БЮДЖЕТ 2005 – ОБЕКТ НА НЕДОСТОЙНИ ПАЗАРЛЪЦИ

0
235

Роден е през 1959г. Преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в Министерство на финансите, Комитета за държавен и народен контрол като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др.
Най-характерното за новия бюджет за 2005 г. на Република България е, че той е с неясни параметри на макрорамката. Той бе представен от министъра на финансите в парламента в един твърде нетрадиционен вид. За първи път в българската история в макрорамката е посочен диапазон от 5% до 5,6% за предвиждания растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за следващата 2005 г., който се обяснява с големите флуктуации в цените на петрола, на другите горива и на редица суровини като металите и др. В крайна сметка се разбра на заседание на Комисията по бюджет и финанси, че бюджетът е изчислен при растеж на БВП от 5% и при средна цена на петрола през следващата година от 35-38 $ (тя дори не е отбелязана в доклада на министъра на финансите) и с прогнозен валутен курс 1,66 лв. за 1 $. От тези прогнозни параметри могат да се направят следните изводи:

– на първо място, че в проектобюджета отново е възможен огромен бюджетен излишък, дори много по-голям от очертаващия се за тази година от над 1 млрд.лв., особено ако се окаже вярна втората прогнозна цифра от 5,6 % растеж на БВП. Сигурният бюджетен излишък този път няма да се разпределя обаче в края на 2005 г., а след края на първото тримесечие през април и в края на второто тримесечие през юни, тъй като през лятото на следващата година предстоят парламентарни избори. Как се разпредели бюджетният излишък през тази година е добре известно и колко чешмички и алеи за запознанства се направиха, бе отразено от медиите. Историята ще се повтори и през следващата година, когато вероятно бюджетният излишък ще е между 1,5 и 2 млрд. лв. По-голямата част от него обаче най-вероятно ще се разпредели от сегашното правителство през първото полугодие, а не от това, което ще го последва на парламентарните избори в средата на 2005 г.;

– основание за тази прогноза е и нереалистичната средна цена на петрола, респективно и на другите енергоносители, която Министерството на финансите е заложило в проекта. Най-вероятно ще бъде в диапазона между 40 и 60 $ за барел и прогнозата му няма да е вярна. Това означава, че в бюджета ще се акумулират повече приходи от ДДС, мита и акцизи от заложените параметри;

– прогнозният валутен курс също не е реалистичен. Обикновено след провеждането на избори в САЩ е налице стабилизиране на международните финансови пазари и покачване на курса на долара към еврото, респективно и към лева, който е обвързан към него. Ето защо прогнозният валутен курс най-вероятно ще е с около 10-30 цента по-висок от предвиждания от финансовото министерство. Това обстоятелство отново ще доведе до повишение на цените у нас и до повече приходи в бюджета от данъци, мита и акцизи;

– предвид изложените изводи прогнозната инфлация за 2005 г. в макрорамката от 3,5% е свръхоптимистична. Най-вероятно тя ще е поне около 2 пъти по-висока, а съвсем не е изключена двуцифрена инфлация от над 10%. Предпоставките в тази насока са налице, тъй като цените на транспортните услуги все още се задържат на нива отпреди ценовия бум на горивата, а той ще даде отражение и върху цените на някои транспортоемки хранителни стоки.

– предвижданият дефицит в търговското ни салдо от 2,952 млрд. евро също е нереалистичен и по всяка вероятност ще бъде по-висок. Представители на МВФ доказаха, че по-голямата част от средномесечния ръст с около 50 % на банковите кредити се дължи на покупката на вносни стоки, в т.ч. и на потребителски стоки. Не е налице забележим ръст на българския износ, който би компенсирал нарастващия внос. Правителството по никакъв начин не стимулира българските износители освен с ограничения ресурс, с който разполага Агенцията за експортно застраховане. България е една от малкото страни в света, където няма и специализирана Ексимбанк, която преимуществено да кредитира износителите ни.

При наличието на резки колебания на основните световни валути и на основните горива и други суровини Министерството на финансите следваше да изготви и предложи на парламента три варианта на проектобюджет: песимистичен (консервативен), средноаритметичен и оптимистичен. Законодателният орган следваше да избере този вариант, който прецени за най-близко до реалността. Настоящият подход за представяне на две числа за основни макроикономически показатели е непрофесионален и е с популистка насоченост.

В Бюджет 2005 са налице и други заблуждаващи българската общественост параметри. За здравеопазване през 2005 г. са отделени 1,778 млрд. лв., или 4,3% от БВП, което го обрича, както и милиони болни у нас, на мизерия с изключение на онези 2180 щатни бройки, заети в системата на здравната каса, които ще изконсумират 12,8 млн. лв. Ръстът на бюджетни разходи в здравеопазването, както и в образованието, разходите за което са едва 4,2% от БВП, се отчита и прогнозира въз основа на заложените в Бюджет 2004, а не към действително разходваните средства през тази година. През юли и октомври на тези две сфери се отпуснаха допълнителни суми от бюджетния излишък. Ето защо се отчита голям ръст на разходите за тях, а в действителност е около 2 пъти по-малък. С тези “бюджетни еквилибристики” правителството се опитва да скрие от обществеността у нас перманентния недостиг на средства за тези две сфери, а също и за науката и културата. За сметка на тях разходите за Народното събрание бележат ръст в проектобюджета с 9,3% спрямо 2004 г. съответно за: Министерския съвет – с 10%, а числеността му нараства с 216 души, от които в областните управи – 56; Министерството на финансите – с 10%; Министерството на икономиката – с 22,6% и т.н. Бюджетната сфера и конкретно централната ни администрация твърде комфортно ще разходва значително повече средства, отколкото е прогнозната инфлация, а общинските служби, учебните, научните, културните и здравните заведения ще бъдат в недоимък. В крайна сметка след неколкоседмични пазарлъци с парламентарната група на “Новото време” в бюджета бяха включени още 135 млн. лв. за образование и наука, които преимуществено ще се разходват за компютризация на училищата. Част от тези пари обаче не са обвързани с приходната част на бюджета и по всяка вероятност ще се разчита за набавянето им на евентуалния бюджетен излишък. Остава открит въпросът какво би станало, ако през следващата година няма бюджетен излишък?

Бюджет 2005 поставя милиони български пенсионери в мизерно положение, за които се предвижда увеличение на пенсиите само със 7% от 1.VI.2005 г. Реформа в пенсионното осигуряване и капитализиране на пенсионния фонд отново не е предвидено през следващата година, което означава, че тяхното положение няма да се промени чувствително и след 2-3 години.

Бюджет 2005 е една своеобразна “еманация” и на приетите промени в данъчните проектозакони, които също бяха обект на срамни пазарлъци и предизборно предоставяне на данъчни облекчения и намаляване на някои данъци. При разглеждането на внесените проекти за данъчни закони на парламентарно представените политически партии у нас бе налице подчертано предизборно “наддаване” на данъчни преференции. В парламента бяха депозирани данъчни проектозакони на 5 от седемте парламентарни групи в Народното събрание: БСП, ОДС, СДС, Народен съюз и Новото време, както и от Министерския съвет, излъчен от управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС. Освен данъчните законопроекти на правителството сравнително най-изчерпателни бяха проектите на парламентарните групи на Коалиция за България и в известна степен на ОДС. Предложенията на останалите три по-малки парламентарни групи бяха доста схематични, а някои от тях са в голяма степен популистки.

В данъчната политика на правителството е налице тенденция към прехвърляне на намаленията, които се предлагат при преките данъци в косвеното облагане и преди всичко в драстично повишение на акцизите, както и с увеличение с 5 на сто от 25% на 30% на личната осигурителна вноска на всеки работещ български гражданин. Ето защо ефектът от намалението на някои данъци, което се предлага от МС, се компенсира от повишението на други и данъчно-осигурителната тежест като цяло не намалява, а за обикновения данъкоплатец нараства.

Всички парламентарни сили бяха направили предложения за промяна на Закона за ДДС. Данъкът върху добавената стойност не само у нас, но и в повечето страни от ЕС е най-големият приходоизточник в бюджета. Тези предложения не бяха приети от управляващото мнозинство и през 2005 г. у нас остава в сила една от най-високите ставки на ДДС в Европа – 20%. Неубедителни са изявленията на министъра на финансите, че се обмисля намалението на ставката с два пункта от 2006 г. поради обстоятелството, че той на практика няма да е в състояние да я предложи, тъй като мандатът му изтича в средата на следващата година, а данъчните закони се внасят и разглеждат от парламента през есента. Това ще бъде сторено от следващото правителство и парламент, за които прогнозите са, че ще бъдат доста по-различни от сегашните. Контрапункт на това изявление на министъра на финансите, който твърди, че приходите в бюджета ще намалеят с около 420 млн.$, ако се намали ставката, е, че ще нарасне потреблението на стоки и услуги. Най-същественото предложение, което ще засегне около 1/7 от регистрираните лица по ДДС, внесено от Министерския съвет, е относно намаляването на срока за възстановяване на данъчния кредит за износителите от 45 на 30 дни. Значително по-ефективно за представителите на бизнеса е предложението на БСП, която бе предложила срока за възстановяване на данъчния кредит да е 30 дни за всички платци на ДДС, т.е. то ще засяга и останалите 6/7 от тях. Това предложение се подкрепя от работодателските организации, в т.ч. от Българската търговско-промишлена палата и народните представители следва според мен да го подкрепят. БСП предлага диференцирани ставки на ДДС съответно: от 10 на сто за лекарствените средства, учебниците и учебните пособия и литературните произведения от български автори и от 15 на сто за млякото и млечните произведения и за хляба и за хлебните изделия. Предложението импонира на огромната част от българския народ, но то не срещна одобрение както от управляващото мнозинство, което не го прие, така и от представителите на международните финансови институции – МВФ и Световната банка и на Европейската комисия. Те ни препоръчват да не въвеждаме диференцирани ставки на ДДС, независимо че те се прилагат в повечето страни на ЕС, тъй като се предвижда прилагането им да бъде преустановено в следващите няколко години. Въпрос на политическо решение е дали да въведем евентуално за период между 3 и 5 години диференцирани ставки на ДДС за група стоки от първа необходимост, но с изричното условие броят им да не нараства през следващите години. Парламентарната група на Народен съюз също бе предложила диференцирани ставки за редица стоки, но със значително по-ниски размери, съответно от 5,7 и 10 на сто, което ги прави на практика неприложими. Дискусия в Комисията по бюджет и финанси предизвика въпроса за намаляване на прага на доброволната регистрация по ДДС от

50 000 лв. на 25 000 лв. Взе се решение този въпрос евентуално да бъде решен при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене, което в крайна сметка не бе прието в пленарната зала. Доводите на представителите на Министерството на финансите против това рационално предложение, че данъчната администрация няма капацитет да обхване регистрираните лица по ДДС, тъй като повечето плащания се извършват в брой (кеш), не са особено убедителни. Възможно е в законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи, който парламентът прие на първо четене, да бъде заложена максимална сума, над която всички плащания да стават по банков път, което да позволи проследяването им от данъчните органи. Според мен е целесъобразно изобщо да бъде отменен прагът за доброволна регистрация по ДДС и всички, в т.ч. и нови стопански субекти, които не искат да са част от т.нар. черна икономика, да могат да възстановяват данъчния си кредит. Това е възможно да се осъществи, ако не се отлага за пореден път въвеждането на електронната информационна система, която да свърже всички данъчни подразделения с митническите пунктове и бюра, което не е в интерес както на някои заинтересовани групировки, така и на част от администрацията, свързана с тях.

По отношение на другия косвен данък – акцизите, правителството предвижда значително повишение на някои ставки, което според мотивите на проекта е във връзка със синхронизиране и хармонизиране на законодателството ни в съответствие с директивите на ЕС. Резонен е въпросът защо в глава “Данъчна политика” не са договорени по-благоприятни срокове за въвеждане на по-високите акцизни ставки, така както това сториха Прибалтийските страни, Полша и Чехия? В крайна сметка от следващата година ще плащаме повече за всяка закупена бутилка бира, тъй като ставката й нараства от 1,05 лв. на 1,50 лв. на хектолитър за градус плато, както и за всяка бутилка със спиртни напитки, на които повишението на акциза е с 50 %, или от 0,05 лв. на градус на 0,075 лв. на алкохолен градус. Променя се структурата на акциза на цигарите с филтър и същевременно се завишава ставката над 3 пъти от 0,004 лв. на 0,0125 лв. за къс, а пропорционалният акциз се намалява незначително от 43,5 на 31,8 на сто от продажната цена. Разумното предложение да не се заплаща акциз за пропан-бутана за битови нужди, което бе гласувано на първо четене от пленарната зала в крайна сметка не бе прието, и то няма да е в сила за 2005 г. В Закона за акцизите бе записано, че то ще важи от началото на 2006 г. На практика редуцирането на преките данъци ще бъде “изядено” с рязкото увеличени на акцизите.

Истинско “наддаване” бе налице при гласуването на промените на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който регламентира облагането с корпоративен данък. Правителството още през пролетта обяви намерението си да намали ставката на корпоративния данък от 19,5 % на 15 %. ОДС бе предложило ставката му да е 15 % и за тържества и представителни цели и за социални разходи, направени от работодатели. В най-голяма степен импонираше на представителите на бизнеса предложението на БСП, която бе предложила да се освободят от данък разходите за новопридобита компютърна техника, периферни устройства и лицензиран софтуер, както и делът от печалбата, реинвестиран в новопридобити машини, производствено оборудване и апаратура, използвана за производствена дейност. Това рационално предложение в крайна сметка не е прието. Необходимо е да се припомни, че управляващата НДСВ през 2001 г. бе включила тези предложения в своята предизборна платформа и впоследствие не ги изпълни. Ето защо бе крайно наложително те да бъдат разгледани с необходимото чувство за отговорност и загриженост за крайно наложителното технологично обновление на българското стопанство, но това очевидно не е приоритет на една политическа сила, която е дошла случайно на власт и защитава само свои конюнктурни интереси. Възможно бе това предложение да бъде гласувано, а конкретизация на посочените в предложението активи, която да се направи в правилник към ЗКПО. Напълно резонни бяха, но и не бяха отхвърлени от управляващото мнозинство и другите съществени предложения на БСП за изравняване на режима за облагане на юридическите лица и едноличните търговци, което да е по реда на ЗКПО, както и въвеждане на стимули за дарения и спонсорство.

Най-голяма дискусия предизвикаха в НС внесените предложения по Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). МС предложи и в по-голямата част предложенията бяха приети от парламента, намаляване на ставката от 12 на 10 на сто за доходите от 130 до 150 лв., в т.ч. и увеличаване на необлагаемия минимум с 10 лв.; намаляване на ставката от 22 на сто на 20 на сто за доходите от 150 лв. до 250 лв. и въвеждане на плосък данък от 24 на сто за доходите над 250 лв., което е намаление с 5 на сто за доходите над 600 лв. Правителството на практика отложи за 2006 г. семейното подоходно облагане и едва тогава единият родител на семейство с едно дете ще може да намали данъчната си основа с 360 лв., с две деца – със 780 лв. и с три деца – 1140 лв. БСП предлага намаление на данъка за семействата с едно дете с 6 лв., със 7 лв. за две деца и с 8 лв. за три и повече деца, както и въвеждане на данъчно облекчение за закупуване и саниране на жилище в размер на 1500 лв., които се приспадат от дължимия годишен данък. Сходни бяха предложенията на СДС и ОДС по отношение на семейното подоходно облагане, които се свеждат до увеличаване на необлагаемия минимум за семействата с едно дете съответно с 20 лв. и 30 лв. от месечния им доход, с две деца – съответно с 45 и 50 лв., а за три деца ОДС предлага намаление със 75 лв. месечно и с 900 лв. годишно. Увеличаването на необлагаемия минимум е значително по-благоприятно за данъкоплатците с деца и особено на тези от тях, които са с ниски доходи. Единствено ОДС предложи съществени облекчения за патентните занаятчии, търговци, ресторантьори и хотелиери, но те бяха отхвърлени от управляващото мнозинство. Те се свеждаха до намаляване на данъка с 50 на сто за дейности, при които се извършват само поправки, ремонт и репаратура, лицата, облагани с патентен данък да ползват право на приспадане на данъка до 5 на сто от размера на ефективно внесените през годината осигурителни вноски, но не повече от дължимия данък през годината; актуализация на разпределението на населените места по групи и зони за определяне на патентния данък и същевременно намаляването му до поносими размери за регулярно плащане от лицата, облагани с патентен данък. Този въпрос касае около 200 000 души и незаслужено се игнорира. Следва да се напомни, че преди драстичното увеличение на патентите преди 2 години, тези, които са били облагани тогава с патент, са били над 320 000 души. Една част от лицата, които не са подали декларация (според някои оценки те са между 150 000 и 200 000), продължават да работят в т.нар. черна икономика, като не плащат данъци. Ето защо е по-добре размерът на патентните данъци да е поносим, вместо те изобщо да не се събират.

В крайна сметка с приетите от мнозинството промени на облагането с данък върху доходите на физическите лица се облагодетелстват единствено няколко десетки хиляди души у нас, които получават доходи над 600 лв. месечно, които ще се облагат с една от най-ниските ставки в Европа – 24 %. Намалението на данъка при останалите нискодоходни групи данъкоплатци е символично. Това обстоятелство е нагледно доказателство чии интереси защитава правителството.

По отношение на местните данъци и такси бе предложено не само от правителството, но и от останалите политически сили отменяне на данъка върху наследствата поради по-високите разходи за администрирането му от събраните от него приходи и отмяната на пътния данък, поради заменянето му с винетните такси. Единствено БСП се обяви за запазване на данъка върху наследството. В крайна сметка данъкът върху наследствата бе отменен за наследниците само по права линия, а бе запазен за наследниците по съребрена линия и по завещание. Експерти изчислиха, че наследниците на премиера ще бъдат освободени от няколко десетки милиона лева данък и те ще бъдат най-облагодетелствани от тази промяна на Закона за местните данъци и такси.

Ето по такъв начин бе приет Бюджет 2005 и свързаните с него промени в данъчните закони – в името на някои, които са малцинство, а други, които са мнозинство, ще плащат по-високи акцизи, данъци и мита, с които ще се издържа и малцинството.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук