Завършил е Техническия университет в Пловдив, паралелно е специализирал икономика. Неговата сфера на интереси са икономическата психология, психологията в икономиката, ергономиката и организацията на труда. Има частен бизнес.
Икономистите започват постепенно да отстъпват от предположението за рационално поведение на хората, приемайки ни такива, каквито сме в действителност – противоречиви, неуверени и спонтанни.
Въпросът за това, доколко за икономистите е познато понятието “човечност”, може да се стори безсмислен за болшинството мъже на науката, но така или иначе той се задава от много непосветени в икономическата теория хора. В традиционните представи на икономистите човекът повече напомня на робот – той е напълно подчинен на логиката, изцяло отдаден на достигането на поставената цел и свободен от дестабилизиращото влияние на чувствата или на ирационалното поведение. Въпреки че в реалния живот действително съществуват хора с подобен начин на мислене, няма смисъл да забравяме за това, че в поведението на мнозинството от нас има много повече неопределеност и склонност да грешим. Сега постепенно започват да осъзнават този факт и самите икономисти, и там, където се творят тайнствата на икономическата теория, започва бавничко да се усеща човешкият дух.
Сред най-младите и амбициозни икономисти става даже модно използването на примери от психологията и дори биологията, за да обяснят такива неща като икономическия аспект на наркотичната зависимост, поведението на водачите на нюйоркските таксита и други модели на поведение, които изглеждат съвсем нелогични. Начало на тази тенденция полага председателят на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, който още през 1996 г. задава въпроса за “нелогичното процъфтяване” на американския пазар за ценни книжа (след някои смущения инвеститорите го прогнозирали).
Много икономисти-рационалисти остават верни на своите убеждения и подхождат към проблема, обсъждан от колеги-отстъпници от растящата школа на поведенческа икономика, изключително логически. При това, докато икономистите се борят с еретиците в своите редове, собствената им наука започва все по-често да се използва от такива обществени науки като право, социология и политология.
Еволюция на рационалността
Златният век на рационалната икономическа теория започва през 1940 година. Великите икономисти от миналите години като Адам Смит, Ървинг Фишер и Джон Мейнард Кейнс взимали под внимание в своите теории нелогичното поведение и други аспекти на психологията, но в следвоенните години всичко това било пометено от новата вълна от рационалисти. Успехът на рационалистическата икономика върви ръка за ръка с внедрените в икономиката математически методи, прилагането на които се оказало съществено по-просто, ако считаме поведението на хората строго логично.
Смята се, че може да се изолират няколко форми на рационално поведение, най-простата от които се определяла като “тясна рационалност”. Тази теория предполага, че в своята дейност човек се стреми да максимизира за себе си “щастието”, или, както е казал философът от ХIХ век Стюарт Мил “полезността”. С други думи, оставен на собствения си избор, човек е длъжен да предпочете този вариант, “полезността” на който е по-висока. Освен това той трябва да бъде последователен в предпочитанията си. Например, ако предпочита ябълки пред портокали, а портокали пред круши, то, съответно, ябълките трябва да му харесват повече, отколкото крушите. Съществува и по-обща трактовка на рационалното поведение, която, в частност подразбира, че очакванията на човек са основани на неговия логически анализ на всякаква достъпна за него информация. И сега смисълът и съдържанието на тези определения предизвикват дебати във философските кръгове.
В края на 70-те години икономическият рационализъм бил не просто ортодоксална теория, той оказвал влияние на обкръжаващия свят. И така, в редица страни, особено във Великобритания и САЩ, макроикономическата политика попаднала в ръцете на привържениците на теорията на”разумни очаквания”. Съгласно техните представи хората формират своите очаквания не в съответствие със своя собствен ограничен опит и състояние, а на основание на цялата достъпна за тях информация, в това число и точната оценка за държавната политика. Така, ако правителството заявява, че взема всички необходими мерки за борба с инфлацията, то хората са длъжни да трансформират своите очаквания в съответствие с тази информация.
По аналогичен начин инвестиционните фирми от Уолстрийт попадат под въздействието на т. нар. хипотеза на ефективния пазар, съгласно която цената на финансовите активи, като акции и облигации, има логическо обоснование и зависи от наличната информация. Ако на пазара има по-голямо количество глупави инвеститори, те няма да могат да противостоят на умните инвеститори, чиято по-успешна дейност ще ги застави да напуснат пазара. В резултат предположенията, че инвеститор може да заработи по-голяма печалба от средната за пазара, ще предизвика смях у привържениците на тази теория. Какво се е изменило оттогава? Много от същите тези икономисти, днес вече менид-жъри по инвестиции, съдейки по успеха в новото им поприще, е трябвало да отделят повече внимание при разработката на ранните си теории за това, че “да направиш” пазара, е свръхсложно.
Из лабиринта на психиката
През 80-те години сме свидетели на несъстоятелността на макроикономически теории, основани на разумни очаквания (това може би е предизвикано от разумния отказ на хората да вярват в обещанията на правителството). Репутацията на много от апологетите на тези теории окончателно рухва след краха на Фондовата борса през 1987 година, който се случи без никакви явни причини или информации. Това събитие поставя началото на допускане в светлия храм на икономиката на теории, отчитащи нерационалното поведение. Днес този храм прелива от растящи школи от икономисти, които, използвайки последните достижения на експерименталната психология, водят до масирано настъпление срещу самата идея за рационално поведение както на отделния човек, така и на цялото общество.
И най-краткото изброяване на техните изводи е способно да предизвика припадък у всеки привърженик на рационалната икономика. Оказва се, че хора, подложени на влияние на страха пред съжалението на околните, често минават покрай възможностите да придобият успех само заради това, че съществува незначителна вероятност да претърпят неудачи. За хората е свойствен т.нар. когнитивен дисонанс – явно несъответствие между заобикалящия ни свят и представата ни за него, проявяващ се тогава, когато тази представа е лелеяна в течение на много време. Хората са подложени на влиянието на чуждо мнение, което се проявява дори в случаи, когато те със сигурност знаят, че авторът на това мнение е некомпетентен по дадения въпрос. Освен това хората страдат от желание на всяка цена да съхранят статуквото си. Често стремежът да се съхрани съществуващото положение на нещата ги заставя да направят по-големи разходи, отколкото тези, които биха имали, добивайки това положение “от нулата”.
Теорията на рационалните очаквания предполага, че човек приема конкретни решения в зависимост от анализа на общото положение на нещата. Психолозите разкрили, че човешкият разум наистина разбива обкръжаващата действителност на някои общи категории, при това често ръководейки се от повърхностни признаци на обектите и явленията, но при анализа на отделните категории не отчита взаимовръзките им една с друга.
Очевидно е, че в поведението на хората често се проявява и такъв ирационален феномен като “всезнайство”. Задайте на човек въпрос, а след това го помолете да оцени степента на достоверност на дадения от него отговор. Най-често тази оценка ще бъде завишена. Това може да бъде предизвикано от т. нар. евристика на представянето: тенденцията на човешкия разум да се отнася към околните явления както към вече познати. По такъв начин например хората “виждат” в потока от данни някаква структура, макар че в действителност нея там я няма. “Евристиката на достъпа”, родствен психологически феномен, заставя хората да фокусират своето влияние върху отделен факт или събитие, не вземайки под внимание общата картина, тъй като именно даденото събитие им се е сторило по-важно или по-отчетливо се е запечатало в тяхната памет.
Още една удивителна особеност на човешката психика, “вълшебство на въображението”, заставя хората да приписват на собствените си действия последствия, с които те нямат нищо общо, и да си мислят, че притежават по-големи възможности да въздействат на положението на нещата, отколкото в действителност могат. Така, например инвеститорът, придобил акции, чиито котировки малко по-късно внезапно тръгват нагоре, ще сметне, че причина за това е неговият професионализъм, а не обикновен късмет. По-нататък това може също да прелее в “квазивълшебство на въображението”, когато инвеститорът започва да се държи така, сякаш вярва, че неговите собствени мисли могат да влияят на събитията, даже ако сам знае, че това е невъзможно.
Мнозинството хора, по думите на психолозите, страдат от “лъжлива предвидливост”,т.е. когато нещо се случи, те силно надценяват вероятността, че те самите биха могли да предскажат това произшествие по-рано. С този феномен граничи т. нар. лъжлива памет, когато хората започват да убеждават сами себе си в това, че те са предсказали дадено събитие, макар това да не е истина.
И накрая, едва ли някой няма да се съгласи с факта, че човешкото поведение често се определя от емоциите, а не от разума. Това нагледно се показва от психологически експеримент, известен като “ултимативна игра”. В хода на експеримента на един от участниците се дава някаква сума пари, например 100 долара, част от която той е длъжен да даде на втория участник. Той, на свой ред, може или да вземе парите, или да откаже. В случай че приеме, вторият участник получава предложената част от парите, а първият задържа остатъка, в случай че откаже – и двамата не получават нищо. Експериментът показал, че когато предлаганата сума за втория участник била малка (по-малко от 20% от общата), тя обикновено се отхвърляла, макар от гледна точка на втория участник за него да е изгодно да се съгласи с всяка предложена сума, даже и един цент. Обаче в този случай наказанието за първия участник, предложил оскърбително малка част от парите, давало на хората по-голямо удовлетворение, отколкото тяхната собствена парична изгода.
Златната среда
Най-голямо влияние на икономическата мисъл оказала т.нар. теория на перспективите, разработена от Даниел Канеман от Принстънския университет, и Емос Тверски от Станфордския университет. Тази теория обединява резултатите от редица психологически изследвания и в значителна степен се отличава от теорията на рационалните очаквания, при това тя използва метода на математическо моделиране, прилагано в класическата теория. Теорията на перспективите е основана на резултатите от стотици експерименти, в хода на които на хората се предлагало да направят избор между два варианта на действие. Резултатите от изследванията на Канеман и Тверски говорят, че човек избягва понасянето на загуба, т.е. неговите усещания за загубата и придобиването са несиметрични: степента на удовлетвореност при човека от придобиване например на 100 долара е доста по-ниска от степента на разстройване от загубата на същата сума. Но стремежът да избегнем загубата не е свързан със стремежа да избегнем риска. В реалния живот хората рискуват по-малко именно за да избегнат загубата. Теорията на перспективите говори, че хората погрешно недооценяват вероятността за събитията, които е най-вероятно да се случат, надценяват по-малко вероятни събития и считат за невъзможни събития, вероятността за които, макар и малка, все пак съществува. Също така хората разглеждат взетите от тях решения сами по себе си, без да преценяват ситуацията в цялост.
Реалният живот в голяма степен потвърждава теорията на перспективите, за която пише Колин Камерер, икономист от Калифорнийския технологически институт. Изучавайки работата на таксиметровите шофьори в Ню Йорк, той забелязал, че мнозинството от тях определят за себе си дневна норма на печалбата и завършват работа тогава, когато тази норма е изпълнена. По такъв начин в оживените дни те работят няколко часа по-малко, отколкото когато имат малко пътници. От гледна точка на теорията за рационално поведение те трябва да постъпват обратно – да работят повече в дните, когато поради наплива на клиенти средночасовата им заработка се увеличава, и да работят по-малко, когато заради престои заработката е малка. Теорията на перспективите позволява да се обясни това нерационално поведение: когато шофьорите не могат да достигнат поставената от тях цел, това се възприема като поражение и те полагат сили и време, за да избегнат това. Усещането за победа, което възниква при изпълнение на нормата, ги лишава от допълнителния стимул да продължават да работят в натоварения ден.
Хората, залагащи на коне, предпочитат тъмни коне за фаворити доста по-често, отколкото е логично да го правят от рационална гледна точка. Теорията за перспективите свързва това с невярната оценка на вероятностите: хората подценяват възможността за печалба на фаворита и преоценяват вероятността за това, че никому неизвестна кранта ще достигне до финала първа. Установено е още, че играчите обикновено започват да залагат на никому неизвестни коне към края на деня. По това време много хора вече са се лишили от своите пари, прибрани в джобовете на букмейкърите, и удачното класиране на тъмния кон за тях може да превърне неудачния ден в триумф. От гледна точка на логиката в това няма никакъв смисъл: последното надбягване по нищо не се отличава от първото. Все пак хората са склонни да изключат своя “вътрешен брояч” към края на деня, тъй като не им се иска да напускат хиподрума проиграли.
Навярно най-известният пример как работи теорията на перспективата се явява т. нар. проблем на доходността на акциите. В САЩ дълги години акциите са носили на инвеститорите доста по-висок доход в сравнение с облигациите, отколкото може да се предположи, изхождайки само от различието в риска на тези книжа. Ортодоксалните икономисти обясняват факта с това, че инвеститорите проявяват по-малка от очакваната склонност към риск. От гледна точка на теорията на перспективите това се обяснява със стремежа на инвеститорите да избегнат загуби за всяка отделно взета година. Тъй като загубите от годишните баланси повече са свойствени за акциите, отколкото за облигациите, то инвеститорите са готови да влагат пари само в тези акции, чиято по-голяма доходност би им позволила да компенсират риска от загуба, в случай че годината се окаже неудачна.
Ответните мерки на привържениците на рационалния подход към икономическата теория са доказателства за рационалните корени на нерационалното поведение на човека. Гари Бекер от Чикагския университет е изказвал тези идеи дълго преди поведенческата икономика да постави под въпрос класическите догми. В своята работа, удостоена с Нобелова премия, той описва такива страни на човешкия живот като образованието и семейството, самоубийството и пристрастяването към наркотиците. По-късно на тях също им били създадени “рационални” модели на формиране на емоциите и религиозните вярвания. И рационалисти като Бекер обвиняват привържениците на поведенческата икономика в това,че използват всяка подходяща психологическа теория, за да намерят обяснения за изследвания проблем, като по този начин подменят последователния научен подход. Камерер говори същото за рационалистите: “Те обясняват залагането на неизвестни коне с това, че стремежът към риск у тези хора е изразен по-силно от обичайното, при това говорят обратното в случая с проблема на доходността на акциите.” Въпреки че подобни обяснения имат право на съществуване, очевидно е, че не се отчита цялата картина.
Всъщност, конфликтът между рационалната и поведенческата психология е почти приключил. Традиционалистите повече не могат да си позволят така да игнорират значението на чувствата и преживяванията и влиянието им върху поведението на човека. По същия начин адептите на поведенческата школа повече не смятат човешкото поведение за напълно ирационално. Вместо това повечето от тях оценяват поведението на хората като “квазирационално”, т. е. предполагат, че човек се старае да се държи рационално, но отново и отново се проваля в опитите си.
Роберт Шилер, икономист от Йейл, който подтикнал Грийнспан към изказването си за “нелогичното процъфтяване” на борсата, сега работи над книга по психология на фондовата борса. По негови думи достиженията на поведенческата психология е необходимо да се приемат с внимание, което не трябва да означава отказ от традиционната икономическа теория. Психологът Канеман, един от първите изследователи на ирационалното в икономиката, също говори за това, че още е рано да се отказваме напълно от моделите на рационално поведение. По неговите думи в един модел може да бъде въведен не повече от един фактор от ирационален характер. В противен случай обработката на резултатите от изследването може да се окаже невъзможна.
Освен това съвсем скоро бъдещото развитие на икономическата теория ще има допирни точки с другите науки от психологията до биологията. Ендрю Ло (Аndrew Lo), икономист от Масачузетския технологичен институт, се надява, че прогресът в отраслите на естествените науки ще позволи да се открие генетическа предразположеност към риска, да се определи по какъв начин става формирането на емоциите, вкусовете и очакванията; по-дълбоко да се разберат процесите на обучение. В края на 80-те и началото на 90-те икономистът Ричард Тайлър бил всъщност пионер по внедряването на психологически методи в света на финансите. Сега по ирония на съдбата той е професор в Чикагския университет, цитадела на привържениците на рационалната икономическа теория. Той вярва, че в бъдеще икономистите ще отчитат в своите модели толкова поведенчески аспекти, колкото ще наблюдават в заобикалящия ги реален живот най-малко заради това, че да се постъпва иначе, би било нерационално.