Американецът Майк Зе е автор на книгите: „Голямото недоразумение – есета за интелектуална самозащита” и „Лъжите зад военната пропаганда“
Преди малко повече от 200 години френският философ Жан-Пол Maрат писа: „…Малко хора имат точна представа за нещата. Повечето се хващат за думите… Излъгани от думите, те не презират и най-отвратителните неща, ако те са украсени с благозвучни думи, а се отвращават и от най-възвишените дела, когато те са заклеймени като лоши. Ето защо обикновеният трик на правителствата се състои в това, да заблуждават народите, злоупотребявайки с думите.“
Джон Кери е либерал, Уесли Кларк е против войната, а един назначен президент иска да бъде преизбран. Когато неотдавна Колин Пауъл каза: “Дали той ще може, или няма да може ефективно да продължи да бъде президент, е нещо, което той сам трябва внимателно да прецени”, той не визираше Буш. Пауъл имаше предвид Аристид, демократично избрания президент на Хаити, преди да бъде свален от “бунтовници” и “студенти”. От всички коварни пропагандни тактики, които корпоративна Америка успя да култивира, узурпирането на езика е най-голямата победа.
Замисляли ли сте се, че след Втората световна война “департаментът на войната” беше прекръстен на “департамент на отбраната”? Шейсет години по-късно, благодарение на легиони от костюмирани шарлатани, ние живеем в една епоха, в която хеликоптери наречени “Апачи”, безсъвестно се използват за потушаване на етническо прочистване. Това е нов словесен ред, в който земята на свободните хора вкарва по 1200 свои граждани в затвора всяка седмица. Земята на храбрите хора (предвид американския химн – бел. прев.) хвърля бомби над цивилни граждани от 5 километра височина в името на хуманизма.
Ако убиеш човек и носиш униформа, ставаш герой. Ако го направиш с кварталната банда, си престъпник. Ако наемеш адвокат да ти помогне да намериш данъчните вратички, ставаш добър бизнесмен. Ако изкараш някой и друг скрит долар, ставаш веднага данъчен измамник. Ако продаваш цигари, алкохол и лотарийни билети, ставаш предприемач. Ако пушиш трева и заложиш на някой кон или мач, ставаш направо обществен враг.
Всичко зависи от това как са поставени нормите и приемливите параметри. Нашето общество, чрез корпоративна пропаганда и свръхдоза от т. нар. патриотизъм, се превърна в една голяма чаршия между двата океана. Купуваме почти всичко – от битова техника до фалшифицирани избори – стига да ни убедят, че са ни необходими. Вярно е, че можем да го правим “както ни харесва” (реклама на Бъргър Кинг), според която вече има над 1500 начина да си поръчаш хамбургер, стига да не мърдаме от рамките на избора, който ни се предлага. Можем “просто да го направим” (реклама на „Найк”), когато ни се прииска. Но всичко, което ни трябва, са просто един обикновен чифт маратонки. Вече сме толкова далеч от реалността, че дори най-елементарните истини стават неясни. Всичко се измества от първоначалната си форма и всичко удобно се забравя, преди някой да има време да го анализира.
И точно когато мислех, че ще стигнем до дъното – от лингвистична гледна точка – мултинационалните корпорации започнаха да патентоват дори форми на живот, благодарение на раздела за “търговските права върху интелектуалната собственост” от договора на ГАТТ (Генерално споразумение за търговия и тарифи). Например, когато човешки ген се внесе в млечните жлези на овца, за да произведе протеин, наречен алфа-1-антитрипсин, този бозайник вече не е просто една “овца”. Не, това вълнисто същество вече е закононово патентована корпоративна собственост, наречена “бозайников клетъчен биореактор”. Да, не е овца, нито агне, а вече е „бозайников клетъчен биореактор”… Как ви звучи това?
Ако показваш разголени тела в определени списания, ставаш веднага порнограф. Ако ги показваш в обществения транспорт, ставаш реклама на Келвин Клайн. Ако събираш купони за храна, ставаш социален отпадък, ако наемеш лобист, за да печелиш държавни субсидии, данъчни облекчения или защитни мита, си „Дженерал Мотърс Корпорейшън”. Ако нахлуеш в Кувейт, си “новият Хитлер”. Ако навлезеш в Ирак, си “Джордж У. Буш, лидер на свободния свят.”
Иначе е нищо работа – колите вече не са “стари”, те са само “втора употреба”. И агресията не е агресия, а е „изпреварваща военна операция”. Да речем, че си кметът на Ню Йорк и искаш да обложиш с регресивен данък само бедните. Много е лесно – ще го продадеш като “корекция на цената на билетите за градския транспорт.” Богатите не пътуват с метрото. А ако твоята фирма иска да пробута на фермерите някаква отровна гадост, която те да ползват като тор? Просто си наемаш мощна PR-фирма за връзки с обществеността, за да ти създаде нов имидж, като кръсти боклука ти напр. “биосолиди.” Също така протестиращите в Хаити винаги са “студенти”, а тези във Венецуела задължително “профсъюзни членове”.
Ако заявиш, че Месията редовно посещава богаташката ти къща, вярващите в Мел Гибсън ще направят пътека до дома ти. А ако кажеш, че ти си Месията в Уейко, ще минат с танк през трапезарията ти. Ако продаваш оръжие в гетото, излизаш на корицата на сп. „Нюзуик” като лошо момче. Ако продаваш изтребители на приятелска страна от Третия свят, излизаш на корицата на „Нюзуик” като национално отговорен търговец. Ако препечатваш дословно комюникетата на Държавния департамент, си уважаван журналист. Ако изровиш и покажеш истината, ще ти очернят живота, докато се мъчиш да изкараш някоя и друга пара с писането си.
Днешните думи са развили способността да променят значението си от една ситуация на друга, докато накрая изгубят всякакво значение. Вероятно вече е време американците масово да горят речниците си. На кого днес му трябва тълковен или синонимен речник, когато си имаме “Факторът О’Райли”, тв-предаване по „Фокс Нюз”? За какво са хвалебствените слова, когато дават награди за мир на такива като Картър, Де Клерк, Арафат, Клинтън, Рабин, Перес, Уудроу Уилсън, Теди Рузвелт и Хенри Кисинджър, а много от нас дори смятат, че те наистина ги заслужават?
Всичко това ми напомня на едно изказване на убития южноафрикански борец за независимост Стивън Бико: “Най-силното оръжие на потисника е контролът върху мозъка на потиснатия!” …
Подбор и информация Иван Аладжов
