ПРИЕМЪТ НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ В ЕС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РУСИЯ

0
186


На 23 октомври 2006 г. руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че взаимозависимостта между Русия и Европа „би се засилила с влизането на България и Румъния в Европейския съюз“.

Двете страни, чиито дипломатически отношения с Москва отслабваха от 1989 г. насам, сега отново усещат нейното благоразположение. Приемът в Европейския съюз им дава едно ново геополитическо измерение.

Два руски съюзника сред страните на ЕС?

Русия се надява, че България и Румъния ще играят положителна роля в нейните отношения с Европейския съюз и ще неутрализират антируските позиции на Полша и Балтийските страни. Обаче, нейните отношения както с България, така и с Румъния са все още неукрепнали.

Връзките между Русия и Румъния се разпаднаха в края на 1980 г. До 2003 г. опитите за сближаване се препъваха в нерешени въпроси, свързани с пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г. и румънското злато, поверено на Русия по време на Първата световна война. На 4 юли 2003 г. между двете държави най-накрая бе подписано Съглашение за приятелство и сътрудничество.

Позицията на Румъния в решаването на конфликта между Молдова и Приднестровската република (отделила се през 1992 г.), не беше пренебрегната от Русия. Определяща би могла да се окаже идеята за едно обединение между Молдова и Румъния, възстановяващо историческа Бесарабия.

През 2004 г. се проведе референдум за независимостта на Приднестровието, а на 17 септември 2006 г. друг референдум се обяви за присъединяването към Руската федерация— 97.2% от 550 000 жители гласуваха „за“. Този вот не беше признат от Румъния: „Всяко трайно и справедливо решение на приднестровския конфликт трябва да се съобрази със суверенитета, териториалната цялост и вътрешното законодателство на Република Молдова“, каза румънският министър-председател.

По време на своята визита при Жак Ширак на 22 септември м.г. президентът Владимир Путин реагира премерено: „Нашата позиция е, че ние трябва да останем верни на международното право и на един от неговите фундаментални принципи — този за териториалната цялост. Ние трябва да намерим такова разрешение на проблемите, което да устройва всички жители на даден регион, включително и в Европа.“ В същото време руският министър-председател прие в Москва М. Смирнов, лидер на сепаратисткия регион… Картата, която играе Русия в този случай, е двойна, но е очевидно, че тя ще я използва в своите отношения с Букурещ.

Руско-българският дипломатически обмен се засилва от 1997г. и особено след 2001 г. В историческо и културно отношение руснаците и българите са близки: последните са преимуществено православни (85%) и използват кирилицата. България е най-изявеният русофилски бастион в цяла Източна Европа. Някои руски анализатори се опасяват, че обръщайки се към Запада, България ще загуби част от своята идентичност и ще „забрави“ своя руски съюзник. Но влизането на България в Европейския съюз преди всичко активизира сътрудничеството между двата народа. Мотивацията на руснаците, както и на българите, е изключително и само търговска и военна. За това свидетелстват множеството спогодби, сключени през последните години между София и някои руски региони като Урал, Център и областта Самара. Но геополитиката се обляга преди всичко върху енергетични залози.

Икономически залози, енергетични залози

Новият визов режим, наложен от Европейския съюз, причинява неприятности на руските туристически агенции. През последните години в България имаше постоянно нарастващ брой на руски туристи. Тази немного скъпа дестинация към бреговете на Черно море очароваше руснаците. С въвеждане на визите туроператорите вече са загубили хиляди туристи.

Всичко това, обаче, е нищо в сравнение с милиардите долари дефицит в търговските баланси на Румъния и България, причинен от вноса на руски петрол и газ.

Енергийните инфраструктури на румънците и българите се влошиха между 1980 г. и 2000 г. поради понижаване на обема на продукцията на петрол, газ и електричество с 50%. Руските предприятия, като „Лукойл“ и „Газпром“, не пропуснаха момента да ги изкупят отново, да инвестират и развият филиали още в края на 1990 г. В „Лукойл“ днес работят близо 2500 души на пет румънски обекта. В България фирмата е лидер на пазара на петролни продукти и течен газ. От своя страна, „Газпром“ притежава важни активи, които ще разгърне още повече с влизането на своите партньори в Европейската общност.

В България две от три атомни централи не работят вече, което понижава продукцията на електрическа енергия. Европейският съюз трябваше да съфинансира строежа на нова централа в Белене, но реализирането на проекта се забави. Ако това не стане, Русия е готова да инвестира в проекта, както заяви наскоро руският министър-председател Михаил Фрадков.

Разширяването на Европа може би ще допринесе и за засилване на активността на Русия към проекта Бургас-Александруполис, започнат през 1993 г. Този газопровод трябва да направи възможно транзитирането на петрол от България към Гърция, избягвайки Босфорския пролив. Общо решение за инвестицията трябваше да бъде взето от всяка една от страните на 4 и 5 ноември 2006 г. в Атина. Нарушаването на равновесието на обмена с Русия би могло бързо да се промени обаче, поради поетото европейско задължение за разнообразие на енергийните източници.

Но приемът на тези страни в ЕС поставя на руснаците също и въпроса за новите правила за тарифи и квоти, най-вече за ядреното гориво за атомните реактори и валцуваната стомана. Появиха се спекулации за възможни загуби, свързани с тази промяна. Фирмите са обезпокоени, въпреки че политиците се изказват успокоително. От една страна, новите членове на ЕС ще предлагат по-сигурни и качествени условия за работа и инвестиции, заставени от европейските изисквания; от друга страна, условията за вноса ще бъдат еднакви за всички и много по-прозрачни от сега, но понякога по-обременителни тъкмо за суровините.

Така че, приемът на България и Румъния в Европейския съюз представлява един риск: този на намаляващото руско влияние в двете държави, които могат да засилят своите връзки с непосредствените си съседи от Централна Европа. Обменът между Унгария и Румъния през 2005 г. беше 30% срещу 15% с Русия. С подкрепата на Европейската общност България и Румъния ще се чувстват без съмнение длъжници по отношение на Русия. Остава енергийният въпрос, който прави тези страни суперзависими от едни мощни интереси, понякога противоположни на техните собствени.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук