В началото на 1998 година обществеността научи за едно предложение, наречено Многостранно споразумение за инвестиции (МСИ). То е било подписано от най-богатите страни, за да бъде “предложено” по-късно и вероятно наложено на останалите страни в света. Това споразумение е било обсъждано тайно в ОИСР с желанието да се превърне в нещо като Конституция на богатия свят ( на света с капитали), която осигурява всички права особено на страните от Третия свят, където “инвестициите” безсъмнено ще потекат. Френският вестник “Льо Монд Дипломатик” (Le Monde Diplomatique) препечата статия, издадена в САЩ от движението “Граждани за обществото” (Public Citizens), ръководено от Ралф Надер. Тя бе подписана от адвокат-участник в движението, Лори Уолак. В отговор на парадоксите, които се съдържаха в тази статия, се зароди социално движение на протест. До края на 1998 година то накара Франция да напусне разговорите и после да се откаже от подписване на споразумението.
Една от първите организации от този вид беше АТТАC ( В началото “Асоциация за данъка “Тобин” в полза на гражданите”, която днес се нарича “Асоциация за облагане на финансовите трансакциите в полза на гражданите”). Тя се зароди във Франция по време на протестите след публикацията в “Льо Монд Дипломатик”. Целта на тази асоциация, която днес има много последователи във Франция и по света, където се създават подобни движения – дори в Бразилия, е да се бори за налагането на данък върху спекулативното движение на капитали, така, както предлага нобеловият лауреат по икономика Джеймс Тобин.
Натрупването на тези факти помогна на хората, които не приемат светът да бъде контролиран от интересите на капитала, да организират различни протестни акции срещу организациите, въплъщаващи тези интереси. Известни са демонстрациите в Сиатъл срещу Световната търговска организация (СТО), във Вашингтон срещу МВФ и Световната банка, както и тази в Прага, която накара представителите на правителствата, събрани там, да приключат срещата си един ден по-рано.
Вече 20 години собствениците на света, събрани в организация наречена от тях Световоен икономически форум, се срещат в Давос – малко луксозно и слънчево местенце в Швейцария. Днес форумът събира много повече участници, отколкото навремето. Тогава той беше организиран от малка група хора, които можеха да си позволят 20 000 долара за участие – за да слушат умните глави, които служеха на големия капитал, и да си поговорят с тях. Сега в Давос може да се чуе дори критика срещу глобализацията от страна на хора, поканени да легитимират форума. Може да се каже, че това привлича в Давос кореспондентите на всички големи световни списания, а сред тях най-редовно е и нашият приятел Кловис Роси, който изгради теория за практическото надмощие на света на капитала в рамките на неолиберализма.
Именно затова няколко бразилци сметнаха, че е време за нов период на съпротива срещу подобно мислене, доста разпространено в днешно време. Освен демонстрациите и протестните акции, вероятно има и други по-позитивни начини да се потърсят отговори на предизвикателството за изграждане на един “нов свят”. Свят, в който икономиката ще служи на хората, а не обратното. Икономисти и други учени – срещу неолиберализма. Това вече съществува в Европа под името “анти-Давос”. Но те имаха намерения за повече от това. Беше предложено да се организира среща на световно равнище с участието на всички организации, които вече изразяваха в масовите протести желание да се обърнем към социалното – Световен социален форум. Тази среща има символично значение, защото се провежда по същото време, когато големите се срещат в Давос.
Не знам чия точно беше идеята, не знам дали нашият приятел Одед Гражев я беше дискутирал с друг, когато ми я изложи през февруари 2000 г. във Франция. Заедно с директора на “Льо Монд Дипломатик” Бернар Касен, който е и председател на АТТАС във Франция, решихме да проверим дали идеята ще се приеме добре в Бразилия. Касен се ангажира и предложи Бразилия, защото според него форумът трябваше да е в страна от Третия свят – заради символичния ефект. А Бразилия беше с добри условия да приеме такова събитие. Също така беше негова и идеята да проведем форума в Порто Алегре, столица на щат, станал известен в целия свят със своя демократичен опит и с борбата си срещу неолиберализма. Касен ни отправи и ново предизвикателство – ако сме способни да организираме форума, ще имаме подкрепата не само на неговото списание, но и на организациите по света, които протестират срещу доминацията на капитала.
Като се върнахме в Бразилия, започнахме да проверяваме кои организации биха могли да приемат инциативата и да се заемат с тежката задача. На 28 февруари в Сао Паоло се срещнаха пратениците на 8 организации, които сключиха “Споразумение за сътрудничество” за провеждането на Световен социален форум в Порто Алегре от 25 до 30 януари 2001 г.: ABONG – Бразилско сдружение на неправителствените организации; ATTAC – Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите; CBJP – Бразилски комитет за справедливост и мир; CIVES – Бразилско сдружение на предприемачите в полза на гражданите; CUT – Единен работнически съюз; IBASE – Бразилски институт за социални и икономически анализи; CJG – Център за световна справедливост; MST – Движение на селскостопанските работници, непритежаващи земя.
През март представител на тези организации посети Порто Алегре, за да консултира с Оливио Дутра и Раул Понт отношението на правителството и градските власти към провеждането на форума, тъй като той не се организира от тях, а от граждански формации. След положителния отговор на губернатора и кмета, работата по организирането на новата световна среща се активизира. Дори бяха поканени и други граждански организации, за да изградят Бразилски комитет в подкрепа на форума.
По предложение на Касен в края на юни Комитетът на организаторите отиде в Женева, където бяха събрани основни участници в протестите срещу неолиберализма. Имаше място и за нашето предложение, което бе прието много добре. Дори вицегубернаторът на Рио Гранде до Сол – Мигел Росето, посети Женева, за да потвърди домакинството на града. По този начин бе сформиран и Международен комитет в подкрепа на форума.
След това започна истинска надпревара с времето, за да сме сигурни в участието на представители от всички части на света, с определени квоти за всеки континент, с определена програма. Програмата предвиждаше съвещания с участието на най-изявените в борбата срещу неолиберализма, както и семинари, на които участниците сами щяха да координират работата си, да обменят опит и да планират бъдещото взаимодействие. Освен това бяха предвидени и сесии с участието на хора, ангажирани в различни методи и начини на борба.
Форумът няма за цел да определя бъдеща политика и затова няма да губи време за дискусии за заключителен документ. Това ще бъде началото на един съвместен процес на мислене на световно ниво по четири основни въпроса:
– създаването на блага и социалното развитие;
– възможностите на капитала и рационалното използване на природните блага;
– засилване на гражданското общество и социалните възможности;
– политиката на сила и етиката в новото общество.
Това, което възнамеряваме, е да разкрием пространство всяка година да можем все по-задълбочено да формулираме “глобално”алтернативата на доминиращия модел.
Наистина Световният социален форум ще бъде първата стъпка, но нова, такава, която получава все по-голям отзвук в целия свят. Ние наистина се надяваме, че този отзвук ще осигури началото на нов период в борбата срещу подчинението на човешкото същество на интересите на капитала.
Статията за пръв път е напечатана в Correio da Ciddania (22/01/2001)
