“ЮГОСЛАВИЯ”
Честитим появяването на българо-сръбския вестник “Югославия”!
… Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: “Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?” … Няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, кой би можал да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда* , кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянската конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.
Отскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е приповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със своята деспотическа Прусия и италиянското единство със своя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия – Пиемонт.
Югославянската конфедерация тряба да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтецът – италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбинът – русин…
Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място.Засега честитим само утешителното появяване на в. “Югославия” с напредък и успех между нашите еднородци.
(Дума, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.)
Събрани съчинения том II, с. 57-58. Изд. “Български писател” 1971 г.
Човеческата касапница в Испания не е прекратила още своите действия … – По-голямата част от професорите на мадридският университет са си подали оставките по причина, че правителството им е наложило да не проподават нито една такава наука, която да противоречи на догмите на католическата вяра.
Нотата, която преди малко време отправи княз Бисмарк на Белгия, за да изяви своите негодувания към белгийският печат и към начинът, с който официалните лица в тая страна се намесиха в черковният въпрос на Германия, както се види, ще да премине без особени последствия. Мнозина искат да кажат, че тая нота е начало на разбъркванието на европейският мир, но това предположение си няма мястото. От една страна нотата показва, че Бисмарк желае да го не заборавя европейската журналистика така, както ще да го заборави до някога историята на разумното човечество; а от друга страна ни уверява, че европейският диктатор не смята за нищо свободата на оние малки държавици, които са слаби пред грубата сила на деспотическият милитаризъм …
Христо Ботев
(Знаме, г. I, брой 13 от 4 април, 1875 г.)
Събрани съчинения том II, с. 743. Изд. “Български писател” 1971 г.
