
 
На етапа на неизбежното екстензивно развитие на страната планово-директивната държавна централизация не просто отговаря на изискванията и целите на социално-икономическия прогрес. Нещо повече, тя става ключов инструмент за ускорено догонващо развитие по пътя на индустриализма на едно основно селско общество. В този исторически момент при наличните стопански условия пазарните механизми в никакъв случай не биха могли да осигурят такива бързи темпове на индустриално строителство. В резултат на това КНР за относително кратък срок преминава на ново равнище на социална динамика. Въпреки трудностите, неизбежните грешки и недостатъците, централизираното планово-директивно управление изпълнява голямата си историческа задача. За кратък исторически период в Народен Китай е осъществена първичната комплексна индустриализация, поставяща основите на по-нататъшното развитие.

ККП – инициатор на реформен процес, 
откриващ нови хоризонти пред социално-икономическото развитие на Китайската народна република
 
Изчерпването на позитивния потенциал, заложен в централизирания модел при създадените вече нови икономически условия, когато е извършена първичната комплексна индустриализация, означава едно. Централизираният модел на социализма навлиза в структурна криза. Същата е свързана с факта, че той трудно осигурява постигане на интензивен тип развитие. Причината е, че вземаните основно „отгоре“ решения, продължаващата практика на преразпределение на резултатите на дейността на стопанските единици не въз основа на техния принос, а на базата на тези, понякога волунтаристки, вземани „отгоре решения“, лишават стопанските единици от инициативност, не създават достатъчна мотивация за максимизация на усилията за постигане на целите. В самите стопански предприятия доминира т.нар. статусно-диференцирана уравниловка, която на равнище отделен участник в трудовия процес ориентира не към търсене на високи лични постижения, а към придържане към т.нар. златна среда. Т.е. да не се проявява самоинициатива, да се избягва поемане на „излишна отговорност и риск“, тъй като подобно нещо нерядко е свързано с противопоставяне на указанията „отгоре“. Такова противопоставяне в условията на „държавния социализъм“ не грози с безработица, с изпадане на социалното дъно, но като правило пречи на вертикалното развитие по съществуващите в една или друга стопанска или административна структура йерархическа стълбица. В крайна сметка във времето се затвърдява тенденцията на пагубна кадрова политика, при която в ръководствата на различни равнища се концентрират не смели, способни да поемат риск творчески личности, но приспособленци с „гъвкави гръбнаци“, а също така на „непотизъм“ и други подобни негативни явления. 
 
Всичко това поставя пред ККП безалтернативната задача за необходимостта от реформи. Дън Сяопин става партийният лидер, който поема предизвикателството по осъществяване на тези реформи. Важен момент, за да се пристъпи към реформистка дейност, е признанието, че КНР се намира едва в самото начало на социалистическия път на развитие. В резултат на което се допуска възможността да се използват най-широк набор от механизми и практики, ако те съдействат обществото да ускори своето социално-икономическо и технологическо развитие, включително такива характерни за капитализма, като частна собственост или смятани за характерни за капиталистическото развитие като пазарните механизми. 
Друг важен момент на реформите в условията на вече създалите се враждебни отношения със СССР и съответно източноевропейския социалистически блок е желанието за интеграция в капиталистическата система на разделение на труда. При което, обаче, се търсят положителните моменти, които носи интеграцията със Запада – преки чужди инвестиции, по-високи технологии, излаз до платежоспособни пазари и т.н. Несъмнено зад съгласието на Запада, а най-вече управленските кръгове на САЩ, за такава относително „балансирана“ интеграция на КНР в световното капиталистическо разделение на труда има два важни момента: 
 
(1) Първият е свързан с това КНР да застане зад САЩ в конфликта на „Pax Americana“ с „Pax Sovietica“. Управляващите в Китай в условията на гореспоменатите враждебни отношения със СССР тръгват на подобна стъпка;
 
(2) Вторият е скритото желание на американския „истeблишмънт“ чрез тази интеграция на Китай да се осъществи постепенна трансформация в посока на капитализъм, който в никакъв случай не може да бъде в друг формат, освен на подчинено по отношение на САЩ периферийно капиталистическо общество.
 
Но за ръководните кръгове на ККП и КНР от ключово значение е да се избегне опасността да се изпадне в положението на периферия или полупериферия на развития капитализъм. За да не се реализира тази угроза, тези кръгове се опират на големите мащаби на Китай, на различни специфични социално-културни фактори, а също така реализират държавна политика на постоянно ускорение на социално-икономическата динамика и на повишаване на технологичното равнище на страната. И най-вече в създаваните нови пазарни условия при допускане на капиталистически елементи, както с вътрешнокитайски, така и с чужд произход, запазване и постепенно усилване на социалистическите структури, т.е. на обществена (държавна, на местната власт или колективна) собственост в ключови направления на стопанска динамика. Например, цялата обработваема земя е национална и се дава под дългосрочна аренда за обработка. Банковият сектор с малки изключения е в ръцете на държавата. Структурно-определящи предприятия в стратегически области на развитие са или държавни, колективни (Хуауей), или принадлежат на местните власти. Даже когато са смесени, съответният държавен или дял на местната власт играе решаваща роля при вземане на управленски решения.
Реформеният процес в Китай минава през няколко етапа: 
 
(1) Първоначални стъпки на стопанските реформи в Китай от края на 70-те до средата на 80-те години на ХХ век. В рамките на този етап ККП се ръководи от принципа „Държавното регулиране е първично, а пазарното е вторично“. Казано с други думи, избягват се всякакви действия от „шоков тип“. Провеждането на реформите се осъществява внимателно. Целта е не реформата сама по себе си, а тя да доведе до позитивен ефект от позицията на интензификация на социално-икономическите процеси. Реформите започват от аграрния сектор, където се въвежда „семейна аренда“ на основата на факта, че обработваемата земя в КНР е национална. Още на този етап се привличат преки чужди инвестиции, идващи основно от страна на „хуацяо“, т.е. китайската диаспора от страни като Сингапур, Тайланд, Индонезия и други, както и от о. Тайван. 
 
Следва да се каже, че въпреки внимателния подход в осъществяване на реформите, се стига и до остри политически моменти, какъвто става „инцидентът от 4 юли“ 1989 г. на площад Тянанмън. Но партията и страната успяват да преодолеят този остър момент и да продължат стабилното развитие на реформения процес;
 
(2) Широко разгръщане на реформения процес в Китай от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век. Принципът на чиято основа се осъществява реформата, е „Държавата регулира пазара, а пазарът управлява дейността на предприятията“. Тази фаза се характеризира със задълбочаваща се децентрализация на държавния контрол. Правителствата на провинциите се включват в стопанската дейност, което води до регионални стратегии за икономическо развитие. По-важното е, че правителството започва да приема и подкрепя разделянето на собствеността и управлението на държавните предприятия (ДП), при което започва превръщането на ДП в акционерни дружества. 
 
Селското стопанство постепенно започва да функционира почти напълно в пазарен режим при доминиране на системата на „семейната аренда“. Основен канал за привличане на преки чужди инвестиции стават „свободните зони“, където все повече се засилва присъствието на капитали от Япония, Западна Европа и САЩ. Държавната политика е насочена към повишаване на технологическото равнище на страната както чрез реформа на иновационно-технологическата структура на страната, която да започне да функционира в пазарен режим, така и чрез стимулиране привличането на чужди капитали да инвестират в технологически интензивни отрасли и дейности;
 
(3) Стабилизиране на реформения процес от средата на 90-те години на ХХ век до края първото десетилетие на ХХI век. Този етап се характеризира с няколко тенденции. От една страна, се наблюдава усилена приватизация, т.е. продажби и прехвърляне на собственост на държавните предприятия. Значителна част от малките държавни предприятия от държавни стават недържавни субекти. Те са закупени от частни инвеститори, но някои от тях са трансформирани в колективни, респективно кооперативни. 
 
 Едновременно с това са приети преференциални политики за запазване на големите държавни предприятия, играещи стратегическа и структуроопределяща роля за страната. Създава се Комисия за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет. Целта е да се усъвършенства управлението на държавните предприятия, както и да се насърчи консолидацията, т.е. сливанията и поглъщанията сред големите държавни предприятия. 
 
През този период ‒ 90-те години на ХХ век и началото на XXI век, интеграцията на КНР в световното стопанство стига до момент, когато започва да се говори за „Кимерика“ (Chimerica), т.е. тясна обвързаност на американската икономика с тази на Китай. При което американските корпорации, водени от стремежа за максимизация на печалбата, изнасят производството си на китайска земя. Като резултат САЩ започват да се деиндустриализират. От друга страна, се повишава технологичното равнище на китайското стопанство. Обективно се получава, че американските капитали работят за укрепване на КНР като икономика и общество. 
 
В крайна сметка именно през този период се изгражда в относително устойчив формат така наречения „социализъм с китайска характеристика“. 
 
Китайските комунисти и КНР 
в условията на глобални предизвикателства
 
Първото такова предизвикателство става Глобалната криза 2008 ‒ 2009 г., представляваща сложно структурирано явление, при което чуждите пазари започват да се свиват и затварят, и рязко намаляват чуждестранните капиталовложения. Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси и т.н. Противно на западния неолиберален подход за справяне с кризата, изразяващ се в принципа „Съкращаване на (социалните) разходи“ в КНР се предприема друг подход, изразяващ се чрез принципа „Разширяване на перспективите“. Решенията за преодоляване на кризата се търсят чрез поддръжка на финансова стабилност, разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене, както и стимулиране усъвършенстването на технологичната база на производството. Именно чрез модела на излизане от „Глобалната криза“ китайският модел на пазарен социализъм доказва своето превъзходство над доминиращата Западния свят система на неолиберален капитализъм.
В отговор на нарастващата геоикономическа мощ на КНР ръководството на САЩ отговаря със стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“ (Pivot to East Asia), както и последваща политика на т.нар. сдържане на Китай, наречена от американската журналистика „Облачна война“ (The Cloudy war). На този конфронтационен курс ръководството на китайските комунисти и държавата в лицето на Генералния секретар на ККП и Председател на КНР Си Дзинпин отговаря със стратегическата инициатива „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП), която се основава на платформата „Взаимноизгодно сътрудничество в името на развитието“ (Wim-Win Development).
 
Несъмнено ККП като ръководна сила на страната се срещна с такова глобално предизвикателство като COVID-19. Следва да се подчертае, че взетите срочни мерки позволиха Китай да минимизира загубите, както и сравнително бързо да излезе от „локдауна“, предизвикан от коронавируса, така че да се започне динамично възстановяване в социално-икономически план. 
 
Пред китайските комунисти и страната възникват и други предизвикателства от вътрешен характер като, например, проблемът с корупцията. Ръководството на ККП и КНР ясно разбира, че няма друга алтернатива освен безкомпромисна и непрекъсната борба с корупцията, включително такава на най-високи равнища.  
 
Междувременно политиката на САЩ за „сдържане“ на Китай през 2018 г. придоби формата на т.нар. Търговска война. Въпреки смяната на президентската конфигурация на САЩ на изборите в края на 2020 г., политиката на „сдържане“ продължава да се провежда, като придоби нови черти, които някои анализатори наричат „Хибридна война“. 
 
Следва да кажем, че въпреки тези глобални предизвикателства, в Китай постоянно се демонстрират поредица от постижения: 
Първо, през 2020 г. бе отчетено ликвидирането на абсолютната бедност и постигането на т.нар. сяокан, т.е. общество със средно равнище на развитие. 
 
Второ, КНР устойчиво реализира преход към формиране на развитие на основата на високотехнологични платформи в различни области. 
Трето, във все по-голяма степен локомотив на развитие на Китай става не толкова външната търговия, а вътрешното потребление. 
Четвърто, решават се въпросите с екологичното замърсяване, макар окончателното решаване на този проблем да изисква време.
 
Вместо заключение
 
Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие – т.нар. социализъм с китайска характеристика, роден от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през изминалите десетилетия доказа своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия в света неолиберален модел. Така, например, за периода 1990‒2018 г. Китай се превърна в най-динамично развиващата се страна в света, като увеличи своя брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен по паритет на покупателната способност (ППС) през този период 21,6 пъти. КНР от 6-а икономика в света през 1999 г. се превърна в първа сила през есента на 2014 г. За сравнение световната икономика за същия този период нараства 3,7 пъти, икономиката на Индия ‒ 6,27 пъти, на САЩ ‒ 2,44 пъти, на Русия ‒ 2,37 пъти, на Германия ‒ 1.92 пъти, и на Япония ‒ 1,27 пъти.
 
В края на 2013 г. Китай изпревари САЩ по отношение на търговията и в следващите години до днес заема водеща позиция. В края на 2017 г. Китай стана световен лидер по брой доларови милиардери, чието общо богатство възлиза на 2,5 трилиона щатски долара по това време. Интересна е тази връзка на едрата и свръхголяма частна собственост в условията на управление от страна на ККП, когато стремежът на управляващите е едрият частен капитал, при това не само собственият, но и чуждият капитал, да работи за динамиката на социализма с китайска характеристика.
От 2018 г. всички световни експерти започнаха да говорят за иновативното лидерство на Китай. През 2019 г. Китай стана световен лидер в електротехниката и електрониката. През 2020 г. ‒ световен лидер в привличането на чуждестранни инвестиции и най-големият световен пазар за разпространение на филми (въпреки пандемията COVID-19), както и в продажбите на 5G устройства и по броя на 5G кулите. През 2021 г. Китай стана световен лидер в износа на инженерни продукти (изпреварвайки Германия), както и в областта на рафинирането на петрол (заливане на азиатските пазари с гориво) и дори... по площта на изкуствените гори.
 
С такава лидерска база ръководството на Китай и КПК през последните месеци на 2021 г. взеха курс за завършване на „социалистическата модернизация“ до 2035 г., а до 2050 г. ‒ за изграждане на „велика модерна социалистическа държава“, заместваща САЩ като световен лидер.
За постигането на тези цели през август 2021 г. Си Цзинпин мобилизира Централния комитет на Комунистическата партия за борба с неравенството и пагубното влияние на Запада в няколко насоки:
 
1.Очертани са мерки за укрепване на семейството:
А. Работната седмица е ограничена до 40 часа с максимум часова смяна не по-голяма от 10 часа. 
Б. Паричните обезщетения за деца, жилища, социално осигуряване, образование и кариера ще бъдат свързани с броя на децата в семейството. Колкото повече деца има, толкова по-евтино ще бъде родителите да ги отглеждат.
В. Компаниите трябва да поставят семейния живот в центъра на вниманието. Ще се изисква китайските компании да предоставят на служителите си най-малко един ден платен отпуск седмично, така че родителите да могат да прекарват времето със семействата си.
Г. ККП изисква неомъжените мъже и неомъжените жени да посещават фестивали, където могат да намерят партньори за брак. Тези фестивали ще се провеждат като част от работен процес, тоест компаниите ще плащат за тях.
Д. Китайските двойки, които имат бебе, ще получат 12 месеца платен отпуск.
Е. Създават се нови училищни курсове, в които момичетата се учат да бъдат добри майки, а момчетата ‒ да бъдат смели и силни. ККП изисква „революционен и войнствен дух“ от китайската младеж. Китайската училищна система ще постави особен акцент върху патриотичното възпитание, както и върху преподаването на китайска история в съответствие със стремежите на страната за централно място в света.
Ж. Най-строг контрол върху социалните медии, защото ККП вярва, че социалните медии са разрушителни и не позволяват на хората да общуват помежду си в реалния живот. 7 водещи интернет компании бяха ликвидирани с един замах.
 
З. Въведена е забрана за частно преподаване, забрана за чуждестранни учители, които не са постоянно пребиваващи в Китай, забрана за дейността на компании, които се занимават с извънкласно образование, тъй като именно чрез частното платено образование се създава неравенство на старта в живота на младите хора между богатите и по-бедните. Отсега нататък работата по различни направления, които предлагаше частното платено образование, ще се поеме от държавни образователни заведения като това ще се осъществява безплатно.
 
 И.ККП обяви, че видеоигрите са „духовен опиум“ и започна да насочва зависимите от хазарта към специални центрове за лечение. В допълнение, видеоигрите вече са забранени от онлайн магазини за приложения за деца. И накрая, времето, през което децата могат да играят видеоигри, е ограничено до 3 часа седмично.
 
Всички тези промени говорят, че Партията на китайските комунисти хвърля усилия да укрепи обществените устои в КНР по пътя на повишаване на равнището на социална справедливост, засилване на социалното равенство и усъвършенстване на социалната солидарност или, казано с други думи, чрез ускоряване на движението по социалистически път на развитие.
 
Досегашните постижения и победи, постигнати в навечерието на 100-годишнината на ККП, създават атмосфера на оптимизъм за бъдещите перспективи на Китай. А именно чрез цялостната реализация на социалистическа модернизация() да се постигне следващото постижение – равнище на състоятелно общество ( – джундън фада шъхуей). Същото се планира да се осъществи към средата на XXI век, т.е. към 2049 г., чрез което ще се отбележи 100-годишнината от създаването на КНР. 
 
....
* Доклад, изнесен на конференцията „100 години Китайска комунистическа партия – ролята и мястото на Китайската народна република в глобалното развитие“, проведена на 29 септември 2021 г. в София 

Добави коментар


Защитен код
Обнови