НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА
Гр. Порто, 7-8 декември 2006 г.
Принципи на социалдемократическия подход за нова енергийна политика
Високите цени на енергията и очевидните последици от изменящия се климат подчертават необходимостта от нова енергийна стратегия за Европа и планетата. Европейските социалисти и социалдемократи са съгласни, че тази стратегия трябва да отговаря на пет различни, но взаимосвързани предизвикателства:
– тя трябва да се заеме с мерки за изменение на климата и енергийната политика по един взаимосвързан начин
– тя трябва да преодолее тревогите във връзка със сигурността на енергоснабдяването
– новата стратегия трябва да се основава върху принципа на устойчивото развитие
– тя трябва да се съсредоточи върху икономическите възможности, които това глобално предизвикателство предлага, разработвайки нова екологично безопасна промишлена политика
– целта на новата стратегия трябва да бъде създаване на общ европейски енергиен пазар, който се основава върху принципа на солидарност и сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
Докато либералите и консерваторите вярват, че единственият отговор на проблемите с енергията и климата е дерегулацията на пазара, ние считаме, че е крайно време за нова дългосрочна стратегия и незабавно политическо действие. Те избягват ангажиментите за стратегия срещу промяната в климата, ние, европейските социалисти и социалдемократи, се ангажираме с амбициозни цели, защото смятаме, че енергетиката е най-належащият проблем на нашето време.
Нашите опоненти — консерватори и либерали, не предлагат приложими алтернативи на основните ни изкопаеми източници на енергия. Обаче основните елементи в нашата социалистическа енергийна стратегия са възобновяемите енергийни източници и инвестирането в енергийна ефективност. Основният преход от изкопаемите горива към възобновяеми енергийни източници е важен не само за изпълнението на нашите ангажименти, произтичащи от изменението на климата, но и да помогне и за подобряване на сигурността на снабдяването.
ПЕС вярва, че само чрез разрешаване основните проблеми на повечето региони-доставчици може да се преодолее нестабилността в тези райони. Икономическото и социалното развитие, доброто управление и честните споразумения са много по-добри средства за гарантиране на енергоснабдяването, отколкото да се осланяме само на военните и политическите мерки, предлагани от много консерватори.
За социалдемократите и социалистите социалното измерение на енергийната политика е също толкова важно, колкото и икономическото, екологичното и свързаното със сигурността измерение. От високите цени на горива и електричество най-много страдат бедните домакинства, защото те са принудени да плащат високи, понякога непосилни сметки за отопление и електричество и растящи цени на обществения и частния транспорт. Интересите на потребителя и едно социално справедливо разпределение на енергийните ресурси трябва да бъдат в центъра на цялата бъдеща енергийна политика. Наша е отговорността да гарантираме сигурна енергия при възможни и достъпни условия, а също и на очаквана достъпна цена. ПЕС настоява страните-членки на ЕС да подпомогнат най-бедните слоеве на техните общества, които се борят с високите цени на енергия. Всяка страна-членка трябва да намери разрешение в съответствие със своята социална политика. Енергийните регулатори в страните-членки трябва да гарантират, че се спазват задълженията за предоставяне на услуги за всички и че бедните слоеве са адекватно защитени.
Все пак, тъй като в обозримо бъдеще се налага да използваме изкопаеми горива, трябва да го правим по много по-чист и ефективен начин. Европа се нуждае от стратегия на интелигентен „зелен“ растеж, за да осъществи екологичните и социалните си амбиции и да си гарантира сигурно снабдяване с енергоносители. За поддържане на конкуренто-способността на Европа са необходими инвестиране в съвременни технологии на производство и разпределение на енергия и по-нататъшни нововъведения в енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Борбата с изменението на климата и зависимостта от петрола могат да предложат допълнителното преимущество от създаване на квалифицирани работни места в Европа.
ПЕС предлага реалистични, ясни цели, като избягва празни обещания. Като признава правото на държавите-членки да определят своята собствена енергийна политика, включително енергийната структура, която е най-подходяща за всяка една от тях, ПЕС има идея за Общ европейски енергиен подход. Нашият подход се определя от дългосрочно планиране, противопоставено на краткосрочните печалби и преследване на ренти. Ние се стремим към разумна стратегия на „зелен“ растеж, която съчетава функциониращи пазари и новаторска намеса на държавата.
Елементи на новата социалистическа енергийна стратегия за Европа
Справяне с климатичните промени
Изменението на климата е най-големият проблем. Обществената осведоменост за климатичните промени и глобалното затопляне се увеличава дори по-бързо от глобалната средна температура. Очакват ни сериозни предизвикателства. Трябва да бъдат взети незабавни и ефективни икономически действия, за да променим производството и консумацията на енергия по начин, който намалява създаването на вреден въглероден двуокис и други емисии от парникови газове.
ЕС трябва да поеме лидерството при справяне с промяната в климата. Той трябва да се стреми към ефективно и всеобхватно дългосрочно намаляване на емисиите след срока на обвързването, определен в Протокола от Киото, който приключва през 2012 г. Продуктивното използване на енергия, внедряването на възобновяеми енергийни източници, които произвеждат много по-малко парникови газове, и въвеждането на по-чисто производство на енергия от изкопаеми горива са важни предпоставки за постигане на целите от Киото.
Заключенията на Пролетната среща на върха на Европейския съюз през 2006 г. сочат, че към 2020 г., за да се изпълни ангажиментът ЕС да остане под средно увеличение на температурата от 2°С в сравнение с прединдустриалните нива, е необходимо намаление на парниковите газове в индустриализираните страни с 15-30% в сравнение с 1990 г. Необходимо е ясно лидерство в международните преговори за промяната в климата. Необходимо е да променим настроенията: от „Вие вървете напред“ към „Аз също ще свърша моята работа“. Затова ПЕС предлага в ЕС да се постигне съгласие за 30%-но намаляване на парниковите емисии през 2020 г. и кани другите страни да приемат подобни цели. ЕС трябва да прикани нашите международни партньори да се съгласят с амбициозните цели за 2020 г. За постигане на крайната задача на Конвенцията за изменението на климата на ООН, т.е. предотвратяване на опасно изменение на климата, настоящото обвързване е важно и договорът от Киото е само първата стъпка. Но усилията на Европа няма да са достатъчни без подкрепата на САЩ, Китай и други държави, които не участват в Схемата за търговия с квоти на емисии. Необходими са задължителни цели за намаляване на емисиите за страните с най-големи емисии.
Европейската схема за търговия с квоти на емисии от парникови газове е ключов инструмент за постигане на ангажиментите от Киото. Пазарът на квоти на емисии може да бъде ефективно средство за намаляване на емисиите в търговския сектор, но само ако се поставят твърди квоти за емисии. По-нататъшното развитие на пазара е средство за преход към по-устойчива енергийна система с по-леко въздействие върху околната среда.
Поставянето на цена върху въглерода може да накара хората да осъзнаят по-добре пълната цена на изпускането на въглероден двуокис. Затова трябва да има дългосрочен ангажимент за продължаване на схемата. Това ще предостави по-голяма сигурност на инвеститорите и производителите. Основна цел на международната политика е подготовката за времето след срока на обвързване, определен в Киото, който приключва през 2012 г. Нашата цел е всички държави да се придържат към политика за намаляване на емисиите, така че промените в климата да могат да бъдат спрени. Европейската схема за търговия с квоти на емисии от парникови газове трябва да бъде разпространена в международен мащаб и трябва да продължи 20 години; тя трябва да бъде разширена, за да включва всички сектори с най-голямо потребление на енергия, и след обстойна оценка на въздействието, всички видове транспорт на товари.
Едновременно с това Европейската схема за търговия с квоти на емисии трябва да бъде хармонизирана и опростена, тя се нуждае от повече прозрачност, по-голяма точност на данните, за да се избегне прекомерното разпределение на емисии, продаването на по-голяма част от кредитите по Европейската система за търговия с квоти, таван за търговията със сертификати и механизъм да се заделят част от приходите от продажби на кредити за научноразвойна дейност, насочена към възобновяема енергия и енергийна ефективност. Трябва да се постави процентен таван над възможността за използване на механизма за чисто развитие и съвместното изпълнение в трети страни.
Европейският съюз трябва да насърчи по-нататъшното развитие на икономичен метод за извличане и съхраняване на въглерод от въглищата, газа и петрола. Решението на червено-зелената коалиция в Норвегия за финансиране съвместно с индустрията на пълномащабна инсталация за складиране на въглеродните емисии за ново предприятие за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия еосновна стъпка в тази посока. Към 2015 г. трябва да съществуват 10 инсталации с голям мащаб за демонстрация в ЕС. Нашата цел е до 2020 г. складирането на въглеродните емисии да се въведе като стандарт за всяка електроцентрала, използваща изкопаеми горива.
Гарантиране енергоснабдяването на Европа
Заражда се консенсус, че общият подход е необходим за преодоляване на предизвикателствата, въпреки че енергийната структура на всяка държава-членка продължава да бъде въпрос на национален суверенитет. Сигурността на снабдяването на достъпни и предсказуеми цени трябва да бъде основна цел на политиката за ЕС, за да бъдат предотвратени рисковете от нарушаване на резервите и внезапни ценови шокове. Спестяването на енергия и по-ефективното оползотворяване на националните енергийни източници ще намали зависимостта на ЕС от вносен петрол. Амбициозната цел на шведските социалдемократи за Швеция, свободна от петрол към 2020 г., може да бъде модел за Европа. ЕС трябва да приеме график за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива през следващите десетилетия.
Сигурността на енергоснабдяването трябва да стане неразделна част от общата външна политика и политиката на сигурността на ЕС — на същото ниво като политиката за развитие и търговия. ЕС трябва да използва колективната си тежест в преговорите с основните доставчици на енергия, като се стреми към стабилни дългосрочни партньорства и споразумения за сътрудничество в енергетиката. Това изисква обща стратегия за отношения с тези страни и региони на мястото на различните национални подходи на държавите-членки. От друга страна, трябва да се засили трансатлантическото сътрудничество.
ЕС и САЩ зависят от вноса на енергия, а от друга страна, имат най-добрите икономически и технологични ресурси да намерят общи решения за подобряване на сигурността на енергоснабдяването си.
Бъдещото споразумение между ЕС и Русия трябва да включва клаузи за взаимен достъп до инфраструктурата, правила за защита на конкуренцията, които да ограничат достъпа на квази-монополисти на съответните енергийни пазари и клаузи относно техническите сривове в трети страни, които влияят върху доставките на енергия в страните-членки на ЕС. Страните-членки, както и самият ЕС, трябва в своите свързани с енергетиката преговори с Русия да настояват за ратифицирането и прилагането на Транзитен протокол и Енергийна харта, които са инструменти за гарантиране на бъдещите необходими чуждестранни инвестиции в руската енергийна инфраструктура и на адекватните бъдещи доставки на газ за ЕС.
Партньорствата и споразуменията за сътрудничество трябва да бъдат взаимоизгодни, особено с държави-доставчици като Русия, Алжир и Либия, с които ЕС е във взаимна зависимост. Норвегия е в специално положение на основен стратегически доставчик на енергия, тъй като участва пълноценно във вътрешния енергиен пазар чрез Споразумението за асоцииране. Споразуменията с доставчиците на енергия за ЕС трябва да способстват за създаване на стабилни, но отворени нормативни бази в страните-доставчици, за да се насърчат солидните инвестиции, необходими в добивната и транспортната инфраструктура, осигурявайки дългосрочните доставки. Това трябва да се допълни със споразумения с транзитни държави, за да се установи разнообразие от сигурни нефто и газопроводи. Партньорствата и споразуменията трябва да се използват и като възможност за насърчаване на екологичния дневен ред на ЕС — установяване на сътрудничество за възобновяеми енергийни източници и насърчаване на спестяването на енергия и енергийната ефективност на международно ниво. Нуждаем се от нов глобален енергиен диалог, който помага глобалните енергийни пазари да станат стабилни, сигурни и прозрачни. Страните-членки в сътрудничество с институциите на ЕС трябва да постигнат споразумение в определени приоритетни области, свързани с външната енергийна политика.
ЕС и държавите-членки трябва да гарантират, че техните дипломатически и търговски отношения, както и отношенията, свързани с отпускането на помощи, със страните-доставчици на енергия, насърчават финансовата прозрачност и доброто управление и укрепват ролята на местното гражданско общество като надзорник на разпределението на приходите от доставки на енергия. Това е важно, за да се противостои на корупцията и злоупотребата с приходи от доставки на енергия, които могат да дестабилизират тези държави, като подкопават устойчивото им развитие и създавайки смут, който заплашва сигурността на енергийните доставки. Тези проблеми трябва да залегнат с всички споразумения между ЕС и неговите съседи, но трябва и да се търсят допълнителни мерки като помощ за изграждане на капацитет, които да подпомогнат гражданското общество в държавите, зависими от приходите от продажбата на природни ресурси, за да може то да упражнява независим контрол върху енергетиката, но също и да подпомогне налагането на прозрачност и добро управление в енергийния сектор в тези страни.
Сътрудничеството с развиващите се държави, зависещи от вноса на енергия, трябва да подкрепя инвестициите в национално екологично устойчиво производство на енергия. Трябва да бъде осигурен техният достъп до внос на енергия, а вредната конкуренция между тях и развитите страни — да бъде предотвратена.
Инвестиране в енергийната ефективност
Устойчивото развитие изисква „трета индустриална революция“. Основните Ј елементи са енергийната ефективност и интелигентната употреба на ресурси. Трябва да разберем, че проблемите на индустриалните общества могат да бъдат разрешени със средствата на индустриалните общества. Тогава икономическият потенциал на неизбежната структурна промяна към екологично стабилна икономика е огромен. Новият растеж, новите продукти и технологии ще доведат до нови работни места, за постигането на което трябва да инвестираме в екологични индустриални политики. По този начин ще приспособим индустриалните си структури към екологичните и икономическите предизвикателства на бъдещето.
Третата индустриална революция има нови водещи сектори: нови технологии в производството на енергия и електроцентрали; рециклиране и управление на отпадъците; транспорт и мобилност; водоснабдяване и канализация; екологично и системно инженерство; енергийна ефективност. Държавата и нейните енергийни и екологични политики са важни фактори при инвестирането и нововъведенията в тези области.
Енергийната ефективност е най-лесният и бърз начин да се преборим с изменението на климата и да намалим зависимостта от петрола. Затова тя трябва да бъде приоритетната мярка за цялата енергийна политика.
ЕС би могъл да спести поне 20% от настоящото потребление на енергия в сгради, транспорт и индустрия, при огромни печалби както за бизнеса, така и за потребителите, и при създаване на стотици хиляди нови работни места. Половината от това намаление на потреблението може да бъде постигнато просто чрез изпълнение на съществуващото законодателство. Другата половина трябва да произлезе от новаторски решения.
ЕС и неговите държави-членки трябва да преразгледат своята политика за научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката, ако искат да отговарят на предизвикателствата на новата глобална енергийна реалност. Следващата среща на върха през март 2007 г. трябва да гарантира, че зад бъдещата енергийна политика на Европа ще стои амбициозна научноизследователска и развойна стратегия.
ЕС може вече да разчита на редица законодателни текстове в областта на енергийната ефективност — за сгради, когенериране, екодизайн, енергийна ефективност при крайната употреба и поставяне на етикети за енергийна ефективност на домакинските уреди. Като първа стъпка към по-голяма енергийна ефективност държавите-членки трябва да изпълнят съществуващите директиви като неотложен въпрос.
Европейската комисия лансира нов План на действие на ЕС за енергийна ефективност. Партиите-членки на ПЕС поддържат основните елементи на този план. Ключовите елементи са:
Енергийно-ефективни продукти: общественото разбиране по въпросите на екологията увеличава готовността на потребителите да променят предпочитанията си. Все повече хора желаят със своя личен избор да намалят например замърсяването на въздуха. От гледна точка на потребителя най-важните решения, освен отоплението на домовете, са свързани с транспорта и домакинските електрически уреди. Европейските институции и националните правителства трябва да подкрепят тази промяна в поведението на потребителите. Те се нуждаят от прозрачност, за да направят правилния избор. Чрез подходящо законодателство на национално и европейско ниво на потребителите трябва да се предостави властта да избират.
Трябва да бъде разработена нова технология, която да позволява двустранна комуникация между домакинствата и доставчиците на електричество, в резултат на която да се използват домакинските уреди по време на часове на ниско потребление, като по този начин се намалят и цените, и търсенето в пиковите часове.
Поставянето на етикети за енергийна ефективност и услугите, насочени към подобряване на енергийна ефективност за крайните потребители, подпомагат избора на потребителите и насърчават хората да използват енергоспестяващо оборудване. В бъдеще ще ни бъде необходим по-ясен анализ на консумацията на енергия на самото оборудване за целия му срок на експлоатация.
Сгради, планиране и строителство: консумацията на енергия от сградите може да бъде намалена с повече от 25% до 2020 г. Това ще намали общата крайна консумация на енергия на ЕС с около 6.5%. Особено в новите държави-членки съществува все още огромен потенциал за икономии в жилищната и градската инфраструктура. Това може да бъде частично финансирано при адекватни условия чрез Европейския фонд за регионално развитие и други европейски програми.
За социалдемократите е неприемливо, че особено семейства и лица с ниски доходи не могат да постигнат значително спестяване на енергия в домовете си, и така да намалят сметките си за електричество, като по този начин се излагат на риска от бъдещи увеличения на цените. Държавите-членки на ЕС трябва да последват британския пример и да подкрепят домакинствата с ниски доходи в желанието им да спестяват енергия.
Обществата в Европа трябва да вземат решения и да лансират една по-сплотена структура на общността. Провалът на устройствената политика, особено в големите градски зони, води до нарастваща зависимост на обществото от автомобили и в увеличаващия се дял на електрическо отопление. През следващите години социалната политика трябва да предостави централно място на една екологично ефективна и по-сгъстена структура на общността, която улеснява разрастването на регионални мрежи за отопление. Устойчивото градско и общинско планиране е съществено с оглед на намалението на ненужно транспортиране и по-ефективни форми на отопление. Трябва да се вземе под внимание ролята на местните и регионалните нива на управление за разширяване на информираността, както и при съставянето и изпълнението на мерки за спестяване на енергия.
Транспорт: Транспортният сектор е отговорен за почти 60% от потреблението на петрол в Европа. Ако настоящите тенденции се задържат, очаква се потреблението на петрол в този сектор да се покачи с поне 30% до 2030 г. Транспортният сектор все още предлага значителен потенциал за икономия на енергия и за увеличаване на ефективността на употребената енергия в съчетание с неотложната необходимост да се намалят емисиите на въглероден двуокис съгласно протокола от Киото.
За да се смекчат отрицателните екологични и енергийни въздействия на транспорта, трябва да бъдат допълнително наложени на пазара екологично чисти алтернативи на транспорта по пътищата — като железопътния, вътрешния воден и морски транспорт. За постигането на тази цел се нуждаем от справедливи правила за конкуренция между видовете транспорт. Нещо повече, съществуват многобройни възможности да се увеличи производството на био-горива за транспортните машини за дърводобив и селскостопански нужди.
На национално ниво трябва да се въведе ново законодателство и финансови стимули за най-енергийно ефективните и чисти начини на транспорт. ПЕС поддържа целите на Плана за действие на ЕС за енергийна ефективност, според който трябва да се въведе обвързващо законодателство в автомобилния сектор за намаляване на въглеродните емисии до 120 г/км въглерод към 2012 г. в автомобилното стопанство на дадено дружество, а към 2020 г. тези емисии да бъдат допълнително намалени. Спешно са необходими нормативни актове за по-чиста авиация и корабоплаване.
Насърчаването на производството на алтернативни горива от биомаса ще намали зависимостта на ЕС от петрол и може съществено да допринесе за намаляване на емисиите на въглероден двуокис.
Подобряване на производството на енергия: производството на енергия използва около една трета от цялата първична енергия. Средната продуктивност на сектора сега е около 40%. Едно ново поколение предприятия за производство на енергия може да достигне ефективност от близо 60%. Загубите при пренасянето и разпределението на електричеството, които възлизат на 10%, също могат да бъдат намалени. Европейският съюз и неговите държави-членки трябва да създадат благоприятни условия, които да насърчават инвестирането в това ново поколение на електроцентралите.
Отношението на потребителите е ключ към въвеждане на енергийно по-ефективни уреди и за намаляване на консумацията на енергия в сградите и транспорта. За това са необходими разяснителни кампании. Националните планове за енергийна ефективност, които държавите трябва да приемат до 2007 г., следва да станат достояние на широката публика във всички държави-членки.
Индивидуалните решения на гражданите по отношение на потреблението на енергия могат да бъдат повлияни от „енергийната култура“ на местните общности. Тук отново ролята на местното и регионалното управление е ключ към повишаване на „енергийната култура“, както и към улесняване на потребителите, стремящи се към по-висока енергийна ефективност и енергоспестяване.
Една наистина екологична данъчна система може да допринесе за промяна в поведението на гражданите. По-конкретно, екологично мотивираното данъчно облагане може да доведе до по-добро икономическо равновесие между видовете транспорт, които изпускат въглерод: коли и наземен, воден и въздушен транспорт на товари, и транспорт, който е по-безопасен за околната среда или който използва възобновяеми енергийни източници.
ПЕС подема инициатива по градовете и регионите за насърчаване на ефективна употреба на енергия в обществените сгради и транспорт и при планирането. В тази насока се нуждаем от инициативи, създаващи стандарти по отношение на намаляване консумацията на енергия в градските зони, комбинирани със стратегии за градоустройство и обществен транспорт. ПЕС насърчава местните и регионалните власти да обменят най-добри практики за това как да се засили ролята на гражданите при промяна на моделите на консумация на енергия и намаляване на парниковите газове.
Насърчаване на възобновяеми енергийни източници
Търсенето на възобновяеми и по-ефективни технологии трайно се увеличава. ЕС трябва да гарантира, че ще запази сегашната си конкурентоспособност и технологичен напреднък в тази област. Това може да бъде постигнато най-добре чрез създаване на нормативна база за значително разпространение на възобновяемите енергийни източници в ЕС, гарантирайки на инвеститорите стабилност, за да инвестират повече в научноизследователска и развойна дейност и предприятия за производство на възобновяема енергия.
Преходът от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници е съществена предпоставка за изпълнение на ангажиментите ни по отношение на изменението на климата. Въпреки че преминаването към тези нови енергийни източници изисква солидни инвестиции, то предлага големи икономически възможности. Екологичната политика се превръща в икономическа политика, защото борбата срещу изменението на климата означава нови инвестиции, работни места, технологии и пазари за износ.
Докладът „Стърн“, изготвен за британското правителство, показа, че днес сме изправени пред лесен избор: или инвестираме в намаляването на емисиите на парникови газове и възобновяеми енергийни източници, или световната икономика ще изпадне в най-тежката икономическа криза в съвременната история. В дългосрочен план не трябва да съществува конфликт между достъпни цени на енергията и прогресивна политика за климата. По тази причина ПЕС смята възобновяемата енергия за ключов елемент от новата си енергийна стратегия.
ПЕС приканва държавите-членки на ЕС да увеличат усилията си не само за да изпълнят съществуващите цели, но в дългосрочен план да въведат нови, още по-амбициозни цели и така да насърчат още повече възобновяемите енергийни източници. Ние подкрепяме амбицията на Пролетния съвет на ЕС от 2006 г.. делът на възобновяема енергия да бъде увеличен към 2015 г до 15%, а делът на биогоривата до 8%. Делът на възобновяемите енергийни източници от общата консумация на енергия може да се увеличи до поне 50% към 2040 г. Подобна цел може да бъде постигната само ако всички участници я подкрепят.
ЕС трябва да определи дългосрочна стабилна рамка за такава политика, която ще даде на инвеститорите ясна представа къде да инвестира пазарът. Тази рамка трябва да съдържа целта на ЕС да подобри енергийната ефективност най-малко с 20% към 2020 г., обвързващи секторни цели за възобновяеми енергийни източници, за да се постигнат 25% на възобновяеми енергийни източници в първичната енергия през 2020 г.
Биоенергийните източници като биоетанол, биодизел и биомаса могат да предоставят екологично устойчива алтернатива на изкопаемите енергийни източници. Биоенергията разполага с потенциала да намали зависимостта ни от петрол и газ. Тя може да намали замърсяването, но също може да изостри редица други екологични проблеми, ако не се развива внимателно.
Употребата на биомаса и биогориво трябва да отговаря на същите стандарти за продуктивност и въглеродни емисии като останалите енергийни източници. Енергийното равновесие трябва да намали емисиите от изкопаеми горива и да не доведе до влошаване на водните пътища поради прекомерно наторяване.
Инвестициите и употребата на възобновяеми източници са необходими, за да се създаде екологично устойчиво общество и може да допринесе за растежа и създаването на работни места. Инвестициите в биоенергия ще допринесат за постигане на по-сигурно и устойчиво енергоснабдяване, както и растеж и създаване на работни места. Основната част от възобновяемата енергия, генерирана в ЕС25, вече идва от биомаса. Тя има значителен потенциал да става все по-важна.
Въпреки че ресурсите и условията за генериране на биоенергия се различават значително в различните държави, във всяка държава може да бъде произвеждана някаква форма на биоенергия. От особено голям интерес е засилената употреба на биогорива в транспорта и използването на по-голяма част от земеделските земи в Европа за производство на биоенергия, особено когато са по-рентабилни. Производството на биоенергия може също да доведе до увеличаване на възможностите за работа в селските райони.
Настоящото ниво от 5% на количество етанол в бензина представлява сериозно препятствие за изпълнението на целта, поставена от Европейския съвет — до 2010 г. 5.75% от цялото гориво, използвано за транспорт, трябва да бъдат биогорива. Затова от изключително значение е настоящите правила да бъдат променени така, че към обикновения бензин да може да се добавят 10% биогорива.
ЕС трябва да увеличи субсидиите за научноизследователска и развойна дейност за алтернативни горива: развитието на биогорива от второ поколение се нуждае от политически и финансов тласък, за да бъдат въведени на пазара. Вариант е въвеждането на задължителна употреба на алтернативни горива. ЕС вече постанови целева употреба на 5,75% биогорива в колите, автобусите и камионите. Подобни цели заедно с по-голяма научноизследователска и развойна дейност създават добронамерен кръг, в който целите са стимул за нова технология, а новата технология прави възможни по-амбициозните цели.
ЕС и неговите държави-членки трябва да:
• осигурят справедлив достъп на възобновяемото електричество до електрическите мрежи;
• предоставят значителни допълнителни публични инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за възобновяеми енергийни източници;
• насърчат употребата на биоенергия, като приложат единен политически подход към енергетиката, транспорта, селското стопанство, горите, развитието и търговията;
• използват пълния потенциал на възобновяемата енергия за отопление и охлаждане.
Разнообразяване на енергийната структура на Европа
Не съществува само един начин за устойчиво енергоснабдяване. Различните държави намират различни решения, които са най-подходящи за тях. Енергийната структура на всяка държава зависи от нейната големина, история, развитие, култура, природни и човешки ресурси; тя трябва да дава предимство на онези източници, които изпускат малко или никакъв въглероден двуокис. Напротив, употребата на изкопаеми горива като петрол, въглища и природен газ, допринася за влошаването на климата. Затова нашият приоритет е една по-ефективна употреба на енергия и внедряване на възобновяеми енергийни източници.
Водната, вятърната и слънчевата енергия са важни възобновяеми части от енергийната структура на европейските страни. Степента на употреба на тези източници зависи от природните условия и националните политически решения. Ние искаме да използваме съвместните действия на националните и европейските програми, за да променим съответно енергийната структура навсякъде в Европа.
В близко бъдеще традиционните енергийни източници ще продължат да се използват, дори и да бъде дадено предимство на възобновяемата енергия. Технологичният напредък може да намали екологичното и климатичното въздействие на изкопаемите горива. Промишлеността трябва да бъде окуражавана да инвестира в технологии за въглищата и газифицирането на въглища, с които да се улавя и съхранява въглеродният двуокис.
Топлоелектрическите централи трябва да произвеждат повече; ко— и три-генерирането трябва да бъдат стимулирани чрез използване на произведеното топливо за снабдяване на промишлените процеси или дори широко мащабно отопление и охлаждане. По-рационалната употреба на сегашните основни енергийни източници може да доведе до значителен принос за спестяването на енергия и енергийната ефективност, намалявайки по този начин екологично вредните емисии. Появява се цял спектър от новаторски технологии, които трябва да бъдат насърчавани чрез подходящите политики и регламенти.
Вероятно ще се развият децентрализирани енергийни технологии — наше задължение е да допринесем за това. Например допълнително проучване би заслужавала идеята за жилищна система, произвеждаща енергия.
Ядрената енергия е важен елемент от енергийната структура на няколко държави-членки на ЕС. Всички държави-членки са загрижени за безопасността на ядрената енергия. Също така в бъдеще при избора на енергийната структура ще се прилага принципът на субсидиарност.
Решения с голям мащаб ще бъдат на дневен ред в Европа при вземане на решения за обновяване на електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, които достигат края на технологическия или икономическия си срок на експлоатация. Необходима ни е ясна политическа рамка за инвестиране в нови електроцентрали. Отговорността за финансирането и техническото изпълнение на нови централи за произвеждане на енергия, обаче, ще носят дружествата в енергийния сектор.
Добавена стойност: европейско измерение на енергийната политика
Общата европейска енергийна стратегия не е крайна цел сама по себе си. Тя е необходима, тъй като Европа няма да може да осигури енергийното си снабдяване и да осъществи ефективна стратегия по отношение на климата без политическа солидарност между нейните държави-членки. Нашите потребители се нуждаят от политическо регулиране на енергийните ни пазари, което да създаде ефективна конкуренция за достъпни цени на енергията. Социалдемократите мислят за пазарите в перспектива.
Общият европейски пазар увеличава шансовете за сключване на честна сделка с производителите ни на енергия въз основа на взаимни интереси. Той също ще позволи Европа да развие енергийна политика, основаваща се върху солидарност към развиващите се страни. Единствено с общи действия Европейският съюз може да се изправи пред глобалното предизвикателство на изменение на климата и несигурното енергоснабдяване. Можем да ускорим внедряването на нови устойчиви енергийни източници само чрез съгласуване на националните усилия в научноизследователска и развойна дейност. Единственият възможен начин за контролиране на енергийните монополи са съгласуваните действия на ЕС и неговите държави-членки. Стабилността на електрическите ни мрежи зависи колкото от общи европейски действия, толкова и от сигурността на снабдяването с газ и петрол. Заедно Европа може да използва конкурентните си предимства на световните пазари за енергия и технология.
При отсъствието на ясна общоевропейска стратегия за енергийната политика държавите-членки продължават да преследват собствените си национални стратегически предимства, основаващи се върху националните политически решения и задължения. По този начин се оставят много малко възможности за политическо сътрудничество на европейско ниво. Наблюдава се обаче появата на съгласие по въпроса, че е необходим общ подход, за да се преодолеят предизвикателствата, дори и ако енергийната структура на всяка държава-членка продължи да бъде въпрос на национален суверенитет.
Нашите институции на национално и европейско ниво носят обща отговорност за следването на активна дългосрочна енергийна политика. Качеството на политиката в тази област — от замисъла до изпълнението — ще бъде ключ към успеха. Следващият европейски пролетен съвет трябва да отговори на тези високи очаквания. През март 2007 г. държавите-членки трябва да предложат по-широка концепция за общите европейски интереси в областта на енергетиката, за да се създаде ясна политическа рамка за изграждане на вътрешния пазар, която понастоящем липсва. Европейският съюз може да допълва ефективно националните енергийни стратегии и по този начин да създава добавена стойност.
Общата цел на ЕС трябва да бъде създаване на възможно най-добрата енергийна структура. Тя трябва да е интелигентна и реалистична, а също колкото може по-икономична, продуктивна и екологична. В рамките на ЕС енергийните предизвикателства имат общ характер, въпреки донякъде разнородните енергийни структури в държавите-членки. Всяка държава-членка трябва да поеме своите собствени отговорности според нейните ресурси и климатични, хидравлични, геоложки и географски условия, но като част от обща европейска стратегия.
В резултат на очевидното различие сред държавите-членки се развиват и регионални енергийни пазари (на Иберийския полуостров, в Скандинавските и Балтийските държави, Франция, Германия и държавите от Бенелюкс). ПЕС приветства този процес, защото регионализацията на вътрешния пазар може да допринесе за ускоряване на интеграцията на енергийния пазар на ЕС, ако не възникнат нови бариери.
Опитите за дерегулация на енергийния пазар в рамките на ЕС досега се провалят. Бивши национални или регионални монополи все още контролират достъпа на конкуренти до мрежите им. Все още няма конкурентен европейски пазар. За този провал плащат потребителите. Противно на очакванията цените в рамките на общия пазар не паднаха. Те продължават да се различават значително сред държавите-членки. Вътрешният пазар е слабо интегриран в що се касае до свързаността на националните доставчици в рамките на европейската електрическа и газова мрежа. При подобряване на функционирането на националните и регионалните енергийни пазари трябва да се даде приоритет на разширяването на свързаността на мрежите. То обаче трябва да бъде обвързано с националната отговорност да се увеличи националното производството на възобновяема енергия. Трябва да бъде гарантиран справедлив достъп до мрежите за всички производители на енергия, като част от добре функциониращ вътрешен енергиен пазар.
Пазарите са само част от отговора. Поради липса на разделяне на производството от преноса на енергия, като традиционните производители на енергия продължават да контролират производството и преноса на електричество, пазарът продължава да дискриминира електричество, предоставено от производители на възобновяема енергия в редица държави-членки. Като част от добре функциониращ вътрешен енергиен пазар трябва да бъде гарантиран свободен достъп до мрежите.
Правомощията и действията на националните регулатори трябва да бъдат координирани и, ако е необходимо, може да се разгледа въпросът за създаване на европейски регулатор. Ролята на националните регулаторни органи е да бъдат съветници в органите за защита на конкуренцията в държавите-членки и гарантират, че енергийните компании дават съвети за енергоспестяване на своите клиенти. ЕС трябва да е способен да засили нашата енергийна сигурност, да гарантира развитието на нашите мрежи, да програмира инструментите за производство и доставки, да гарантира възможността за поръки на енергия и да стимулира нашия капацитет за научна дейност и иновации. ЕС и неговите държави-членки трябва да изпълнят политическите си ангажименти по отношение на слабата свързаност на енергийните мрежи, като обърнат специално внимание на изолираните и граничните райони.
Общо предизвикателство за ЕС и държавите-членки е създаването на стабилни и предвидими условия за големите инвестиции, необходими за осигуряване на надеждно и устойчиво снабдяване с енергия на европейските граждани, а общото предизвикателство за всички нас сега е борбата с изменението на климата. Наша обща отговорност е да спасим планетата за настоящите и бъдещите поколения.
