Вече повече от година интервю, дадено от руския бизнесмен Олег Дерипаска пред главния редактор (вече бивш) на бюлетина “Время Евразии” Николай Асмолов, броди като безпризорно дете с оспорвано бащинство из сайтовете и форумите на Интернет в Русия и страните на ОНД и в чужбина. Въпреки първоначалната уговорка, че интервюто е предназначено само за 500-те абонати на изданието, след публикуването му в два украински Интернет-сайта, то доби широка популярност. За това допринесе и “полуопровержението”, което бе направено в твърде слабо посещавания сайт на групата “Базов елемент”, собственост на Дерипаска. Там бе казано, че руският олигарх не се е срещал с масмедиите с цел такова интервю, но липсваше настояване интервюто да бъде свалено от сайтовете, където бе публикувано, нито пък се съдържаше някакво конкретно и по същество опровержение на казаното. Впоследствие интересът към “феноменалното интервю” намаляваше или набираше нова публика в съответствие с обществено-политическите събития в Русия и съседните й страни, както и на тези от ОНД. Например парламентарните и предстоящите през март президентски избори в Русия, изборите в Украйна, президентските избори в Грузия и т. н. Писанията и коментарите за него вече превишават многократно по обем самото интервю. Редакцията помества материала с увереността, че нашите читатели ще се ориентират по отношение на казаното. За по-любознателните интерес би представлявало пространното интервю на журналистката Ирина Лесниченко с живеещия след злощастната публикация в Германия, вече бивш главен редактор на прекратилия съществуването си бюлетин “Время Евразии” Николай Казибекович Асмолов, който между другото, казва следното: ”Не знам дали интервюто на Дерипаска беше “феноменално”. Но фалшиво то никога не е било!
Повече от година то броди из Интернет и се предлага като интервю на руския олигарх Дерипаска – издание на “Время Евразии”. Заради някои цинични изказвания по адрес на политически и икономически партньори на Русия това интервю, изглежда, като фалшификация или като провокация. Така щеше да бъде и в бъдеще, ако сайтът на Националния съвет за корпоративно управление на Русия, в чийто състав е и Дерипаска, не препечата това интервю, като сложи дата 26 януари 2007 година. НСКУ – това е ”нестопанско обединение за сътрудничество на ръководителите на най-големите компании-емитенти, на инвестиционни компании, федерални органи на властта, отраслови комитети към Държавната Дума” (така е дефинирана тази структура в сайта), и там влизат известни в Русия фигури като Герман Греф, Евгений Потанин, Анатолий Чубайс, Евгений Примаков.” (16. ХІ. 2007 г.)
Олег Владимирович Дерипаска е роден на 2 януари 1968 г. в гр. Дзержинск, Нижноновгородска област. Завършва с отличие средно училище и висше образование във Физическия факултет на Московския държавен университет “М. В. Ломоносов” и Руската икономическа академия “Г. В. Плеханов”.
Председател е на Надзорния съвет на компанията “Русский алюминий” (втора в света по равнище на производителност и капитализация). Групата “Базов елемент”, на която е собственик, управлява активите му, които по данни на сп. “Форбс” от началото на 2007 г. възлизат на 16,8 млрд. долара (второ място в Русия – след Роман Абрамович, и 413-о място в света). С Указ на президента Владимир Путин е удостоен с орден “Дружба” през 1999 г., а за 2000 г. е обявен за “най-добър предприемач” и “най-добър мениджър в областта на металургията”. Според някои сведения през есента на 2006 г. изявява желание (заедно с други бизнесмени) да закупи за 350 млн. фунта-стерлинги английския футболен клуб “Арсенал”.
Вицепрезидент е на Съюза на руските индустриалци и предприемачи, председател на ръководството на Руския национален комитет на Международната търговска палата, член на Съвета по конкурентоспособност и предприемачество при правителството на Руската федерация, представител на Русия в Стопанския консултативен съвет на форума ”Азиатско-тихоокеанско сътрудничество”. В медиите най-често минава за личен приятел на президента Владимир Путин.
Юшченко става смешен
Интервю с Олег Дерипаска
“Ще мине време и всички стойностни предприятия, целият транспорт на Украйна ще бъде наш. Това е истината! Ето така се играе играта”, това разказва в интервю за бюлетина “Время Евразии” президентът на компанията “Русский алюминий” Олег Дерипаска.
Николай Асмолов: Олег Владимирович, вие сте известен в целия свят бизнесмен, един от постоянно присъстващите в рейтингите на списание “Форбс”. Продукцията на вашите предприятия си е завоювала много добри позиции на западните пазари. В същото време вие сте редовен участник във всички международни инициативи в Азиатско–Тихоокеанския регион. Представител сте на Русия в Деловия консултативен съвет на форума Асоциация на Тихоокеанския икономически съвет (АТЕС). Вие сте постоянен участник във всички визити на президента на Русия Владимир Владимирович Путин в републиките на Средна Азия. Неотдавна бяхте на лична аудиенция при президента на Русия в неговата резиденция “Бочаров ручей”. Тогава вие изложихте пред него своите мащабни виждания за участие в металургичния и енергетичния бизнес в азиатската част на Организацията на независимите държави (ОНД). Как ще обясните своя интерес към азиатските проекти?
Олег Дерипаска: Едрият бизнес, както и всеки друг, търси свободни ниши за своето развитие. Но едрият бизнес, за разлика от малкия и средния, е “завързан” към технологичната верига на държавната власт. Преди всичко – в областта на финансите, след това в технологията на управление на обществото, в политическите структури, в пиара и така нататък. Трябва да бъдат взети предвид всички фактори, като се започне от настроенията в обществото, през етапа на формиране на властовите групи и се завърши с финансовите институции. Без да се обърне внимание на всичко това, едрият бизнес просто не може да реализира своите проекти.
Азиатският регион, особено републиките от постсъветското пространство, в момента се намират на етапа на формиране на властта. И този процес се развива при значителното влияние на нашите руски властови структури. Каквото сега посеем – това ще жънем след дълги години.
Освен това създадените в съветско време високотехнологични предприятия в Средна Азия най-често се използват твърде неефективно, някои са разрушени или морално остарели. Капитализацията им е ниска, но перспективите за инвестиране в тях са крайно интересни: цената на труда е малка, недостигът на работна сила не е трудно да бъде попълнен от Русия. Проблемите в енергетиката са разрешими по принцип, ресурсите са налице.
Н. А.: Свързани ли са вашите планове за инвестиции в средноазиатските проекти с това, че вече е в ход интересно сътрудничество на вашите компании с европейските финансови институции?
О. Д.: Наистина до неотдавна руските бизнесструктури имаха сериозни проблеми в работата си на територията на Европа. Но преди известно време Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация се съгласиха да предоставят кредити на нашите компании за разработване на Среднотиманското находище на бокситова руда. Това ще облекчи нашата работа.
Н.А.: Как успяхте да преодолеете недоверието на европейските институции относно структурата на собственост на вашите предприятия?
О. Д.: Ние предоставихме на нашите европейски партньори изчерпателна информация. Оказа се, че нашите бенефициенти, в чиито ръце се намират активи, вече притежават крупни производствени фондове в Европа под формата на кръстосана собственост. Например една от нашите кипърски фирми преди известно време закупи завод за алуминий в Черна гора и работи по придобиване на бокситови мини. Такъв род наши действия убеждават европейските банкери в нашите сериозни намерения. Освен това, имам планове да пусна акции на “Русский алюминий” на западните борси. Това ще ни позволи да привлечем допълнително пари от западните инвеститори, в това число и за финансиране на средноазиатските проекти. Техническите процедури по прехвърляне на акциите вече са стартирани. За целта ние продължаваме да оптимизираме структурата на собствеността на нашите компании, стойността на които към днешна дата е 12 млрд. долара. За нас не е необходимо повече да крием своите офшорни бенефициенти, тъй като нашата схема за оптимизация на финансовите източници е призната и не е тайна.
Н. А.: В Русия вече не ви ли задават въпроси относно толинговите операции (производство “на ишлеме” в чужбина)?
О. Д.: Ние отговорихме на всички въпроси. Зад граница ще има точно такава част от нашите активи, колкото е необходимо. И това не подкопава нито инвестиционния, нито кредитния рейтинг на Русия, като се има предвид благоприятната конюнктура засягаща добива на енергоносители.
Н. А.: Ще “играят” ли вашите пари на територията на ОНД?
О. Д.: Те вече “играят” там, както вие се изразихте. Украйна, Армения, Таджикистан. По-нататък – повече.
Н. А.: Засилва ли се развитието на региона благодарение на вашите пари?
О. Д.: Нашето присъствие в Средна Азия само по себе си вече е развитие. Например – ще покрием международните задължения на твърде бедния Таджикистан, това бе вече заявено от Вл. Путин. Ще получим в замяна алуминиев завод. Лошо ли е? Отлична сделка!
Н. А.: Какви действия трябва да предприемат правителствата от региона, за да го направят привлекателен за инвестиции?
О. Д.: Освен нас, руснаците, в близко бъдеще в постсъветска Средна Азия едва ли някой друг ще дойде със значими проекти, изключвайки нефта и газа, и това е още един фактор, усилващ нашия интерес към региона. Надявам се, че причината е ясна – нестабилността на държавните и политическите структури, възникнала след разпадането на СССР, високия инвестиционен риск за европейците и американците. Особено място сред потенциалните инвеститори заемат Китай и Индия. А що се отнася до действията на държавните органи – ако вие имате предвид тях, употребявайки думата “власт”, това, според мен, са различни неща. Държавните органи трябва да не ни пречат да формираме такава власт в републиките от региона, която ще може ефективно да управлява и държавния апарат, и своята част от бизнеса и икономиката. Това означава да управлява цялото общество. Засега държавни органи в републиките на Средна Азия има, власт, разбирана като структури на бизнеса, икономиката и политическия елит, почти никъде няма. В регионите, където имаме интереси, сме готови да помогнем за формиране на такава власт.
Н. А.: В такъв случай, какво влиза в понятието “власт”?
О. Д.: Преди всичко група хора, елит, способни да вземат решения и да ги реализират… Първо, това трябва да бъдат икономически ефективни решения. Второ, да са решения, допринасящи за ефективно ръководене на държавния апарат и политическите структури. Главата на държавния апарат не е задължително да бъде реален лидер на страната. Той може да използва пълномощията на тези, които имат реална власт. Може да бъде, например, наемен мениджър, който отговаря за координацията на действията на различния бизнес в региона, за имиджа на бизнеса и държавата. Названието не е от съществено значение – президент, премиер или нещо друго. Когато говоря за бизнес, имам предвид, разбира се, едрия бизнес. Дребният и средният бизнес обслужват, преди всичко, населението и не влияят на технологията на властта, не трябва да имат такова влияние. По-скоро обратно – властта формира дребния бизнес, така както й е необходимо в дадения момент. Ние в Русия извървяхме дълъг път в посока на осъзнаване на технологията на формиране на властта. Ние се учехме. Нашият път, в сравнение с всички страни от ОНД, е най-успешният. Така и трябва да бъде, като се отчитат ресурсите на Русия.
Н. А.: А как може да помага едрият бизнес в международната политика на Русия?
О. Д.: Бизнесът е заинтересован в усвояването на нови пазари, например. Или в снижаването на износните такси. Русия влага спечелените от продажбата на нефт средства в държавни ценни книжа на правителството на САЩ. Така можем да получим с гаранцията на тези ценни книжа добри кредити от банковата система на САЩ. Много по-евтино излиза застраховането на такива кредити, по-ниски са процентите за кредит. Освен това, след като Русия вече е влязла в икономиката на САЩ, само крайно недалновидни хора в Щатите могат да не допуснат на своя територия крупен бизнесмен от Русия. Ние можем да изхвърлим техните зелени хартийки, ако започнат много “да се правят на интересни”. Така че в най-близко бъдеще Русал (“Русский алюминий”) ще работи в Америка на пълноправни начала, ако разбира се, някой идиот от ФБР не започне в лицето на едрия бизнес да търси руската мафия.
Н. А.: Президентът Путин постоянно подчертава вашата лична роля в руската икономика. Очевидно за вас руската “вертикала на властта” не е “тайна, заключена със седем печата”. Кажете как вие оценявате към днешна дата дееспособността и ефективността на руската власт и руския едър бизнес? И как ще оцените, във връзка с това, перспективите за интеграция на средноазиатските републики?
О. Д.: Руската власт бе формирана окончателно неотдавна – преди една – две години.Това бе времето, когато в структурите на властта спряха да проникват хора неадекватни, натрупали капитал чрез “игра на рулетка”, а не посредством метода на системния бизнес. Сега всички те са отстранени – някои вече съвсем ги няма, някои излежават присъди в лагерите, но по-голямата част пилеят остатъка от парите си в чужбина. Някои от тях, разбира се, ги мъчи носталгия.
Н. А.: Говорите за Березовски, Ходорковски, Гусин, Живило и другите?
О. Д.: Да, за тях и за много други, подобни на тях. Именно сега в руската власт има хора, можещи да приемат решенията по такъв начин, че те да способстват за адекватен строеж на системата на държавния апарат, масмедиите и другите елементи на управление на обществото. На нас сега никой не ни пречи. И добри мениджъри за целта се намериха.
Н. А.: А Путин мениджър ли е?
О. Д.: Президентът на Русия – това е своего рода топ-мениджър, който управлява държавата. Той е умен, адекватен човек, никога не превишаващ своите пълномощия. Забелязахте ли как заработи апаратът на Белия дом, как работят прокуратурата, съдът, спецслужбите, как работят руските телевизионни канали и вестници? Просто блестящо! Всички помагат на икономиката и бизнеса, а не ни пречат, както това беше в недалечното минало. За това могат да се дават пари, което и правим.
Н. А. : “Ние” – това е едрият бизнес?
О. Д.: “Ние” е руската реална власт. Едрият бизнес – това е част от нашата технология.
Н. А.: Ако не е тайна, кой влиза във вашия кръг?
О. Д.: Какъв ти секрет? Всички, които последователно се обединиха около първия президент на Русия Борис Елцин, които се нагърбиха и проявиха смелост да приемат тежки икономически и социални решения. Въпреки тогавашните опити да се играе на струната на популизма, които бяха многобройни – и в политиката, и в икономиката на Русия. Най-често това бяха неграмотни и глупави крачки…
Н. А.: А ще назовете ли имена от вашия кръг?
О. Д.: Губернаторът на Чукотка Роман Абрамович, аз, управителят на банка МДМ Андрей Мелниченко. Да продължавам ли?
Н. А.: Благодаря, ясно е. Кажете, тази власт демократична ли е, как ще я оцените?
О. Д.: От това по-демократична – просто няма накъде! Ако, разбира се, отхвърлим настрана всички басни за демокрацията, където някой нещо решава, влизайки в кабинката за гласуване. В действителност кабинките за гласуване съществуват, за да има народът възможността да влиза в тях – тържествено и под звуците на музика. Този момент трябва да се помни дълго, да се помни възможността, която те са имали, да сложат “чавка” на което място от изборните листи си искат. Това е елемент от стабилизацията на обществото. Съвършено ясно е, че икономиката, едрият бизнес не могат да поемат такъв голям риск – произволно назначаване на мениджърите на държавния апарат, “както Бог дал”. В нито една западна страна няма такъв произвол, а у нас на средните равнища на управление за известно време имаше такива явления. Това много пречеше на властта и бизнеса. В момента този риск е отстранен, а и кадрите се доказаха като кадърни.
Кадрите за управление на страната и държавата трябва щателно да се подбират. Държавният мениджър на първо място трябва да е адекватен. Преди всичко в разбирането на бизнеса като приоритет в държавата. Второ, той трябва да бъде професионалист. Тогава има всички шансове за подкрепа от властта, в това число и на достойно материално стимулиране. Но в никакъв случай не бива да взима сам – откъдето си поиска и колкото си поиска. За съжаление все още има области на Русия, където това не е докрай отрегулирано. В Москва, например, беше положено много добро начало при първия кмет Гавраил Харитонович Попов. Той бе недоразбран, нарочен за пропагандатор на корупцията и си отиде. Москва до ден днешен живее от натрупаното по негово време, но в апарата на Москва цари формен бардак, поддържан от градските власти. Заради това едър бизнес в Москва е невъзможно да се прави, рискът е твърде голям! И начело на Москва стоят неадекватни хора, при това алчни.
Разказвам това, за да направя аналогия със Средна Азия.
В Москва ние ще въведем ред съвсем скоро, Лужков е един от последните останали, които едва ли са на точните си места. В азиатските републики на ОНД всичко е по-сложно, но и надеждите за конструктивност от страна на управляващите лидери е много по-голяма. Що се отнася до взаимоотношенията ми с Владимир Путин – те са най-близки, топли и дружески. Вие правилно забелязахте, Владимир Владимирович е човек, който умее много внимателно да слуша и запомня, да анализира и да въплъщава идеите в реални дела. Аз много го ценя и не съжалявам, че навремето нашият избор падна върху него.
Н. А.: Вашият бизнес сериозно стимулира чиновниците. Въпреки това вие някакси избягвате обвиненията в корупция?
О. Д.: Не се смейте. Никъде по света чиновниците, в това число и от провоохранителните ведомства, съдиите, не живеят с мизерните заплати от бюджетните каси. Ако човекът правилно разбира всичко, ако той е ”задействан” в някаква технология на властови действия – съответства му много добро равнище на личните доходи, на живота му – неговия и на неговото семейство. Филмите и блокбастерите, разказващи за борбата с корупцията – това е за широките народни маси, своеобразна реклама на държавата. Така е и у нас, и в Америка, и навсякъде. Корупцията – това не е онзи случай, когато едрият бизнес плаща заплата и обезпечава личния доход на държавния функционер. Корупция имаме тогава, когато държавният функционер сам произволно взима откъдето си иска и когато си иска, аз вече го казах.
Н. А.: Още един въпрос. Ще сменяте ли ръководителите на републиките от Средна Азия? Много от тях са упреквани в тоталитаризъм и узурпиране на властта?
О. Д.: Узурпация, тоталитаризъм – всички тези приказки са последица от ниския професионализъм на управляващите екипи, оттам идват и обвиненията. Слаб пиар на държавата. Ще повторя и ще уточня, за да бъде понятна технологията на управление на обществото, на всяко общество. Група хора, осъществяващи властта, да речем в държавата, приема решение за формата на тази власт. Сега, например, тази форма е демокрация, когато широката публика е убедена, че я управляват тези, които тя е избрала в кабинката за гласуване. В някаква степен това е и така.
След първото решение носителите на истинската власт вземат следващото – кой да бъде начело на структурата на управление, един от тях или някой наемен. В Русия, например, имаме наемен мениджър. Очевидно е – Путин не е бизнесмен.
След това приетите решения се “формализират” и реализират.
Относно лидерите на средноазиатските републики – работим с тях. Върху политическите процеси там пряко няма да влияем. Ние вече се научихме от САЩ на правилно поведение, даже подобрихме тяхната технология.
Впрочем, кой знае защо, някои например погрешно смятат, че Русия иска да натрапи на Украйна Виктор Янукович за президент. Ние, разбира се, го финансираме, но съвсем не с цел да го натрапваме на Украйна. Ние търсим в републиката адекватни мениджъри, Янукович е само един от възможните кандидати. Всъщност там ситуацията е съвсем друга. Ние видяхме, че в граничните ни територии съвсем липсват хора, формиращи ефективен бизнеселит, а също и талантливи управленци за държавния апарат. Там всички трябва да бъдат обучавани. И ние взехме решение – няма да изоставяме това “парче суша”. След това започнахме износ в републиката на “общочовешки ценности”; “свобода на словото”; “плурализъм”; “свобода на гражданските обединения”, и т. н. Същата тази американска технология, само че подобрена. Всичките бърборковци от рода на Савик Шустер, Серьожа Доренко – всички сега са там. И така ще бъде дотогава, докато в Украйна не достигнат степента на ефективно управление на държавата, а нашите интереси там са много, много големи. Юшченко малко се е заблудил – прави си сметка, че ще може да управлява страната с помощта на тълпата, на обработените с либерални и националистически идеи студенти. Той греши – това е очевидно за професионалистите. Ние ще покажем на всички неговите грешки. Вие вече видяхте стъписването на Юшченко в руско-украинската газова война. По-нататък – повече!
И така ще бъде навсякъде, където забелязваме неконструктивно отношение към нашите интереси. Година, две, три – експорт на “европейски стандарти”, “общочовешки ценности” – и властта там ще бъде приведена в адекватно състояние. След това ще остане само да се подберат управленци.
Н. А.: А какво ще се случи в Грузия? Саакашвили? Кой ще е там?
О.Д.: Такива хора, с такава положителна енергия като Саакашвили, биха ни свършили добра работа. Аз съм готов да му осигуря личен доход два-три пъти повече, отколкото му осигурява цяла Грузия. Много жалко, но той иска сам да бъде бизнесмен и май не разбира добре, че мащабът на Грузия е твърде малък. Затова едва ли ще се съгласи на сътрудничество. А как ще се справи със социалните трусове в Грузия? Социалните проблеми в бизнеса са нещо обичайно. Човек трябва да умее да работи с държавния апарат и политическите структури – тогава може да реши всякакви проблеми. Особено интересна ситуация се получи в град Ачинск.
Н. А.: Какво се случи там?
О. Д.: Един профсъюзен лидер тръгна против правилата и започна да ни шантажира – опитваше се да ни отнеме комбинат за добив и обогатяване на алуминиева суровина, да вдигне работниците, журналистите и т. н. … Стойността на проблема от гледна точка на профсъюза бе около четири милиона долара. За мен стойността бе самата стойност на комбината – около 1,5 милиарда. Ние, разбира се, не тръгнахме да плащаме. Този клетник Смоленцев не сложи в сметката, че Ачинск е град с голям криминален контингент. Ние просто снехме от профсъюзния лидер цялата държавна защита за известно време. И откъде накъде властта ще е длъжна да охранява тези , които работят против нея? И кримиконтингентът узна за четирите милиона. Започнаха “акции”. Уплаши се лидерът, започна да бяга от бандитите и активистите му се изпокриха. След няколко дни Смоленцев отишъл да се къпе в някакво езеро, а сърчицето му не издържало – потънал, удавил се. Смешно се получи. Намериха тялото. Събра се профсъюзният актив – започнаха протести, въпроси – защо по цялата глава и шия на трупа има кръвонасядания, ноктите на ръцете му са счупени – като че ли е бил измъчван и след това убит. По случая бе назначена съдебно-медицинска експертиза, аз лично помолих Владимир В. Устинов, генералния прокурор да проконтролира… Получи се много професионално заключение, то бе огласено за широката публика. Човекът плувал, езерото е достатъчно голямо, около четиридесет метра. Дълбочината – около два метра. Духал е вятър, вълните – големи. Не издържало сърцето на профлидера. Той се задъхвал, с последни сили се катерел по брега, чупел си ноктите. А когато силите окончателно го напуснали, вълните удряли главата и тила му в крайбрежните камъни. От това са и хематомите по трупа, а не от бандитски мъчения. Всякакъв род общественици вдигаха шум, обвиняваха ни, три пъти углавно дело завеждаха – резултатът бе все същият. Починал от сърдечен удар.
Сега проблем в Ачинск ние нямаме. Комбинатът е наш. Журналистите и профдеятелите избягаха в други градове. Така че, не си струва да докарваме нещата до масови безредици – трябва да се действа изпреварващо. Трябва да се работи професионално.
Н. А.: А как работите в “Русал” в областта на връзките с обществеността?
О. Д. Ние имаме много добър професионален екип. Разбира се, в Русия има все още немалко хора, които искат да развалят репутацията ни. Да ни навредят – от завист, че ние работим по-успешно от тях. Преди известно време, например, стана ясно, че редица сътрудници на спецслужбите са били финансирани от международните криминални среди. А поръчката – “да отмъкнат” от нас пари. Ние водим свое разследване и скоро всичко ще е ясно.
Н. А.: Като имаме предвид близките ви отношения с президента на Русия Владимир Путин, как изграждате системата си на работа със “силоваците” – с напусналите спецслужбите специалисти?
О. Д.: По най-прост и обикновен начин. Ако кръгозорът на човека позволява – дава му се работа, съответстваща на равнището на неговите компетенции. Съветската Държавна сигурност (КГБ) имаше много добри разработки и практики по поддържане на политическата и социалната стабилност.
Н. А.: А Западът няма ли да се стресне от използване на лагерите, психиатричните болници, ако това влезе в действие?
О. Д. Новите пиар-технологии позволяват да се действа с изпреварване, да се избягват ненужните скандали. Западът вече преглътна китайския “Тянанмън”, влага в КНР немалко средства. Ще преглътне и новия ред в Русия.
Н. А.: Няма ли да се появи желание от страна на спецслужбите да вземат властта под свой контрол?
О. Д.: Ние взимаме в структурите на управлението само тези бивши работници от спецслужбите, които са наясно с приоритета на финансовите механизми на властта. Тоест признават нашето лидерство. Ако бившият “кагебешник”, даже с голям опит, няма достатъчен кръгозор и не разбира за какво става дума – че той трябва да служи вярно на реалната руска власт – неговите шансове са нулеви! А иначе хора, които умеят да изграждат технологията на нашия контрол над обществото, на нас са ни много необходими.
Н. А.: Това е много интересно. А кок виждате вие ролята на опозицията в структурата на властта? Необходима ли е тя въобще?
О. Д.: Абсолютно необходима. В противен случай технологията на управление става непълноценна. В Русия, например, ние успяхме да формираме немаргинални опозиционни групи, добре да ги управляваме. Функционерите им са наши и са добре платени от нас. Има и маргинални групи – с тях също работим. Нали знаете: дали – взели, и така нататък.
Н. А.: Ако не е тайна, как стоят нещата с Рогозин – “Родина” и КПФР (Комунистическа партия на Руската Федерация) на Зюганов?
О. Д.: Вие, всъщност знаете всичко. Такава технология днес се прилага във всички богати страни на Запада. В Америка, наистина, съществуват два мощни елита, които имат нещо като договор за редуване във властта, външно това изглежда като неуправляема опозиция, но не е вярно. Това явление е уникално, то е осигурено от ролята на САЩ като световен емисионен център. Впрочем в това се корени и началото на края на САЩ, и ние, така или иначе, ще участваме в процеса “край на световния хегемонизъм”. Без употреба на всякакви ядрени ракети.
Н. А.: Каква е ролята на Гражданската палата, създадена по инициатива на президента Путин? Наистина ли тя ще помогне за оздравяването на държавния апарат в Русия?
О. Д.: Разбира се. Това е отлична реклама за държавата. Наистина там известно време ще пресяват неадекватните хора. Тези, които останат, ще са наясно – насам може да се върви, натам – не може. Ето, необходимо е да се прочисти генералитетът на армията. Как? Възниква дело за “дедовщина” в армията (тормоз на младите войници от старите). Гражданската палата веднага е налице! Генералите няма да могат и да гъкнат! И така нататък по този начин….
Н. А.: А как, между другото, вие мислите, че трябва да се отнасяме към талантливите хора въобще? Как ще ги използва вашата система на властта?
О. Д.: Много просто. Незабавно и завинаги да бъдат купени. Ако тази сделка не се реализира, да се унищожат.
Н. А.: Как, физически да се унищожат?
О. Д.: Моля ви се, това сега не е на мода. Технологията, която прилагаме, предполага морално унищожение. Аз вече ви казах за какво се използват послушните спецове от КГБ и другите спецслужби. Морално унищоженият противник доказва нашата сила и нашите безпределни възможности. Такъв бедняга колкото по-силно крещи и моли за помощ – толкова по-добре. Той вика за помощ, а никой не му подава ръка и става смешен. Останалите си правят сметка – струва ли си да се върви против нас, или не!
Ето например, Юшченко постепенно става смешен. Особено след като ние се договорихме с Юлия Тимошенко. Тя, между другото, е напълно адекватен и професионален политик, помогна ни и в случая с Николаевския обогатителен комбинат. Сега на Юшченко не му остава нищо друго, освен да се разхожда из Европа и да търси подкрепа. Резултатът от неговите усилия е просто смешен. Ще дойде време и всички стойностни индустриални обекти, цялата транспортна система на Украйна ще бъде наша. Ето така се играе тази игра.
Н. А.: Твърда позиция!
О. Д.: Твърда игра – твърда позиция. Не може иначе.
Н. А.: Още малко за икономиката. Кажете, рублевата зона ще бъде ли нещо реално работещо в ОНД?
О. Д.: Разбира се. Доларът в момента има големи проблеми. Ние няма да го ерозираме, но натрупване няма, а лимитите на емисиите са колосално превишени. Еврото е непълноценно, тъй като Евросъюзът не може да играе с емисиите – така, както това правят САЩ, използвайки своята резервна система. Така че вътре в рамките на ОНД на нас ни е необходима рублата. С една уговорка – в рублевата зона ще се допускат само държави, които имат конструктивна власт.
Н. А.: Ще дадете ли пример за такъв подход?
О. Д.: Разбира се. Армения. Там предприятията се придобиват от нас и гаранциите за успешен бизнес са много добри. По тези причини и структурата на властта се формира добре.
Н. А.: Може ли да се резюмира, че нашите средноазиатски републики имат добри шансове за привличане на едрия бизнес?
О. Д.: Може.
Н. А.: Благодаря за интересното интервю. Истинска ексклузивна информация.
О. Д.: Моля ви, казаното е именно за вашия VIP бюлетин. Не си струва да го транслирате във вестниците и в Интернет. За тях са подходящи други въпроси и други отговори.
Н. А.: Обещаваме. Нашите абонати са хора известни и всички добре разбират проблемите, свързани с властта и бизнеса. Мисля, че ще бъдат благодарни за откровеността.
О. Д.: Всичко най-добро!