КОГАТО ДАВОС СЕ СРЕЩНА С ПОРТО АЛЕГРЕ

0
197

Уалдън Бело е д-р на социологическите науки в Университета “Принстън”. Професор в различни университети във Филипините и чужбина. През 1970 г., като изгнанник в САЩ, е един от организаторите на борбата против Маркос и един от първите посочили връзките между стратегиите за развитие на Световната банка и диктатурата на Маркос в книгата си “Заплахата от развитието”. През 80-те години на миналия век, в периода на еуфорията от “азиатското икономическо чудо”, Бело си позволи да постави под съмнение т.нар. разцвет на региона в “Драконите в отчаяние: Азиатските икономики-чудо в криза”. Днес той се е заел със “спектъра на капитализма”, както сам го нарича. В Сиатъл Бело oбвини МВФ, че налага “хазартни икономики” в бедните страни.

(Един спомен)
“Хемингуей беше казал: “Богатите са различни от вас и мен.” Как може човек да очаква от участниците в Давос да разберат кризата в живота на хора като нас тук, в Порто Алегре, до която доведе глобализацията?”

Това щяха да бъдат встъпителните ми думи. Когато отидох в университетското студио за презокеански дебати с Джордж Сорос, финансиста, и с други представители на световния елит, събрани в Давос, Швейцария, ме очакваше видимо разтревоженият Флориан Рошат от швейцарската делегация. Швейцарците са известни с това, че са спокойни, но Флориан беше наистина притеснен. “Арестуват протестиращи в Давос и на други места в Швейцария – ми каза той. –Убиват демокрацията в страната ни. Нашите приятели ви молят да подкрепите призива им да се закрие Световният икономически форум.”

Тази молба пропъди всякакво желание да бъда “приятен” в предстоящото предаване, обявено от продуцентите като “Диалог между Давос и Порто Алегре”. Целта на четирите сателитни канала, заедно с независимата компания “Артикъл Z”, която сега има всички изгледи да загуби 100 000 щатски долара от четвъртмилионния проект, беше да се види дали има нещо общо между ежегодната елитна среща в Давос и новооткрития Световен социален форум в южния бразилски град. Милиони хора по света очакваха предаването.
Тъй като предишната година бях присъствал в Давос, продуцентите поискаха аз да направя встъпително изказване от страна на Порто Алегре. Съгласих се и казах следното: “Бихме искали да започнем с осъждане на арестите на мирни демонстранти в Давос… Миналата година бях в Давос и, повярвайте ми, не си заслужава човек да отиде втори път. Тази година съм тук, в Порто Алегре, и позволете да кажа, че Порто Алегре е бъдещето, а Давос е миналото. Хемингуей написа, че богатите са различни от вас и мен, а всъщност ние живеем на различни планети: Давос е планетата на супербогатите, а Порто Алегре – на бедните, на маргинализираните, на угрижените. Тук, в Порто Алегре, обсъждаме как да спасим планетата, а там, в Давос, световният елит умува как да запази хегемонията си над нас, останалите. Всъщност, най-хубавият подарък за света, който тазгодишните представители на корпоративните организации в Давос могат да направят, е да се качат на един космически кораб и да излетят към космоса. Останалите ще бъдем определено по-добре без тях.”

Пресата определи следващите час-час и половина не като дебати, а като размяна на чувства, която, както писа “Файненшъл таймс”, “понякога беше принизена до персонални обиди.” Но аз, заедно с другите участници, сред които бяха Одед Гражу от бразилския Институт по етика, Бернар Касен от “Льо Монд дипломатик”, Диан Мате от “Световен поход на жените”, Ниоки Ниеху от “50 години стигат”, Рафаел Алегриа от “Виа Кампесина”, Амината Траоре, бивш министър на културата на Мали, Фред Аскарате от “Работа и справедливост”, Тревър Нъбане от Южна Африка, Франсоа Утар от Белгия и Хебе де Бонафини от “Майките от площад “Май”, просто изразихме непримиримостта на повече от 12 000 души, събрали се в Порто Алегре, към компанията в Давос.

За тази аудитория, голяма част от която присъстваше на дебатите в огромна аудитория на Католическия университет, глобализацията беше смъртоносен бизнес и много от тях безпорно бяха съгласни с Хебе де Бонафини, когато извика срещу Сорос през океана: “Господин Сорос, вие сте лицемер. Кажете за смъртта на колко деца носите отговорност?” Това, че в хода на дебатите Сорос се опита да говори нещо за нуждата от контрол над отрицателните последици от глобализацията, едва ли накара тази публика да го заобича. Тя виждаше в него преди всичко един финансов спекулант, спечелил милиарди долари за сметка на икономиките на страните от Третия свят.

Провеждането на едноседмичния Световен социален форум беше цяло чудо. Предложен от Работническата партия на Бразилия и коалиционни бразилски граждански общества, подпомогнат със солидни финанси от дарители като холандската агенция “Новиб”, и организиран с международната подкрепа на френското месечно издание “Льо Монд дипломатик” и АттаС – европейският антиглобалистичен алианс, форумът беше подготвен за по-малко от осем месеца. Идеята да се организира алтернатива на ежегодното сборище на световния корпоративен елит в Давос просто се сбъдна. Макар че тук-там имаше някои неуредици, форумът беше много успешен, въпреки предизвикателството да бъдат организирани 16 пленарни заседания, над 400 семинара и множество странични мероприятия.

Форумът постигна целта си да се яви като контрапункт на Давос. Съчетанието на задълбочени дискусии и солидарност между отделните активисти контрастираше с негативния облик на срещата в Швейцария. Там градът стана център на най-голямата в страната операция за сигурност след Втората световна война. Швейцарската полиция направи всичко възможно да не позволи на протестиращите да стигнат до алпийския курорт и използва водни струи и задушлив газ срещу демонстрантите в Цюрих, като арестува много от тях. Дори консервативните швейцарски вестници осъдиха полицейската операция като заплаха за политическите свободи в страната.

Може би изходът от дуела между двата форума беше обобщен най-добре от Джордж Сорос: “Прекомерните предпазни мерки бяха победа за тези, които искаха да разстроят работата на форума в Давос. Действията бяха прекалени. Това спомогна за екстремизиране на ситуацията.”

В телевизионните дебати с Порто Алегре Сорос заяви: “Стана ясно, че не е лесно да се води диалог… аз лично не желая да бъда оскърбяван. Мазохизмът ми има граници.” Коментарът на “Файненшъл таймс” беше: “ Такива неудобни моменти изглежда, че временно объркаха способността му да отговаря на остри нападки.”

Но не само Сорос се обърка. Малко след встъпителното ми изказване, Бернар Касен от “Льо Монд дипломатик” се наведе към мен и ми каза: “Уолдън, не Хемингуей е написал, че богатите са различни от вас и мен, а Скот Фицджералд.”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук