ОСИГУРЯВАНЕ НА ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА: ПРИНОС ЗА ПОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ

0
189


Актуално състояние на осигуряването на грижата за децата в ЕС

През 2003 г. в гр. Барселона Европейският съвет си постави за цел до 2010 г. страните-членки да осигурят грижа за поне 90% от децата между 3 години и задължителната възраст за започване на училище и за поне 33% от децата под 3-годишна възраст. Целта на Европейс- кия съвет е да увеличи участието на жените на пазара на труда и да допринесе за постигане на пълна заетост.

Осигуряването е все още твърде слабо

Изглежда, че пет от страните-членки на ЕС са постигнали целта, поставена в гр. Барселона относно грижата за 33% от децата под 3- годишна възраст: Дания, Белгия, Франция, Швеция и Холандия. Другите двадесет страни-членки трябва да постигнат напредък в следващите три и половина години, включително няколко страни, в които грижа- та за децата обхваща под 10% при децата под тригодишна възраст: Австрия, Чехия, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Полша.

Grafika 8

За втората възрастова група (между 3 години и задължителната възраст за започване на училище), изглежда, че десет страни изпълняват целта от гр. Барселона от 90% или се доближават до този процент: Белгия (и фламандските, и френските региони), Франция, Нидерландия, Испания, Исландия, Дания, Италия, Швеция, Норвегия и Германия. Спрямо тях Гърция, Литва, Словения и Полша имат доста нисък резултат.

Grafika 9

Формалните заведения за най-малките деца, изглежда, не са достатъчно подкрепени. Може би преобладават неформалните договорки с член на семейството (особено баби и дядовци), имайки предвид културното предпочитание в някои страни за отглеждане на децата вкъщи, особено на бебетата. Следователно, за майките, смятащи да са върнат на работа, в някои страни е по-вероятно да работят, ако има възможност децата им да бъдат отглеждани вкъщи, вместо в някое детско заведение. Възможно е да се създаде механизъм за субсидиране и подкрепа за грижите за децата вкъщи в страни, където културните норми не са благосклонни към институционализираните грижи за децата в най-ранните години.

Осигуряването е по-високо за деца между 3 г. и задължителната възраст за започване на училище, но работното време на заведенията невинаги съответства на работното време на родителите.

Повече от услугите по отношение на грижата за децата са осигурени от държавата. В много европейски държави ролята на работодателя е доста ограничена или дори несъществуваща.

Съществуват усилия за по-високо осигуряване, най-забележимо в Нидерландия и Великобритания. В Нидерландия, в частност, ангажираността на компаниите е доста важна. Осигуряването на грижата за децата се смята за споделена отговорност на държавата, работодателя и работещия. След въвеждане на Закона за грижата за децата от работодателите се очаква (те не са задължени) да плащат 1/3 от разходите за грижи за децата. Въпреки това заинтересоваността на компаниите за осигуряване на грижа за децата е минимална в ЕС.

Има малък напредък в подобряването на осигуряването на грижа за децата в други страни от ЕС като Малта, Гърция, Испания и Италия и изглежда, че има регрес в страните-членки от Централна и Източна Европа.

Регионалните и градско-селски неравенства в осигуряването на грижата за децата могат да имат важно значение в страните-членки. Например, в Италия обществените услуги за децата покриват 20% от децата в някои райони от севера (в някои общини на Емилиа Романя), но само 1-2% в някои южни райони. Друг пример е Германия — Заксен-Анхалт показва 57%, докато Мекленбург-Форпомерн — 38%.

Как се финансира грижата за децата в Европейския съюз?

Повечето услуги относно грижата за децата са частично субсидирани, но има и големи вариации относно нивото на субсидията. Родителите заплащат съобразена с дохода такса, която е средно 25-35% от разходите за грижата за децата (виж Анекс 1 за описание на разходите на родителите за грижа за децата). В Дания семействата с ниски доходи не плащат.

Субсидиите могат да бъдат дадени чрез директно заплащане на родителите или на осигуряващите услугата, чрез намаляване на данъците, други намаления или издаването на ваучер за ползване на услуги.

В няколко страни (Франция, Ирландия, Нидерландия, Великобритания, Норвегия, България и до известна степен — Италия) родителите смятат услугите за грижа за децата за скъпи и основна пречка за участие на жените на пазара на труда. В Ирландия и Великобритания експертите твърдят, че цената на услугите за грижата за децата представлява значителна пречка за заемането с по-нататъшно образование или работа за семейства с ниски доходи, особено при самотните родители, а също и при такива с по-високи доходи, особено що се отнася до семейства с повече от едно дете, имащо нужда от грижи1 .

Защо да увеличаваме осигуряването на грижата за децата?

Повишаването на осигуряването на грижата за децата отговаря на няколко основни предизвикателства:

• Повишаване на участието на жените в пазара на труда. Нуждата от повишаване на осигуряването на грижа за децата за двете категории (под 3 г. и тези между 3 г. и началната училищна възраст) остава налице, но важи особено за децата под 3 г., където покритието е почти минимално в повечето европейски страни. Ситуацията продължава да е такава, въпреки сериозните последствия върху нивото на заетост и равенството между половете: изследванията показват, че за майки, които не се завърнат на работа след една година от раждането на детето, е много вероятно да не започнат да работят отново, да им е по-трудно да се интегрират и да бъдат на нивото, на което са били преди излизането си в майчинство.

• Създаване на работни места и постигане на пълна заетост. Повишаването на степента на заетост на майките ще има мултиплициращ ефект по отношение на броя на работните места, особено в сектора на услугите поради необходимостта от почистване, грижи и др. Изчисленията показват такава зависимост — 10 работни места на всеки нови 100 работни места, създадени за жени са от този тип2 .

• Повишаване на нивата на раждаемост в контекста на демографско остаряване и спад на популацията. Трябва да се отбележи, че има положителна взаимовръзка между раждаемостта и нивото на участие на жените в пазара на труда. Страни, които са намерили баланса между работата и семейния живот — чрез осигуряване на грижи за децата, осигуряване на родителски отпуск и гъвкаво работно време са с по-висока раждаемост и участие на жените в пазара на труда (Дания, Финландия, Швеция).

• Борба с бедността сред децата и в частност в семейства с един родител — от които 35% са бедни или са поставени пред риска да обеднеят — като се позволи на жените да работят и се увеличат доходите на домакинствата. Пропорцията на деца (под 16-годишна възраст) с ниски доходи (19%) е с повече от четвърт по-висока спрямо населението в ЕС като цяло (15%). Положението на децата в Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Великобритания, Малта и Полша, изглежда, се влошава. Около 50 % от децата с един родител във Великобритания и 55% в Малта могат да бъдат квалифицирани като разполагащи с „ниски доходи“. Нивото също е високо в Испания, Ирландия, Нидерландия и Кипър (над 40%). През 2001 година над 30% от домакинствата с повече от 3 деца в Испания, Ирландия, Италия и Португалия (49%), Великобритания, Полша и Словакия са с „ниски доходи“3 .
• Максимизиране на шансовете за живот на децата. Изследванията показват, че децата извличат значителна полза от националната и образователната програма за засилена грижа в предучилищна възраст; в действителност такива висококачествени грижи в ранна възраст имат изравняващ ефект по отношение на шансовете в живота, тъй като водят до натрупване на когнитивни умения, дисциплина и мотивация, които са базата за развитие на бъдещи компетенции у човека4 .

• Подобряване на интеграцията на деца, принадлежащи към етнически малцинства: принадлежащите към етнически малцинства, и по-специално тези, чийто майчин език е различен от езика на страната им се ползват в огромна степен от грижата в ранния период когато започват езиково обучение и подобряват шансовете си за интеграция по-късно в училище и в техните общности.

Тези предизвикателства са предимно социалдемократически по своя характер. Те се състоят в постигане на равенство между половете и предоставянето на равни възможности на практика, както и максимизиране на шансовете в живота на всички деца, независимо от социалноикономическата среда на техните родители.

Как да бъде финансирано осигуряването на универсални грижи за децата?

Осигуряването на универсална система за грижа за децата в Швеция и Дания възлиза на под 2% от БВП5.

На тази база академик Госта Еспинг-Андерсен е изчислил, че една работеща майка може да възстанови помощите, които е получила за отглеждане на детето си, чрез данъците, които заплаща. Следователно, разработването на универсална система за грижи за децата ще има по-скоро положителен, отколкото неутрален или негативен ефект върху доходите на правителството, който може да бъде видян и от таблицата по-долу.

Таблица 1. Динамично осчетоводяване на разходите и възвращаемостта за осигуряване на дневна грижа

Допускания:
• Майка, 30-35 години, две деца;
• Не е прекъсвала работа (с изключение на една година майчинство);
• Възнаграждението Ј е 67% от средната работна заплата;
• Ще продължи да работи и след 60-годишна възраст;
• Прилагаме 1.5% от индекса за закръгление (mincer estimate) на комулативните загуби за 5-годишен период на прекъсване на работа.

Tablica3

Социално право или политически приоритет?

Финландия, Швеция и Дания са единствените страни от ЕС, в които грижата за децата е урегулирано като социално право: когато детето стане на определена възраст, родителите имат гарантирано място за отглеждане на детето. В Норвегия, за разлика от останалите скандинавските страни, услугите за отглеждане на деца не са социално право. От края на 1980 година „пълното покритие“ е обща политическа цел по отношение на услугите.
Видяхме, че средносрочната икономическа възвръщаемост от обезпечаването на универсална грижа за децата е значителна. В демографски план възвръщаемостта е също толкова голяма.

Все пак, най-важният аргумент в полза на осигуряване на грижа за децата е значението му за постигане на основните социалдемократически цели — равенство между половете, равни възможности, премахване на бедността, максимизиране на шансовете в живота, независимо от социалноикономическата среда.

АНЕКС 1: Разходи по грижите за децата
Цени на грижите за децата за родителите, според вида грижи*
Държава по европейската класификация; цена на детското заведение; достъпност.

BE (Fr) Родителите заплащат такса, в зависимост от доходите си (между 1.87 и 18.66 евро на ден (10 часа). За таксата се ползват данъчни облекчения;

ВЕ (Fl*) Таксите за детско заведение се приспадат изцяло от данъците на максимална стойност 11.2 евро на ден за дете под 3 години (покрива 25-30% от разходите за издръжка на дете в детско заведение);

CZ Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която покрива част от издръжката на заведението и разходите за храна и напитки. В държавните детски заведения таксите не могат да надхвърлят 50% от реалните средни разходи по издръжката на дете в детско заведение;

DK Родителите заплащат цена, в зависимост от доходите си, а за родителите с ниски доходи детските заведения са безплатни. Максималната сума, събирана от такси не трябва да надхвърля 30% от разходите за издръжката на дете в детско заведение (33% от юли 2005 г). Цената варира в различните общини;

DE Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която варира в различните общини. Изследване показва, че издръжката на дете в държавните заведения е средно 110 евро на месец, а в частните — 690 евро на месец. Следователно, държавните заведения получават солидни субсидии от данъците. Месечната такса покрива около 23% от издръжката на дете в детско заведение; Трудно е да се направи оценка заради липсата на прозрачност;

EE Родителите заплащат за храната и напитките. В допълнение другите разходи (административни, за персонал, за преподаватели и други) частично се покриват от родителите. Месечната такса не трябва да надхвърлят 20% от минималната работна заплата;

EL Родителите заплащат цена, в зависимост от доходите си, която варира в различните общини. Месечните такси в държавните заведения не надхвърлят 300 евро, докато в частните заведения таксите варират между 250 и 420 евро.; трудно е да се направи оценка поради липсата на прозрачност.

ES Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, а родителите с ниски доходи заплащат субсидирани такси;

FR Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която варира в зависимост от това дали се използва детско заведение или домашни помощници (финансирани от публични фондове). Общата тенденция е за насочване към индивидуални форми на грижи за децата; въпреки финансовата помощ, цената на грижите за децата е сериозна пречка за участието на жените в пазара на труда.

IE Има много малки субсидии за грижите за децата, затова цената на детските заведения е висока. Цените на грижите за деца са високи — изследванията показват, че ирландците заплащат два пъти повече от средната цена за ЕС. Високите цени са особено голям проблем за семейства в неравностойно положение (с един родител) и семействата с по-висок доход, но с повече от едно дете, което да изисква грижи. Изследванията показват, че ирландците заплащат два пъти повече от средната цена за ЕС.

IT Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която варира в различните общини. Максималните такси, установени от общините, грубо се равняват на таксата в частните детски заведения и варират между 400 и 600 евро на месец; таксите в държавните заведения са ниски в сравнение с таксите на частните заведения, но високи в сравнение с доходите на жените.

CY Тъй като публичните субсидии са ограничени, повечето родители са задължени да заплащат пълната издръжка на детските заведения;

LV Родителите заплащат за храната и напитките. Средната цена е 1.3 евро на ден. В частните заведения, които не получават субсидии, цената е по-висока — около 4-5 евро на ден; цените са високи за семействата с ниски доходи (семейства с един или двама безработни родители и/или с повече от едно дете). В повечето случаи тези семейства могат да кандидатстват за общински помощи за таксите за държавните заведения;

LT Цените са определени от доставчиците на услуги. Родителите с 3 или повече деца, самотните родители, учащите и военнослужещите плащат 50% от таксите;

LU няма данни;

HU Свободен достъп; родителите заплащат само храната; въпреки изгодните детски заведения, някои социални групи, особено ромските семейства, не могат да си позволят цената на детско заведение;

MT няма данни;

NL Родителите заплащат цена, в зависимост от доходите си, която варира от много нисък процент от доходите за групите с нисък доход до 66% от издръжката на дете в детско заведение за групите с по-висок доход. Средната такса е 30-35% от издръжката; детските заведения се считат за скъпи, особено за семействата със среден и висок доход.

AT Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която варира в различните общини. Реалната такса, която родителите заплащат, е 5% от средните доходи;

PL Таксите за детски заведения варират от около 200 полски злоти (около 50 евро) в държавните заведения и до 700 злоти (около 175 евро) в частните заведения; таксата на детските заведения се равнява на 23% до 82% от минималната работна заплата и на 8.5% до 30% от средната работна заплата. Затова детските заведения са по-малко достъпни за семейства на самотни родители и/или семейства с повече от едно дете.

PT Държавните заведения са безплатни, но работното им време не съответства на нуждите на работещите родители. Семейства с ниски и средни доходи предпочитат услугите на регистрирани или нерегистрирани детегледачки, които струват около 100 евро на месец. Услугите на детегледачките са освободени от данъци, но няма осигурени облекчения в режима на социални осигуровки; грижите за децата са сравнително достъпни, отчасти заради големия дял на не-институционалния сектор.

SL Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която се определя от общините. Като цяло родителите поемат около 25-30% от издръжката на дете в детско заведение;

SK Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която варира в различните общини;

FI* Субсидирана от бюджета. Родителите заплащат до 15% от издръжката на дете в детско заведение;

SE Родителите заплащат цена в зависимост от доходите си, която може да варира в различните общини. Максималната сума за първо дете е фиксирана на 3% от дохода, но не повече от 140 евро на месец; за второ дете — 2% от дохода, но не повече от 93 евро на месец; за трето дете — 1% от дохода, но не повече от 47 евро на месец;

UK Заради ограничените публични субсидии най-вече родителите осигуряват издръжката на децата в детските заведения, като покриват 75-93% от разходите. По-голямата част от разликата се покрива от правителството, а малка част се покрива от работодателите. Средната цена на грижите за децата се равнява на една четвърт от заплащането на жената, независимо дали работи на пълен работен ден или почасово; таксите за целодневно детско заведение са пречка за родителите с ниски и средни доходи, но продължават да нарастват. Данъчният кредит за грижи за децата предлага известно облекчение на семействата с ниски доходи, но покрива само част от разходите.

IS В гр. Рейкявик през 2006 г. всяко дете на възраст между 0 и 5 години има право 2 часа на ден да посещава детско заведение безплатно. Като цяло, родителите заплащат такса, която варира в различните общини. През 2002 г. таксата се е равнявала на 25% от издръжката на дете в детско заведение; детските заведения са сравнително скъпи за семействата с ниски доходи. Напоследък, обаче, серия от мерки се стреми да предостави няколко часа дневно безплатни грижи за децата;

LI Родителите плащат цена в зависимост от доходите си;

NO Максималните такси за целодневно заведение са приблизително 330 евро. Плановете да се намали плащането от 1 август 2005 г. могат да бъдат забавени. Едно от три заведения има такси, диференцирани според дохода; детските заведения са сравнително скъпи за семействата с ниски доходи. Диференцираните според дохода такси са въведени в някои общини.

BG Родителите плащат такса, която варира според броя деца; за частните детски заведения се плащат такси, които само родителите с доходи, по-високи от средните, могат да си позволят;

RO няма данни.

Бележки

1 Съгласуване на работа и семеен живот: сравнителен преглед на 30 европейски страни, Експертна група на ЕС за половете, социалното включване и заетостта (EGGSIE), Европейска комисия, септември 2005 г.

2 „Включване на жените в пазара на труда и разходи, произтичащи от тези възможности — новите предизвикателства пред политиката за семейството“, Госта Еспинг Андерсен, Университет „Помпеу Фабра“.

3 Социалната ситуация в ЕС през 2004 г., Европейска комисия.

4 „Да поставиш коня пред каруцата: да изработим социален модел, отговарящ на средата на европейския ХХI век“. Госта Еспинг Андерсен, Университет „Помпеу Фабра“, ноември 2005 г.

5 „Да поставиш коня пред каруцата: Да изработим социален модел, отговарящ на средата на европейския ХХI век“. Госта Еспинг Андерсен, Университет „Помпеу Фабра“, ноември 2005 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук