Роден в гр. Търговище през 1979 г. Завършил Политология-магистър през 2002 г. и следва магистратура-Стопанско управление в СУ”Климент охридски”. специалист “Борси и борсово посредничество” от УНСС(2002 г.).Владее английски език. Член на ИБ на БСМ. Работи във Висшия съвет на БСП.
Нещо естествено е всяка функционираща пазарна икономика в световен мащаб да има активна борсова търговия, която измерва текущото състояние на икономическите показатели в страната и реалната цена на капитала. Там на пода на фондовата борса се извършва всекидневно претегляне стойността на всяка компания, преценява се нейния мениджмънт, пазарни позиции, отраслови показатели и макроикономическите условия в страната и света, определя се риска и очакваната възвращаемост, за да се направи инвестиционен избор. Присъща необходимост за пазарната икономика е наличие на фондова борса, където емитентите могат да получат достъп до евтин капитал за финансиране на своите бизнес начинания, а инвеститорите – възможност да станат част от печелившо предприятие и да формират доход.
За първи път икономическият екип на Сакскобургготски постави като свой главен приоритет в областта на икономиката активизирането на капиталовия пазар в страната.
За целта бяха предприети промени в нормативната уредба – промяна на Закона за публично предлагане на ценни книжа(ЗППЦК) в полза на миноритарните акционери, опит да се улесни емитирането на акции от държавни предприятия чрез промени в закона за приватизация. Активизира се управлението на външния дълг, което беше добър сигнал за международната инвеститорска общност (въпреки претърпените финансови загуби от суапа на външния брейди дълг заради неблагоприятното отслабване на долара). Поставиха се амбициозни цели за приватизация на големи предприятия чрез фондовата борса, за да се гарантира прозрачност на продажбения процес и реална пазарно-претеглена цена.
Всички тези намерения през 2002 година (част бяха осъществени, друга се забави, а трета въобще не стартира) доведоха до най-голямото покачване на оборота на фондовата борса с 280% до стойност от около 155 млн. лв. и безпрецедентно високи нива на индекса SOFIX пазарната капитализация на най-големи компании листвани на борсата, т.нар. сини чипове, по определени правила).
Почти всички разумни инвеститори спечелиха през изминалата година сериозни суми.
Въпреки всички тези положителни резултати анализаторите и повечето водещи инвеститори приемат 2002 г. умерено, а прогнозата за 2003 г. е по-скоро песимистична. Така и не стартира приватизация чрез фондовата борса на големите предприятия като Булгартабак, БТК, ДСК(това е перспективно, което се доказа от продажбата на остатъчния дял от 2% в Албена – на държавата, както и на остатъчните държавни дялове обединени в пул “Българска роза”), а изтъргуваните компесаторки, достигайки цена от твърдо над 22-24% от номинала фактически остават неизползвани заради забавянето на приватизацията на големи и атрактивни компании (като почти половината от оборота на фондовата борса е формиран от търговията с компесаторни инструменти.
И още, за да се разшири кръга на инвеститорите трябва да се разнообрази предлагания продукт. Това е преди всичко задача на инвестиционните посредници, но този процес може да бъде стимулиран от правителството. Приемането на закон за ипотечните облигации (в края на 2000 г.) беше използван от част от банките, които секюритизираха обезпеченията по кредити с ипотека, което разнообрази пазара, но все още този пазар остана слабо развит и през 2002 г. През 2002 г. пазарът на корпоративни облигации беше отново незадоволителен, въпреки големия брой частно пласирани емисии гражданите нямаха почти никакъв достъп до тях. От пазара на общински облигации внимание заслужава единствено емисията на община Варна, която бе пласирана много силно. Големият проблем на Фондовата борса и през тази година остана въпросът с ликвидността на пазара, въпреки премахването на данъчното облагане за доходи от акции (без дивидента) търгувани на българската фондова борса, а през 2003 г. данъчните облекчения ще засегнат и доходите от търговия с акции на чуждестранните борси. Основният извод, който се налага е, че инвеститорите са чувствителни по-скоро към привлекателността на компанията и доверието в икономиката на страната, а не в евентуалната данъчна тежест(която също е от значение, но очевидно в България данъчните съображения са второстепенни).
Всяко ново управление на страната трябва да отдели специално внимание и да разработи конкретна програма за развитие на капиталовите пазари. Наличието на ефективна фондова борса ще даде положителни резултати в няколко посоки: стимулиране на икономическото развитие на страната чрез осигуряване достъп на фирмите до евтин капитал(като в същото време наличието на инвестиционен паричен ресурс на борсата ще конкурира банковата система и нейните лихви по кредити); гражданите със свободни парични капитали ще получат алтернатива за своите инвестиции и по-високи доходи; разработване на пазара за корпоративни, общински и ипотечни облигации ще осигури възможност за финансиране на общински проекти (които поради своята тотална декапитализация нямат възможност за реализиране на значими инфраструктурни проекти), докато активната търговия с ипотечни облигации ще даде възможност огромния сграден фонд, който притежават фирмите и гражданите да получи ликвидност. Друга посока, в която фондовия пазар ще се отрази на икономиката е чрез поставяне на икономическите агенти в напълно равнопоставени позиции с ясни правила и прозрачни процедури. Постепенно повишаване на корпоративната култура в мениджърските екипи на предприятията и ефективно контролиране от акционерите1. Разбира се, изброените положителни страни не са изчерпателни, по-важно е, че ликвидния и силен капиталов пазар ще се отрази положително върху цялостния икономически климат на страната. Правителство, което осигури необходимите условия за ефективното му развитие ще може да осъществи решаващ прелом върху стопанската ситуация в България.
Правителството може да има решаваща роля в разработването и активизирането на капиталовия пазар (за съжаление България не е страна, в която има огромен икономически потенциал със силна предприемаческа група и бизнес култура, за да разчита на фирмите сами да се справят със създаването на работещ капиталов пазар, слабостта на фирмите, тяхната разпокъсаност- липсата у нас на “софийско сити”- липсата на достатъчно организационна бизнес воля са големите пречки пред самоинициативността на бизнеса в страната). Разработване на програма насочена към проблемите на капиталовия пазар трябва да включва стъпки в няколко посоки: разширяване на възможностите за инвестиции; подобряване на нормативната база и пряко участие на държавата на фондовия пазар. Предизвикване на широк и компетентен дебат по тази тема ще бъде от особено голяма полезност за обществото и икономиката на страната.
Възможните промени трябва да се направят в ускоряване на приватизацията чрез фондовата борса. Това ще позволи по-широк кръг инвеститори да закупят приватизиращи се дялове и в същото време ще се сведе до минимум опасността от манипулиране на цената в интерес на някоя от страните.
Характерно за първите години след 1989 г. е, че повечето фирми и граждани имат недвижимо имущество, в което са вложени големи финансови активи и те остават фактически блокирани. Постоянното обезценяване на имотите(това е особено характерно за селските райони и малките населени места, където почти липсва формиране на добавена стойност) обезкървява българската икономика. Раздвижването на ипотечния пазар ще бъде решаващо за развитие на българската икономика и освобождаване на допълнителен свеж инвестиционен ресурс. Стремежът на емитентите да издават емисии, които са максимално опростени (в това изложение няма да разглеждам причините за този факт) се сблъсква с желанието на инвеститорите да получат достъп до максимално разнообразни продукти с различен риск и доходност. В този смисъл реформа на пазара на ипотечни ценни книги ще даде алтернатива на инвеститорите и може да предизвика голям растеж в търговията с ипотеки. “Да разгледаме изумителния бум, които обхвана пазара на ипотеки в САЩ от 70-те години насам. Въвеждат се транзитни ипотечни ценни книжа, които за първи път са въведени от Government National Mortgage Association (GNMA). Транзитите уедряват отделните жилищни ипотеки в относително хомогенни пакети. Всеки пакет служи за обезпечаване на една транзитна ценна книга на GNMA.
Транзитните ценни книги бяха огромно по значението си нововъведение на ипотечния пазар. Секюритизацията на ипотеките означаваше, че последните могат да се търгуват като всички други ценни книжа на финансовия пазар. Наличността на финансови ресурси престана да зависи от местните условия за кредитиране. С търгуване на ипотечните транзити на националния пазар ипотечните фондове получиха възможността да се преливат от който и да е район към мястото, където търсенето е най-голямо”.2
През последните години се очертава тенденция, при която по-малките общини (освен София, Пловдив, Варна) нямат възможност да привлекат свеж инвестиционен ресурс (извън скъпите заемни споразумения с банките и редките помощи от чуждестранни фондове), чрез който да провеждат определена политика в съответното населено място по отношение на приоритетни инвестиционни сфери и производства, които да се развиват. Това спъва и правителствената регионална политика, защото липсват достатъчно силни финансови донори по места. Пазарът на общински облигации трябва да се развива целенасочено. Една от първите стъпки трябва да е насочена за подкрепа на общините в получаване на кредитен рейтинг и оценка на техните потребности от финанси. На следващо място необходимостта от подобряване на нормативната уредба в тази сфера, даване на данъчни преференции(освобождаване от данък върху купонните плащания и дори от прираст на капитала) при инвестиция в общински облигации. Това ще позволи на местната власт да насочи конкретни инвестиции в областта на подобряване на пътната инфраструктура, програма за ремонт и възстановяване на комуналните съоръжения, пристанища и т.н., а от друга страна ще даде възможност общините да инвестират в общински фирми (които на по-късен етап могат да се приватизират), които да развиват определен вид дейност от важно значение за съответното населено място. Вярно е, че подобен вид финансиране на общинските власти им създава превилигировано положение, но възможността да получават по-евтин финансов ресурс ще реши за определен период проблема с ниските инвестиции по места. За по-голяма целенасоченост на общинските инвестиции(в зависимост от правителствената политика по отрасли) може да се сложат законови ограничения върху използването на средствата от общинските облигационни заеми само в определени сфери(строителство, услуги и т.н.).
Финансовият пазар, както е видно от текста, създава голяма гъвкавост на инвестиционния пазар и може да даде така необходимия растеж на инвестиции в икономиката на страната. Тук не са засегнати още много инструменти от областта на капиталовите пазари свързани със създаване на деривативни инвестиционни инструменти като фючъри върху базов актив, опции на акции. Създаването на тези пазари е изцяло във властта на правителствената политика и иновативността на инвестиционното банкерство.
Активизирането на капиталовия пазар е в пряка зависимост от политиката на правителството. Добрите индикатори за развитие през тази година на българския пазар дават необходимата доза оптимизъм сред инвеститорите. Тази политика трябва да продължи и развие този първоначален(макар и твърде слаб) тласък на фондовия пазар. Необходимо е повишаване на интензивността и качеството на дебата по тази тема, в който освен експерти от страната и чужбина трябва по-активно да се включват и политическите лица, от които зависи конкретното реализиране на “Добрите намерения”. Развитието на пазарната икономика, честните правила и прозрачност на икономиката, както и свиването на сивия сектор са пряко зависими от големината и обхвата на капиталовия пазар.