Това са заключителните думи на чл.-кор. д.ф.н. Васил Проданов в неговата, сравнително неголяма по обем, но със значителен евристичен потен-циал монография “Бъдещето на философията”, първата на български език с амбициозната задача да очертае релефа на водещите търсения в съвремен-ното философско познание.
На пръв поглед основната задача е продиктувана от необходимост-та да се отстоява първоначалният и вътрешен патос на философията – и като любопитство, и като страдание, и като висока и строга рационалност, но и като стон, идващ от дълбините на човешкото битие, защото в днешните постмодерни времена е много характерно да се говори за края на философията и да се критикува логоцентричната традиция или онто-тео-теологизма на западното философстване. За да убеди читателите, че философията е жива и че има бъдеще, но че това бъдеще ще бъде и блестящо, така както древните гърци са приели философстването като зов на битието, като необходимост, чл.-кор. Васил Проданов си поставя задачата да защити екзистенциалния смисъл на философията. Това означава пределна ангажираност на философската спекулативност със съвременните социални, икономически, исторически, етични, онтологични и т.н. проблеми.
Значението на философското познание се проявява особена ярко именно в ситуации като днешната – наличие на кризисност и висока степен на неопределеност не само в социално-икономически аспект, но и в социално-исторически и ценностно-аксиологичен. Увеличаването на риска и засилването на комплексността като онтологичен параметър на жизнените ситуации налага именно проницателния поглед на философа. Евристичността на философското познание се проявява в изграждането на оптимални хипотези, очертаване на ползотворни насоки на развитие, създаване на специфични теоретико-методологически схематизми, повишаващи ефективността на изследователските стратегии и повишаване възможностите на интердисциплинарния подход.
Сканирането на основните акценти в съвременните философски търсения е невъзможно без предварително да се очертаят характеристиките на философското знание в ситуация на качествени промени в геополитически и геоикономически план. Централната теза е, че глобалната хегемония води и до определено философско доминиране, като се посочват различните аспекти на този процес – философска хегемония и догонващо развитие, философско превъзходство на САЩ, философски класации и йерархии, развитието на философията и отношението й с държавата, философията и гражданското общество.
Очертаните пет универсални тенденции в развитието на философията днес задават една евристична координатна система, чрез която може да се определи тежестта на един или друг продукт в съвременното философско творчество. Авторът се спира на глобализацията на философията и развитието на нейната институционална структура, на регионизацията и плурализацията й, на виртуализацията и виртуалните мрежи във философията, на скандализацията и маркетизацията на философията.
Анализът на съвременното състояние на философкското знание няма само познавателно значение. Авторовият акцент е върху прагматиката на подобно систематизиране – чрез посочване на тенденциите да се намерят и ефективните трендове за индивидуалните и колективни философските усилия. Дори нещо повече – те да се превърнат в своеобразен метадискурс, който да имплицира координатите на значимо и незначимо, на съществено и несъществено във философското творчество. Книгата обаче не внушава, че успешното философско творчество е предварително планируемо, защото както в историческия живот и другите области на знанието, така и във философското знание, решаващо значение имат и чисто флуктуационни фактори.
Книгата е една оптимистична теория за философията и философите. Общият извод на чл.-кор. Васил Проданов е, че за разлика от тезата на Хегел, че философията като совата на Минерва идва в края на определен процес и е обърната назад, тя все повече ще бъде обърната напред и заедно с комплекса от социални науки ще проиграва възможни типове бъдеще на основата на различни светогледни, нормативни, ценностни предпоставки.
***
Книгата на Ангел Стефанов „Философия на времето“, издателство “Парадигма”, С., 2004, която (въпреки отбелязаната година) излезе от печат в началото на март 2005 г., е първата по рода си книга от български философ, посветена на времето и неговите разнолики съвременни тематизации. Съществува ли изобщо времето или е само типично човешка илюзия при възприемането на света? Тече ли времето или е статично измерение на Вселената? Как е свързано времето с причинността? Какво да разбираме под стрела на времето? Това са само някои от въпросите, които авторът разглежда през призмата на философията и съвременната наука и на които се опитва да търси отговори.
Ангел Стефанов представя и критично анализира съвременните А- и В-теории на времето – в качеството им на системни образци на двете общи концепции за природата на времето – динамичната и статичната. Предложени са онтологичен и трансцедентален отговори на питането “Що е време?” Първият полага времето като хоризонт между темпоралния в себе си свят (т.е. светът като потенциално времево представим) и разкриващата го за себе си осъзнаваща активност. Вторият отговор изявява типовете познавателни ситуации, в които по определен начин се въвеждат понятия за време.
