ЩЕ НИ СПОЛЕТИ ЛИ СЪДБАТА НА АРЖЕНТИНА?
Проф. Стефан Стоилов, икономист:
Преди пет години Аржентина ни бе сочена като пример за постигнатото под сянката на валутния борд. Малко след това тя влезе в рецесия. Развитието на страната с найголям валутен борд и това, което става сега, са твърде поучителни за всяка страна с подобен валутен режим.
Още в дискусиите при въвеждане на валутния борд у нас се подчертаваше, че той неизбежно налага една много по-рестриктивна политика, забавя растежа и предизвиква загуба на конкурентност при износа поради фиксирания курс. Аржентина демонстрира в драстична форма именно такива последствия: четиригодишна рецесия, срив в износа и натрупване на труден за обслужване (поради структурата му) публичен дълг, крах на платежния баланс.
Валутният борд поражда и в България определена двойнственост в характеристиките, зад които се натрупва видимо напрежение. По финансови показатели сме напред в световните класации – по инфлация, стабилен валутен курс, бюджетен дефицит, финансова стабилност. По реалните икономически параметри – БВП на човек, динамика на реалното производство и потребление, конкурентност на износа, динамика и дял на инвестициите към БВП – оставаме в групата на слаборазвитите и бедни страни и не се забелязва никакво движение. В спор сме с Албания за последно място в Европа.
Постигнатата финансова стабилизация след 1997 г. не трябва да заблуждава относно реалните процеси в икономиката и натрупващото се икономическо и социално напрежение.
Първо, отчитаният растеж не е свързан с действително развитие на реалната икономика. Той се формира от помощите от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и постъпленията от приватизацията. За т.г. това са източниците на заложените 4% ръст на БВП.
Второ, дефицитът в търговския баланс придобива застрашителна за нашите мащаби величина – около 1.5 млрд. долара (около 13% от БВП). Пада конкурентоспособността на българския износ. Очевидно не единствена, но значителна причина за това е и натрупващото се надценяване на лева. За времето след въвеждане на валутния борд комулативно инфлацията у нас е около 30%, в Германия – 8-9%, а левът остана твърдо фиксиран към марката (еврото). Лошото е, че през тези години не се задействаха фундаменталните – технологични, структурни, институционални – фактори за повишаване наконкурентоспособността на българската икономика и износ. Затова няма и компенсаторен ефект срещу минуса от надценения лев при износа.
Трето, ниският бюджетен дефицит е илюзорно благо в нашите условия – той се постига все още главно чрез рестриктивна фискална политика, а не чрез растящи приходи от динамична икономика, разширяваща се данъчна основа и висока събираемост на данъци, акцизи и мита.
Четвърто, за реформите в социалната сфера са нужни средства, които сега не се осигуряват. Това поражда нарастващо напрежение. За голяма част от населението например здравното обслужване е силно влошено.
За компенсация на сдържащите ефекти на валутния борд спрямо растежа и износа е необходима силна активна политика на стимулиране на икономическия растеж и всемерно подпомагане на износа. У нас такава политика все още няма, макар че беше обещана. Нарастващата бедност остава един от фундаментите на финансовата стабилност. Това обаче не може да продължи дълго.
Ивайло Калфин
икономист, консултантска фирма “Имка асошиет”
Съдбата на Аржентина не е задължителна за всички държави, които имат валутен борд. Проблемът там дойде от изключителното завишаване на разходите и изпускане на инфлацията. Същият проблем би могъл теоретично да възникне у нас при положение, че валутният борд се задържи дълго без продължителен и висок растеж на БВП.
В страна като нашата, както и в Аржентина, валутният борд може да бъде само преходен етап на финансова система. За България най-добрият вариант е той да бъде преходен към влизането в общата европейска валута. Колко
реално ще продължи този преход обаче зависи от икономическата политика, която се провежда в държавата. Тя трябва, първо, да следва всички ограничения, свързани с валутния борд и поддържането на ниска инфлация и второ, което у нас липсва засега, да бъде политика на ускоряване на износа и растеж на производството.
В момента нямаме основания да се сравняваме с Аржентина. Не е предстоящ такъв риск в икономиката поне в близките 2-3 г. Нямаме основания обаче и да изпадаме в някакъв оптимизъм, защото не значи, че сме цъфнали и вързали. Ако в средносрочен период – 6-7 години, не се направи нещо, за да се увеличат прозводството и износът, тогава много ще се доближим до Аржентина. Реалният ръст, който в момента икономиката ни може да докара, е 4-5 процента. Може и повече, но с чужди инвестиции.
Димитър Костов
изпълнителен директор на ТБ “България инвест”
Общото между България и Аржентина е валутният борд. Но извън това има една купчина различия и преки аналогии не могат да се правят. У нас валутният борд има покритие, значително превишаващо парите в обръщение – нещо, което в Аржентина го нямаше. Делът на нашия краткосрочен дълг е по-малък, отколкото на аналогичния в Аржентина. А именно високият дял на краткосрочен дълг създаде при тях проблемите в платежния баланс, откъдето пък тръгнаха проблеми в банковия сектор и се стигна до проблем във валутния борд. Освен това, дали ще се запази бордът или не, е и въпрос на избор на политическо решение.
Сам по себе си валутният борд не изчерпва икономическата политика. Стабилността на държавата зависи от икономическата политика като цяло. Поне за момента у нас не се очертават проблеми с валутния борд. Той е покрит с резерви, има и свръхрезерви, които дават допълнителна сигурност за банковата система. Самата тя е значително подобрена, реорганизирана и реструктурирана. Нашите банки са неизмеримо по-стабилни – не само спрямо миналото на банковия сектор у нас, но и в сравнение с банковите сектори на редица други страни в преход.
Намирам за несериозен дебатът дали да се премине към плаващ валутен курс у нас. Той не е по същността на проблемите. Същността на проблемите е рационалността на икономическата политика. И да се дискутира самостоятелно отделен елемент в тази политика не е оправдано.
