Роден на 3 август 1956 година в град Елхово. Завършил специалността Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, работил е последователно във вестниците “Марица – изток”, “Септември”, “Днес”, “Домино”, „Континент”, “Стандарт”, “Земя”, “Сега”, “Дума” и “Република”. В момента е кореспондент на вестник “Пари” за Старозагорска област. Автор на документално-публицистичната книга “Стъпала към хоризонта” и сборника “Рогати работи-бивалици от настоящето”. Член на СБЖ.
„Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее – без мъка печалба!…“ Та ако можеш, да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!… А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа…”
Присети ли се вече, читателю, откъде са ти познати тези редове? Ама как няма да го познаеш този чичо Денчо, героя на Михалаки Георгиев, който шества вече второ столетие по нашите родни географски ширини.
И който, мине се не мине избор някакъв, току се изтъпанчи на някой мегдан и рече с жальовен глас: че кой друг, ако не аз, и кога друг път, ако не сега …
Сетих се за любимеца на Михалаки Георгиев в самото начало на януари, докато разгръщах вестникарските партитури и от първа страница мярнах бодро да се провиква столичният градоначалник: ”Ако някой ден река да си почина – ще стана премиер !”
Изрекъл го е с пълни гърди и капки пот на челото о.з. генерал Борисов минути, след като констатирал, че концесионерът за почистване на столичните улици хем не си свършил работата, за която пари получава, хем твърди, че цяла нощ по заснежените булеварди са препускали стотици и стотици снегорини и камиони с пясък и луга.
Защо точно в този миг генералът от резерва се е досетил за премиера – журналистът мълчи. Но то е ясно: вулкан да изригне в някой от крайните столични квартали или каменопад да се срути от Витоша, за Борисов виновна е ако не тройната коалиция, то поне премиерът или заместничката му Емел Етем.
Едва що отминала кризата със снега (цели 30 см паднали според статистиците по ларгото и жълтите павета) и Б.Б. пак се е ожалил: налагало се да съкрати наполовина кметуването, щото, ако останел и четирите години, правителството хептен щяло да ореже парите за столицата. И щото нали друг изход нямало: налагало се да поеме премиерстването.
Да е един столичен кмет с мераците му да управлява държавата, да махнеш с ръка. А то се подредили един през друг кой ли не?
Най-отпред в редичката е вездесъщият Яне Янев, дето се не помни дали е още земеделец, но пак е сгизден с поредното искане за вот на недоверие. Можело да е заради зимните виелици, можело и заради предстоящата пролетна киша. Следва го експартийният водач Стефан Софиянски: още го срещали столичани и отдалеко питали: “Как си кмете, как си?” До него гневно ръкомаха екс- премиерът Костов: “Путин, върви си у дома!”, а в съседство бившият кафеен бос и настоящ водач на сините Пламен Юруков увещава: ”Десни от всички краища и разцветки – съединявайте се!” Откъм Алепу ултрасът атакист Сидеров е прегърнал млада еколожка и роптае срещу петролопровода Бургас-Александруполис: “Да на езерото Вая, не на Станишев! Национализмът ще ни спаси!” Пред земеделското ведомство пък самопровъзгласил се за фермер излага трупове на крави и настоява за европейска субсидия, в противен случай щял да се присъедини към протестите на лекарите.Те пък недоволствали от невъзможността да работят на повече от едно място по трудов договор. Дискриминирали ги! Като мълчат на питането от страна на здравния министър проф. Гайдарски: “Как ще смогвате на две места да работите пълноценно по 8 часа?”
Мълчи и индийският милиардер Прамод Митал на исканията да закрие металургичния комбинат „Кремиковци” и да хариже земите под него, но това, както се казва, е вече ария от друга опера.
Пак такава, друга ария, но не от опера, май ще се окажат подозренията на определени кръгове, че след втория си президентски мандат Георги Първанов може да се устреми към…изпълнителната власт. Доколко нещо подобно е витаело в намеренията на държавния глава, не се знае, но факт е, че му се наложи на 22 януари в прав текст да отсече: ”Нямам амбиции за изпълнителната власт. Ще успокоя лидерите на политическите сили – в списъка на премиерите на Република България името Георги Първанов няма да фигурира…”
Ще кажете – нищо ново, казвал го е и друг път. Така е, но май за пръв път държавният глава на България, поне през последните 18 години, казва и още нещо: че има нещо сбъркано в политическия ни модел, че партиите нямат алтернатива, но партийните ръководства ще бъдат принудени да направят промени. Защото не може двете най-големи партии у нас да получават на избори подкрепата само по на 500 – 600 000 българи и пак да бъдат доволни.
Поне според мен това е далеч по-важното от гаданията ще има ли, или не предсрочни избори; как ще изглежда следващата коалиция и кой ли ще бъде в премиерския кабинет. Щото аналози на чичо Денчо и неговото желание да върти клечицата – със снегорин да трупаш на камари, ама мераклиите с музикален слух са повече от кът.
П.П. Някъде из коментарите по повод визитата на руския президент Владимир Владимирович Путин у нас прочетох, че батюшката сменил първоначалното си виждане за договора относно газопровода „Южен поток” под въздействието на песен, припята му на ухо в пианобар. Със сигурност не е вярно, но показва, че при всички случаи е хубаво да имаш музикални заложби.
22 януари 2008 г.