Бакалавър по политическа социология и магистър по политически науки. Специализира международни отношения и семиотика.
Член на ВС на БСП, член на Комисията на БСП за работа с младежта и Комисията за уставно развитие на БСп, член на Съвета по младежка политика на ВС на БСП.
Член на ИБ на РС на БСП, район Лозенец, гр.София. Главен секретар на Федерацията на младите социалисти в БСП. Главен експерт във ВС на БСП.
След края на Студената война светът се оказа в нови условия, които повлияха силно върху процесите на преразпределение на влияние, както в регионален, така и в световен аспект. Глобализиращите трансформации на междудържавните и международните отношения поставиха по-голяма част от човечеството пред трудности, които не може да преодолее – растящата пропаст между Севера и Юга, между бедни и богати държави, между поколенията, възможността за достъп до високи технологии и т.н. Вакумът, който се получи след края на Студената война предизвика нови опасности от международни конфликти, които ще имат нова принципна основа.
Конфликтите се различават съобразно техния характер, цели, интензитет, последствия и други елементи. Те могат да бъдат глобални, регионални, локални, коалиционни, междудържавни, национално-освободителни, етнически, религиозни, териториални, търговско-икономически (тук се използват специални техники ембарго, блокади и т.н.), екологични, вътрешнополитически (от гражданската война и преврата до терористичните и протестни акции).
След II-та световна война, най-много военни конфликти се разгоряха след Студената война. В началото на 90-те години на ХХ век броят на конфликтите нарастна четирикратно в сравнение с началото на века. Броят на жертвите и последиците са показателни за характера на конфликтите. Често загубите надхвърляха предполагаемите такива. Друго ново предизвикателство се оказва противостоенето и противопоставянето на международния тероризъм, който ще се окаже една най-големите опасности пред световната стабилност на ХХI век. Прословутата фраза (станала вече банална) “Светът вече не е същия”, обаче обрисува най-красноречиво твърденията, че човечеството е изправено пред проблеми, чийто отговор все още не може да намери.
1.Студената война и последиците от нея
Но за да направим своите разсъждения за бъдещето на международните конфликти неминуемо трябва да се занимаем (макар и не твърде задълбочено) с най-продължителния конфликт на ХХ век – Студената война. Период, който остави своя отпечатък върху последващото развитие на света.
Трудно могат да се поставят границите на Студената война, но условно е общоприето началото да се поставя с речта на Чърчил през 1946 г. във Фултън, в която за първи път се използва понятието “Желязна завеса”. Също така условно за край се сочи срещата на Буш и Горбачов в Малта през 1989 г.
Основните параметри на Студената война са:
Първо, от гледна точка на международните идеологически отношения това беше сблъсък на различни идеологии.
Второ, от военно-стратегическа гледна точка Студената война беше процес на непрекъсната надпревара във въоръжаването, като по време на разведряването започна процес на демилитаризация на международните отношения.
Трето, от гледна точка на международните и политическите отношения този близо 50-годишен сблъсък беше процес на определяне на външно-системни (Изток/Запад; Север/Юг) и вътрешно-системни (НАТО/Варшавски договор) отношения.
Четвърто, от икономическа гледна точка Студената война беше опит на Запада да ограничи търговските отношения със социалистическите страни, тъй като те бяха силно зависими от търговията с високи технологии.
Пето, от гледна точка на влиянието в Третия свят Студената война беше израз на съперничеството за влияние там.
Най-общо казано Студената война е период на високо напрежение между Изтока и Запада.
Ерозията на Студената война започна с разведряването. Има различни интерпретации за края на Студената война. Концепциите за нейния край са няколко. Фукуяма лансира т.нар. триумфалистка концепция според която разпадането на социалистическата общност и края на Студената война дойде в резултат на американския натиск, упражняван през годините с всички възможни средства. Това е теорията за пълната победа на Запада. На следващо място трябва да посочим Концепцията на историческите ревизионисти. Неин основен постулат е тезата, че крахът на социалистическата система е резултат преди всичко на вътрешните проблеми в системата, т.е. резултат преди всичко на икономическите вътрешни кризи. За да стигнем до другата крайност, която Жан Бодрияр излага в “Илюзиите за края или стачката на събитията” – Триумфът на комунизма. Според него ликуването на Запада е преждевременно, тъй като “Злото” затворено в социалистическата система сега вече навлиза в Запада (Вирусът на Злото). Ален Менк в “Новото средновековие” също говори за ударната вълна на социалистическия свят, която ще се отрази върху западното общество: “Сега няма един общ враг, а съществуват много опасности”.
За нас обаче не е толкова важно защо социалистическия блок претърпя огромни загуби, а по-скоро какво се случи след това. Въпреки различните теории разрушаването на биполярния свят доведе до т.нар. Нов международен ред. Споровете и тук са много. Дали новият световен ред е полиполярен (с много центрове на властта), монополярен (с един световен хегемеон в лицето на САЩ) или глобален (с транснационални лидери). За Новия международен ред пръв заговори Джордж Буш през септември 1990 г. в навечерието на войната в Персийския залив. Тогава съществувше необходимост от подготвянето на световното общественото мнение за военната намеса. Буш описа новия ред като състояние, в което ще се установят отношения на морал и сигурност. Идеята беше да се убедят по-малките държави, че вече ще бъдат защитени. Но и това не се случи – световният тероризъм завладя света без да се съобразява с държавни граници и заплахи от страна на САЩ за саморазправа.
Така представена идеята за Новия международен ред предизвика свръхочаквания и изгради множество илюзии спрямо себе си: причините за войните ще изчезнат (след Студената война светът ще стане по-сигурен и стабилен); Източна Европа бързо ще се идентифицира със Западна Европа (т.е. бързо ще се интегрира в западноевропейските структури и НАТО). Можем обаче със сигурност да направим заключението, че светът не е станал по-сигурен. Той е по-непредвидим и нестабилен. Конфликтообразуващите фактори са повече. Разпадането на многонационалните държави доведе до множество конфликти и опасности и постави под съмнение съществуването на националните държави като стабилен фактор за прогрес и просперитет.
Характерна за новия международен ред след края на Студената война е идеята за многополюсната система, формирана на базата на различни международни коалиции за решаване на международни проблеми. Войната в Персийския залив доведе до идеята за международна могъща коалиция. Активността се свързваше и с повишаване силата на международните организации. Опитимистите в това отношение твърдо стоят зад твърдението, че само така света ще се справи със заплахите срещу стабилността. Песимистичните прогнози са свързани с констатациите за нарушено равновесие след Студената война и наличието на безполюсност. Нарушеното равновесие действа като отклоняващ импулс. В това състояние на нарушено равновесие в новия свят могат да се очакват редица опасности: от разпространение на ядреното оръжие; от ядрена анархия (продажбата на ядрени знания на развиващите се) и от ядрен тероризъм (контрабанда с ядрени консумативи и разпадащи се материали). Също така рисков фактор представлява избухването на нова националистична вълна. Едновременно с това ООН предприема различни мерки свързани с поддържането на мира, мирното изграждане и мирното налагане, свързани с увеличения брой на вътрешногражданските конфликти. Но проблемите в ООН (организационни, политически, икономически и т.н.) поставят под съмнение възможността на тази организация да възпира експанзионистичните интереси на силните държави (пример: настояването на САЩ за нова война в Ирак въпреки желанието на ООН за мирно разрешаване на конфликта). Други големи опасности представляват: международния тероризъм, наркотрафика, СПИН, глобалните проблеми на съвремеността – демографски, продоволствени, екологични и други.
2.Новата култура на конфликтите
Франсис Фукуяма пръв провъзгласи “краят на историята”. Днес интелектуалците, свързани с външната политика по време на Студената война масово обявиха края на модерните геополитически конфликти. Бжежински твърди, че международните отношения ще се съсредоточат главно върху културните и философските въпроси. В този смисъл
геокултурните търкания и сблъсъкът между цивилизациите ще бъдат в основата на бъдещите междудържавни стълкновения. Като цяло автори като Бжежински и Фукуяма смятат, че бъдещите конфликти в света ще бъдат свързани именно с противопоставянето между западната и източната цивилизация*.
Подобен род културни проблеми са характерни за последната фаза на еволюцията на модерните световни конфликти или по-точно сблъсъците от Вестфалския мир от 1648 г. до наши дни. Първоначално противопоставянето беше между владетелите на отделните държавици, после една срещу друга застанаха изградените вече национални държави, а през миналия век борбата за надмощие беше между различните идеологии – продължителната Студена война между западните демокрации и източния марксизъм-ленинизъм.
След края на Студената война международната политика излезе от противопоставянето Изток – Запад и се съсредоточи в разграничаването между западната култура и всички незападни култури.
Евразия е най-добрият пример за тази тенденция. С отпадането на идеологическата вражда възникнаха нови проблеми между културите на католицизма, източното православие и исляма. Уилям Уолъс може би най-точно посочва разделителната черта в Европа – източната граница на западния католицизъм през 1500 г. В проспериращите страни на запад от тази линия протестанти и католици споделят общ исторически развой от феодализма до Ренесанса и от Реформацията до Просвещението, през Великата френска революция и индустриалния прогрес. На изток от тази граница православните и мюсюлманските държави се развиват по-бавно, попаднаха под тиранията на Османската империя или царизма и почти не познават модернизацията и индустриализацията на Западна Европа.
Чрез западната масова култура, която пронизва всички кътчета на Земята, ислямските, конфуцианските, хиндуиските и будиските цивилизации се срещнаха със западните схващания за индивидуализъм, либерализъм, равенство, законност, човешки права, свободни пазари, демокрация и отделяне на светската от църковната власт, а това са все коренно различни принципи от традиционните им културни представи.
Западът усилено пропагандира своите ценности като универсални. Това пробужда отрицателните реакции на религиозните фундаменталисти в ислямските страни. Усиленият натиск на Европа и Америка за зачитане на човешките права след Тянънмън принуди Дън Сяопин да предупреди за опасност от нова студена война. Не е трудно в тази усложнена картина да открием заложените мини, които ще запалят новата война, наречена от Кишоре Махбубани “Западът срещу всички”.
На първо място стои принципното разминаване в схващанията на цивилизациите за отношенията между човека и Бога, между индивида и общността, между гражданина и държавата, между родителите и децата, между съпрузите, между свободата и авторитета, между правата и задълженията, между равнопоставенността и йерархията. Свободните връзки и улесненото взаимно проникване в наше време все повече изострят съзнанието ни за дълбоката пропаст между източната и западната ценностна система и между обществата, които са ги възприели. Модернизацията и интензивното развитие на икономиката принуждават все повече хора да изоставят традиционните си местни идентификатори, което от своя страна отслабва ролята на държавата като обединителен център в следколониалната ера. Компенсаторният механизъм на новооформената обществено-културна ниша създава условия за развитието на религиозни фундаментални движения и тежнения за връщане към корените и традициите. В Япония ще чуете да се говори за възраждане на азиатското начало. В Индия светското разноетническо общество е запалено от хиндуизация. В арабския свят след провала на национализма и социализма се надига мощно движение за нова ислямизация.
Най-същественото и сходно в посочените райони е, че чрез нахлуването на американските медии масите започнаха да опознават западния свят. Елитът в тези държави постепенно преобръща наследения от колониалния период вододел. Хората там се превръщат в консуматори и установяват икономически регионализъм в Източна Азия по примера на Европа и Северна Америка. А това изключително здраво укрепва културното самосъзнание на тези народи.
За разлика от тези региони обществата в Източна Европа (в страните от Централна Европа условията са по-различни) след падането на Берлинската стена се оказаха в състояние на аномия. Бързо развиващите се процеси на трансформации, нахлуващата западна култура на мястото на разрушените културни връзки на социалистическите общества не позволиха да се развият и наложат нови. Привнесените отвън ценности, правила и норми на поведение все още не могат да заемат нужното място в ценностната пирамида и тези общества се в състояние на дезориентация. Нарушените социални връзки и механизми на регулация ги превръщат в поле на множество вътрешно-системни конфликти, които затрудняват цялостния процес на развитие и в регион с висока степен на нестабилност.
В бъдещия конфликт на цивилизациите западният либерализъм ще се срещне с предизвикателствата на конфуцианския авторитаризъм, етническия фундаментализъм и исляма. Към тези три заплахи бихме могли да прибавим и упадъкът на западния либерализъм поради липсата на равното по сила и размери идеологическо противодействие на марксизма-ленинизма.
Обобщавайки можем за кажем, че бъдещите конфликти вече няма да бъдат конфликти на идеологиите. Това ще бъдат конфликтите на сблъсък между цивилизации, на различни ценностни системи, на различен светоглед и светоусещане, на увеличаващата се глобализация и стремеж към самосъхранение.
