СТАТИСТИКАТА ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

0
237

Материалът е подготвен от отдел “Връзки с обществеността и пресцентър” на Националния статистически институт по молба на “Ново време”

      Преброяването на населението е най-мащабното мероприятие за статистиката във всяка страна поради обхвата и значимостта на информацията, която се събира чрез него. То дава най-пълните отговори на важни за цялото общество въпроси като: колко сме, какви сме, как живеем, къде живеем. От особена важност е и информацията, свързана с младите хора и децата. Защото данните за младото поколениеса всъщност данни за бъдещето на страната, за нейния шанс да има по-добро утре.

      Децата и родителството в съзнанието на днешните българи са една от характеристиките, определящи облика на нашата съвременна нация. Може да звучи парадоксално, но според данните от преброяването българите продължават да държат на децата в семейството така, както и в миналото, независимо от тежките материални условия на живот. На въпроса : “Защо според Вас хората създават деца?” са получени следните показателни отговори:

  • – за да дадат смисъл на живота ми 66,5%
  • – защото това се очаква от мен 3,7%
  • – да си осигуря някой, който да ме гледа на стари години 7,9%
  • – да направя брака си по-стабилен 4,3%
  • – да се радвам на децата си, когато те растат 11,5%
  • – без някаква планирана причина 5,3%

      Прави впечатление, че съвременниците ни като цяло имат твърде високи очаквания по отношение на децата и родителството и оттам все по-трудно прибягват към тази стъпка в своя живот. Този проблем често основателно се обвързва с т. нар. репродуктивни идеали и нагласи. По тях може да се съди за формиралата се в съзнанието на българите социална норма за броя на децата, която оказва влияние върху репродуктивното поведение.

      Отговорите на въпроса: “Колко деца според Вас трябва да има днешното българско семейство?” показват, че приоритет продължава да има двудетният модел.

      При това репродуктивните идеали на населението, живеещо в различните типове населени места – в селата и в столицата, в областните и другите градове – имат сравнително ясно изразени сходства. По-значителни различия се наблюдават в зависимост от етническата принадлежност. Репродуктивните нагласи на българите като преобладаващо население у нас естествено са много близки до средните за страната – 63% са изразили предпочитание към двудетния модел семейство. Със сходни нагласи са и турците. Все пак те малко по-рядко израяват предпочитание към еднодетния модел и малко по-често – към многодетния (съответно 19.9% и 15.9%). Ромското население значително по-често изразява желанието си за семейство с три или повече деца (32.6%).

      Наблюдението като цяло показва тенденциякъм изместване от двудетния модел като социална норма за броя на децата в семейството в посока към еднодетния. Във връзка с това можем да посочим следните по-важни статистически факти:

  • Без деца реално остават много повече лица, отколкото са предпочитащите модела на семейството без деца и нежелаещите да имат деца.
  • Делът на лицата с едно дете е много по-голям, отколкото на заявилите, че идеалът им е еднодетно семейство. Още по-голямо е разминаването по отношение на личните желания – 13.4% са предпочитали да имат едно дете, а с едно дете фактически са 19%.
  • Идеалът на двудетното семейство, освен че с времето губи привърженици, не може и да се реализира – 64.6% са желаели да имат две деца, а с две деца са 59.8%.
  • Другият губещ позиции модел – за три или повече деца – също не се реализира. 17.4% са искали три или повече деца, а само 13.5% имат толкова.

      Тези изводи се потвърждават и от резултатите за броя на населението по възрастови групи, получени от последните две преброявания, съответно през 1992 и 2001 г:

        Възраст ––––1992 г.–– 2001 г.

  • Под 10 години ––12.0% ––8.8 %
  • 10-19 години ––-14.4% ––13.0%
  • 20-29 години ––-13.2% ––14.4%
  • 30-39 години ––-13.7% ––13.3%
  • 40-49 години ––-14.1% ––14.3%
  • 50-59 години ––-12.0% ––13.8%
  • 60-69 години ––-11.3% ––10.8%
  • 70 и повече години –7.4% ––9.4%

      Те показват трайна тенденция към намаляване на населението у нас като последица от свиване на раждаемостта и понижаване относителния брой на децата и младите хора в страната.

      Причините за тази негативна тенденция до оляма степен са в недоброто материално състояние на семействата – един неоспорим за съжаление факт. На въпроса “Как ще оцените Вашето (на вашето семейство) материално състояние понастоящем?”, едва 6.9% от анкетираните са отговорили, че винаги имат достатъчно доходи, за да покрият най-важните разходи на домакинството. С увеличаване броя на децата този дял пропорционално намалява – от 8.4% сред хората без деца до 2.1% сред многодетните родители.

      Друга причина, която е от значение за намаляване броя на населението и на младото поколение в страната ни, е т. нар. равнище на субективното здраве. Самооценката за здравето е един от основните, базисни индикатори за нивото на раждаемостта, получавани чрез здравното интервю по време на преброяванията. Приемасе, че при определянето на здравето си хората обикновено оценяват комплексно наличието (или отсъствието) на заболявания, функционални ограничения и проблеми, свързани със здравето като цяло и в частност с репродуктивното здраве.

      Първият важен резултат от изследването е, че през последните 4 години здравето на населението, оценено чрез субективното мнение на анкетираните лица, се е влошило съществено, както при мъжете, така и при жените. Относителният дял на мъжете с влошено здраве от 27,8% за 1996 г. нараства на 35,9% през 2001 г., или с 8,1 пункта. При жените субективната оценка за влошено здраве нараства като дял от 38,8% на 44,4% или с 5,6 пункта. Важно е да се отбележи високото равнище на оценката за влошено здраве сред жените,тъй като то дава негативно отражение и върху нивото на раждаемостта.

      С увеличението на възрастта относителният дял на лицата с влошено здраве се увеличава, което е естествено и разбираемо. При децата (0-14 г.) и при младите хора (15-24 г.) делът на тези с влошено здраве за 4 години се е удвоил. Този факт заслужава специално внимание от институциите, отговорни за детското здравеопазване.

      Индикаторът “относителен дял на лицата на възраст 15 и повече години”, определили здравето си като “добро” и “много добро”, използван за международни сравнения, за нашата страна е 55,5%. В сравнение с някои страни от Европейския съюз по този показател България е със значително по-ниска стойност:

  • Великобритания 85.0%
  • Холандия 78.4%
  • Франция 67.2%
  • Италия 60.1%
  • България 55.5%
  • Германия 45.2%
  • Португалия 30.5%

      Тютюнопушенето е важен индикатор за здравето на хората, фактор за здравната култура и нивото на профилактика в съответната страна. Наред с употребата на алкохол, то е фактор със съществено влияние върху репродуктивното здраве на населението. Фактите, констатирани по време на “Преброяване 2001”, са доста обезпокоителни в това отношение. През последните 14 години тютюнопушенето продължава интензивното си разпространение сред жените. От 16,7% през 1986 г. делът на пушачките нараства на 23,8% през 1996 г. и достига 29,8% през 2001 г. При мъжете всеки втори е пушач (49,0% през 1986 г., 49,2% -1996 г. и 51,7% през 2001 г.). Разпространението на тютюнопушенето има високи стойности сред всички възрастови групи. Нараства делът на пушачите сред младежите във възрастовата група 15-24 години от 38,8% през 1996 г. на 41,3%. Три четвърти от пушещите младежи го правят ежедневно. Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години. От тях 58,5% са пушачи.

      Резултатите от изследването показват, че и кръгът на упот- ребяващите алкохол се разширява сред жените. Относителният дял на употребяващите алкохол мъже за 4 години остава непроменен, но висок (81,5% за 1996 и 81,4% за 2001 г.), докато делът на употребяващите алкохол сред жените рязко нараства от 49,9% през 1996 г. на 67,8% през 2001 г. Употребата на алкохол общо сред лицата от двата пола се увеличава във всички възрастови групи като най-същественото нарастване е сред младите хора (15-24 г.) – от 52,0% през 1996 г. на 70,0% през 2001 г. Всеки тринадесети от анкетираните през 2001 г. лица (7,6%) употребява алкохол ежедневно.

      Нивото на образованост е друг важен фактор, оказващ влияние както върху раждаемостта, така и върху бъдещото развитие на младото поколение у нас. Внимание заслужава фактът, че въпреки социалните трудности, броят на българите-висшисти продължава да нараства (през 2001г. те са 9.8% от населението на страната, докато през 1992 г. например са били 7.9%). Подобно е положението и при имащите средно и полувисше образование българи (42.8% за 2001г. спрямо 37% за 1992г.) При хората с основно и по-ниско от основното образование се наблюдава обратната тенденция – към намаляване на техния относителен дял.

      Увеличаването на нивото на образованост у нас е трайна тенденция, наблюдавана не само през последните 10-15 години. Отнесена към раждаемостта, тя все по-често се свързва с предпочитания за по-малък брой деца в семейството. От една страна това е поради пренасочване в по-голяма степен към работа и кариера, отколкото към отглеждане и възпитаване на поколение, а от друга – поради стремежа за осигуряване на по-висок стандарт на живот за сметка на броя на децата. Тази тенденция, съчетана с процеса на външна миграция, води до значително намаляване броя на населението у нас и особено на младите хора.

      Поради специфичните особености на историческото и социално-икономическото развитие на нашата страна, външната миграция винаги се е свързвала главно с емиграциятана населението. След продължилата повече от 40 години забрана за свободно придвижване на хората през границите на страната, през 1989 г. бе предизвикана огромна емиграционна вълна, която през следващите години бързо намали своя обхват. Тази вълна в началото имаше предимно политически характер и беше на етническа основа. Скоро след това емиграцията започна да се определя от условия и фактори, които все повече Ј придаваха икономически характер. Решението за миграция стана определена реакция на социалната и стопанската обстановка в страната.

      През годините между последните две преброявания (1992 и 2001 г.) общото намаление броя на населението възлиза на 514 хил. души, или с над 6% спрямо средногодишното население на страната за този период. Това намаление е в резултат, както на естественото движение на населението, така и на външната миграция. При съпоставката на тези два насрещни миграционни потока салдото от външната миграция на населението се изчислява на 177 хил. души.

      Данните от проведеното социологическо изследване показват, че за около 8% от населението на възраст 15-60 години е “донякъде вероятно” и “много вероятно” да се преселят да живеят в друга държава. Тези свои намерения възнамеряват да осъществят още през тази година 25% от тях, а през следващите две-три години – 49%. За 26% преселването в друга страна ще бъде цел в едно подалечно бъдеще. Тези потенциални емигранти с определена условност могат да бъдат определени като бъдещи “преселници”.

      Съществува и друга категория потенциални емигранти, които имат намерение или за които е “много вероятно” или “донякъде вероятно” да отидат да работят/учат в чужбина за повече от една година. Почти същата е структурата на тази група емигранти при реализацията на техните намерения във времето – 26% възнамеряват да заминат още през тази година, 48% – през следващите две-три години, а 25% планират своето заминаване за по-далечно бъдеще. Тази категория потенциални емигранти основно формират потока на външната трудова емиграция.

      Разгледаните две групи мигранти представят дългосрочната външна миграция на населението. Общо тя обхваща около 15% от населението в наблюдавания възрастов интервал– една твърде обезпокоителна тенденция.

      За “преселниците” основната цел е “да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт” ( 54%) или да решат собствени и на семейството си материални проблеми (20%). Над 9% заявяват, че не желаят да живеят повече в България. По-различна е структурата на целите в групата на потенциалните трудови емигранти. За близо половината (47%) заминаването им за чужбина е свързано с решаването на материални проблеми. Условията на по-високия стандарт за живот и работа са привлекателни за 35%. Сред краткосрочните мигранти преобладаващ е делът (42%) на тези, които свързват своето пребиваване в чужбина с решаването на материални проблеми, с по-висок жизнен стандарт (33%), професионална реализация (5%) и по-добро образование (4%). Общо и сред трите категории мигранти е характерна твърде широка по обхват увереност, че емиграцията в друга страна би могла да осъществи техните намерения и цели.

      Основната част от бъдещите емигранти е на възраст 20-39 години. Желанието за преселване е по-често срещано сред 20- 29-годишните (37%), докато относителният дял на емигрантите от категорията на 40-49-годишните е 15% и едва 8% за хората над 50 години. По-малък е делът на младите (20-29 г.) сред трудовите и краткосрочните мигранти – съответно 35 и 30%.

      Преброяване 2001 дава някои важни отговори за причините, породили основни проблеми от битието и нагласите на младото поколение българи. Информацията, получена чрез това статистическо проучване, може да бъде изключително полезна за откриване на някои отрицателни явления и за навременна реакция за тяхното редуциране или дори отстраняване. Статистици, социолози и журналисти биха могли да си сътрудничат пълноценно в това отношение в името на по-доброто бъдеще на България.

      Материалът е подготвен от отдел “Връзки с обществеността и пресцентър” на Националния статистически институт по молба на “Ново време”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук