СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И ТЕМИТЕ НА СОЦИАЛЕН ФОРУМ 2002

0
175

Франсоа Утар е професор по социология в Католическия университет в Лувен, Белгия. Директор на “Алтернативи за Юга”, който публикува тримесечно издание по въпросите на глобалната икономика и развитие.

Световният социален форум в Порто Алегре промени из основи реда на нещата: от “няма никакви алтернативи” до “има друг начин за разглеждане на икономиката, политиката и културата.” Това е качествен скок от голямо значение.
Днес светът очаква алтернативи. Това ще е предизвикателството на срещата в Порто Алегре през 2002 г. Въпреки това Световният социален форум не може да бъде просто супермаркет на алтернативи. Затова от една страна има нужда от съгласуваност на предложенията, а от друга – от по-широк поглед върху алтернативите.
От тази гледна точка е важно да разглеждаме три нива на алтернативи.

Първото е изграждане на утопии, но не в смисъл на невъзможни неща, а по-скоро като цели, които мобилизират. Трябва да се знае какъв тип общество искаме – каква работа, какво образование, земеделие, комуникации, етика. Утопиите не падат от небето. Те са единствено резултат на съвместна работа по идеи, идващи от целия свят.
Второто ниво са средносрочните алтернативи, т.е. целите, чието постигане изисква време, тъй като включват процеси, които са продължителни или са резултат от трудна борба, поради съпротивлението от страна на самата капиталистическа система.

Третото ниво са краткосрочни алтернативи – неща, които са предвидими в обозримото бъдеще и могат да бъдат мобилизиращ фактор, макар да са само частични цели.
В светлината на гореизложеното нека първо анализираме какво значи днес глобализация; второ, какви са последствията от нея и кои са движенията, които Ј се противопоставят организирано; и накрая, какви са стратегиите срещу глобализацията на капитала.

Какво представлява глобализацията днес?

Тя е икономически процес с политическа, военна и културна подкрепа. Тя е нов етап в неолибералната фаза на натрупване на капитала, започнала в средата на 70-те години с това, което е известно като Вашингтонския консенсус. Използваме думата глобализация с много конкретно значение, като разбира се си даваме сметка, че това е дълъг, исторически процес, който е придобил специфични характеристики през последните 30 години.

Главната причина да се задейства този икономически процес беше, че печалбите на капитала намаляваха, поради спадналата производителност.След Втората световна война производителността даде възможност доходът да се разпредели до известна степен между капитала, труда и държавата. С други думи това беше краят на кейнсианизма, към който трябва да прибавим и провала на политиката за развитие в Третия свят, както и краха на реалния социализъм в Източна Европа.

За да ускори своето нарастване, капиталът трябваше да развие две основни стратегии:
– да доведе до свиване на мястото на труда в обществения продукт. Това стана чрез същинска офанзива срещу труда: намаляване на дела му в обществения продукт чрез намаляване на реалните заплати, на социалните придобивки и отслабване юмрука на организирания труд;
– да доведе до свиване ролята на държавата като разпределител на приходите и социален посредник. Това се извърши чрез успешни вълни на приватизация, не само в секторите на икономиката, но и в такива на обществените услуги; извърши се с жестоки програми, наложени от международни финансови институции, особено от Международния валутен фонд.
Ако анализираме основните инструменти на настоящата икономическа глобализация, ще установим следното:
– процесите на производство и дистрибуция се интегрират по начини, с които се игнорират националните граници;
– производството, търговията и комуникациите се концентрират в ръцете на един непрекъснато намаляващ брой големи корпорации;
– финансовият капитал е този, който преобладава;
– границите на капитализма, както географски, така и технологични, се изтласкват.

Социални и културни последици и опозиция

Процесът на глобализация води по редица начини до унищожаване на всичко, което човечеството върши колективно.
1. Унищожаване на икономиката. Ако икономиката е човешка дейност, насочена към изграждане на материална база за физически и духовен живот на цялото човечество, капитализмът е най-неефективната система в човешката история. Никога не е имало толкова бедни, никога не е имало такова социално неравенство. Това е и първопричината за бунтове и съпротива.

2. Унищожаване на природните ресурси. Използването на ресурсите за краткотрайни печалби причинява екологични катастрофи – в климата и в тяхното изчерпване, което доведе до появата на голям брой “зелени” движения през последните няколко години.

3. Социално унищожение.
– Директните взаимоотношения между труда и капитала (тоест платеният труд), които днес се простират по целия свят, все пак не обхващат всички сектори на колективна дейност. Профсъюзи и движения на селски работници се появиха в нови географски зони и в нови сектори на икономиката.
– Разпространението на косвени връзки между труда и капитала, което се отразява на все повече социални групи по света. Това са косвените механизми на капиталистическата организация на икономиката, като фиксиране на цените на суровините, външният дълг, реекспортът на капитал, прибирането на данъци и т.н.. Всички те са пречки за реалното развитие на местните икономики и последиците от тях засягат стотици милиони хора. Затова сме свидетели на все повече примери на съпротива и социални движения.
Това се отнася например за жените, които са засегнати от феминизирането на бедността и нарастването на насилието. Или просто защото логиката на системата на капиталистическата експлоатация използва родовите връзки, за да движи собствените си интереси. Например, по-ниски заплати, национални баланси, които пренебрегват женския труд при преструктуриране на производителните сили (да използваме икономическите термини) и др. Това се отнася и за опозиционните движения на местните хора, които са първите жертви на новите икономически политики и които преосмислят чувството си за самоличност чрез тези движения. Отнася се за движенията на кастите в Индия, където борбата на далитите (недосегаемите) се засили след приемането на неолиберални принципи на управление. Отнася се и за младежките движения, както и за етнически конфликти, тясно свързани с макроикономически механизми, като свалянето на цените на определени земеделски стоки и др.
Ясно е, че капитализмът не е измислил, нито е въвел мъжкия шовинизм или патриархалност, потискането на местните хора, противоречията на системата на кастите, етническите конфликти или маргинализацията на младежта. Капитализмът обаче, и това може да се докаже, задълбочи конфликтите и често ги използвше за да изгради организацията си на труд и стратегиите си за поглъщане на добавената стойност.

4. Унищожение на културата. Свидетели сме на това как се измести значението на образованието, медиите, философията и дори религиите, тъй като капитализмът експлоатира културния апарат в помощ на своите цели. Също така се появиха нови движения на идеи, културна устойчивост, развитие на либералните теологии и т.н., като форми за утвърждаване на господството му. Същевременно културни движения, обърнати към миналото, изразени в различни форми на фундаментализъм, се развиват като защитен механизъм срещу съвременността, която обезценява културните традиции.

5. Политическо унищожение. Демокрацията, която вече е относително ограничена от гледна точка на парламентарната политическа организация, добива все по-малко значение, когато политическите власти, произлизащи от обществения вот, виждат, че управленческата им сила намалява, особено в икономическата сфера. В отговор на това се полагат усилия за децентрализиране на управленето, за услужлива демокрация и възстановяване на политиката на народната воля.
Ситуацията може да се обобщи така: изправени пред капитализъм, който поставя основи за възпроизвеждането си по целия свят, използвайки нови технологии, ние сме свидетели на това как, макар и откъслечно, нарастват опозиционните движения и борби – както в географски план, така и по сектори.

Настоящото състояние на глобализацията на капитала

Две съществени неща могат да се кажат за това как се организира опозицията и как се разпростира в световен мащаб.

1. Неолибералният план не е изоставен, макар че може би вече не е толкова значим. Той е отслабен поради краткосрочните си стратегии. Това се изразява по различни начини:
– икономически: финансовата система, системата на производство и обществени услуги…
– екологически: екологичните ограничения са все по-очевидни;
– социално: нарастването на бедността и разликата между бедни и богати, растящото ниво на миграция…
– културно: интелектуална, творческа и народна критика на системата.

2. Днес капитализмът предприема нови стратегии в много сектори:
– икономически стратегии: той се движи прогресивно от пълен неолиберализъм към неокласицизъм, насочен към възстановяване на конкуренцията посредством нови правила (легитимиране на държавата отново);
– екологични стратегии: предприемат се определени спешни мерки (договорът в Киото);
– социални стратегии: Световната банка предприе съгласувана политика за борба с бедността; неправителствените организации, доброволческите сдружения, църквите и религиите се кооптират в опит да се намали опозиционната им сила и да получат легитимност; административните репресии, постепенно и тези на полицията, се засилват, да не говорим за военните мащаби в международните отношения;
– културни стратегии: езикът на екологията и понятията, използвани от опозицията, като гражданско общество, услужлива демокрация и др., се възприемат, за да се променят значението и смисълът им.

Стратегии за борбата срещу глобализацията на капитала

1. Основните елементи. Можем да очертаем някои от основните елементи на стратегията, които бяха предприети и трябва да бъдат развити в най-близко бъдеще:
– да се делегитимира системата, не само чрез осъждане на злините, които носи, като тези от морално естество, каквото е общественото проповядване на религии, но и чрез изобличаване на системата на капитализма, в която са заложени основите на различни форми на разрушение;
– да се обединят усилията за действия срещу системата, като всяко едно запази своята идентичност, но същевременно знае мястото си в цялото;
– да се формулират алтернативи на трите нива, описани по-горе: утопични, средносрочни и краткосрочни;
– да се намерят формули на политически израз, също и обединени форми, тъй като и четирите аспекта – икономически, екологичен, социален и културен, имат политическо измерение, и без неговото присъствие не можем да постигнем положителни резултати;
– да не си позволяваме да бъдем маргинализирани от икономическата и политическа система, т.е. да не допускаме да бъдем отделени в един ъгъл, където да ни се дава думата за изразяване на мнение. Както и думите ни да бъдат предавани “народно”, особено чрез медиите, които подчертават някои моменти на насилие или очевидно “редки” начини на изразяване.

2. Критерии за избор на теми и действия. Три основни критерия изглеждат важни:
– да не се забравя съвременната чувствителност на обществото към определени теми и особено подходът към нови общества, които са засегнати от преките или косвени последици от глобализацията и изглеждат готови да се включат в една обединена съпротива;
– да се следят текущите събития, като международните конференции по проблемите на расизма, “Рио плюс десет”, ратифицирането на договора от Киото или политики като например “Звездни войни” и т.н.;
– да се разглеждат теми, по които вече е извършена значителна подготовка от конкретни групи и които могат да доведат до конкретни алтернативи.
Именно такива теми могат да бъдат предлагани за конференции и семинари, а програмата за Порто Алегре II може да бъде организирана съгласувано.

Една мечта

Искам да завърша с това, че имам една мечта. Не като тази на Световната банка, изписана на входа на сградата Ј във Вашингтон (Ние имаме една мечта – свят, в който няма бедност, под което аз бих написал: и благодарение на Световната банка това остава една мечта), а в духа на Дом Хелдер Камара, който ми каза, когато работихме заедно в Съвета на Ватикана II, че човек не може да разбере Бразилия, ако не разбира от карнавал и футбол. Къде ще бъдат карнавалът и футболът в Порто Алегре? Това е начин да се запитаме как да изразим символично ценностите, които искаме да утвърдим: всеобщите насоки на човечеството днес, които са в противоречие с основната логика на капитализма.
Две от тях излизат на преден план: размисълът за природата и солидарността между хората.

1. Природата: преклонение, любов и размисъл. Имайки предвид великите текстове за религиозните традиции на света, включително местните религии (Пача мама), митовете за сътворението, текстовете на поетите на различни народи, може да се каже, че природата не е обект на експлоатация, а по-скоро ние сме част от нея, и искаме да изразим чувство на възхищение и размисъл. Това може да стане с песни, танци, рецитали. С участието на всички в едно колективно дело.

2. В същите културни и религиозни традиции откриваме възхвала на братството, любовта, мира и отхвърляне на агресията и насилието, както и на икономическия индивидуализъм. Не става въпрос тези ценности да се възхваляват романтично, а да се съотнасят към конкретни социални взаимоотношения при капитализма и всичките им последици за човечеството, както и да се даде израз на нуждата от нов морал за един нов свят.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук