Сметната палата на Европейския съюз действа без заобикалки. След направената проверка на инвестиционните проекти по програмата ФАР в Румъния и България нейният доклад (1), публикуван на 26 юли 2006 г., направи големия гаф: Комисията и националните власти бяха публично дамгосани.
Предстоящият прием на България и Румъния в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. предизвиква изключителен интерес към този документ. Проверката е засегнала приключилите вече проекти или тези, които са в процес на приключване. Всички те са част от националните програми ФАР 2000, които е трябвало да бъдат завършени до края на 2003 г., но някои от тях са продължени и до края на 2005 г. Средствата, отпуснати по програмата ФАР за периода 2000-2004 г. са: 511 милиона евро за България и 1.4 милиарда евро за Румъния.
Наистина Сметната палата отстъпва по точка III от разбора си, а именно: „Одитираните проекти най-често бяха съобразени с общите цели на ФАР що се отнася до инвестирането, а именно съдействие в нагаждането към правилата и нормите на ЕС и предоставяне на експертна помощ чрез програмите за икономическа и социална сплотеност. Сметната палата е получила също уверението, че в своята цялост проектите са били реализирани в съответствие с условията на пазара на стоки и трудовия пазар.“
Обаче още в точка IV на разбора Сметната палата отбелязва, че: „В повече от половината от проверените инвестиционни проекти парите не са били или са били само отчасти употребени за целите, за които са предназначени. В сравнение с предвидения план реализацията и резултатите показват едно значително закъснение, стигащо понякога до две години.Тази незадоволителност се дължи на един постоянен недостиг на административен капацитет, но също и на национални ресурси. Това показва, че националните власти трябва даположат още усилия, за да доведат до успешен край проектите и да постигнат заложените в тях цели.“
Накрая, при раздаване на лошите оценки, Комисията беше винаги изрично назовавана, дори и когато страните в процес на присъединяване не бяха критикувани толкова открито.
Основни критики
В точка VII на доклада Сметната палата излага критиките, засягащи три основни аспекта от управлението на инвестиционни проекти, извършено от Комисията:
— последната е надценила управленските възможности на българските и румънските власти и често е поставяла, съгласувано с тези страни, твърде амбициозни цели и срокове;
— тя е подценила принципите за трайност и съфинансиране;
— тя не е държала достатъчно сметка за добавената стойност и за катализиращия ефект, предварително разчетени от конкурсите ФАР в дейности, проведени от международните финансови институции.
В своите отговори, публикувани накрая на цитирания доклад, Комисията признава, че „при задействането си, програмите ФАР понесоха недостатъците на административния капапцитет на Румъния и България в много от секторите, което доведе до закъснение при осъществяване на някои проекти. Обаче Комисията държи да подчертае, че от годината на обявяване на програмата—2000 г., административният капацитет на българските и румънските власти се подобри, въпреки че не е достигнал желаното ниво, и че в рамките на изготвената няколкогодишна програма за 2004 — 2006 г., е обърнато специално внимание на този въпрос.“
Необходимостта от подобрение на административния капацитет не убягна на Сметната палата. Всъщност, нейният доклад дамгосва румънските и българските власти поради проявената непоследователност. Истина е, че до датата на проверката (пролетта на 2005 г.), повече от половината от проектите не бяха разработени, както беше предвидено.
Историята на един софтуер
И така, с укрепване на прокурорската власт в България, се забелязва една недостатъчна модернизация на правосъдието, следователно на правовата държава. „Този проект целеше модернизиране на работата на прокурорските служби на централно, областно и местно ниво.
Инвестиционната помощ (за сумата от 1.8 милиона евро) включваше доставка на компютърна техника и инсталиране на мрежи, както и създаване на единна система за архивиране на информацията. Системата беше доставена през 2003 г., но не е била използвана, освен в една от осемте посетени прокурорски служби. Крайното удостоверение за влизане в употреба на софтуера не беше издадено до момента на проверката (през май 2005 г.), понеже действието му е било опорочено от прекалено големия брой грешки.…. Ето защо, осемнадесет месеца след датата, обявена за краен срок за изпълнение на проекта, новата единна система за архивиране се намира в тестови период и не може да играе своята роля на важен инструмент в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. При разработване на проекта Европейската комисия и българските власти са подценили съпътстващите трудности, техническата обезпеченост и съвместимостта със съществуващите досега системи.“ (точки 20, 21 и 23)
След като разкри недостатъчната ефективност на проекта за образуване на малки и средни предприятия в западналите индустриални области на България, Сметната палата посочва с пръст и отговорните: „Липсата на развитие се дължи преди всичко на слабата ефективност на националните власти. Най-вече с ниския административен потенциал се обяснява и пропадането на още един проект в областта на малкия и средния бизнес.“ (точка 28)
Един „наистина отвратителен“ басейн
Румъния не остава длъжник. След като проучва местните инфраструктурни проекти, Сметната палата отбелязва: „Един от проектите е назован „Модернизация и развитие на туристическата инфруструктура в Пиатра Неамт“ (стойност на сделката: 2.3 милиона евро). Осъществяването му е било съобразено с нуждите на трудовия пазар. Наименованието на проекта предизвиква известно смущение, понеже обновената зона почти не съдържа необходимите предпоставки за привличане на туристи. С основните финансови средства са построени един мост и един трикилометров път, разположени извън зоната за забавления и използвани най-вече за местния трафик. „Туристическата“ зона най-точно казано, представлява едно съоръжение за забавления, използвано (през пролетта и лятото) от жителите на района. Освен това обектът съдържа един басейн с олимпийски размери, празен и повреден, наистина отвратителен. Местността, наричана le Strand (Плажът) няма вид да е била и наполовина модернизирана и не е допринесла за създаването на нови начини за привличане на туристи, както беше предвидено.“ (точка 30)
Цялостният прочит на този доклад навежда на някои мисли: от една страна, европейските институции — в случая Сметната палата — са способни да произведат документи, правещи впечетление с пропагандния си характер. На гражданина се позволява да следи документираното развитие на големите европейски проекти! От друга страна, този доклад очертава по блестящ начин бариерите, които стоят пред общността и нейното желание да наложи волята си. Обратно на това, което твърде често се внушава, да искаш не винаги означава да можеш. А прекаленото желание понякога отслабва мощта ти.
Накрая този доклад ни кара да се запитаме: колко години — дори десетки — ще бъдат необходими на тези две нови страни-членки, за да се сдобият с необходимия административен потенциал на висотата на демократичните и икономически предизвикателства, които всички страни от ЕС трябва да приемат?
Бележки
(1) „Специален доклад №4/2006, отнасящ се до инвестиционните проекти в рамката на програмата ФАР в България и Румъния, придружен от отговорите на Комисията (2006/C 174/01)“, Сметна палата, Journal officiel de l’Union europйennе, достъпен на адрес http://www.eca.europa.eu/audit_reports/special_reports/docs/2006/rs04_06fr.pdf
