Член 20 на конвенцията на ООН за правата на детето гласи “Дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда, или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на социална закрила и помощ, оказвана от държавата. Държавите–страни по конвенцията, в съответствие със своето национално законодателство осигуряват алтернативни грижи на това дете.”
Законът за закрила на детето от юни 2000 г. предлага различни мерки за закрила на деца, включително и настаняване извън семейството: в семейство на роднини и близки, за отглеждане в приемно семейство или в специализирана институция. Мнението на децата и юношите, които потенциално подлежат на тези мерки, бе обект на проучване от екип изследователи от информационния център по правата на детето към фондация “Партньори – България”*.
Сто четиридесет и четири деца и юноши от домове за деца и юноши, центрове за бездомни деца и социално-педагогически интернати от градовете София, Лом, Хасково, Пловдив, Долна Баня, Роман и Севлиево изразиха отношението си към предлаганите форми на алтернативни грижи. Мнението им бе сравнено с това на възрастните – възпитатели, работещи в домовете, представители на местното самоуправление, социални работници, родители, представители на неправителствени оранизации**.
Изследването показа, че актулните източници на напрежение за децата, отглеждани извън семейна среда, са нищетата в институциите, чувството, че не са достатъчно защитени, обичани и стимулирани да се развиват. Ограничените възможности за изява на лично мнение и за споделяне на технитенужди в обстановка на сигурност и доверие, животът в изолация и сблъсъкът с различните предразсъдъци на обществото се оказаха сериозен проблем. В резултат те изразиха предпочитанието си към всяка форма на алтернативна грижа, стига тя да създава стабилна среда, в която да могат да живеят без посочените напрежения.
Независимо от възрастта, пола и прекараните години в институции, повечето от тях изразиха предпочитание да живеят в семейна среда: при роднини, осиновители или приемни се мейства. Най-голямо предпочитание се дава на тези, които познават и които биха им дали най-голяма сигурност: роднините, следвани от осиновителите и от приемните семейства. Около 15,3% от децата предпочитат да останат в институциите.
Като цяло семейството се свързва с психологическа стабилност, финансова сигурност, социална подкрепа и емоционално приемане. Копнежът за собствено семейство се обяснява от нуждата да не са “различни”, да са като другите и възможно по-добре приети от останалия свят (съученици, учители, хора от квартала, и др.). Значимостта на собствените родители и роднини бе отчетена най-вече от децата, пребивавалив институция по-малко от пет години. Същите деца изразиха най-високо равнище на нетолерантност към родители, които оставят децата си в институции.
Положителната оценка на алтернативните грижи се увеличава с увеличаването на годините прекарани в институцията. Почти половината от децата и юношите, прекарали над 10 години в домове, изразиха предпочитанията си към осиновители. Около една четвърт от децата, прекарали от 6 до 10 години в институция, предпочитат приемни родители и същата част от тях предпочитат осиновители. Въпреки това значителна част все още предпочитат живота в институциите – 13% от момчетата и 17,9% от момичетата. Същият процент момчета и момичета са определили приемното семейство за свой първи избор.
Очакванията към приемните родители са свързани най-вече с моралните характеристики на хората – да бъдат добри и сърдечни, и с тяхната възраст –да бъдат сравнително млади. По-младите родители се асоциират със способността да работят и осигуряват семейното благополучие, със състоянието на здраве (да бъдат по-дълго време заедно) и с шанса за по-добро разбирателство поради близостта на поколенията. На по-задно място са изискванията да осигуряват финансова и материална стабилност на своите деца. Най-малко значение имат образованието на родителите, професиите им и броят на членовете в семейството.
Потенциалните рискове за приемните деца бяха свързани с наличието на алкохолизъм или друга зависимост на родителите, с липсата на обич и уважение и с пълната зависимост на детето от родителите. Най-страшните заплахи (злоупотреби, насилие и изоставяне) бяха определени като резултат от неправилна употреба на алтернативната грижа. Преобладаващото разбиране за добрата семейна среда беше свързано с качества като “чести прояви на любов и внимание” и “разбиране на проблемите на другите”. Децата, живели повече от 10 години в институции, определяха за изключително важно и “желанието да се изслушват другите”, наличие на “независимост и лична свобода” на всеки член от семейството.
Разсъждавайки за желаното приемно семейство, децата и юношите провяват голяма степен на зрелост. Те осъзнават нуждата от подходящо поведение на приемните деца и от адаптирането им към правилата и духа новото семейство. В случай на конфликти две трети от интервюираните считат откритите разговори за най-ефективна стратегия за решаване на спорове (вместо бягство или търсене на ново семейство).
За разлика от децата и юношите, около една трета от интервюираните възрастни дадоха предпочитание на институциите като най-подходяща форма на алтернативна грижа, наред с роднините и близките. Само 8,3% от тях смятат, че приемните семейства са най-солидната алтернатива. Работещите в домовете за деца и юноши показват по-голям скептицизъм към приемните семейства. Те настояват за продължителен процес на подготовка за предстоящото съжителство, както на децата, така и на семейството. Според тях приемното семейство трябва да е в състояние да осигури оптимален жизнен стандарт на детето, а държавата да го подкрепя финансово. Като най-приемливи те определят приемни родители на възраст между 30 и 45 години, с висше образование, с висок морал и себеотдайност. Съществени са обаче притесненията от вероятността някои родители да приемат деца само заради финансовата подкрепа. Животът в подобно семейство би могъл да има трайни негативни последици за детето.
Всички участници в изследването потвърждават, че сегашното състояние на държавните институции за деца е незадоволително. Институционализираните деца имат труден живот и несигурно бъдеще. Неприветливата среда, липсата на значим възрастен, който да направлява и да дава модел на желано поведение, да се грижи и обича детето, създава определени психологически дефицити. Повечето от децата в институциите имат сериозни здравни и психологически проблеми. Ето защо промяната на институциите е необходима, но тяхното съществуване като алтернативна грижа за деца, които нямат друга възможност, е безспорно.
Въпреки някои различия, и деца, и възрастни подчертават голямата нужда от развитието на алтернативи на институционалната грижа. Развитието на превантивни мерки на всички нива (семейство, училище, малка общност), предлагането на услуги в помощ на семейството и утвърждаването на вече съществуващи добри практики и човешки ресурси са само част от пътищата за модернизиране на системата за подкрепа на децата, растящи без родителска грижа.
Бележки:
* Изследването бе проведено с подкрепата на “Спасете децата “, Великобритания
**144 деца и юноши и 72 възрастни бяха интервюирани. Възрастта на децата варираше от 9 до 18 години, средна възраст – 15,2 години, при продължителнаст на пребиваване в институциите от 1 до 18 години. Възрастта на възрастните бе между 20 и 60 години, от тях 52 жени и 20 мъже.
