ПРОФЕСОР СТОЯН РАДЕВ – ВЕЩ ИСТОРИК, ПРОНИКНОВЕН АНАЛИЗАТОР И СТРАТЕГ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ МАЩАБ

0
230

 

Стоян Радев – професор и доктор на историческите науки, довчерашен наш съратник и обаятелна личност, безпогрешно и от сърце отдаващ вниманието и уважението си на хората – такъв ще го запомнят всички, които го познават.
Роден е на 11 януари 1932 г. в Аврен, в Авренското плато, известно в науката със знаменитите си обитатели, превърнали този кът на родината ни до Черно море в житна градина. Стоян Радев завършва история и втора специалност философия в университета в Будапеща. Овладява унгарския език, изучава и навлиза в унгарската специална и общокултурна литература и има широк кръг приятели сред унгарските авторитетни личности. Негови са изданията за свързващия българи и унгарци Дунав, за маджари, поетично нарекли страната ни розова градина, за знаменития Кошут и емигрантите от Революцията в 1848 година.

В Будапеща Радев защитава докторската си дисертация и придобива професорското си звание, както и високото звание “доктор хонорис кауза”. Ученият обаче не се затваря в рамките на българо-унгарските отношения. Той смело се втурва в най-важните обществено значими периоди в развитието на българската държава, осъзнал огромната приносна значимост на славянската общност, с достойнство подчертаващ българския принос в цивилизацията на Европа. Личният му принос е съхранен в съвременни библиотеки и в частни книжовни сбирки. Той разкрива един вещ историк, наистина от висока класа, проникновен анализатор и стратег от европейски мащаб и от съвременен вид. Неговите монографии и книги са 23, стотици – студиите, статиите, пръснати в авторитетни списания, седмичници и ежедневници у нас и в чужбина в това число в редица западни страни.
На не една международна среща името на нашия учен и интелектуалец, вече скъп покойник, се цитираше авторитетно. Като професор д-р Стоян Радев бе посочен и включен в сборника на Американския Библиографски научен институт – 1000 учени от съвременния свят с оригинални приноси в културологията и историята. Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон изрично цитира Радевите “На прага на Третото хилядолетие”, “Ослепяването на българите (от Самуил до наши дни)”, “Приносът на славянството към Европа”, “Българи и унгарци”.

Неговото модерно виждане за света, убедеността му във възможността да се върви по европейски към един по-човешки свят не противоречеше на разработките му за неизчерпаемата роля на славянските народи. Радев бе за славянското единство, за съхраняване на българската идентичност, съзнание и самосъзнание.

Неспокойното му и толерантно перо, особено в последните години, бичуваше недъзите на обществото, егоистичната разделеност и студеното безразличие. Ученият, като че ли поизместен от публициста, припомнящ доброто и рационалното от миналите години, въставаше срещу нехуманността и дискриминацията. Точно тази му загриженост за гаврошовците го направи още по-близък и обичан от хиляди хора. Доказателство – препълнената, “пращяща по шевовете си” зала-салон на Военния клуб, възторжената публика, отдаваща му своята обич и признателност с грейнали очи по случай Радевия юбилеен ден през 2002 г.

Стоян Радев получи орденът “Кирил и Методий – I степен”, Унгарския “Прокултура Хунгарика”, много други отличия. До последния си дъх той остана верен на безграничната си любов към българския народ и към България. Очарователен човек, контактна личност, отзивчив общественик, той пое като председател Славянското дружество, установи международни връзки със сродни дружества от чужбина, утвърждаваше престижа на родината ни. На нея – Родината Радев отдаде безкористната си обществено-политическа дейност като генерален консул на Република България в Одеса, генерален директор на Центъра по българистика при БАН, директор на Българския културен институт в Будапеща, директор на Студия за хроникални и документални филми у нас, зам.-кмет на София, кореспондент на БТА в Будапеща и Варшава, председател на Дружеството за българо-унгарско приятелство.
Българската културна общественост загуби изключителна и ярка творческа личност.

Да бъде вечна паметта ти, приятелю!

Бележка на редакцията: В този брой на сп. “Ново време” поместваме неговата последна статия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук