Погледнато от страната на Македония, присъединяването на България е добра новина. Македонците виждат в това възможности за икономическо развитие. При условие че политическите отношения между двете страни се подобрят. Първа точка на обтегнатост: лекотата, с която София отпуска втора националност на македонските граждани, желаещи да станат европейски поданици.
На първи януари 2007 г. Македония ще отчете сред своите съседи втора страна-членка на Европейския съюз (ЕС). Всички приветстват приема на България в ЕС. Но гражданите и политиците се питат какви ще бъдат политическите и икономическите последици, които това събитие ще предизвика в Македония. В Скопие македонските граждани са реалисти по отношение на ефекта от българския прием. Не вярвам, че положението в Македония ще се подобри. Впрочем, не виждам защо това би се случило. Ако беше възможно, отношенията (между двете страни) щяха вече да са се подобрили, заяви Васка Николова от Скопие. Тя очаква, че движението на хора между двете страни ще намалее поради въвеждането на визи за македонските граждани, пътуващи за България.
*Журналист в седмичното предаване „Eurozoom“, излъчвано по македон-ския канал Sitel и по албанския канал Al-Sat. Тази статия е публикувана от Le Courrier des Balkans (http://balkans.courriers.info)
Македония и България нямаха досега визов режим една спрямо друга. Но от първи януари България ще изиска визи от поданиците на Република Македония. Антонио Милососки и Ивайло Калфин (македонският и българският министър на външните работи) се споразумяха, че визите ще бъдат безплатни за македонските граждани. Но за Васка Николовска една виза, била тя и безплатна, ще окаже влияние върху желанието на македонците да пътуват в България. Визите ще направят по-трудно движението на хората. Самата мисъл, че има някакво ограничение, ще въздейства психологически върху македонското население, заявява тя.
Надежди за македонския изток
Димитър Мирчев, президент на Европейското движение в Македония, споделя своята гледна точка. Надявам се, че приемът на България в ЕС няма да се изрази в свиване на „санитарния кордон“ около Македония, което означава намаляване на търговския обмен или свободното движение на хора, капитали и блага между двете страни. Ние имаме горчивия опит от времето на приема на Словения и другите страни от Централна Европа през 2004 г., обяснява той. Но както по-голямата част от македонските политици, Димитър Мирчев приветства влизането на България в Съюза. Той счита, че това събитие би могло да окаже на Македония положително въздействие в икономически план.
В това отношение политиците се показват по-големи оптимисти от обикновените граждани. Ето най-накрая една добра новина! Присъединяването на България към ЕС наистина ще отвори вратите в икономически аспект, заявява депутатката Валентина Божиновска (ВМРО-НП). Според нея приемът на България в ЕС би се отразил положително на икономическата конюнктура в Македония. В момента в България има повече от 35 чуждестранни банки, които няма да подминат и Македония, подчертава тя.
Тя очаква българското присъединяване да окаже положително влияние не само върху банковия сектор,но също и в развитието на македонския изток, граничния регион с България. В България, в района на Родопите, има много млекопреработвателни предприятия, отговарящи на европейските и световните норми. Те нямат проблеми, що се отнася до качеството на продукцията, а относно капацитета на производството, обяснява Валентина Божиновска. Някои от тези предприятия биха могли да се пренесат в градовете на Източна Македония.
Ванко Узунов, професор по икономика в Юридическия факултет на университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие мисли, че съществува възможност България да стане най-близкия икономически партньор на Македония. Потенциалните изгоди за Македония зависят от възможностите на Източна Македония. Но на този регион му липсва квалифицирана работна ръка, което ще се отрази върху икономическото му развитие, продължава той. Яни Макрадули, депутат на социалдемократите (СДСМ), очаква засилване на сътрудничеството между двете страни след приема на България в Съюза. Той се надява също да се преодолеят всички препятствия, които досега са усложнявали отношенията между двете страни. Професор Мирчев от Европейското движение в Македония се показа също благосклонен за решаването на тези проблеми. Сега е моментът, когато Македония трябва сериозно да постави въпроса за македонското малцинство в България, преди всичко със средствата на политическия и институционалния диалог, който има с ЕС, но също и със средствата на междудържавните преговори с България, заявява той.
Двойното гражданство
Нарастващата тенденция на искания за издаване на български паспорти от част от македонските поданици още повече затрудняват отношенията между двете страни. Наскоро българският министър на правосъдието обяви, че 20 000 македонци са подали молби за двойно гражданство.
Един шофьор на такси в Скопие, желаещ да остане анонимен, обяснява, че е от тези граждани, поискали български паспорт. Защо? Отговорът е: За да стана европейски поданик.
Тази позиция не се споделя от всички. Горазд Поповски, млад адвокат от Охрид, вижда нещата по друг начин: Не, не искам български паспорт. Независимо дали ми харесва, или не, мисля, че в близко бъдеще броят на молбите за български паспорт ще се увеличават вследствие на приема на България в ЕС. И за да противостои на този феномен, държавата трябва да предприеме конкретни мерки и да издейства промяна на визовия режим, наложен на нашите граждани.
Една част от политиците в Македония считат, че тенденцията да се искат български паспорти е мотивирана повече по икономически, отколкото по политически причини. Присъединяването на България към ЕС ще засили може би желанието на някои граждани да подават молби за български паспорти. Но нашата задача е да работим за улесняване на визовия режим за македонските поданици, счита Яни Макрадули. Въпреки че много въпроси остават без отговор, всички са единодушни, че Македония трябва съзнателно да използва успеха на България за своя собствен напредък по пътя към ЕС. Съблюдавайки примера на България и на Румъния, ние можем да анализираме техните успехи и придобивки, също както и пречките, трудностите, които тези две страни са срещнали дотук в процеса на интеграция. Българският пример е важен (за Македония). Той е един добър водач за постигане на целите по пътя към Европа, като висок процент на икономически растеж, чуждестрани инвестиции, развитието на човешките ресурси, заключва оптимистично Димитър Милев.
