ДАВОС СРЕЩУ ПОРТО АЛЕГРЕ: МАЧ ЗА СВЕТОВНАТА КУПА?

0
173

Имануел Уолърстейн е роден на 28 септември, 1930 г. Доктор хонорис кауза на Университета в Париж – VII. През 1976 г. е директор на Центъра за изследване на икономиката, историческите системи и цивилизации “Фернан Бродел”. От 1984 до 1987 е член на Изпълнителен комитет по международни програми, Съвет за изследвания в областта на обществените науки и Американски съвет на просветните дружества. От 1983 г. е член на Световната асоциация за международни отношения. Сред многобройните му публикации, превеждани на десетки езици, са: “Съвременната световна система”, “Геополитика и геокултура: есета върху променящата се световна система”, “Световната икономика”.

В разцвета на неолиберализма и неговия принос за глобализацията мястото на срещата на богатите и властимащите всяка година е Давос, швейцарски ски-курорт. Веднъж в годината той посреща президенти, премиери и представители на транснационални корпорации, заедно с елитни интелектуалци и видни представители на пресата, за да обсъдят положението в света. Хората, които идваха в Давос, предвещаваха добро бъдеще само ако се премахнат всякакви бариери за свободно движение на капитала по целия свят. Този така наречен Световен икономически форум е частно спонсорирано, печелившо мероприятие (участието в него струва доста пари). Главната цел изглежда са взаимните хвалби и широката пропаганда чрез световните медии.
Неолиберализмът вече не е много модерен или самоуверен, както беше преди няколко години. Някои искаха да организират срещи анти-Давос едновременно с форума, а други да попречат на работата му. След Сиатъл и Прага беше даден импулс на световната борбата срещу неолиберализма. През 2001 г. не само че се организираха анти-Давос срещи в Швейцария, но се състоя и Световният социален форум в Порто Алегре, Бразилия.

Защо Порто Алегре? Две причини бяха достатъчни. Порто Алегре е на юг, а не на север, а кметът, както и губернаторът на щата, в който се намира, са от Работническата партия, управляващата в Бразилия.
И така в продължение на една седмица играхме мач от световното първенство, в който световната преса отразяваше двата форума, така диаметрално противопоставени. На бразилския форум Уолдън Бело, азиатски интелектуалец и активист, издигна лозунга: “Давос е миналото, Порто Алегре е бъдещето”. Порто Алегре привлече 10 000 участници, наистина внушителен брой хора, като се има предвид, че по-голямата част от тях си плащаха сами или бяха финансирани от относително бедни организации.

Интересно е да се съпоставят атмосферата на двете срещи и техните послания. През последните няколко години неолибералната политика беше подложена на критика не само от ляво, но и от дясно. И преди съм посочвал тревогата, изразявана от някои водещи фигури от дясното пространство, относно преувеличенията на Международния валутен фонд и политическото неспокойствие, до което водят. Последният генерален директор на фонда сам заяви, че може би са оказали свръхнатиск. Затова заглавието: “Призракът на социалната отговорност витае над Давос” в “Интернешънъл Херълд Трибюн” не прозвуча изненадващо. Нито пък фактът, че точно навреме, за годишната среща, Световната банка излезе с доклад, озаглавен “От обезопасителна мрежа към трамплин”, в който пледираше за стратегия на социална защита за бедните по света.

Прилича малко на повреден кораб, който изхвърля баласта през борда. Може и да помогне, но идеята е корабът да продължи да плава. Организаторите обаче не рискуваха с обществените протести. През 2000 г. срещите бяха прекъсвани от враждебни демонстрации. През 2001 г. швейцарската полиция беше мобилизирана да попречи на потенциалните демонстранти дори да стигнат до Давос. Тъй като тези опити успяха само отчасти, полицията издигна огради с бодлива тел, за да отцепи центъра, в който се провеждаше конференцията. “Интернешънъл Херълд Трибюн” публикува снимка на швейцарски полицай, въоръжен с картечница, който стои до оградата. А кореспондентът на “Гардиън” каза следното за Давос: “В продължение на няколко дни “духът на Давос”, за който тръбяха организаторите на елитното международно бизнесобщество, наподобяваше Източна Германия през 80-те години на миналия век.”

Но коленичейки пред необходимостта да се преодолее “разделението” на света (официалната тема на Давос 2001 беше “Поддържане на растежа и преодоляване на различията”), участниците там продължиха да обсъждат това, което всъщност ги занимава – американската икономика. И тази тема предизвика много различни заглавия. “Интернешънъл Херълд Трибюн” излезе с: “Темата в Давос: Това е годината на Европа.” “Уолстрийт Джърнъл” за Европа писа: “Това ли ще е десетилетието на Европа?”

Не беше откритие на журналистите. Републиканецът Джим Лийч от Айова беше разтревожен от смисъла на “изравняването”. Германският зам.-министър на финансите говореше за “спокойната самоувереност” на Европа. А френският комисар по въпросите на новите технологии и предприятия в ЕС практически изрази злорадство като каза, че американците сега разбират, че “понякога е добре да се вслушват.” Имайки предвид, че години наред американците (политици, интелектуалци, както и журналисти) поучаваха европейците и японците как трябва да копират техните модели по-бързо, отколкото те са ги прилагали, на тази среща се направи голям завой. Във всеки случай през 2000 г. Бил Клинтън присъства лично, а през 2001 г. Джордж Буш не само че не дойде, но и не изпрати никой от новия си кабинет.
Междувременно в Порто Алегре делегатите работеха усилено с вярата и надеждата, че “е възможен един друг свят”. Присъстваха и политици, но повечето участници бяха активисти и интелектуалци, свързани с различните движения. Те откриха срещата с карнавал и продължиха с дебати за това как този “друг свят” може да бъде изграден.

Докато срещата се провеждаше, някои участници се въодушевиха да организират една от онези конкретни акции, с които са известни. Бразилското Движение на хората без земя реши да унищожи насажденията от генни кръстоски на плантация, контролирана от “Монсанто” – многонационална компания, която напоследък се специализира в генни кръстоски на земеделски култури. Те спечелиха подкрепата на Жозе Бове, френският водач на популярно движение, насочено и към спиране разпространението на храни, произвеждани от генни кръстоски на земеделски култури. Бразилската полиция реши да го арестува и изгони (той така или иначе си заминаваше след един ден), но бразилски съд незабавно постанови, че полицията е действала незаконно. Ясно е, че и тя се намираше на същата транснационална вълна като швейцарската.

В Порто Алегре ли е бъдещето? Да, там се постави задачата за мобилизация в световен мащаб и за създаване на съюзи. Но, за да надделее духът на Порто Алегре, тези активисти имат все още много работа, за да изградят конкретна стратегия и програма. Засега показват много енергия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук