Роден през 1988 г., ученик от 12 клас в Природо-математическата гимназия “Св. Климент Охридски” в Монтана. Участвал е в състезания по информационни технологии и е печелил множество отличия. Интересите му са съсредоточени в уеб-дизайна, програмирането, графиката и Интернет. Членува в множество Интернет общности.
Интернет промени света, в който живеем по начин, по който никоя технология не го беше правила. Той промени завинаги начина, по който комуникираме и намираме информация. Интересното е, че колкото повече се утвърждава, толкова повече се увеличава броят на потребителите му, което не е характерно за повечето технологии, които “след известно време” започват да се изчерпват. Но не -Интернет продължава да намира последователи и доказателство за бума, който той предизвика, са последните статистики, които показват, че 605 млн. души са онлайн, т.е. го използват. Това отразява по един много красноречив начин тоталната мания, която е завладяла света в наши дни. Мания, от която съм част и аз.
Един от основните проблеми, които възникнаха вследствие на развитието на Интернет според редица проучвания, е увеличаване на времето, в което хората ползват Интернет за сметка на чистата проба комуникиране. Голяма част от младите, запалени по Интернет, са антисоциални, нерешителни и неопитни в останалите сфери на живота същества, които в най-добрия, често средностатистически случай, могат да бъдат наречени потребители. Животът им е сведен до две състояния – единица или нула, живот на компютъра, където те са “пълноценни потребители”, и социален живот, където те до такава степен са неадекватни и непълноценни, че могат без угризения на съвестта да бъдат считани за нула. Едно проучване открива и “странна” зависимост между броя на самоубийствата и прослойката на хората, които посягат към живота си – и познайте какво – на второ място сред самоубийците са хората, запалени по Интернет. Когато прочетох това за първи път, в мен се породи чувство на искрено учудване и изненада, защото аз съм свикнал да гледам на Интернет като на един рай – място без недостатъци, място, което е уникално за всеки, защото сам избира от кои негови възможности да се възползва. Но когато се замислих по-сериозно, започнах да откривам, че всъщност изненадващо е колко малко хора, сред които бях и аз, осъзнават, че Интернет крие много скрити, но реални опасности. Именно поради свободата, която притежава всеки там, той лесно може да поеме по “грешния път”, а когато го направи, може и да “набере интерция” в тази посока. А това води до много тежки последствия. Обект на тези размисли беше причината, поради която човек може да посегне на живота си, а именно крайна степен на отчаяние или някакво друго депресивно състояние на духа. Младият човек обикновено не може да оцени адекватно предимствата и недостатъците, които му дава Интернет – той се чувства длъжен да опита всичко. Тогава променя своите ценности, начин на мислене, възгледи. А това са неща, които в тийнейджърската възраст, да речем, са изключително непостоянни, те буквално се променят “при всяко подухване на вятъра”. Но именно от тези възгледи се определя и това какво ще е бъдещето на даден човек. Както се казва, “от днес зависи какво ще бъде утре”. Когато се строи сграда, е много важно каква ще е нейната основа. По същия начин качеството на (не)зрелите хора в бъдеще се определя от това, което са възприели днес. А когато Интернет е пълен с порнография, бруталност и безкрайни цинизми, бъдещето на човечеството, поне такова, каквото го познаваме, надали ще е много светло.
Буквално на всяка крачка, накъдето и да се обърнеш в света на Интернет, има недостатъци. Това е нещо нормално, ако се има предвид фактът, че много хора се опитват да осъществят своя “мръсен” и незаконен в повечето случаи бизнес именно чрез най-новата медия. В новинарските емисии все по-често чуваме за трафик на жени, сайтове за детска порнография, розови филми по поръчка и т.н. В една от тези емисии наскоро това (за мое безкрайно учудване) беше дефинирано от един от “виновниците” като изкуство… Ако това е изкуство, горко нам през следващото столетие… Най-лошото е, че поради влиянието на Интернет върху младите, тийнейджъри се навъртат именно при такива хора и изкарват парите си именно по този начин – чрез телата си, което е напълно недопустимо, но все пак е в тон с общата отрицателна картина.
“Много от хората видяха, че Интернет им предлага свобода и започнаха да го използват редовно. Но всъщност Интернет е собственост на военните” – Кевин Митник, хакер номер едно на 90-те години; дългогодишен потребител на Интернет с привидно незаконни подбуди.
Този цитат поставя свободата, която Интернет предоставя, под съмнение. Но както и да го погледнем, Интернет като нищо може да се окаже и средство за контрол над обществото. Някъде там, независимо къде, винаги е възможно някой да шпионира Интернет-дейността на друг. В Интернет хората нямат привилегии, те имат способности. Както хлапето, което току-що се е прибрало от училище, може само чрез своите знания и способности да достигне до държавна (поверителна в повечето случаи) информация, така и държавата може да “шпионира” хлапето. В днешно време този процес се е превърнал в ежедневие и никой не се интересува от него освен тези, които са усетили неговата злокобна сила. Една от основните свободи на човека е свободата му на личен живот, а когато тя е нарушавана системно, е логично да се запитаме дали животът, който водим, е единствено “наша работа”. Дали днешните закони ни защитават, или просто са съставени, за да могат правителствата да ни карат да мислим по начина, по който им е угодно на тях? Съществуват много “теории на конспирацията”, съществуват и много такива, които ги оборват, но най-важното е, че във всяка лъжа има и капка истина, а ако дори и капка от това е вярно, в света на Интернет нищо не е сигурно, въпреки че системата работи перфектно и задоволява нуждите на потребителите.
Друг съвременен мит за Интернет е свободата на словото. Това донякъде е истина, но всъщност от тази свобода на словото се възползва отново “Големият брат”, пробутвайки своите гледни точки на възможно най-видни места. А по-голямата част от потребителите просто “попиват” тези гледни точки и ги асимилират. В едно проучване на университета Станфорд (който е много елитен и се слави със също толкова свободомислещите си кадри) беше отбелязано, че от голямо значение за развитието на последните изборни битки в САЩ са били анализите на няколко уебсайта, от които гласоподавателите са черпели информация за кандидатите. Това на пръв поглед е по-скоро подробност, но всъщност показва много точно влиянието на Интернет върху мнението на хората. А когато става въпрос за решаване на бъдещето на държава-гигант като САЩ, Интернет не е достатъчен за формирането на реална оценка за кандидатите за даден “отговорен” пост. Информацията, публикувана в Интернет, е много удобно средство за машинации и тотална заблуда на хората.
Интернет е и огромно средство за реклама. Фирма без уебсайт в днешно време почти няма, а тези, които нямат, не са от конкурентоспособните. Така наречените Pop-Up прозорци, които се появяват на всеки 2 минути при работа с незащитен браузър (значението на думата може да бъде видяно в www.itencyclopedia.info), “бълват” множество реклами (освен всичко друго), които в една или друга степен оказват влияние върху пазарните решения на редовния потребител на Интернет.
Когато става въпрос за свобода, Интернет привидно притежава много предимства. Едно от тях е анонимността, но това може да е недостатък, когато се използва с неморални цели. Свободата на знания и информация, които могат да бъдат придобити и намерени в Интернет, е практически огромна, а теоретически – безгранична.
Наистина потресаващо звучи фактът, че 15-годишно момче, което умее единствено да чете и пише и което не е ходило на училище, знае повече от своя 18-годишен приятел, който ходи на училище и дори посещава частни уроци. Основен проблем на информацията в Интернет е, че количеството не е гаранция за качество. Когато потърсим информация на дадена тема, срещаме хиляди резултати в търсачката, като единственият критерий, по който някога са били сортирани, е посещаемостта на сайтовете. А това е нещо, което дори и човек с по-малко опит в компютрите може да фалшифицира. Следователно няма никаква гаранция за достоверността на информацията. Обикновеният потребител я приема “по инерция” и “на доверие”.
Какво да кажем за Интернет-комуникирането (електронна поща, чат, форуми)?
Съществуват много мнения относно това, дали е възможно да бъде “шпионирана” дадена чат-сесия. Ще ги оставим настрана. А какво да очакваме от човека от другата страна с интересния псевдоним? Дали можем да му се доверим, или не, при положение че Интернет се крепи на основата на анонимността? Какво означава човек да е анонимен – това означава той да крие своята самоличност. А когато скрие своята самоличност, той без особени усилия може да се представи за някой, който не е. Той може да лъже на воля и да има кой да му вярва. Но това зависи от вас. Доверието между непознати в Интернет е въпрос на хазарт. Изберете печелившата позиция, но преди това поставете вашия залог.
Сигурност на електронната поща? Такова нещо просто не съществува. Всеки може да проникне в повечето незащитени пощенски кутии чрез съответната програма и ето – личното ви пространство вече не е ваше. Тайните ви също.
Във форумите всеки дава своето собствено мнение и зависи главно от тези, които го четат, да го вземат за “чиста монета”.
Независимо дали Интернет ни контролира, или обратното – свободата при него никога не е абсолютна величина. Което ще рече, че свободата, която имаме, е тази на избора – едно или нула – жив или мъртъв.
Истината е някъде там. Изборът е във вашите ръце.
