На 11 декември 2007 г. дискусионен клуб „Георги Кирков“ проведе своята поредна среща. Темата на дискусията „БСП и новите политически тенденции“ предизвика обясним интерес сред членовете и гостите на клуба. Поместваме стенограма на срещата с някои съкращения.
ЛЮБКА ГЕРАСИМОВА:
В Бюрото обсъдихме внимателно избора на днешната тема. Защо озаглавихме тази дискусия „БСП и новите политически тенденции“? Вие знаете, че в политическото пространство се появиха нови партии като ГЕРБ, нови граждански и обществени движения като „Нова България“. В дясното пространство върви преструктуриране, така че съвременният политически живот в нашата страна е много динамичен. Това налага ние, като политическа сила, отговорна за управлението на държавата, да имаме ясна позиция как ще взаимодействаме с всяко едно от тези формирования, тъй като с помощта на социолози и политолози многократно се подчертава, че при едни следващи избори, въпреки нашето желание да ги спечелим, голяма е вероятността пак да има коалиционно управление и затова ние трябва да бъдем подготвени за него.
Това е демокрацията — колкото партии и други движения да се появяват, умението на една отговорна политическа сила е да се съревновава с тях в условията на конкуренция, независимо от това какви оценки ще им даваме и как ще ги квалифицираме. Така трябва да работим, че да бъдем предпочетени пред другите, да бъдем по-привлекателната политическа сила. Нашата отговорност като членове на БСП, като водеща партия в коалицията, е да предлагаме такива решения, които да стигнат до гражданите и те да ни повярват.
Знаете, че след президентските избори се проведе разширено заседание на Висшия партиен съвет, където ръководството на партията постави именно тази задача — успешно управление на икономиката, достойно представяне на изборите за местна власт през 2007 година и за евродепутати и усилена работа по приемане на новите документи на партията — програма и устав.
Нека да разгледаме нашата дискусия именно в този контекст. Темите, които вълнуват хората в обществото, да бъдат дискутирани в нашите партийни организации, да чуем мненията, гледните точки на редовите членове и с това да помогнем на нашата партия при вземане на най-верните и най-точни решения.
Давам думата на другаря Минчо Чунтов.
МИНЧО ЧУНТОВ:
Другарки и другари, за нашите гости искам да спомена, че през последните две години ние сме дискутирали много въпроси на икономиката, в това число на Лисабонската стратегия, проблемите на влизането на страната ни в ЕС, проблемите на развитието на партията. Станахме инициатори за електронното членство в партията. Смятаме, че след сесията на конгреса ще се направят съответните изменения в устава и това ще стане една традиционна част от членството в БСП.
Обсъждали сме и доста проблеми на развитието ни заедно с членове на Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет, с членове на Висшия съвет. Нашето изпълнително бюро се ориентира към тази тема, защото считаме, че тя е важна. Тези нови политически формирования на политическия хоризонт най-малкото предизвикват размишление у членовете на партията и в обществото, в това число и сред избирателите на нашата партия — какво ще бъде отношението не само сега, но и в бъдеще към формирования като „Атака“, ГЕРБ.
Важността на този въпрос произтича от факта, че някои от тези организации отнемат и вероятно ще отнемат значителен брой гласоподаватели на нашата партия, в това число и потенциални поддръжници. Ясно се чувства в обществото едно ново разделение на електората и последните президентски избори показаха това. А през май ние отиваме на избори за евродепутати, през есента — за местни органи на властта, и сигурно това още по-силно ще се почувства.
Не можем само да отричаме съществуването на тези формирования и да считаме, че сме си свършили работата. Възникват редица въпроси: дали традиционно патриотарското говорене в някои от тези партии, в тези двете даже е характерно, не влияе доста силно върху нашата партия? И докато спорим що е национализъм, що е патриотизъм и що е патриотарство, електоратът се организира сам в своите разсъждения и действия към други структури. Има ли морална криза в обществото при това положение? Аз смятам, че отговорът е да, защото на много от тези въпроси не сме дали сериозен отговор.
Развива ли се гражданското общество, или се върти в кръг? Откровено казано, за тези 17 години има напредък в развитието на гражданското общество. Но все още по посока на самото политическо махало ляво-дясно. Вярно ли е, че тези нови партии по същество се обявяват против всичко, което е вляво и вдясно. Едни политолози или социолози ги определят за леви, други ги обявяват за десни. Къде е истината?
Говори се за националната идея. И аз моля по тази тема да се изкажат участниците в дискусията — имаме ли национална идея ние? Каква е тя? Имаме ли национална доктрина? Вероятно някои си спомнят, че един от кандидатите за президенти преди години заедно с една група представи на обществото и на институциите разработка за национална доктрина. Тя не намери никакъв отзвук в обществото.
Или пък нашето отношение към глобализацията и влиянието Ј върху българската икономика. Ние сме говорили на тази тема тук, в нашия клуб, но нищо повече. А сега, особено след влизането ни в ЕС, тази тема ще бъде на дневен ред. И всичко това е свързано с влиянието на партиите в политиката и върху населението.
Случайно ли се появиха в такъв аспект партии като „Атака“ и ГЕРБ? Те идват да дадат отговор на някои въпроси, на които ние не даваме отговор. Тяхното говорене е такова, че насочва хората да чуят въпроси и отговори, атакувайки, разбира се, тройната коалиция, главно БСП. А случайно ли се появи преди няколко години НДСВ? Има ли такова повторение в това циклично развитие на обществото?
Искам да поставя тези въпроси, които днес ще обсъждаме.
За ГЕРБ! Каква партия е? Консервативна, дясноцентристка, либерална? Появи се информация за програмата Ј. Доколкото разбрах, тя е писана в Германия от християндемократите, но тази програма не дава отговор на това каква ще бъде ГЕРБ. Партия от фюрерски тип ли е, както някои наши ръководители успяха веднага да реагират: командирска, лидерска, тоталитарна и т. н. — да не продължавам с епитетите. Има ли тя място в обществото? Одобряваме или не одобряваме — тя съществува и сигурно ще набира сили. В цялата страна има свои структури, които сигурно ще отидат организирани на изборите. Ако ние не отговаряме на въпросите, които те поставят, ще губим.
Или „Атака“. Каква партия е? Дясна или лява? Казват, че е дясна партия с леви избиратели или лява партия с много десни избиратели. От наши наблюдения мога да кажа, че в „Атака“ има доста избиратели, наши стари кадри, бивши военни, от МВР и т. н., които харесват лозунгите. Фактът, че тези 600 000, които гласуваха за Волен Сидеров, могат ли да бъдат пренебрегнати? И ние да кажем, че не ни интересува и че това е фашизоидна партия? Аз смятам, че и това заклинание не върши работа на нашата партия, защото заклинанието на „Атака“, че е фашизоидна, веднага като таралеж, както се казва, кара избирателя да бъде нащрек и да не приема онова, което се говори за тях.
Според мен не трябва да бързаме да лепим етикети. Да не забравяме, че 2 милиона избиратели, които не гласуват утре, могат да се ориентират към тях. „Атака“ сега е втора партия, Бойко Борисов говори, че ще стане първа партия или втора партия, и така нататък.
Появиха се и много сдружения. Не говоря за фондации, а за сдружения в страната по различни въпроси — главно по изборите: Сдружение за Велико Търново, Сдружение за Пазарджик и т. н., които обединиха различни по политически разсъждения избиратели, но те печелят изборите — за кметски избори, за общински съвети и т. н. Имаме ли ние позиция спрямо тези сдружения? В някои от тях влизат разнородни по цвят и по политически убеждения личности, а зад тях стоят и партии. Явно, че на този въпрос също трябва да си отговорим.
Дали сдружението „Нова България“ утре ще има някакво развитие? Не съм чул нищо, нито съм прочел в печата. Но ако с това сдружение стане, както с партията „Ред, законност и сигурност“ на Георги Марков — той се отказа от партията и нищо повече не сме чули — значи такива еднодневки сигурно ще съществуват.
Ако ние не даваме отговори на всички въпроси, които поставят гражданите и които се влагат в устата на ръководителите на тези партии, и те ги използват срещу нас, ние ще губим и в бъдеще електорат.
Това са въпроси от основните направления на развитие на страната. Например икономиката, като започнем от пазара, цените в ЕС, какъв капитализъм градим, никой не смее да каже, че в България се изгражда едно капиталистическо общество, в някои отношения много озверено. Как ще се прилага Лисабонската стратегия? Кой ограби националното богатство? Даваме ли отговор на тези въпроси? Всеки ден се пълнят вестниците, телевизиите, радиата с различни информации как, защо се ограби, по какъв път. Атаките са главно срещу БСП. Появи се темата за куфарчетата — това, което Стефан Продев преди 15 години написа за червените мобифони и червените бабички, по същество пак се поставя в обществото.
Говорим и за глобализацията. Аз мисля, че в програмата на партията, а вероятно и в устава някои от тези въпроси трябва да намерят място. В партията изчезна дискусията за новата левица, за новите лица, но се появи лявото крило в БСП с активни действия в страната и в София. Продължавам въпросите — що се отнася до икономиката и политиката и развитието на страната през тези 17 години. Програмата „Ран и Ът“, някой да е чул да се говори за нея? Някой да е чел?
Аз смятам, че нашата партия трябва да намери сили и възможности, и интелект тези въпроси, които се поставят в обществото, да бъдат и въпроси на нашата партия. Да намират своя аргументиран отговор. Не става дума да се създават някакви директиви. Но в партията на всеки въпрос трябва да се дава отговор, колкото и да е сложен, колкото и да е труден, колкото и да е деликатен.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА:
Иска ми се да поставим въпроса от самото начало така: случва ли се всъщност нещо с партийната система в България, или това са някакви спорадични неща от типа на еднодневките, за които се говори преди малко? Има ли нещо съществено, което става?
Бих отговорила по следния начин: докъм 2000 година, поне за мен, от гледна точка на партиите, се състоя преходът, включително и като позиции, това как изглеждаха партиите и как действаха. До 2000 година имахме ясно ляво и дясно. Основната цел и задача и на двете страни обаче се изразяваше в това да променят системата. Това е смисълът на един преход. Когато не сме в преход, задачата на партиите не е да променят системата. С други думи казано, колко стотици хиляди гласуват и ще гласуват ли за нас — властта вече не е необходима, за да променяме системата. И в този смисъл не ни трябва революционният план, така да се каже, на масите. И все повече ще говорим за различни партии с по-малко хора, а не милиони, както мобилизираха до 2000 година двете страни — лявото и дясното.
От гледна точка на избирателите на тези партии, те опитаха всичко. Опитаха и от управлението и на едните, и на другите, както и всякакви кабинети. Извъртяха се стотина личности във властта и всичките се оказаха, както партиите им, сравнително некачествени като резултат.
Аз не искам да коментирам нито една личност, но факт е, че резултатите, които те показаха, не бяха онова, което избирателите очакваха.
И от 2000 година нататък, когато вече стана ясно, че няма да я променяме тази система, значи стигнали сме до някаква система, включително и европейците ни казаха, че сме стигнали донякъде, всъщност партиите трябваше да почнат да създават България такава, каквато ще влиза в ЕС.
И българските избиратели решиха, че трябва да пробват, че това, което им се предлага на политическия пазар, не е онова, което те искат. И почнаха пробите и грешките. Пробваха първо със Сакскобургготски през 2001 година, след това имаше един добър опит 2001-ва — пак с президентските избори. И този път пробваха да видят тази власт, дето по принцип беше обречена да не е на БСП, какво ще се случи, ако я дадат на БСП. След това пробваха с „Атака“. Сега са на път да пробват и с ГЕРБ.
Тъй като аз не съм икономист и не искам да затъвам в тази тема, сигурно тук можем да чуем и по-сериозни мнения, но аз за себе си така съм си го обяснила. Дясното, когато искаме да направим една по-силна икономика, е да стимулираме бизнеса. Той работи, създава работни места, произвежда, плаща повече пари, защото повече произвежда и така ставаме по-богати.
Лявото икономическо решение е да стимулираме хората да се чувстват по-добре, да имат повече пари, да потребяват повече и чрез това потребление всъщност да стимулираме икономиката.
Казано простичко, до този момент ние в България сме имали само десни решения като политика. Като се започне от прехода, защото той изискваше дясно решение, трансформирайки една собственост в друга — държавната в частна — и се мине през всичките тези неща, включително до последния бюджет — държавен, който на практика прокарва дясна политика.
Оттук нататък обаче, с влизането ни в ЕС, определено ЕС е проект на силната социална държава. Тази силна социална държава означава качество на живот. Не случайно ние, освен че ще сме най-бедните, но ще трябва да ни се повишава жизненият стандарт. В цяла Европа се работи за качеството на живот, което е ляв проект — грижи за хората, за тяхното образование, да са по-здрави и да се чувстват по-щастливи, това не е дясна политика.
Моята теза е, че не просто сме накрая на прехода от гледна точка на партиите, а ние сме накрая на прехода и затова, че оттук нататък, който и да е във властта, просто ще трябва да прави лява политика. Значи, палачинката се обръща.
Дори десните правителства в Европа правят лява политика. И няма какво да се чудим, защо всъщност в момента се борят за десния избирател и всеки казва, че е дясна партия. Който се е формирал и ще се формира — всички ще говорят, че са дясна партия. Защо? Много просто. Те трябва да си запазят десния избирател, защото левият ще ги чува така или иначе. Забележете, че всички програми и проекти, колкото и глупави да са, непрофесионални, са в областта на лявото говорене и все повече ще имаме проблем с това. Дори изконно десните партии ще говорят вече ляво, не просто популистки. Мразя да ми се говори за популизъм в политиката. Политиката е популизъм. Та политиците какво друго правят освен да продават надежди.
Смислената, разумна и рационална политика означава баланс. Не просто да казваш на хората, каквото искат да чуят, ами да държиш все пак сметка за това, че трябва да го изпълняваш. То това е политиката, нали?
Връщам се на партиите. Партиите по принцип се създават на базата на т.нар. в нашите дебели книги „кливиджи“. Вероятно има и по-добра българска дума. Има се предвид много рязко разделение между хората, ако може така се преведе на български — разделителна линия.
Защо говорим за партии на прехода и за партии след прехода? Защото партиите на прехода нямат такива разделителни линии — икономически и социални. При тях разделителната линия е какъв тип държава, система да се прави. Всички партии на прехода фактически сменят системата. Като свърши тази смяна на системата, идва общество, в което има ясно разделение. И оттук, според мен, се риозният проблем не е само и единствено, че възникват нови партии. Сериозният проблем е за тези партии, които искат да продължат след прехода, каквато е нашата партия, и искат да бъдат силните партии, идва времето категорично да кажат партия на кого са и чии интереси защитават.
В нормалното общество не може да защитиш интересите на всички, хората имат различни интереси и е много логично една партия да не може да ги обхване. Това може да стане в обществото на прехода. Е, разбира се, във всяка партия винаги ще има хора, които исторически гласуват заради семействата си. Свидетели сме как в гръцката компартия са едни от най-богатите хора в Гърция.
Това не е проблем, това не е показателно. Това са единиците, това са изключенията. Въпросът е каква политика се прави, в угода на чии интереси — на едрия бизнес, на средния, на малкия, на хората без възможност за бизнес и т. н.
Какво представлява всъщност един от тези нови феномени — „Атака“? В случая е една партия, която би трябвало да се роди в България след влизането в ЕС заради т.нар. евроскептицизъм. Само че „Атака“ не е партия на евроскептицизма, независимо дали те искат или не да влизаме в ЕС. „Атака“ на практика, за мен, е партия на реваншизма. Всъщност и „Атака“, и ГЕРБ ги причислявам към последните партии на прехода, защото „се хранят“ от прехода, от онова, което се случи в прехода. И затова взима и толкова хора от левите избиратели. Това са всички онези, които смятат, че трябва да има възмездие. Възмездие е най-точната дума за мен, която ги описва.
Аз не казвам дали трябва да има или не, но казвам, че ако и когато БСП наистина поеме тази битка за справедливостта и равенството пред закона, толкова повече за „Атака“ няма място, ще се свие дотам, докъдето си е нормалната крайно дясна формация — срещу цигани, евреи и не знам какви си. „Атака“ е толкова силна в България, защото е единствената партия, която говори за реваншизъм, за наказание, за това кой ограби богатството, за куфарчетата, защо никой не е в затвора и т. н. Тоест „Атака“ е типична партия в някакъв смисъл, защото лежи на едно разделение, на което не лежи нито една друга партия. Това е разделението между спечелилите и загубилите от прехода.
Значи „кливиджите“ са различни. Досега са описани четири. Имам чувството, че с точно този тип феномени и този тип преход, който ние правим в България, сме на път да дописваме политологичната теория. Тя е за мен един пети кливидж при обществата в преход. Оттук важният проблем от това дали работим с „Атака“, моето мнение е, че с „Атака“ не може да има каквото и да било сътрудничество, по същността си тя е крайно дясна и печели леви избиратели заради реванша. А реваншът не може да бъде задача на бъдещето. Задачата е равенството пред закона и правовата държава.
Не можем да даваме справедливост със задна дата, за съжаление. Разбирате ли? Аз лично като човек сигурно бих искала да накажа много хора, но в историята нещата не се случват така. Не можеш да дадеш възмездие за преди 20 години. Не можеш да наваксаш като гражданско общество това, което не си свършил по време на прехода. Въпросът е дали имаме смелостта, силата и способността вътрешно да си направим този дебат, вътрешно да си наложим справедливостта, да си дадем оценката и да продължим към бъдещето, а не да се опитваме да говорим за реванша в обществото като цяло, защото това не може да се случи. Поне това е моето мнение, за съжаление.
Оттук въпросът какво всъщност иска БСП? Искаме ли да работим за тези 800 000 — 900 000 души, които са такива. И ще се борим за тях и независимо дали ще правим коалиция или не, ние ще отстояваме точно тези интереси. Но според мен нито ръководството знае по места какво организациите мислят по този въпрос, нито организациите по места си дават труда да разберат хората какво мислят, липсва какъвто и да е дебат. Тази партия се превръща все повече в партия на нашите емоции и на нашите морални преценки и критерии. Това е много нелицеприятно, когато следва преход на тази партия, значи БСП също трябва да се превърне в партия, която да може да работи в новите условия.
Завършвам с два отговора на вече поставени въпроси. Според мен не ако не отговаряме, ще губим. На два пъти другарят Чунтов каза, че хората поставят въпроси, другите им отговарят, а ние не. И колкото повече ние не им отговаряме, другите им отговарят. Партията — винаги съм смятала това нещо и съм убеден привърженик — е затова партия, защото тя трябва да формира политики, които да задават и въпросите, и съответно да подготвят отговорите към тези въпроси. Значи, ако ние се водим по това… какво мислят хората? Какво ще ни попитат хората и ние какво ще им отговорим? Ама кажи им ти какво им предлагаш на тези хора. Седят политиците на тренингите и се питат какво да отговорят? Е как какво да отговориш? Аз знам как ще им отговоря за момента. Но всъщност ти кой си и какво предлагаш? Отговорът на първичния въпрос е кои сме ние. Ние не сме си отговорили.
И вторият въпрос — случайно ли се явяват тези партии? Точно тези случайно се явяват около някакви личности. Ако не бяха точно тези личности, може би щяха да бъдат малко по-различни партиите. Ще кажа две думи за ГЕРБ, защото това не е моята тема. ГЕРБ е ясна дясна партия като заявка. Те искат да стават членове на Народната партия, което означава определен тип дясна партия. Не са либерални, не са центристи, не са консерватори. Те са християндемократи. Те ще работят затова, защото тяхното бъдеще е да бъдат членове на някаква фамилия, защото иначе няма бъдеще в Европейския парламент и въобще в Европа, И предполагам, че все повече ще се изчиства политиката им да защитават интересите точно на този тип средна класа, както те казаха, което е десният предприемач и изобщо десният активен човек.
Това, което е случайно, са фигурите. Това, което не е никак случайно, са разделенията. А БСП не е никак ясно, поне на мен, може би не съм права, на коя страна е? От коя страна на барикадата е? От лявата или от дясната?
ПАВЕЛ ПИСАРЕВ:
Искам и аз да кажа няколко думи. Ще говоря накратко за „Атака“ и накратко за ГЕРБ. Това са нови политически формации, има и много други такива. Какво обяснява появяването на такива политически формации? Преди всичко социалното диференциране в страната. Няма да кажа класово, защото съвременната социология избягва да употребява тази дума, но социално е все пак в значителна степен класово.
В резултат на реставрацията на капитализма в България се породиха и основните социални прослойки, които са свързани с капитализма: капиталисти, дребни собственици, разорени, трудещи се в града и селото. Това е в основата на появата на тези две партии. Тя се обяснява и с недостатъчността на съществуващите партии. „Атака“ е в значителна степен явление в резултат на сериозни грешки на БСП, на политиката на нашата партия. Какви са тези грешки? Първо, недостатъчно обяснена социална политика. БСП се отказа от социално говорене, отказа се от социална политика или най-малкото нейната политика не отговаря на очакванията на населението и на нейните програмни изисквания. И се освободи една широка ниша за други хора, които да използват социалната тематика.
Второ, практическата политика на БСП по отношение на „Атака“. Появява се една нова партия, която трябваше своевременно да бъде оценена от аналитичните звена на БСП и особено от ръководството. Вие си спомняте, че тя стартира в навечерието на парламентарните избори, много бързо се разви и две—три седмици преди парламентарните избори стана ясно, че тя ще бъде играч на политическата сцена. БСП това не го видя. Просто БСП проспа създаването, зараждането, перспективите и значението на „Атака“ и ролята Ј. Не можаха да го анализират. Спомняте си как се държа Станишев на пресконференцията след парламентарните избори по отношение на „Атака“. Той просто ги отхвърли и каза, че това не го интересува, заклейми ги като неофашисти и т. н. — една много бърза, младежка, не премислена и в значителна степен безотговорна реакция спрямо една партия, която остава парламентарна и която се очертаваше да бъде в първите четири. В началото даже се смяташе, че тя ще бъде на по-челно място.
Това, от една страна подценяване и от друга, надценяване на „Атака“ продължава и досега. Вижте какво сериозно различие има в позициите на Първанов и на Станишев по отношение на „Атака“. Първанов казва: „Аз за „Атака“ няма да говоря, няма да споменавам името Ј, няма да им правя имидж…“ и т. н. И си има своите основания. Станишев каза преди няколко дни на пленума на партията, че партията „Атака“ е втората политическа сила и най-сериозен опонент на БСП, което не е вярно, защото тя стана втора политическа сила, излъчи опонент кандидат—президент на мажоритарен вот. А мажоритарният вот не определя в никакъв случай положението на една партия. Там са от значение личностите. Успехът на Първанов не се покрива с влиянието на БСП в страната, нали? Един милион гласа не са от гласовете на БСП. При едни следващи парламентарни избори тези хора ще се пръснат. Веднъж са неглижирани, а втория път им се дава аванс. Това е много сериозен политически аванс — да определиш кой е твоят съперник. Много сериозна политическа подкрепа. Това е груба политическа грешка.
В своята политика нашата партия допуска много сериозни слабости. Тя не се грижи за своите кадри, няма добър език. Няма добър език по два много важни въпроса, които откриват терен за „Атака“. Единият е социалният въпрос. Тя няма добро говорене по социалния въпрос. И вторият е по националния въпрос.
Социологическите изследвания показват, че привържениците на „Атака“ оценяват, че България днес се ръководи от чужденци. Те смятат Ахмед Доган за не българин с известно основание, макар че той е български гражданин. Това са крайни оценки, но съществуват. Освен това смятат царя за не българин. Той е с неясен произход, живял е само 5 години в България. И никой не може да го определи какъв е. Те всичките царе в Европа са такива.
И трето. Много е важен въпросът за националното говорене. Нашата партия не говори какъв е патриотизмът, какъв е националният идеал. Това изчезна от училищата, въпреки че ние сме на власт. Изчезна от литературата, изчезна от вестниците, от телевизиите, сякаш ние нямаме влияние да поставим тези въпроси. А нашата партия исторически много е печелила от заемането на национално-патриотична кауза, да оставим настрана, че партията е основана там, където се честват годишнините на Стефан Караджа.
Какво характеризира „Атака“? Смята се, и това идва главно от визуалния образ на „Атака“, че мнозинството от привържениците Ј са бедни хора, прости хора, агресивни, необразовани. Обаче социологическите проучвания не показват такива неща. Гласоподавателите на „Атака“ отговарят на средното състояние на страната. Безработицата е по-малка, образованието е почти същото. Има и много висока скала на образование от избирателите на „Атака“. И това не са най-бедните хора на страната. Там има много бедни, много разочаровани, много загубили от прехода, но социалната диференциация по тези показатели: образование, работа и заможност, да го наречем, не е такава, каквато ние си я представяме от озлобените физиономии, които телевизиите показват. Има много голяма разлика между тези хора във всички партии, които ходят на митингите, които са активни и телевизиите и вестниците показват, и избирателите. Има доста сериозна разлика, защото много богати хора гласуват за БСП и много бедни хора гласуват за НДСВ. Не се покриват тези две понятия — визуалният образ и реалният вот.
Аз мисля, че доста сериозно социологическо проучване за „Атака“ (за Русе, Златица и Несебър) е това на Евгения Иванова, моя бивша колежка, която е много надясно, но проучването е интересно. Кои са хората, които гласуват за „Атака“ и каква е тяхната мотивация?
Най-вече е социалната мотивация. Различни са социалните причини в тези три града, които тя е изследвала. Например в Русе — на първо място е приватизацията. Всички в Русе, които гласуват за „Атака“, казват, че Русе е първият частен град в България и мотивират своята принадлежност към „Атака“ с това как е станала приватизацията в Русе.
Вие знаете, че с изключение на София, във всички градове и села почти всичко се знае: кои фирми са на кмета, кои фирми са на председателя на Общинския съвет, кои търгове защо и как са спечелени и кой ще получи пари от общинските съветници. Това в малките градове и селата се знае. В Русе се знае много добре как е станала приватизацията, макар че не е малък град.
В Несебър основният мотив на „Атака“-джиите е срастването с мафията. Несебър и Слънчев бряг са тясно свързани с мафията и там всичко се знае по този въпрос.
В Златица — там има един чужд комбинат, закупен от белгийците. Основните проблеми са свързани с чужденците и с циганите. Оттам е Дон Цеци, там се събира мешерето.
Така че различна е социалната мотивация в различните райони на България, но е основна.
Съществува и политическа мотивация, както и националистическа мотивация. Трябва да отбележим, че в нашата страна се развива страхотна дезинтеграция на национална основа сред населението. Не само липсата на национална идея, но и отношението към държавата, проблемът за държавността е в основата на това хората да не се интересуват от държавните работи, от едни и същи позиции да няма колективни мнения по този въпрос. Например в Златица и Несебър няма евреи, няма турци, обаче там широко се разпространяват идеите на „Атака“ на тази основа, защото те не виждат нищо добро в държавата. И тази национална дезинтеграция им влияе изключително много.
Трябва да се отбележат и някои елементи от поведението и политиката на „Атака“: тяхната агресивност по форма, заетостта им със социалните въпроси. Това е много важно нещо, което те правят. Те са близки до населението, много по-близки до населението, отколкото БСП. Те имат апарат, имат агитатори, разговарят с хората по пазарите открито, ползват нашите някогашни методи за общуване с различните социални слоеве. Те имат широка мрежа, много запалени активисти, които използват. Те имат външна подкрепа, макар и неясна, тя е и финансова. Преди всичко руска, защото те ги подкрепят, защото са против НАТО и против Общия пазар. Имат международни връзки с Австрия, Франция, Германия. Те не кореспондират с никого, но правят едно намигване към Бойко Борисов. Това също е много важно, защото е една възможна основа за някакъв бъдещ политически съюз.
Какво трябва да направи БСП, за да неутрализира „Атака“?
Много късно, но все пак … Сега се поставя този въпрос с острота. Трябва преди всичко сериозно да промени социалната си политика, да се заеме с националните проблеми, с националното говорене по подходящ начин, да извади тези проблеми на дневен ред, макар че аз се съмнявам.
„Атака“ ще се яви сега на евроизборите, ще се яви на общинските избори и ще получи някакви позиции. Тя вероятно е стигнала своя лимит. Всеки четвърти — пети избирател е гласувал за нея, след като тя стартира за няколко месеца. От 10% тя увеличи своя процент на 24%, което е много сериозен успех, предполагам, че това е нейният лимит. И нейното развитие сега зависи много от поведението на другите политически партии и особено от нашата партия.
Тя е реакционна партия, но ние не бива да се увличаме в епитети. Нейните гласоподаватели не са в никакъв случай фашизоиди. Наричайки ги така, ние само ги групираме, отделяме ги от обществото, стабилизираме и засилваме тяхната упоритост. Сериозна грешка е да бъдат наричани фашизоиди, както и този тарикат (В. Сидеров) в никакъв случай не е фашист, а един голям спекулант. Изобщо клеймосването в политиката задоволява личните страсти на политиците, но в крайна сметка няма обществена полза и не върши работа.
Искам да кажа и няколко думи за ГЕРБ. ГЕРБ е дясна партия, а коя е лява и коя е дясна не се определя от това какво партията смята за себе си, как се кръщава или как я кръщават другите партии. Тези понятия са много размити в съвременността. Социалната държава в Западна Европа е създадена от десните партии. Де Гол създаде Помпиду и социалната държава във Франция. Християндемократите създадоха социалната държава в Германия и много по-късно се появи и Брандт. Социалната държава е създадена от Бисмарк поначало.
В скандинавските страни социалната държава е създадена от социалдемократите. Така че понятията ляво и дясно социално много са размити.
ГЕРБ сами се определят като дясна партия. Те също имат партньори, които не са тайна, както при „Атака“. Това е главно Баварската партия. Те се обявяват за народна партия, изпращат им документи. Всъщност на българските партии винаги са изпращани документи от чужбина, още като започнете от Ерфуртската програма на Благоев и Слави Бакалов — тяхната програма е изработена в Швейцария, защото обществознанието в Западна Европа е много по-развито.
Основната програма на развитието на България — социално-икономическата, това е „Ран—Ът“. Тази програма беше дадена за обсъждане в парламента. Понеже се надигна вой, я прибраха, не се обсъжда, не се приема от парламента, но по същество тази програма е в основата на цялото развитие на България. В нея участваха не само двамата професори, изпратени от САЩ с готова програма, но и голяма група български учени, най-вече от БСП или близки до БСП. Тази програма беше изработена тук, в България. Всичко, и криминалният преход, и ролята на полицията, и ролята на партиите и на властта — всичко е описано как ще стане, както и за приватизацията. И всичко това стана, както е планът „Ран—Ът“.
Не се учудвайте, че… сега например на БСП ще бъде пратена една социалдемократическа програма. Тя почти е написана от Социнтерна. Има група, която работи, побългарява и т.н. или ползва западни източници. Така че няма нищо чудно в това, че тези програми идват отвън. И основните политически идеи не са измислени тук, нито в Трън. Митко Григоров е от Трънско. Но той не е автор на марксизма, нито е сериозен марксистки автор. Така че и другите български политически дейци у нас не са оригинални в това отношение.
Смятам, че ГЕРБ е една партия, която ще се развива. В нея участват преди всичко хора от средната класа, от дребния бизнес. Но и там нещата социално са размити, както във всички наши партии, тъй като ние сме в период на такава социална нестабилност, която продължава да се развива.
МИХАИЛ МИРЧЕВ:
Съгласен съм с почти всичко. През следващата година (2007) ще се случат три важни неща. Така че БСП, както и политическата конфигурация, трябва да я разглеждаме в тази плоскост.
Първо, влизането ни в ЕС. Ще има ли икономически трус с жесток ценови скок? Или това няма да бъде допуснато? Ако се получи ценови скок и удар върху цялата ниска средна класа, семейните собственици и бизнес, това неминуемо ще доведе и до политическа дестабилизация. Така че това е залогът на това правителство, което е, общо взето, в много удобна ситуация след спечелване на изборите от президента Георги Първанов, но все пак икономическият фактор ще бъде решаващ за 2007 година.
В БСП има едно нихилистично инерционно говорене, че ние сме толкова бедни, че хората са толкова изтощено недоволни, без никакъв оптимизъм, което вече не е съвсем вярно, защото има доста симптоми и социологически, и не само такива, че съществуват достатъчно големи слоеве от населението, които горе-долу успяха след тези 17-18 години да се стабилизират, да се адаптират, да оживеят, да се позитивират.
И всъщност възприемаме последната една година като доста бавничко, но все пак стабилизиране и вървене нагоре и към по-светла перспектива.
Всъщност това е очакването от ЕС — да не бъде прекъснат този процес, а да му се даде още живец. И в този смисъл ще бъде изключително драматично, ако се достигне до някакво ценово дестабилизиране, оттам икономическо, а накрая и политическо, освен всичко останало, защото, ако това стане, жертвата ще бъде БСП. От гледна точка на партийните структури БСП в момента е единствената голяма партия, която е строена просто по идеален начин. И човек като гледа картинката на позиционирането, това е единствената хубава част от нея. Но тя може просто да излети в космоса при една такава дестабилизация.
Второто нещо, което всъщност ще бъде голямата проверка, това са изборите за евродепутати. И числата са много прости. Става дума за 18 места и за вероятно 2 500 000 гласуващи. Обръщам внимание, че гласоподавателната активност по традиция в рамките на ЕС за евродепутати е с около 10% — 15% по-ниска, отколкото е за нормални парламентарни избори. Това означава, че са 2 500 000, пък може и да се окажат по-малко.
Като имаме представа горе-долу за бройките гласоподаватели, които вървят в момента рейтингово след партиите, НДСВ е на границата на едно място. Може обаче гласовете да не им стигнат.
ДПС е с две сигурни места, ако пък бъде допуснат по същия начин да експлоатира българските турци в Турция и двойните гласувания в селата, където има 20 човека, пък са 300 души избиратели, и се вземат пак техните 440 000 — 460 000 гласа, това означава трима души евродепутати.
БСП има сигурни, според мен, около 4 — 5 души само. Това всъщност е изключително рисково число, при споменатите вече три от ДПС. Представяте си едното до другото число как звучи?
Има, разбира се, и някакъв оптимистичен вариант и БСП да може да вземе 6 — 7 места. Но това означава дотогава да се удържат цените, много добра пропаганда да се прави, да се дадат знаци по национално-патриотичната тематика, за да се случи оптимистичният вариант. Плюс имената, разбира се — това би трябвало да се подразбира.
Искам само да ви кажа, че ние, социолозите, от гледна точка на БСП, сме много разтегливи в прогнозите си. Защото има един позитивен вариант, който стои много високо и един песимистичен вариант, който стои много ниско, и огромна дистанция между двете.
Какво се случва досега на практика? Когато има мажоритарни избори, често се случва да се получи върховият вариант, както стана при президента Първанов. Това беше неочаквано високо, много повече от усреднената прогноза. Не се случи негативният вариант. На много места например, когато се правят кметски избори, по същия начин се получава, но когато действа пропорционалният принцип — БСП при последните избори регистрира минималния възможен вариант. Така че тези 4 — 5 души, за които говоря, са всъщност много реалистични. Още повече че това е третата година на управление в тази правителствена комбинация, БСП е затисната отвсякъде и т.н.
Общо правителствената коалиция: 7 — 8 места.
Десницата, остатъчната десница — 1 място, което е на границата. Не е съвсем сигурно за ДСБ на Иван Костов. Но той е интелигентен човек, ще се мобилизира. Мисля, че ще прескочи.
Цената, между другото, на едно място при тази сметка е около 140 000 гласа. Това е огромна цена за едно спечелено място.
СДС, изглежда, в момента, се върти около двете места. Има песимистичен вариант: на Иван Костов да не му стигнат 5 гласа и на Петър Стоянов да не му стигне малко, за спечели второ място. И може тази остатъчна нормална политическа десница да се окаже само с едно място.
И третата група са любимите ни „Атака“ и ГЕРБ, за които толкова много се говори тук. „Атака“, както и да я гледаме, е между 2 и 3 места, а те могат да се борят. Ако се преборят с Бойко Борисов, тъй като това е опасността, те могат изненадващо за трети път да спечелят трето място. Трето място за „Атака“ не е симпатична картина, когато имате 2 или 3 места за ДПС и 4, 5 до 6 места за БСП.
ГЕРБ — в момента мисля, че всички които твърдят някакви проценти за него, са на границата на социологическото мошеничество. Все пак има вероятност той в момента да има такава бройка гласове, която съответства на 3 минимум до 5 в максимален вариант места.
И какво се получава? Т. нар. антисистемни партии имат гарантирани 5 места, а могат да скочат до 6, 7, до 8, като правителството, от друга страна, има някъде около 7 — 8 места. И в тези сметки 1 до 3 места са плаващите, които в момента никой не може да каже накъде евентуално ще отидат.
Ето ви изборите за евродепутати, които са пропорционални, което ще бъде първата истинска партийна проверка кой кой е и каква сила има, какво може да печели и чии трендове са нагоре, кои са стабилизирани, кои рисково падат надолу.
От гледна точка на БСП печалбата или относителната загуба на тези предстоящи избори има огромно символно значение. Ако БСП получи минималните бройки, това ще бъде много мощен обществен знак, че БСП е тръгнала надолу. И това ще повлече БСП на предстоящите местни избори през октомври-ноември т. г.
Ако БСП направи чудото, защото аз съм оптимист човек, и се стабилизира на 6, да не говоря 7 места, това ще бъде пък обратният знак, че БСП се удържа като единствената голяма оцеляваща политическа сила въпреки всичко, което пък ще Ј даде дивиденти пак за местните избори, защото голямата битка ще бъдат местните избори.
Само ще допълня, че доколкото работих изключително активно изследователски и консултантски на предходните местни избори, при тях ескалацията на партийно-номенклатурните скандали беше огромна и на много места. БСП относително много загуби, защото не можа да се справи с това ескалиране. Моята прогноза е, че през тази година ще отидем още два пъти по толкова, тъй като има и много допълнителни дразнители.
И нещо, което не е прилично да се изговаря, но на тези местни избори ще се сблъскат две партийни лобита. Едното е партийното лоби на президента Георги Първанов, а другото е партийното лоби на „Позитано“, условно казвам, председателя Станишев. Има симптоми за тези неща, политическа логика. Има икономическа логика. Всякаква логика има, че това вероятно ще се случи. Би трябвало отсега да не се премълчава, за да не бъдем изненадани в последния момент от самите себе си, а някак си отрано да се потърсят точките на компромиса, тъй като в случая трябва да се правят компромиси и от двете страни. И да се упражнява съответен натиск, за да се върви към такива точки на компромис.
Мисля, че това всъщност е вътрешното обстоятелство, което е по-опасно от левичарската опозиция вътре в БСП.
Циганският фактор за местните избори ще бъде огромен, тъй като те официално вече са маса за официална покупко-продажба и печелене на избори.
Също турският фактор, пряката намеса от страна на Турция, помашкият фактор по линия на потурчването, успехите в политиката на ДПС за новото, поредното потурчване, на помаците в България, българо-мохамеданите в Родопския край и не само в Родопския край, а и в дъгата под Стара планина, тъй като там те работят и до голяма степен успяха вече да отцепят достатъчно големи маси на базата на антибългарското сегрегиране. Това е точната дума.
За предстоящата партия „Нова България“. Между другото, много любопитно образувание, което на нов принцип ще се опита да функционира. Всички подобни, които аз си спомням досега, не са успели. Хубаво е такъв тип корпоративно политическо обединение да се опита да се стабилизира, да се ситуира някъде в политическото пространство и да играе някаква роля на балансьор.
Ще се върна на „Атака“. Всичко, което се каза за нея, е вярно. Но пропускаме може би най-главното — че „Атака“ успя да въведе в политическия диалог цензурирани въпроси, които бяха цензурирани цели 16, 17, 18 години. А това са въпроси в сърцето на прехода. Примерно въпросът за цената на участието на България в ЕС, защото действително има евроскептицизъм. Хората, които декларират краен евроскептицизъм, от 5% станаха 9% — 10%. Хората, които декларираха умерен евроскептицизъм, бяха 10% — 15%. В момента вече са към 20% — 25%. Ако се случи ценови скок и дестабилизация, тази гражданска група ще се надуе още повече. А по принцип нямаше такъв политически дебат, като влизаме в ЕС.
Сега разбираме, че от лобирането на братята гърци не са ни достигнали 6 до 8 гласа за 8-те месеца продължаване на двата реактора. В този момент те са една от държавите, в които се води и най-активно са лобирали човек по човек, за да се случат тези 8 гласа в повече, защото са могли да бъдат 9 гласа отдолу. Това е другият въпрос. Ние какво казваме като държава? Няма такъв дебат. Няма и активност. Няма думички в политическия елит.
Затова „Атака“ са силни. Докато няма и думички в нормалния политически елит, „Атака“ ще бъде изкуствено раздута, тоест с много повече проценти отколкото е естествената й политическа ниша.
Нататък — за българските национални интереси. Що е то? Въпрос за граници ли е това? Въпрос за демография ли е? Ахмед Доган действително българин ли е, или не е българин от гледна точка на концепцията за българския национален интерес? Защото едно е да си формален гражданин на държавата, а друго е да си член на нацията България, която е ядро — историческа традиция и бъдеще на държавата България и т. н. като антитеза срещу турския сепаратизъм и срещу маргиналните малцинства. Не просто малцинства, защото има интегрирани малцинства. Малцинствата на арменците и на евреите са интегрирани, те са вътре в нацията. Докато другите малцинства са дезинтегрирани, сегрегирани, маргинализирани. Затова 400 000 от циганите са опасни, защото те са изтласкани зад границата. Има още 500 000 цигани, но те са вътре в границата. Има два вида цигани. Едните са малцинство, а другите надали са малцинство в този смисъл.
Сега си спомних за любимото заклинание от 80-те години на нашата любима тогава партия БКП, където всяко нещо задължително в началото и в края се обясняваше, че това е необратим процес към прогрес. Ами преходът досега се правеше под идеологемата, че всичко, което се прави, е необратимо. Абе как така, бе? Кое точно е необратимо ? Дойдоха т.нар. капитали, за които се спомена, които подпомогнаха една партия. Тя за 40 дни стана третата парламентарна партия. Е как ще е необратимо? Кое точно е необратимо?
Бойко Борисов е симпатичен човек, но се съмнявам, че в двегодишна перспектива той ще може да направи голяма устойчива партия. Неговият звезден миг ще бъде 2007 година. А първият дестабилизиращ рисков момент ще бъдат местните избори, защото той там ще печели чрез централния си имидж и безкрайно много ще губи с мутренските физиономии, които ще бъдат неговите кандидатури, тъй като общественото мнение в малките селища не прощава, не можеш да ги излъжеш.
Има термин „флешпарт“. Това е партия светкавица, която от само себе си бързо затихва. „Атака“ няма да е такава, ще бъде устойчива и дългосрочна партия, докато ГЕРБ може да се окаже типична учебникарска флеш партия. Има само една година истински живот, ако ние всички не Ј помогнем да прескочи кризата.
България като член на ЕС. Всъщност нашият проблем е, защото ние влизаме в дебалансирано пространство. ЕС е дебалансирано пространство. Ние ще трябва да се справим с противоречията Европа — САЩ, които стават все по-остри. Досега сме били от страната на САЩ, влизайки в Европа, не можем да седим от същата страна.
И нещо друго — много сложният баланс Европа — Русия — Китай. Къде е България? Как се ситуира? Кой ще измисли политиката? Кой ще зададе въпросите и предварително ще обясни отговорите? Защото обикновеният човек чака да чуе вярно ли си е задал въпроса и след това чака да му дадат готовия отговор. Той няма самочувствието, че измисля отговорите. Това поне е казано учебникарски преди 110 години, на мен ми се струва, че идеологическото съзнание се налива отгоре. То не израства спонтанно от масите.
И последното, което може да ви се стори много частен въпрос, е демографската криза. Европа каза ясно, посочвайки България с пръст: „Демографската криза означава невъзможност за икономическо развитие“. А в България става дума не за криза, а за демографски срив, това е точната дума, прилагана за България. И означава, че ние не можем да подпрем икономическия процес, че да стигнем точката, от която нататък да започнем икономически да се развиваме в европейския смисъл на думата. Демографската криза беше призната под сурдинка преди година. Оттогава някак си отново се разми като проблем. Само министър Емилия Масларова със собствени сили се опитва да прави нещо, което не е малко, но е един забравен въпрос.
ДИМИТЪР ИВАНОВ:
Аз ще се включа съвсем накратко, тъй като отдавна не бях присъствал на подобна дискусия. Като че ли възстановяваме добрата традиция на партийната учебна година отпреди 20 години, което не беше лошо. Много неща научавахме от гостуващите лектори от Градския комитет.
Искам да направя предложение към всички изказали се до момента: да направим една поредица във вестник „Земя“, тъй като това би било интересно за по-широк кръг партийни и леви среди. Горе-долу аудиторията на вестника е такава: републиканска, патриотична, социалистическа.
Много интересни неща чух. Те се отнасят по-скоро за новите политически формирования или тенденции и по-малко за БСП. Основният въпрос, обаче, като членове на партията и като политически клуб „Георги Кирков“, който би трябвало да ни занимава, е всъщност БСП. И още по-точно казано, политиката, която ръководството на БСП на този етап провежда.
Да, БСП е единствената партия, както казва Мишо Мирчев, идеално ситуирана и поставена. Тя е единствена и в друго отношение, има идеология в своята 115 — 116-годишна история, има и кадри.
Опирайки се на тези три слона както в древната източна философия, ние бихме могли да обясним земята, бихме могли да обясним живота такъв, какъвто е днес.
Само че прочетох в „Дума“ интервю на Бойко Великов. Той говори за новите партийни документи и по-специално за устава. Или той не се изразява правилно, или групата, която работи по устава, не знае какво работи. Но основният въпрос е от чие име и в чия полза управлява БСП, когато е на власт, или от чие име и в чия полза работи, когато е в опозиция? Този въпрос не се ли постави на уставно, програмно равнище, батакът обективно ще продължи.
Един конкретен въпрос. Пак четох във вестника, аз нали чета вестници, американският посланик Хю Кенет Кларк отговаря на въпроса накъде да гледаме повече, към Америка, към Европа, той сам казва: „Гледайте и към Русия. Как ще се ситуирате в този стратегически триъгълник е ваш проблем и трябва да го направите така, както отговаря най-добре на вашите интереси.“
От тази гледна точка, без да икономизираме политиката, но приемайки, че все пак икономиката е в основата, ние трябва да кажем, че нямаме национална стратегия, макар че имаме няколко. Има една приета през 1998 година, ако не се лъжа.
Отношенията с Русия всъщност, не на България, а на ЕС, почиват върху енергийна стратегия. А ние нямаме не само политическа, не само културна стратегия за отношенията си с Русия, а нямаме това, което е най-важно и без което няма да можем следващите 20 години. То е очевидно. Две трети от отношенията ни с Русия всъщност са свързани с енергийните източници. Ние не знаем какво правим, не знаем нашият градски секретар другарят Овчаров, който е министър на енергетиката, какви преговори води. И май че не само ние не знаем, ами и като че ли ръководството на партията не знае.
И последното, което се случи — да го събуват Ивайло Калфин по чорапи и да му бъркат по джобовете и да се гаврят за бордни карти на правителствен самолет, това е толкова ясен знак.
Русия е имперска сила. Друг е въпросът дали източният империализъм е по-прогресивен от западния. Но за да не стане по-реакционен от западния, ние трябва да имаме ясна политика по отношение на Русия. Приемете, че го казвам, защото съм съиздател и на вестник „Русия днес“.
И няма начин да не се повишат цените. И не заради ЕС, а за антируско поведение. Дори като наказателна мярка това може да бъде проведено от Москва. Да, ама ние не ги спираме с нищо, дори с добра дума не ги спираме.
И последно за двете лица, които обсъждаме, понеже ги познавам лично от много години, водил съм много разговори с тях — Волен Сидеров и Бойко Борисов. Безусловно Волен е по-опасен, защото неговият път към БСП е отрязан. И ние участвахме в това отрязване.
Бойко е спонтанен демагог. На него му идва отвътре. Той даже не се и замисля. В момента, като че ли няма с кого друг да прави коалиция, освен с нас…
Ще ви разкажа следния случай: беше ме помолил да му осигуря среща с офицерите от запаса като предизборно мероприятие. И аз му осигурих. В същото време, обаче, му дошла идеята да направи и с другия, царския съюз среща. Обаче нашите запасняци, като по-дисциплинирани, отишли по-рано, а царските закъснели, и секретарката му казва: „Дойдоха“. Той си гледа в програмата и казва: „Това са царските“. Влизат нашите и той почва. „Аз съм против всички партии и най-вече срещу БСП“. Нашите викат: „Чакай бе, човек, ние сме комунисти.“ Вие не ме разбрахте, аз много обичам комунистите. Самият аз съм бил член на партията. Вие сте много достойни хора“ и т.н. и т.н.
Значи същото ще направи при първа възможност.
И затова аз съм съгласен донякъде с Писарев, когато казва, че ние не бива да даваме оценки, не бива да сатанизираме никого. Може да се наложи утре, за да не направят коалиция „Атака“ и ГЕРБ помежду си, ние да направим с някоя от тях.
ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:
Искам да заявя убеждението си, че новите политически явления в съвременния български политически живот, това, което разглеждахме дотук, според мен са симптоми на една тежка политическа криза на обществото, в което живеем. И което е по-тревожно и в случая по-важно — тези нови политически явления са свързани с тежка, но призната криза в лявото пространство.
Някои от тук присъстващите, разбира се, могат да спорят дали понятията са размити, дали модерното ляво е като традиционното ляво, какво е съвременното дясно? Тук чухме, разбира се, една много хубава теза, развивана през 30-те години в Америка, че дясното управление е онова, което създава всичко, а левицата, идвайки на власт, ще бъде принудена да прави същото, като води дясна политика, защото няма друго решение на въпроса. Само че това не е вярно, защото социална Европа въобще не е подарена нито от Бисмарк, нито от Айрхарт, нито е подарена от Митеран или Вили Брандт. Тази социална Европа е извоювана от народните маси, отсоциалдемократическите организации, говоря за Западна Европа, от комунистическите партии, които бяха мощно подпомагани от СИВ и Варшавския договор и имаха огромен авторитет, от факта за съществуване на великия Съветски Съюз по онова време. Така че всяка една социална придобивка е извоювана с цената на много тежки сериозни социални изпитания и сътресения, на които е подлагана тази Европа, за да стане социална.
Не вярвам обаче, че влизайки в ЕС, проблемът със социална България ще бъде решен, поради факта, че всички десни партии ще говорят и ще действат много ляво, тоест ще действат социално.
Искам обаче да кажа и друго. Това, което чухме и голямата тревога на лявата партия и на онова, което започва да се ситуира като ляво крило в БСП, не е вече дали БСП ще задържи позицията на стабилна политическа формация и дали ще спечели следващите избори за европарламент, или общинските и парламентарните, за да докаже своята стабилна позиция, европравотата на собствената си политика.
Ние сме изправени, уважаеми другарки и другари, пред много по-тежко изпитание. Става дума не за съдбата на БСП, а за съдбата на българската нация. Не говоря само за това, което най-вероятно ще ни се случи, както се случи на всички източноевропейски социалдемокрации, които вкараха страните си в ЕС. Те просто изчерпаха ресурсите си и паднаха от власт. Това е естествено, тъй като обещанията, които даваха, и обетованите цели на завършилия преход, всъщност разочароваха масите и те потърсиха друго решение.
За нас, за България, онова, което ни дават западните социолози и политолози като една социалноикономическа перспектива, е, че за 45 години ни трябват още 45 години, за да достигнем ние онзи елементарен статус на средно развита източноевропейска страна. Поставени сме пред въпроса за края на българската държавност, за края на българската нация. През тези 45 години няма да останат млади поколения, които да живеят в България. Най-вероятно ще става дума за следващото преселение на българския народ вече в други географски ширини. Поединично, обаче, този път.
Така че, изразявайки тревогата си, аз мисля, че пред нас, пред БСП, оттук нататък стои въпросът за онази социална справедливост, която ще гарантира равен шанс на младото поколение, като му даде възможност за образование. Това означава интегриране на българското общество, на младите българи, в европейския икономически живот. И другото, което е крайно необходимо, борбата на БСП да изведе, както през 1997 година Тони Блеър изведе в знаменития симанифест за третия път и новия център, борбата срещу бедността и най-вече детската бедност.
ЛЮБКА ГЕРАСИМОВА:
Не е възможно в края на такава дискусия, който и да е да се опита да направи каквото и да било обобщение. За нас като политически клуб беше важно въпросите, които вълнуват хората в партийните организации, да бъдат поставени на масата, по тях да започне да се говори.
Това е едно начало, за да покажем, че ние имаме желание да обсъждаме процесите, които протичат; да участваме в тяхната промяна; да формираме позиция като политическа организация, която да стигне по-нагоре — в районния и в градския съвет.
И това за нас като партия е много важно. Мисля, че поне за това можем да се поздравим, че сложихме началото на този вид дискусии, че участват хора, които се изказват компетентно и професионално, които могат да помогнат с мнения в тяхната насока, да намерим мястото си като първична партийна организация, защото крайната цел на нашата партийна организация е с всяко такова действие да помогнем на партията именно чрез дейността си, чрез механизмите на партиен контрол.
Благодаря на всички участници.
