Най-голямата изненада в България, както и в другите бивши социалистически страни в Югоизточна Европа в края на XX век е израждането на някогашните силни марксистко-ленински компартии в обикновени социалдемократически и евросоциалистически партии и движения. Това е един небивал в историята процес на отстъпление и явна деградация, който чака своите изследователи и интерпретатори през XXI век.
Същото се случи и с някогашната силна и управляваща БКП, която доведе народа през XX век до победа над фашизма и капитализма и до съзиждането на ново, социалистическо общество, разграбено и опустошено днес от крайно десни, алчни и деструктивни сили. След преименуването на БКП в БСП през пролетта на 1990 г. – започна неудържимото социалдемократизиране на партията, за да стигне тя до положението на трета сила в политическото развитие на Република България. Пред нея са вече десните сили в страната – НДСВ и загубилото вече своята престъпна власт СДС… Това стана в парламентарните избори през юни 2001 г.
Какво е отношението на комунистите в България и на техния “червен печат” към социалдемократическата разруха на БСП и измяната й на марксизма-ленинизма, на социализма и комунизма?
Това е много голям проблем за анализ и обяснение, който не е предмет на следващото мое изложение. Моята задача тук е да покажа, съвсем накратко ролята и значението на комунистическия печат у нас, който пръв се зае с измяната на марксизма-ленинизма и свличането на БСП в блатото на опортюнизма и социалдемократизма.
На първо място измяната на марксизма-ленинизма започна с усилената пропаганда на прословутия антисталинизъм и антисоциализъм, изфабрикуван още на времето от Лео Троцки и обогатен по-късно от хрушчовизма и горбачовизма, включително и от такива известни представители на глобализма като Алън Дълес, Хенри Кисинджър, Роналд Рейган, Бил Клинтьн, Збигнев Бжежински и др.
Тази троцкистко-хрушчовистка, горбачовистка-глобалистка концепция за антисоциалистическо манипулиране съзнанието на хората, разцъфтяла най-вече през последните две десетилетия на XX век, намери широко разпространение в доста страни на света. Тази зловеща доктрина прегърнаха на живот и смърт всички десни сили, ренегати и предатели на социализма и комунизма.
Срещу тази вражеска доктрина въстанаха решително комунистите, истинските учени и патриотите в България чрез своите многобройни вестници и списания, с книги и брошури, с най-разпични печатни издания, за да защитят делото на социализма и комунизма.
* * *
Борбата в защита на социализма и против социалдемократизма и опортюнизма в БСП се усилва значително през 2000-2001 година… Комунистическият печат мина в решително настъпление срещу социалдемократизма и конкретно срещу неговите най-ярки и популярни изразители. Бяха разкритикувани цяла редица най-активни изменници на социализма и поддръжници на социалдемократизма и антисталинизма, като Чавдар Драгойчев, Стоян Михайлов, Чавдар Кюранов, Бенжамен Варон, Георги Фотев, Стефан Продев и мн. др.
Цяла редица статии в “Раб. дело”, “Ново раб. дело”, “Нов свят”, “Искра” и др. обнародва специално по тези въпроси доц. д-р Иван Воденичарски, които няма да изброявам. Не мога да отмина тук обаче голямата му статия “Опортюнизмът в комунистическото движение” (сп. “Нов свят”, кн. 6, 2000 г.). В нея се прави опит да се характеризира опортюнизмът и в днешното българско социалистическо и комунистическо движение. Затова е много любопитна за читателите. – Ще посоча още неговата извънредно интересна и богата по съдържание брошура “Опортюнизъм и контрареволюция” (С., 2000 г.). В тази силно критична публикация е направен подробен анализ на социал-демократическото израждане на БСП и измяната на социализма и комунизма. Съвсем правилно доц. Ив. Воденичарски подчертава, че винаги трябва да се къса решително и безкомпромисно с какъвто и да е опортюнизъм и ревизионизъм в партията и работническото движение, както на времето късаха Д. Благоев и Г. Димитров, Г. Кирков и В. Коларов. Само така може да се гради истинска марксистко-ленинска партия в България”! (стр. 69).
На страниците на “Раб. вестник” (в две поредни статии) под общото заглавие “Проф. д-р Чавдар Драгойчев – в плен на социалдемократизма” (бр. 7 и 9, април-май 2000 г.) лично аз подробно разкритикувах ренегатската измяна на социализма и комунизма на известния хирург по сърдечно-съдови заболявания Чавдар Драгойчев, син на прочутата, последователна революционерка и комунистка Цола Драгойчева. В “Раб. вестник” беше разкрита за пръв път в българския печат истината! за величието в антифашистката борба и в съзиждането на социализма на майката на Ч. Драгойчев – легендарната Соня (Ц. Драгойчева), първата жена в България (и в света!) осъдена на смърт чрез обесване за комунистическа дейност (Пловдив, 1925 г.)… И падението на истинския баща на Чавдар Драгойчев – Жорж (Неделчо Д. Манев), агент-провокатор и доказан предател, разкрит документално едва след цели 75 години, макар и посмъртно…
В посочените тук мои статии (в “Раб. в-к”) разкрих най-вече измяната на самия проф. д-р Чавдар Драгойчев на социализма и комунизма,;
както и неговите груби нападки върху Й. В. Сталин и Съветския съюз…
Името на Сталин и сталинизмът според проф. д-р Ч. Драгойчев били нещо чуждо и противоположно на социализма… – Те били “вън от марксизма-ленинизма”… ‘
В своите публикации доказах точно обратното: че името и делото на Сталин е неделимо от името и делото на класиците на марксизма-ленинизма, социализма и комунизма. – В тези мои статии убедително са характеризирани категориите социализъм и антисоциализъм, антисталинизъм и т. н., като доказвам, че това са несъвместими и коренно различни системи и учения… Като отхвърлям решително антисталинизма като враждебно на марксизма-ленинизма “учение”, аз пръв в българската литература и печат през 2000-та година защитих аргументирано гледището, че сталинизмът е социализъм, а не банално насилие (”тероризъм и палачество”, както го представят през XX век многобройните й противници, фалшификатори и отрицатели… – “Сталинизмът по начало е социализъм в действие, донесъл най-големите постижения и победи за милионите трудови хора по цял свят” (”Раб. вестник, бр. 7, април 200С г).
През лятото на 2000-та година разширих в нарочна брошура горните две статии за проф. д-р Чавдар Драгойчев, обнародвани в “Раб. в-к”… – Същата беше посрещната с небивал интерес от комунистическия печат у нас… Цялата брошура “Непростима измяна” беше препечатана на страниците пак на “Раб. вестник”, “Раб. дело”, “Ком. дело” и др. В “Раб. вестник” (бр. 16 и 17, с. г.) бяха обнародвани части от две страници на вестника под заглавие “Син и баща”. Препечатки се появиха и в други червени вестници. Напр., в “Ком. дело” (бр. 20, окт. с. г.) беше дадена извадка от книгата под заглавие “Сталинизмът е социализъм, а не банално насилие”; друга препечатка беше под заглавие “Против клеветниците и фалшификаторите” беше обнародвана пак на страниците на в. “Ком. дело” (бр. 2, ян. 2001 г.).
* * *
Един от най-големите ренегати на социализма, бивш секретар на ЦК на БКП – проф. д-р Стоян Михайлов, започна много отрано да възхвалява зараждането на неокапитализма в България и да отрича голословно живковизма като “казармен”, “сталински модел” на социализма… През 1996 г. в пет поредни статии във в. “Стардарт” проф. Михайлов, след като разказва нашироко какво е било в България “от септември 1944 г. до ноември 1989 г.”, че все пак се достигнало до някакво “модернизиране на страната” (във всяко отношение), след 1989 г. по неговите думи започват да се развиват у нас “капиталистически отношения”, създава се “нова капиталистическа класа” и т. н.
И това по-същество е вярно. Но Стоян Михайлов се примирява с това развитие на капитализма у нас, капитулира пред него и го оправдава. – Тази “гледна точка” обаче за несъпротивление на капитализма, дори да се подкрепя той от цялото общество, веднага получи решителен отпор от страна на комунистическия печат у нас.
Пръв на страниците на в. “Мисъл” разкритикува капитулацията на проф. Михайлов пред зараждането на неокапитализма у нас големият критик и писател проф. Васил Колевски. В статията си “Какво ни съветва Стоян Михайлов?!” (”Мисъл”, бр. 8,19 април – 2 май 1996 г.) Васил Колевски се противопоставя решително на “тезата” на Ст. Михайлов, че в България се създава капиталистическо общество, и че това “ново общество” следвало да бъде “голямата задача” и “пред управляващите” и “пред цялата общественост”: “да се създаде капиталистическо общество от края на XX век, акумулиращо всички постижения на капитализма в многовековното му развитие…” (в. “Стардарт”, 12 ян. 1996 г.).
– “Постепенно в следващите десетилетия капитализмът ще прераства в ново общество”!?, “прогнозира” Ст. Михайлов (пак там).
Такава е “тезата и алтернативата”, която проф. Ст. Михайлов сочи в своите публикации: капитализъм и пак капитализъм! – Друго нищо ново не вижда ренегатът към бъдещето и за трудовите хора… – Затова проф. В. Колевски му отговаря по един съвсем нагледен и достъпен начин…
– “Тия “съвети” на проф. Стоян Михайлов ни напомнят за баснята на дядо Крилов за котарака Васка, на когото четат морал да не прави пакости, “а Васька слушает, да ест”, слуша и продължава да обръща капаците на тенджерите и да гълта мръвките…
– Чете човек финала на студията на проф. Михайлов и не вярва на очите си. Нима това ни съветва бившият секретар на ЦК на БКП по въпросите на идеологията? Нима това е човекът, който ръководеше пропагандата на БКП, който учеше хората на марксизъм-ленинизъм?!” (в. “Мисъл”, бр. 8, 1996 г.).
В края на XX век проф. Стоян Михайлов се оказа един от най-продуктивните автори на ренегатски произведения, някои от които не мога да не отбележа: “Възрожденският процес в България” (С., 1992 г.); “Живковизмът през призмата на една драма” (С., 1993 г.). И някои статии в сборници и списания. – Във всички тях главната мисъл е да се разграничи колкото може по-адекватно от “живковизма и тоталитаризма” у нас по всички въпроси на теорията и практиката на социализма и политиката на БКП, като свежда всичко до ненавистния за него “сталинистки модел” на социализма, “сталинисткия тоталитаризъм”… – И нищо повече! Себе си обаче проф. Ст. Михайлов навсякъде се стреми да демокастрира като верен на Карл Маркс последовател, като истински марксист И всичко това, представено като своя “лична драма”, обърка не малко социалисти и безпартийни. Не малко хора все още възприемат Стоян Михайлов като марксист по същество, но го виждат през “призмата на антисталинизма”, като “голям борец” за демокрация и пазарна икономика, т. е. като адепт на капитализма. Така го посрещат обикновено в социалдемократическия и бесепарския печат (напр. в. “Дума”, 2 ноем. 2000 г., в. “Земя”, 24 ноем. с. г. и др.).
На антикомунистическия печат допадат напълно и разбираемо ренегатските писания не само на Ст. Михайлов, а на всички десни, прокапиталистически и прозападни лъжедемократи. Съвсем друга е оценката на Стоян-Михайловите трудове в “червения печат”… Както показах” по-горе какво е отношението на в. “Мисъл” към петте големи статии на проф. Михайлов на страниците на в. “Стандарт” (1996 г.), такова е отношението и на много други работнически, комунистически и патриотични вестници и списания.
Статията на Михаил Михайлов “Ренегатски словоблудства” е още по-ярка и принципна критика на Стоян-Михайловото антисталинистко изложение в книгата му “Сталинисткият тоталитаризъм”. Съименникът му Михаил Т. Михайлов разкрива “дълбоките източници” на антисталинизма на Стоян Михайлов. А те се намират в троцкизма на XX век и обогатяването му от хрушчовизма, горбачовизма и елцинизма, с дълесоданството, рейгънизма-клинтънизма, ще добавя аз…
“Най-цитирания източник на Ст. Михайлов – това е Борис Суворин”, пише М. Т. Михайлов. И разкрива подробно, че под този псевдоним се крие един от най-големите троцкисти в Русия и Европа – Борис Николаевич Лившиц, който за да си вади хляба през годините на Втората световна война и след нея се превръща в открит антикомунист (”антитисталинист”), чак до смъртта си през 1984 г.
Проф. Ст. Михайлов преразказва чужди на марксизма-ленинизма източници, за да погребе името и делото на Сталин… Но, уви! Не става…
Други, доказани антисталинисти и антиболшевики…
Компечатът в България не пропуска никакви съмнения и нападки срещу Й. В. Сталин и болшевизма, респ. ленинизма, от където и да идват те. Така напр., през септември 2000 г. беше разкритикуван на страниците на в. “Ком. дело” доц. Кирил Караджов. В статията си “Сталин в оценките на съвременниците” проф. д-р Власен Илияшин изтъква следното:
“Доцент Кирил Караджов, доктор по философия във вестник “Дума” (бр. 212,11 септ. 2000 г.), в духа на Й. Б. Тито и неговите последователи Н. Хрушчов, Л. Брежнев, Ю. Андропов и М. Горбачов, Ал. Яковлев, Шеварднадзе, Волкогонов и др. си е позволил задача да клевети, да лъже и да заблуждава читателите” на в. “Дума”. – “Доцентът по философия Кирил Караджов се изказва съвсем негативно за Сталин и съвременността. Сталин бил “причинил смъртта на милиони хора и страданията на много повече човешки същества…”, и др. п.
Проф. Вл. Илияшин по много оригинален начин отговаря на антисталинистките нападки на Кирил Караджов, като изтъква следното: “Господин доц. Кирил Караджов е за съжаление. За съжаление са и тези, които са му утвърдили докторат по философия. На г-н Караджов са дали достоен отговор много години, преди той да се появи на бял свят – изтъкнати политически дейци, в това число и комунисти, и заклети антикомунисти”. И накратко посочва как Ленин оценява Сталин, как Чърчил, Г. Димитров и мн. др. държавници и политици от световен ранг гледат на “гения на XX век”!… – “Тъй или иначе Сталин ще остане за вечни времена в общочовешката история, а за г-н доц. К. Караджов се съмнявам дали някой ще си спомни…!”, заключава проф. Илияшин.
Обстойна критика е направена на страниците на в. “Ком. дело” на злостни и карикатурни съпоставки на т. нар. “костовизьм” с “болшевизма и сталинизма… Нещо не бивало на страниците на в. “Дума”. Със статията си на цяла страница на вестника “Костовизьм = болшевизъм” Радослав Радев (известен от миналото журналист и публицист) сервира на читателите на вестника едни пошли асоциации и “уравнения” между “костовизма” и “болшевизма”, които не само разсмиват, но и възмущават читателя.
Ето само някои антисталинистки и антиболшевишки формулировки и послания на г-н Р. Радев: – “Очевидна е приликата между сталинисткия тоталитаризъм и костовската демокрация”; – “Основополащ прийом на болшевизма” – е демагогията (!?): – “Какво е общото между болшевизма и костовизма?” – пита той. – И сам отговаря: “Иван Костов се е научил от Й. В. Сталин на желязното правило да потиска всеки, който дръзне да мисли различно…”! – “И на болшевизма, и на Костов им е комфортно, когато могат да посочат враг, който да излезе виновен за несполуките им”, и др.п.
Тези пъстри каламбури на “думския публицист” говорят единствено за дебелото негово невежество. – Не са му ясни най-елементарни положения нито за сталинизма, нито за болшевизма, нито за “костовизма”, нито за сравняването, съчетаването, отъждествяването и пр. на тези пределно големи и сложни личности и теоретически характеристики.
Напълно справедлива е критиката на в. “Раб. дело” от проф. Вл. Илияшин, който пише в статията “Откритият антикомунизъм на Радослав Радев”: “В статията си “Костовизъм = на болшевизъм!” Р. Радев излива целия си антикомунистически гняв против ВКП (б), против гения на столетието Й. В. Сталин, против болшевизма и против комунизма. Антикомунистическата закваска е веруюто на враговете на марксизма-ленинизма и на комунизма… Те се оказаха катраници на капитализма и на днешните сторонници на натовската ориентация и агресия…” (”Раб. дело”, бр. 8 и 9, 2001 г.).
* * *
През 1999 и 2000 година и аз лично се обявих рязко и критично срещу неосоциалдемократизма на г-н Б. Варон. Това сторих в редица писма до в. “Дума”, които не видяха бял свят на страниците на вестника. Но някои от тях поместих в книгата си “Критика и печатно слово” (С., 2001 г.) В параграф “2. Предконгресен парад на Вароно-Кюрановия “социализъм” (стр. 125-127) между другото изтъквам следното: “Такива са двете огромни по своите размери статии на страниците на “Дума” от 24 и 25 април т г. – “Пътеки встрани” от Чавдар Кюранов и “Капитализмът остава нелегитимен и след несъгласието на Чавдар Кюранов” от Б. Варон… – И в тях нищо ново не се казва, освен редицата предъвквания по т. нар. “теория за нелегитимността на капитализма”, създадена наскоро от… г-н Варон!
Тази псевдотеория или теза, както Б. Варон на десетки места превъзнася до забрава, е едно чисто субективистично и безсмислено лично негово разбиране, съвсем не нужно и непонятно за хората. Понятията легитимност-нелегитимност са по-скоро юридически категории, с които не могат да се характеризират и обясняват произходът, същността и развитието на различните обществено-икономически формации на обществото и света. Ако капитализмът е “нелегитимен”, както пледира г-н Варон, то и останалите ОИФ в развитието на човечеството следва да се приемат за “нелегитимни”. – Как да разбираме “нелегитимността” на робовладелското общество, на феодализма, на социализма и т. н.
С тази си льжетеория Б. Варон се стреми да обслужи съвременната социалдемокрация у нас (и в Европа!), както той сам се хвали…, която неочаквано подкрепи “с две ръце” американо-натовската агресия на Балканите…
* * *
“Философът в състояние на вяра”… Думата е за доц. Витан Стефанов, роден през 1946 г. в с. Буря, Севлиевско, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и известно време декан на Философския факултет…
Във в-к “Мисъл” Витан Стефанов е характеризиран като “типичен представител на антимарксистката и антикомунистическата линия в съвременната българска философска мисъл” (2 февр. 1994 г.).
Г-н Витан Стефанов, като проф. Георги Фотев и много други ренегати се изявява най-вече като антикомунист също на страниците на в. “Демокрация”.
Тези негови писания в седесарския вестник са поводът доц. д-р по философия Иван Воденичарски да публикува своята философска статия “Политическият екстремизъм на един философ” (”Мисъл”, 2 февруари 1994 г.).
* * *
Сега накратко за активния сътрудник на в. “Дума” Юрий Борисов, избран след 44-я конгрес на БСП през 2000 г. за главен редактор на 100-годишното списание “Ново време”, в миналото теоретичен орган на ЦК на БКП, а сега печатен орган на БСП.
Пръв в българския комунистически печат разкритикува социалдемократическите и предателски позиции на г-н Ю. Борисов акад. Николай Ирибаджаков. В статията си “Тръгнаха към “модерните леви” светила се озоваха в мъгла”, поместена във в. “Съвременна мисъл” (бр. 19, май 1993 г.) Юрий Борисов е характеризиран като типичен “еврокомунист”, блуждаещ в “идейната мъгла” на някакъв псевдосоциализъм…”
Обект на критика е една от многото статии на г-н Борисов на страниците на в. “Дума”, озаглавена “БСП зацикли в идейна мъгла” (10 април 1993 г.).
С присъщата му принципност и далновидност Н. Ирибаджаков убедително разсейва и избистря “идейната мъгла” не само в статията на Ю. Борисов и на редица други негови съмишленици и поддръжници (А. Луканов, Д. Спасов, Ч. Кюранов, Др. Драганов, Ал. Томов), но което е много по-важно – сочи уверено целта, която те преследват в политиката и живота… – “Целта, която се преследва, пише акад. Ирибаджаков, е окончателното изкореняване на марксизма в БСП и в страната… Реставрацията на капитализма с всичките му прелести под мъглявите лозунги за “реституция”, за “приватизация”, за “пазарно стопанство”, за “гражданско общество”, за “плурализъм” и “демокрация” – за общество на противоположни социални класи, на безмерно богатство на малцина и безмерна нищета за милиони…”! (в. “Съвр. мисъл”, бр. 19, май 1993 г.).
На такава принципна и последователна критика е подложена и обемистата статия на Ю. Борисов “Съвременният комунизъм”, поместена на цяла страница пак във в. “Дума” (27 юни 2000 г.). Критиката е на проф. д-р Власен Илияшин във в. “Ком. дело”, политически орган на БКП (бр. 14, юли с. г.). Проф. Илияшин отхвърля точка по точка всички фалшификации на г-н Борисов на делото на социализма и комунизма; аргументирано възразява, че “съвременният комунизъм” не е “креативна утопия”, както се казва в “Дума”, истинските комунисти нямат “социалдемократическо поведение”, че комунизмът не е само “цивилизационна гледна точка”, че не можело да има “социализъм и комунизъм” без “свобода”… и др. п. – С тези си фалшификации и клевети, заключава статията си проф. В. Илияшин – публицистът Юрий Борисов се е свлякъл безвъзвратно на “бунището на ревизионизма и опортюнизма” (”Ком. дело”, бр. 14, 2000 г.).
Накрая и аз ще добавя нещо критично за г-н Юрий Борисов не като публицист въобще, а като гл. редактор на сп. “Ново време”, какъвто той е от лятото на 2000-та година и сега…
Избирането му за гл. редактор е показателно в края на XX век, за самото социалдемократическо израждане на самата БСП и на сп. “Ново време”… – Създадено от Д. Благоев през 1897 г., преди повече от 100 години, “Ново време” винаги е ратувало и отстоявало делото на БКП, за социализъм и комунизъм. Главната негова задача винаги е била изграждането на БКП като марксистко-ленинска партия. За победата на революцията и изграждането на социалистическа България…
И изведнъж както БСП се превърна в една обикновена социалдемократическа партия, като измени на марксизма-ленинизма и социализма, така и нейният теоретичен и политически печат в лицето на сп. “Ново време” и в. “Дума” – също така по известната логика на измяната и предателството в края на XX век – се превърнаха от силни марксистколенински печатни оръжия в обикновен социалдемократически “амвон” за “изповед” на социалдемократически утешения и адаптация на хората към новото време… на капитализма и човешката експлоатация.
Г-н Юрий Борисов като действащ гл. редактор на сп. “Ново време” има важен дял в това юдинско дело… – Днес сп. “Ново време” е едно западнало социалдемократическо списание и нищо повече…
Далече по-големи са обаче “приносите” в това “непростимо дело” на гл. редактор на покойната вече “Дума” – г-н Стефан Продев, поминал се неочаквано през лятото на 2001 г.
* * *
Оценките за Стефан Продев (1927-2001 г.) в “червения печат”.
– За да спазя “старшинството в критиката” у нас в края на XX век, не мога да отмина историческия факт, че пак пръв в България акад. Николай Ирибаджаков разкритикува “първия сред българските журналисти”, ренегата по неговите думи Стефан Продев… Това направи той в статията си “Диалектическият” разум на ренегата” през 1993 г. (обнародвана за пръв път в книгата му “За величието на марксизма и мизерията на ренегатството” (Велико Търново, 1994 г.).
Стефан Продев е разкритикуван от Н. Ирибаджаков като гл. редактор на в. “Дума”, защото той поднася на страниците на своя вестник “най-отровната, най-опасната антимарксистка, антикомунистическа пропаганда” (стр. 145 от посоч. книга).
Н. Ирибаджаков много зорко е забелязал, че гл. редактор на вестника на БСП Ст. Продев редовно “публикува статии на автори от пъстрата палитра на различни дегенерати и мародери на революцията и техните наследници, за да “разясняват” на българския читател, че между палачите и жертвите на фашизма няма разлика, че марксизмът, ленинизмът, болшевизмът, комунизмът, не само “раждали” тоталитаризъм и фашизъм, но сами били “тоталитарни” и “фашистки”. Така буржоазната контрареволюция и реставрация на капитализма и монархо-фашизма се оказа “революция”, а “синият фашизъм и екстремизъм – “болшевизъм”! (пак там, стр. 145).
От всичко това акад. Н. Ирибаджаков прави извод, че Стефан Продев не е никакъв “сериозен диалектик”, както сам смята себе си… – Тъкмо обратното – гл. редактор на “Дума” е “много зле с диалектиката и изобщо с диалектико-материалистическата философия”! (пак там, стр. 151 и др.).
Разбира се, всичко това е вярно и поучително. – Но едва ли Стефан Продев може да се приеме за ренегат в истинския смисъл на това грозно прозвище, когато той въобще никога не е бил ортодоксален марксист и комунист, още по-малко и някакъв “диалектик”… По мое мнение Ст. Продев е минал сляпо покрай марксизма-ленинизма по пътя на своето срамежливо дисидентство, горбачовизма и социалдемократизма на Янко Сакъзов и д-р Петър Дертлиев. “Продевизмът” на страниците на в. “Дума” не е нито марксизъм, нито социализъм, нито в защита и интерес на трудовите хора. Стефан-Продевото верую на страниците на в. “Дума” е от типа на евросоциализма на Франсоа Митеран и Хавиер Солана, какъвто е и “социализмът” на БСП – социалдемократическа капитулация в политиката и пред НАТО…
– Та нали точно с такава по същество изборна програма коалицията на БСП “За България” излезе пред българския народ в парламентарните избори през юни 2001 г. и се задържа едва на “трето място” след НДСВ и СДС-ОДС…
Тази оценка на идеологическия профил на Стефан Продев и на неговата псевдоположителна роля в “Дума” и социалистическия печат изобщо се подкрепя напълно и от други комунистически вестници и много публикации. Ще отбележа някои от тях: “Още едно политическо недоносче и отново антикомунизъм в “Дума” от доц. Еленко Мановски, член на ЦК на БКП (в. “Ком. дело”, бр. 22,16-30 ноем.,2000 г.); “Отворено писмо до Стефан Продев” от Ангел Бойков (в. “Раб. вестник”, бр. 19, с. г.), и др. – Повече няма да споменавам…
Ще добавя само в заключение, че аз лично от средата на последното десетилетие на XX век досега неведнъж съм критикувал в. “Дума” и специално неговия гл. редактор – Стефан Продев.
Аз съм авторът на редица статии в комунистическия печат, в които подхвърлям на обстойна критика много автори и публикации на страниците на в. “Дума”, включително и публикации на самия Ст. Продев. Ще спомена тук само някои от тях: “Погрешен ориентир към небивало чудо!”, “Социалдемократизмът на страниците на в. “Дума”, “Кой налага “нови истини” за Димитър Благоев?”, “Социализъм или социалдемократизъм?”, “За статията на гл. редактор на в. “Дума” Стефан Продев “Безсилието”… на Русия, много критични писма до и. д. гл. редактор на в. “Дума” – г-н Пламен Енчев… – Всички цитирани тук мои заглавия и писма са поместени в моята книга “Критика и печатно слово” (С., 2001 г.). – Обнародвана два месеца преди неочакваната кончина на Стефан Продев (4 септ. с. г.).
В заключение ще подчертая следните по-важни моменти от моята обширна критика (приживе!) на големия публицист Стефан Продев и на неговите “заслуги” в българския печат…
Под неговото главно редакторство вестник “Дума” измени на революционното начало в историята на социалистическия и комунистическия печат.
Още от своето създаване и до днес вестникът беше поставен в услуга на социалдемократическата идея за реформи и бързи промени, но в рамките на една псевдодемокрация, зачената под воала на т. нар. “пазарна икономика”, изродила се в един контрареволюционен капитализъм. Вестник “Дума” постепенно под ръководството на Ст. Продев беше превърнат в идеен наследник не на революционния печат в България начело с “Раб. вестник” и “Раб. дело”, а по-скоро стана продължител на някогашния социалдемократически печат у нас, оглавяван десетилетия наред от прочутия “широк социалист” Янко Сакъзов и на известни негови съвременни последователи.
Как да забравим социалдемократическите по същество писания в Продевата “Дума” на професорите Д. Спасов, Ч. Кюранов, И. Паси, Д. Ананиев, Д. Иванов, А. Веков и др. Също на такива активни сътрудници на вестника, като Бенжамен Варон, Барух Шамлиев, Велислава Дърева, Др. Драганов, и мн. др. Повечето от тези дежурни автори на “Дума” са ярки адепти и дистрибутори на днешния европейски социалдемократизъм и “модерен социализъм”, за който милее най-много и гл. редактор на вестника… Но този “евроидеен продукт” днес е знаме на управляващите на Запад социалдемократи и “модерни социалисти” от типа на Митеран-Блеър-Солана-Шрьодер, които първи подкрепиха най-активно американо-натовската агресия в Югославия, почернила живота на всички балкански народи.
“Дума” първа одобри (и никога не се противопостави!) на измяната на висшето ръководство на БСП, което доброволно предаде властта на трудещите се на десните и реакционни сили у нас. И това стана пред очите на цяла България и света, въпреки Продевата реклама, че “Дума” била “без партиен хомот на врата си” (6 ноем. 1999 г.).
Продевата “Дума” подпомогна обективно т. нар. приватизация у нас, която означава разпродаване на безценица производствените мощности на страната, създадени през времето на социализма. И поголовно ограбване на българския народ и държавата, довеждането им до просешка тояга.
Никак не е случайно, че БСП от близо милион свои членове се стопи около 10-15 пъти само за 4-5 години. Разрушена беше социалистическата и комунистическата идентификация на партията и на самия в. “Дума”. БСП загуби в изборите над два милиона избиратели, които не й повярваха, че тя е за социализъм. А през последните парламентарни избори (17 юни 2001 г.) БСП беше смъкната на “трето място”, след НДСВ и СДС… – За всичко това “заслугата” на “Дума” не е малка. Самата тя загуби тиражите на безсмъртното “Работническо дело” – 50-60 пъти! Накрая стигна до явен фалит, спирайки два-три пъти излизането си под ръководството на Стефан Продев. – Нужно ли е да се доказва, че за всичко това най-голяма вина носи именно той, гл. редактор, който се оказа погрешно удостоен от БСП за главен ръководител на своя единствен политически орган! Добре, че си даде сам оставката… И продължи платено във вестник “Сега” да пропагандира не социалистически идеи за “справедливост”, “свобода” на печата, словото и др. п.
44-ят конфес на БСП (май 2001 г.) освободи Ст. Продев от гл. редакторство на “Дума”, но вестникът пак беше поверен в ръцете на негови съмишленици и “евроатлантически” ориентирани редактори и издатели – д-р Димитър Иванов, Пламен Енчев и други, които загробиха окончателно Продевата “Дума”, прекръствайки я в новите условия на управлението на НДСВ в “Република”.
Дано в. “Република” не пропадне като Продевата “Дума”, смазана и погребана от идейната ерозия на великото дело на марксизма-ленинизма, причинена от социалдемократизма и голямата измяна… От черното предателство в края на XX век…
Със съкращение от книгата
“Философия и критика”
