ПЪЛНОЦЕННАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ — МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ

0
335

На проведения на 14 ноември 2008 г. девети поред конкурс на ВС на БСП за студентски стипендии „Ново поколение” се явиха 46 студенти от различни висши училища. Всеки от участниците разработи есе по една от темите: „Как присъединяването на България към ЕС се отразява на нейния суверенитет?”, „Пълноценната реализация на младите хора в България – мит или реалност”, „Политиката на БСП – сблъсък или хармония на ценности и прагматични решения”, „Промяна на социалистическия идеал в условията на информационното общество”. Около 70% от участниците в конкурса писаха по темата „Пълноценната реализация на младите хора в България – мит или реалност”.

Общо десет са наградите в тазгодишния конкурс, сред тях една е на името на Стефан Продев и една еднократна поощрителна.

Третокурсничката от Факултета по журналистика и масови комуникации Яна Атанасова Цанева получи наградата за журналистическо есе на името на Стефан Продев, която се връчва съвместно от ВС на БСП и в. „Дума”.

Председателят на ВС на БСП и премиер на Република България Сергей Станишев връчи наградите на участниците в конкурса и припомни, че сега България е член на ЕС, с което се откриват много нови възможности за младите хора в нашата страна. Според него всеки млад човек трябва да участва активно в промените на страната ни към по-добро. Промяната на света около нас зависи понякога от малките неща и от позитивната ни нагласа, от отношението на всеки човек към неговите близки, хората, с които работи, както и към всеки един гражданин на Република България- допълни председателят на ВС на БСП. Като особено важна за развитието на обществото той изтъкна и мотивацията, с която младите учат, работят и взимат решения за своето бъдеще.

Премиерът пожела на спечелилите в конкурса успех в търсенето на реализация, която да отговаря на очакванията им. „Светът е такъв, какъвто си го направим ние.”

Сп. „Ново време” публикува в настоящия си брой наградените есета и поздравява всички за положения труд и творческо мислене в разработките им.
Айлин Рафиева Ниязиева

Родена на 25 април 1987 г. в Търговище. Студентка ІІ курс по политология във Философския факултет на СУ ”Св. Кл. Охридски”, София.

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит и реалност

Къде? Пред куфара, пълен с малко дрехи и еднопосочен билет за някъде – за по-добър живот. Оставяйки след себе си семейство, образование, приятели, които чакат другия, обратния билет. Или в залите на поредния изпит, за да вземеш дипломата, за която повечето хора мислят, че няма да промени нищо в живота ти. Такава ли трябва да е дилемата на всеки човек в България?

Открай време слушаме разказите на съседските баби как внук им заминал за Щатите и само след година е постигнал всичко онова, което ти тук дори не си го представяш. А от друга страна, на планетата виждаме как всеки ден хората се мръщят и изнервят от ежедневието си, за да не постигат и половината от онова, което са желали. И израснал в тази „светла“ история, си задаваш въпроса „А аз накъде?“ Трудно е да си смел – да откриеш твоята история и да познаеш кой си в нея.

Той се изправи – беше млад и доста хубав младеж. С ентусиазъм и вълнение закрачи към банята, после към гардероба, огледалото. Вече беше готов за успехи. Сякаш на един дъх слезе по стълбите, а вън го чакаше тя – най-красивата. Дори не вярваше, че тя е негова, а и как би могъл. Допреди само година я бе виждал единствено по гланцираните страници на списанията, нямаше смелостта да я пожелае или да мечтае за нея. А днес – днес всяка сутрин удобно се настаняваше в нея с новия си костюм – лъснат до блясък за поредния работен ден. Той беше осъществил своята американска мечта – тя беше неговата реалност.

Той се изправи – търкули се от леглото и вече съжали. В стаята беше студено и мрачно, а чешмата в банята все още натрапчиво напомняше, че има нужда от ремонт. Вече закъсняваше, нахлузи черните дънки и блуза, грабна якето и затича към спирката. Не беше единственият сънен – кварталът му беше пълен и с други студенти, потърсили уюта на домовете си именно в тези панелени блокчета на София. Ето го и автобуса, отново романтично претъпкан, предразполагащ за размисли над дълбоко екзистенциалните въпроси от живота. И неусетно вече беше стигнал, дори навреме. Тази лекция не му беше сред любимите… така едва след сутрешното кафе, което бе пропуснал, той влезе в залата. Веднага след първата почивка вече тичаше в обратната посока на университета – към работа, но не в някой светъл и уютен офис, а в лудницата на едно от многото заведения за бързо хранене. Той беше като повечето студенти – това беше неговата реалност.

Как щом се носят митове, че именно такава е реалността тук, у дома, в България и там, далеч, в чуждото – как да повярваш, да останеш, да се бориш. Трябва да се научим да разказваме по-красиви истории. Или да се вгледаме повече и да откриваме светлите краски в иначе сивото си ежедневие. Да не предаваме себе си и тези, които са ни повярвали. Да покажем, че и тук може да се справим. Да спрем да се оправдаваме, че България не ни предлага нищо, щом преди да потърсим, ние първи я изоставяме.

Утопично ли е да вярваме, че пълноценна реализация съществува и в България – твърде наивни ли ще сме? И в какво се изразява реализацията, границите й не са ли различни за всеки? Ако можеш да събереш живота си в един куфар, да оставиш всичко познато и да тръгнеш към нищото, тогава ли си пълноценен и удовлетворен от живота? Хората са устроени така, че да се плашат и бягат още при първата трудност и най-вече ако знаят, че може и по-лесно. Но именно младостта предразполага да си смел, години, в които най-сигурно можеш да скочиш във вихрушката на живота и да се задържиш – стига да си упорит. Младостта е периода на най-голямото любопитство и влечение към неизвестното. Тя е един преход от смелостта да прецапаш през локвите. Без мама да те види, до смелостта да съградиш основите на бъдещето си.

Младите хора трябва да творят, да създават, а не песимистично да се предават. Магията е от калта да направиш нещо красиво, да изсмучеш усмивките от намръщените лица по улицата, да излъжеш негативизма и предразсъдъците, да направиш своята малка революция. И ако за другите тя е безсмислена борба за невъзможното, ти да я превърнеш в осъществена, не само достигната, а напълно превзета цел. Трудно е да се разхождаш в искрящи и топли цветове, докато всички други се крият зад неутрални и мрачни нюанси, но ако никой не е пръв, как може нещо да се промени. Ако ги нямаше първите днес, още щяхме да вярваме, че планетата е плоска, че слънцето обикаля около нас, че… че… че – толкова много заблуди, с които дълго можеш да живееш. Достатъчно е да ни е страх да отворим очи и да си повярваме. Винаги може за бъде и различно.

Той стана, отърколи се от целия шум и неопределени светлини. Стана тогава, когато всички други лягат. Облече която и да е блуза – отдавна пропита с аромата на цигари. Улицата беше пуста и той се заклатушка към метрото, за да стигне по-бързо до работата. Работа, която би задоволила за кратко всеки младеж, та кой не би искал да съчетае полезното с приятното – да работиш в бар. Млади, красиви хора, популярна музика и танци…, но не и него след цяла година в тази дупка. Вече почти не помнеше вкуса на готвеното от мама, отдавна беше изостанал от връстниците си, които скоро гордо щяха да показват дипломите си. А само преди година и той бе развълнуван като тях, но повярва, че може да има друго – по-добро, да има онази химерна американска мечта.

Той стана, отърси се от странния и смешен сън, пълен с анимационните герои от детските филмчета, които бе гледал като малък. Днес за него беше голям ден. След трудните години, които бе отделил на следването си в университета, най-сетне бе оценен. Вече имаше мечтаната професия, получаваше удовлетворение от работата си и тайно всеки път и той се просълзяваше, когато родителите му казваха колко се гордеят с него. Той успя, имаше своята реалност – тук и сега.

Не черното те поглъща, а ти сам се съгласяваш да станеш черно. Позволяваш де бъдеш изяден от целия негативизъм и безверие на хората. Ставаш един от многото, от всички и забравяш, че си млад и в теб именно се крие новото, дреме промяната. Ако ти, аз, той не кажем стой и не пренаредим парчетата – пъзелът вечно ще стои така объркан. Кой има смелостта? Аз чакам на старта, а до финала всички може да имаме свята българска мечта. Именно нашата история да се разказва, да е по-красива и да дава сили на другите да не обръщат гръб на България. Може нашите баби да разказват.

Да търсиш реализация, удовлетвореност, щастие е много трудно и можеш да се обезвериш. Все пак никой не се ражда научен, никой не успява от първия път. Но всеки може да е упорит и да се бори, всеки може да открие своята истина, да разбере кой е в историята и да я изживее така, както сам реши. Можеш да си първият, да си поредният, но най-важното все пак е „да си“, а не „да не си“.

България не е по-различна от останалите европейски страни, но ние по-малко й вярваме от останалите европейци. По балкански се съмняваме във всичко и търсим „под вола теле“. Но днес младите все по-добре си учат уроците за смелост, борбеност, вяра. Все по-упорито търсят цветното петънце, което да разлеят по целия сив живот. И успяват – аз го виждам, виждаш го и ти, макар да те е страх, че ще се зарадваш твърде рано и всичко ще се развали. Митове винаги ще ни разказват, но е важно каква реалност ще си съградим.

Гай Салустий е казал, че човек е творец на съдбата си. Който има този талант, може да твори навсякъде и въпреки трудностите, а и музата изскача от нищото, стига винаги да си нащрек и да не я пропуснеш. Купчина красиви обещания и митове не би трябвало да стигат, за да стиснеш билета, да стегнеш куфара и да тръгнеш. Не можеш ли да твориш в България и напук на всички да стоиш в познатата зала и да завоюваш поредния връх към дипломата си?

Гергана Богданова Генчева

Родена във В. Търново на 25 април 1987 г. Студентка ІІІ курс в Юридически факултет на СУ – София, специалност право. Миналогодишен стипендиант на ВС на БСП.

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит и реалност

Погледни чашата! Наполовина пълна или наполовина празна е тя?… Мълчиш. Знаеш анекдота за песимиста и оптимиста и може би сам се колебаеш как да наречеш себе си. Но кажи, говори. Понятия като „идеал“, „оптимизъм, „черногледство“ се сляха в една българска действителност, в една противоречива реалност, където човек забравя да мисли, да иска, да чувства. И не е срамно да говориш за проблемите, страшно е да нямаш мнение и да живееш по инерция.

Успехът в живота – мит и реалност? Това все повече ми напомня за празната (или може би пълна) чаша и за нелекия избор на позиция. Веднъж решил по кой път да поеме, човек е длъжен да върви напред, затова е толкова важно там, на ръба, за секунда да спре и да се запита „Накъде“ и „Докога“.

Факт е, че пред младите хора в България днес стоят много изпитания. Какви ли не задачи им се поставят непрекъснато. В медиите, по улиците, в градския транспорт – отвсякъде звучат призиви към това ново поколение „да оправи страната“. Думи, които, ако преди време носеха заряда на накипялото неудовлетворение, днес все по-често звучат клиширано. Дневната порция упреци към управлението завършва традиционно с мотивация към младежите „да направят нещо“. И така… ежедневно. Накратко казано – младите хора са тези, които ще се погрижат както за собствения си просперитет в живота, така и за изваждане на държавата на повърхността. Нека за момент оставим настрана гледната точка на „недоволните“ и хвърлим око в лагера на т.нар. млади. Изглежда, тук се образуват лагери, неразбиращи се едни други или просто нежелаещи да се разберат.

Как от своя страна младите разглеждат ситуацията? България… Е, не точно място на неограничените възможности… Но пък защо не? Баба и дядо въздишат по славното минало. (Всъщност те май правят това, откакто се помня!). Заслужава ли си обаче да им се обръща внимание? Сиренето било скъпо, какво ми говориш, когато сам виждам мерцедесите по паркинги на всеки ъгъл. Така твърде сложен се оказва ангажиментът да разрешаваме огромни класови конфликти и далеч, далеч по-лесно бленуването за забогатяване. Чудя се само как ще обясним един ден на децата си колко важно е да поемат щафетата на същите тези проблеми, в които ние самите се провалихме…

Разбрахме най-накрая, че „младата надежда“ иска да работи за собствения си успех. Какво обаче значи „пълноценна реализация и в какво се измерва тя? Дали парите, вилите и колите правят човека истински щастлив и успял? За съжаление каквото и да говорим, няма да е съвсем правилно. Реализацията определено има своя материален измерител в наши дни. Всеки вижда успеха по собствен начин и общото между всички е, че го търсят основно в онези шаблонни признаци на благосъстояние. Несъстоятелно и глупаво е да гледаме на успеха като сбор от материални придобивки, защото е общоизвестна максимата, че колкото повече има някой, толкова повече иска. Ненаситността на окото е най-прекият и сигурен път към моралната разруха. А възможно ли е деградиралият човек да е реализирал се човек?

Мит ли е просперитетът в България? Ако дадем положителен отговор, не бива да премълчаваме основанията си за подобно твърдение. Те съществуват, това не е лъжа. Вярно е, че е цинично да се говори (и още повече да се пише) болезнено откровено, но да се мълчи, когато трябва да се говори, е лицемерно. Шансовете за реализация тук според някои все още не са под нулата, но упорито гравитират около нея. И въпреки всичките усилия и опити на младите хора да успеят на своя територия, притегателната сила на сивата действителност се оказва по-голяма. Въпреки топспециалността в университета, въпреки безсънните нощи над учебниците по време на сесия (и не само), въпреки отличната диплома с всички възможни притурки към нея. Въпреки владеенето на няколко чужди езика… Дори въпреки собствената увереност през всички тези години… Всичко това се оказа едно голямо въпреки, защото отново същите перфектни студенти получават шанса да работят за жълти стотинки и да вярват – не!, да се надяват, че идват по-добри времена. В същото време през прозорците на съвременните информационни технологии нахлува мразовит, но освежаващ вятър. В екрана на телевизора, в монитора на компютъра далечни, интересни страни предлагат на жителите си… нормален живот… Това ли трябваше да се случва?! Най-после да мечтаем за нормален живот… А сега, накъде?!

Оптимистът иска думата за реплика. Той, разбира се, твърди, че е реалист и леко се засяга, защото чисто семантично погледнато „оптимизъм“ напомня „ветрогон – мечтател“. По негово мнение черните краски в така представената картина преобладават, като това е умишлено търсен ефект, а общото впечатление е необосновано манипулирано.

Пълноценната реализация на младите хора е реалност. Все по-големи шансове се откриват пред тях след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. В условията на засилващата се глобализация все по-малко граници се поставят пред търсещия млад човек. Най-важното е, когато обективно падат бариерите – в пространството, във времето и във възможностите, човек да не поставя бариерите на съзнанието си. Оковите на мисълта блокират поривите, амбициите и хъса за успех, те тровят борбеността и дават подслон на несигурност. Днес изобилства от стажове, програми, фирми, търсещи кадри във всички сфери. С обяви и реклами в медиите предложенията са отправени към всички по еднакъв начин. Възможности съществуват и са съвсем реални, от самия човек зависи дали и в каква степен ще пожелае да се възползва от тях. Младият българин трябва непременно да разбере, че той ръководи съдбата си, разполага с живота си и ако действително иска реализация, начинът не е в пасивността, вечното оплакване и злобните подмятания.

Знам, че теоретичните постановки улесняват възприемането, помагат на съзнанието да отработи количеството непрестанно постъпваща информация. Наясно съм, че разделянето на обществото на млади и стари, наши и ваши, силни и слаби, не би помогнало с нищо за това да се събуди решимостта на всички нас, взети заедно. Абстрактният модел на сравнението обаче е единственият начин отделната личност да бъде претеглена. Самоопределяйки се, човек заявява позициите си, ангажира се с тях, а най-страшно е да изневериш на себе си. Уверена съм твърдо, че пълноценната реализация на младите хора в България е реалност, стига просто да имаме очи да я видим.

Ще те помоля за последен път. Погледни чашата! И не мълчи! Бъди какъвто искаш – песимист, оптимист, бъди себе си! Помниш ли моделите в учебниците по физика, които илюстрират падащо топче във вакуум? Задачата се решава много лесно, когато ускорението и съпротивлението са пренебрегнати. Работи ли обаче този модел на практика? Никъде в природата не съществува вакуум и това вероятно не е случайно. Нека човешките стремежи бъдат насочени не към постигане на опростен теоретичен модел, а към адаптиране към действителността.

Само така топчето, падащо от върха, променя траекторията си, спира рязко… и поема нагоре, не пренебрегвайки ускорение и съпротивление, а въпреки тях… Само така, стига да повярваме…

Христиан Юриев Даскалов

Роден на 9.05.1989 г. в Перник. Студент І курс в НБУ – бакалавър по администрация и управление. Доскорошен председател на Средношколски младежки съвет в Перник.

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит или реалност

През последните 20 години младите хора в България водят оспорвана битка със своите баби и дядовци за челната позиция в една сива и мрачна класация, а именно „Кой отнесе контрите от прехода най-силно?“ Дали онези, отдали огромната част от съзнателния си живот в труд за собствената си страна и получили в отплата мизерия и нищета, или техните потомци, имали неблагоразумието да се родят и изграждат като личности в условия на нравствен и социален упадък…

И докато нашите родители в залеза на своя живот са изпаднали в условия на принудителна капитулация пред трудностите и неволите на днешното общество, то ние – „изгубеното поколение на прехода“, сме тези, които биха могли да започнат всичко отначало, да вземат поука от миналото и да бъдат пример за бъдещето, за това как младите и амбициозни хора могат да намерят своята пълноценна реализация в България – страната на ограничените възможности, но на неограничения човешки потенциал.

Има едно древно китайско проклятие, което гласи: „Пожелавам ти да живееш в интересни времена! Е, не се знае с какво и как сме го заслужили, но очевидно то ни е застигнало. Живеем във време на обърната ценностна система, на подменени идеали и мечти, на липса на активно гражданско общество и морал в близостта, политиката, в отношенията ни.

Нека се запитаме обаче: „Кога една нация е най-силна? Кога си проличават силните характери и личности? Кога изпъкват лидерите?“ Отговорът е един – когато е най-тежко. Е, дами и господа, днес, повече от всякога младите лидери на България показват своето лице с готовност да се развиват и работят за своята страна, защото тя повече от всякога има нужда от тях такива каквито именно трудностите са ги направили – силни, горди и независими. За тези млади хора успешната реализация е въпрос не на шанс или късмет, а на избор. Избор, който се определя от това колко силно искаме нещата да се случват, колко силно работим, за да ги осъществим и колко силно помагаме на обществото, за да ни последва…

За да получим нещо в тази среда, която ни заобикаля, трябва да притежаваме едно-единствено нещо – правилен подход. Подход, в който именно ние, младите хора, сме водещата страна, силната страна, търсещата страна… било то дали се стремим най-силно към качествено образование, професионално и кариерно развитие и цялостна лична реализация. Нашето „искане обаче трябва да бъде насочено не към държавата, не към политиците или към някой друг, който сме определили, а към самите нас, да бъдем дръзки в желанията, мечтите и идеите си и още по-решителни в тяхното отстояване, да бъдем лидери!

Немалко са тези, които вече постигат това в нашата страна. Но очакванията винаги изпреварват резултатите. Успешната реализация като повечето хубави неща в живота е един бавен и инерционен процес, който трябва да бъде поддържан и надграждан с времето, за да се появят резултатите от него такива, каквито ги очакваме. Ако можем да оприличим този процес с нещо по-видимо и лесно достъпно за нас, това е маратонът. При маратона за разлика от спринта, винаги успява не най-бързият, а този, който е подготвен най-добре, този, който знае кога да увеличи скоростта, или да спре и поеме глътка въздух. В маратона психиката води до физиката, така както трябва да бъде и в живота, и там понякога тичаш срещу вятъра, минаваш през труден терен, но никога не бива да се отказваш, пък дори и да се препънеш и паднеш.

Най-важното е да не се боиш от трудностите, по пътя по който си поел, защото именно те ни изграждат като личности и винаги са били „двигател“ на човешкия прогрес. Ако се характеризират по количеството им, за нас, в България могат да бъдат наречени дори „перпетуум мобиле“. След всеки един сблъсък с тях ние ставаме по-отговорни не само към самите себе си, а и към обществото, нацията, държавата. За да успеем в сферата, в която се стремим, неизменно се сблъскваме с тях, било то в политиката, бизнеса или неправителствения сектор.

Реализацията на младия българин обаче преминава не през една, а през три фази на трудности и перипетии. В първата никой не ти обръща внимание – кой си и за какво се борим. Във втората започват да ти се присмиват – да те забелязват, но да не те взимат най-сериозно. За тях ти си млад, съответно „неопитен“ и „неразбиращ“ и всичко, което правиш, е под тяхното ниво. Преминеш ли през този етап обаче, когато останалите забележат твоите възможности и капацитет, това, че можеш и знаеш как, следва най-трудната част от реализацията на младите хора в България – започва да ти се пречи. Защото онези, с остарялото и ретроградно мислене, онези, на които им харесва и удовлетворява статуквото, създали и бетонирали своите обществени позиции по „втория“, по-лесния начин, не биха желали това да се променя, те да останат на заден план, а младите и можещи хора да успяват.

Ето тук идват в действие помощта и силата на добрия екип, който трябва да представлява младото поколение у нас, като носител на новото и позитивното начало. И именно тук са най-големите ни пропуски. Като че ли привикнахме да бъдем твърде крайни в своя индивидуализъм, насочен към бързото трупане на капитал, по модел на западното общество, да не си помагаме, да бъдем повече кариеристи и по-малко хора. Само проумявайки, че сме силни, когато сме заедно, бихме могли да преборим онези, които ни пречат и препъват по пътя. И само тогава бихме постигали истински успех, давайки позитивен пример на цялото общество, за да ни последва, така както правят истинските лидери – обединявайки и водейки и така както постигат най-голямото си постижение – да моделират обществото по начин, който ще бъде по-удобен за всички, включително и за нас самите по пътя ни към успеха.

В тези си разсъждения аз умишлено не изпадам в конкретизация, давайки определени примери за млади българи, постигнали своята реална реализация, каквито безспорно има, защото това е един много по-философски въпрос, отколкото материален. Не постигнатото, а пътят, по който си го постигнал, е значи. Не портфейлът или скъпата кола, а начинът на мислене и възприятие би могъл да бъде мерило за успеха в живота. И именно той е най-ценният капитал, който не се влияе от никоя икономическа криза, но същевременно най-трудно се изгражда в правилната и успешна насока.

Осъзнаем ли като активно мислещи млади хора, че успехът е преди всичко в главата, а не в джоба, научим ли се да си помагаме, да искаме максимума от самите себе си и да се раздаваме повече от това, което търсим в отплата, това „древно китайско проклятие“ на някои би ни се сторило като една модерна приказка, в която съвременна България е страна с неограничени възможности за младите хора с приятна и удобна атмосфера за развитие, с много хоризонти пред нас и върхове за изкачване… Приказка, в която развитието определяме ние.

Много хора вече правят това. Изживейте и вие своята приказка, млади приятели. Бъдете големи в своите идеи и цели и ще бъдете големи в живота, тук, в нашата родна България!

Михаил Стайчев Колев

Роден на 17.10.1986 г. в София. Студент в ІV курс на УНСС-София, във Финансово-счетоводен факултет, специалност „Финанси”. Завършил ІІ английска гимназия. Печелил стипендии за участие в семинари на Фондация „Ат. Буров” и Фондация „Александър”.

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит и реалност

Съвременният свят е доминиран от глобализацията – това са тенденции, които най-силно се усещат от самото раждане на индустриалното общество и се усилват пред самото раждане на индустриалното общество и се усилват пред сегашното технологично и информационно общество. Тяхната роля в голяма степен е дала отражение, дори в повечето случаи пряко отражение, във възгледите за положителна промяна, в позитивното развитие, както също е повлияла на непрестанния стремеж на света да просперира. От средата на миналия век, а още по-силно и през ХХІ век ролята на младите е поставяна и се поставя в основата на модерното, иновационното изграждане на едно по-добро, по-перспективно съвременно общество. Това общество, което се противопоставя на разслоението на социалните маси, което ще търси нови методи за справяне с бедността, поне под формата на изравняване, чрез експроприиране на експроприаторите, а чрез създаване и осигуряване на възможности и среда за просперитет на бедните социални класи. Днес България се намира в доста интересна ситуация заедно с чертаенето на плановете за по-бързо интегриране в модерно европейска действителност, то и с новите проблеми, които се „изправят“ пред младите. Общият извод е, че общество, което си позволи да загуби младия потенциал, губи своята възможност за пълноценно развитие. Историческите факти, множеството трудности и пречки, през които е преминала нашата държава, позволява да се създаде едно реално очакване сред младото поколение, че перспективите за бъдещото му развитие и реализация на родна земя са нещо постижимо, а защо не и нещо реално.

Пълноценната реализация на младите хора в България е напълно възможна и реална – даже тя съществува и сега. Създадените негативни митове, както и тяхното изкуствено доминиране през последните десетилетия не биха могли да надделеят над основанията за позитивно очакване на младия човек, стремящ се да се развива и да достигне желаната от него пълноценна реализация. Въпреки изопачените негативни статистики, България винаги е създавала възможности за младите, предоставила е и ниши, в които всеки един активен и социалноотговорен млад човек би следвало да се включи. Затова позитивната реализация на младите хора е един обективен факт.

Успешната реализация е нещо, за което се полагат неимоверно големи усилия през целия житейски път на всеки един човек. Още от самото раждане чрез правилния пакет от социални грижи, през стремеж за получаване на качествено образование, което да даде тласък на младежта да продължи да се образоват, поставя основите за справедливото разбиране на пълноценната реализация.

Глобализиращият се свят, заедно с развитието на новото информационно общество, дава възможност за обективно оценяване на текущата конюнктура. Европеизацията на България, както и отговорността й към съвременния свят, предоставя множество възможности за информиране на младите хора в страната – било то в културен аспект, музикални предпочитания, социални дейности и ангажираност, през образование, нови технико-технологични иновации, съвременни тенденции, професионално развитие и бъдещи перспективи.

Неизбежно е, но ролята на медиите в днешния свят се е превърнала в основното звено, което влияе върху предпочитанията на младите. През последните години ставаме свидетели на множество успешни истории, написани от хора, получили едни от най-престижните дипломи от целия свят и избрали своя жизнен и професионален път в България. Свободното и публичното отразяване на характерните за сегашно време кариерни форуми, дава възможност на младите, да се запознаят с доказани специалисти, които споделят своя опит, получен в реномирани американски, японски, западноевропейски колежи и университети, но в светлината на реализирания от тях опит чрез интегрирането му в българските реалности. Звучат перспективно и техните споделени мнения за голямото поле за изява. Ето защо всеки един млад студент би следвало от ранните години на своето висше образование да търси тези реални възможности за реализация.

България е малка страна с отворена икономика. През последните години се забелязва силно увеличение на постъпващите отвън преки чуждестранни инвестиции. Създадените условия, новите данъчни промени, конюнктурната среда, способстват да се заключи, че освен досегашните темпове на инвестиране от чуждестранните инвеститори, може да се очакват и още възможности за бъдещо интегриране на най-новите иновации във всяка една част от националното стопанство. Станахме свидетели на навлизането на едни от най-големите международни компании. Това заедно с изразените желания за разрастването на техния бизнес, на територията на страната, предоставя нови възможности на младите – да могат чрез своето локално участие в структурата на тези компании, да постигнат техните глобални цели.

Неизбежна характерна особеност е и избраният път на България – пълно интегриране в Европейския съюз. Това се предопределя и от факта, че страната ни ще трябва да извърви дълъг път в посока на пълна европейска конвергенция. Неслучайно се работи усилено за развитието на научния капацитет. Водеща роля се поставя върху българските университети, които работят заедно с изследователските центрове и са в започващо приближаване към частния сектор. А чрез постигнатите резултати от научноизследователските проекти се дава възможност за последващото им интегриране в бизнеса. Тук има нужда от участие на младия научен потенциал на България.

Навлизащите нови идеи, програми и възможности, оказват пряко влияние и върху насърчаване на предприемачеството в страната. Демократичният избор при самостоятелното взимане на решение за бъдещо професионално развитие дава влияние и върху реализирането на свободните идеи, които се прилагат в съществуващата пазарна икономика. Разкриващите се нови бизнесвъзможности принуждават доста от младите да се насочат към развитие на кариерата си в частно-предприемаческия сектор.

Една от негативните тенденции, която оказва силно влияние в посока на отдалечаване на младите или по-точно за предопределяне бъдещите планове на младите, в посока на отдалечаване и разграничаване от България, е ролята на митовете… Негативните митове. Би било погрешно да се каже, че те възникват спонтанно – разбира се, преходът от едно общество в друго си има и своите негативи. Но това не трябва да се възприема като нещо, което ще съществува вечно – преходът не е напълно отминал, но позитивите му са доста повече в сравнение с реализираните вреди. Негативизмът не може да бъде коректив за неизбежно съществуващите проблеми в страната. Би било по-полезно да се наблегне на успехите, увенчали толкова много български радетели, отразяващи тяхната храброст и решимост, които на фона на изминалите катаклизми, през които е минала България, изглеждат доста по-стимулиращо и обективно насърчаващи младите хора да търпят своята реализация в родината си. Не бива да се забравя, че Европа е създадена на база културните различия, които вследствие на обединение на добрите практики, създават една световна сила – Европейския съюз.

Друг основен момент с изключително силно влияние върху развитието на младите е социалната отговорност, било то и в нравствен аспект. Социална ангажираност се изразява и във взаимовръзката на частния и националния успех. Личният успех води до успех на обществото, разбира се, в рамките на законодателството. Чрез нашите различия, ние трябва да се стремим да се обединяваме, било то дори и на идейна основа, като целта е постигането на устойчив и качествен растеж. Неслучайно добрата среда предразполага към пълноценна реализация.

Личното ми мнение е, че е напълно възможно постигането на успешна и пълноценна реализация в България. В момента най-актуалната тема е световната финансова криза. Сама по себе си тя не би могла да се свързва с някакви позитиви, но води до преосмисляне на ролята на държавата, която за съжаление имаше тенденция да отслабва през последните десетилетия. Съществува световен призив към въвеждане на повече регулации, на повече контрол и по-активно участие на държавата. Това е нещо, което много сполучливо може да се приложи и в България – добре написаните закони заедно с насърчаване на образованието, иновацията и силно участие на държавата, грижата й за опазването и развитието на човешкия капитал в страната. Затова погледът в миналото, придружен със задълбочен и обективен анализ върху изминалите събития, отсяване на позитивите и негативите, би спомогнало за успешното създаване и осъществяване на плановете, за развитието и пълноценната реализация на младите хора в България.

Ели Славчева Славчева

Родена на 27 април 1988 г. в гр.Търговище. Студентка в ІІІ курс на Юридическия факултет, специалност „Право”, СУ ”Св. Кл. Охридски”.

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит и реалност

Въпросът за реализацията на младите е винаги актуален не само в България, но и в целия свят. Той засяга проблем, който тревожи както самите младежи, така и всяко правителство, а и самото общество. Вече станаха ежедневие коментарите за невъзможността на младите да си намерят хубава работа в България и впоследствие – бягането им в чужбина с надеждата за по-добро бъдеще. Осъзнаването на факта, обаче, не решава въпроса как да се прекъсне тази верижна реакция. За да се намери отговор, трябва да се потърсят причините, довели до този процес.

Първият фактор е ниското качество на висшето образование. Неоспорим е фактът, че по-голямата част от преподавателите във вузовете са прекалено възрастни. Те са хора, които имат вече установени разбирания и светоглед и трудно могат да приемат новостите. Това не би било толкова фатално, ако през последните 20-30 години социалният, икономическият и политическият живот в България не се беше променил толкова драстично. Годините на прехода оставиха своя дълбок отпечатък върху мирогледа на българина. В резултат твърде често се наблюдава разлика между днешната реалност и представите, които изграждат преподавателите в съзнанията на студентите. Така младежите остават с твърде субективни и нерядко нереалистични впечатления за живота и случващото се в България.

Тези студенти, които осъзнават подобен живот, от своя страна започват да проявяват едно апатично и дори агресивно поведение. Вече не прави впечатление, когато един преподавател е наричан с епитети като „оня дъртак“ и описания като „ходи по коридора с некролога си в джоба“. Това неуважение и пълно пренебрежение към авторитета на лекторите води до пълно незачитане принципите и положението на цялата академична общност. В резултат младежите отказват да вземат активно участие в образователния процес и в замяна получават просто една хартийка, на която с големи букви е написано „Диплома“.

Оттук, обаче, проблемът става не просто личностен, а обществен. От университетските зали излизат неквалифицирани работници и специалисти „на хартия“, които нямат почти никаква представа от изучаваната четири години материя. Студентите, останали полуграмотни и полуобразовани, тръгват да си търсят работа и тук възниква нов проблем – поради липса на квалифицирани кадри работодателите са принудени да ги поемат. Но как да назначиш човек, току-що завършил „право“, който няма представа от юридическа дейност? Ето го и решението – младежът е назначен кат касиер, тъй като и там има свободно място, а за юрист може да се привлече някой от служителите на конкурентна фирма. Така се проявява и често срещаното явление, при което по диплома си завършил дадена специалност, но работиш в съвсем друга сфера на дейност.

Нека не забравяме тези, които все пак се вложили не само време и пари, но и усилия в образованието си. Малко на брой, но все пак съществуват и подготвени и квалифицирани специалисти, запознати с новите и иновативни технологии. Пред тях обаче стоят два много големи проблема. Първо, ситуацията в по-горния пример с „прависта“, назначен като касиер. Това е длъжност, която по принцип се заема от човек, завършил икономическа дисциплина. Със заемането на този пост, нищо неразбиращият от икономика младеж заема мястото на някой квалифициран работник, който би бил по-полезен и ефективен за работата на фирмата. Но какво е професионалната квалификация в сравнение с връзките на семейството в крайна сметка… Второ, среща се сред мениджърите, особено не толкова подготвените, да се породи страх от по-младите и съответно по-квалифицирани и запознати с новите технологии и тенденции в дадена сфера кандидати. Това ги кара да назначат по-малко подготвени кадри, които не могат да застрашат положението им. В резултат от тези два проблема страда цялото общество. Фирмите ни не са високопродуктивни и конкурентоспособни, администрацията ни не е ефективна, засилва се корупцията…

И все пак би трябвало да се очаква застой в икономиката, още по-голяма инфлация, масово фалиране на фирми… а ситуацията у нас е точно обратната. Създават се нови и нови фирми, икономиката ни е в подем и, най-интересното от всичко, в условията на икономическа криза, която хвърли в паника целия свят. Тук възниква въпросът как е възможно това.

Разбирайки необходимостта от нови подготвени кадри, доста фирми предлагат работа на студенти в последен курс на обучение с цел да ги „възпитат“ по техен модел и желание. По този начин у младежа се зараждат чувства като „лоялност“ и „принадлежност“ към дадена общност, което го прави по-продуктивен и готов да защитава фирмените интереси. От това печелят всички – младежът има хубава работа и съответно няма причина да имитира; фирмата има нов квалифициран кадър, който предлага нови идеи и възможности; обществото може да разчита на качествен продукт, предлаган от съответната фирма Това е визия, която доскоро се виждаше от много малък брой мениджъри и лидери, а напоследък – от все повече. И това е приложимо не сам в частната, но и в публичната сфера. Все повече и повече организации, международни и местни (национални) предлагат стажантски места и конкурси, в които студентите, а и младежите могат да се изявят и да спечелят. Във всички сфери на обществения живот се намират организации и фирми, които отварят вратите си за младите хора, стига те да се интересуват. Дори една от най-консервативните и затворени сфери като политиката приветства желанието на младите да се включат в политическия живот на страната.

Към политическите партии се създават младежки организации, които да въведат младежите в политическия живот.
Ако допреди 5-6 години реализацията на младите хора в България беше просто мит, абстракция, то това не е напълно реално в наши дни. Все повече се разбира необходимостта от въвличане на младите българи в обществения и политическия живот на страната. И все пак има още много път за извървяване, докато младежите се почувстват наистина сигурни в способността на държавата си да им осигури подходящи условия и възможности за пълноценна професионална и лична реализация. Въпреки всичко светлинка в края на тунела има – абстракцията придобива все по-ясни очертания, митът става реалност.

Йордан Милков Джамбазов

Роден на 26 октомври 1986 г. в Павликени. Студент ІІІ курс във Финансово-счетоводен факултет, специалност „Финанси” на УНСС – София. .

Пълноценната реализация на младите хора в България – мит или реалност

Всеки от нас поне веднъж в живота си се е сблъсквал с някой млад човек, който разпалено обяснява как България е възможно най-лошата страна за живеене и че той има всички необходими качества, но все някой или нищо му пречи или го спира да се развива и да успява. Когато се срещнем с няколко такива млади хора, ние започваме да се чудим и питаме: Имат ли възможност за реализация младите хора в България? Моят отговор, а предполагам и на голяма част от обществото, е категорично ДА.

Какво всъщност е пълноценната реализация? За едни тя е да са успешни ученици и студенти. За други е да са успешни спортисти. За трети е да са добри професионалисти в дадена област и т.н. Но за всички нас тя е чувството да си пълноценен гражданин на обществото и да знаем, че твоите качества се използват и оценяват максимално. За да се постигне това обаче, е необходим здрав и упорит труд, подплатен с воля. Както се казва „Няма не мога, има не искам“. Последната част на фразата може да се перифразира от „не искам“ на „мързи ме“. Младите хора често не искаме да си признаем, че ни мързи за нещо, а предпочитаме да си намерим оправдание. „Аз съм учил, но той се заяде и ми писа 2“ е най-често срещаното оправдание сред контролно, изпит и т.н. Друг е въпросът кой какво разбира под учене (за някои то е да се учиш от университета на живота – клубове, дискотеки и други). Така се получава, че винаги преподавателят е заядлив, колегите са комплексари, конкурсите са нагласени, времето не стига, въобще цялата България пречи. Вместо да си признаем, че ние сме си виновни, винаги си намираме оправдание.
Вярно е, че наистина има пречки пред младите хора, но че се преодолими (все пак ние сме бъдещето на България и какво ще стане, ако отсега я напуснеш и се откажем пред първата трудност). Най-честият проблем са парите. На много хора се налага да се издържат сами и това се използва като оправдание за слагането на работата пред образованието. При старание и инициатива от страна на младите хора могат да живеят в студентско общежитие, да получават стипендия от университета, да спечелят някой конкурс за стипендия и хиляди други възможности.

Често младите хора казваме, че искаме да направим нещо, но нямаме финансова, професионална, времева или друга възможност. С това напълно спазваме максимата: „Ако някой не иска да прави нещо – търси причини, а ако иска да направи нещо – търси начини.“ Начините са навсякъде около нас, особено след пълноправното членство на България в Европейския съюз. Сега вече наистина нямаме оправдание и извинение, за да не направим нещо. Има толкова много обмени, програми, обучения и възможности. Държавната агенция за младежта и спорта също предоставя толкова много програми и възможности и толкова много подробна информация, че всеки би могъл да разбере всичко, което го интересува. Тук стигаме до най-важната пречка и проблем за младите хора, а именно липсата на заинтересованост от наша страна. Често пъти ние дори не осъзнаваме този наш проблем или ако го осъзнаем, го оправдаваме с липсата на информации! Каква липса на информация, питам аз, след като живеем в ХХІ век. Това е векът на информацията. Ние плуваме в океан от информация. Тя ни залива от всички страни. Тогава следва поредното оправдание: „Е, да де, ама има липса на точната информация за конкретното нещо“. Как някой вместо нас да направи това, след като не знае какъв е нашият проблем и каква информация точно ни трябва? Следователно и това оправдание – причина отпада.

Младите хора още от създаването на света се нуждаем от едно-единствено нещо – правото да получим възможност да направим нещо или да покажем, че можем да го направим. В България смея да твърдя, че това е постигнато. Ние сме получили възможност да живеем в една безопасна среда (за разлика от много други държави, извървели подобен на нашия път). Получили сме възможност да имаме достъп за безплатно средно образование (пак имаме оправдание, че учебници след определен клас, трябва да се купуват! Нали за това има ученическа стипендия в тези класове и въпреки малкия й размер, тя стига за закупуване на тези учебници. Само че някой трябва да изкара успеха за стипендия и този някой не е държавата). Висшето образование благодарение на държавната поръчка също е достъпно за по-голямата част от младите хора. Благодарение на членството ни в ЕС чрез университетите има възможности за младите хора (имащи желание и воля и готови сами да се потрудят и да си свършат работата) да напуснат България за семестър или година и да придобият по-голям опит, който ще допринесе за напълно възможната им пълноценна реализация тук, в родината. Получили сме също възможност за летни стажове в структурите на държавата. Също по Закона за държавния служител сме получили правото на достъп до информация, като се обърнем към съответния служител. Без да преувеличавам, мога да продължа този списък на получени възможности до безкрай. На теория, а и на практика няма нещо, за което младите хора да не сме получили възможност за успешната ни реализация.

Младите хора често сме упреквани за едно нещо – липсата на заинтересованост и нежеланието ни сами да си свършим работата. Често не искаме да си го признаем, че е така. Лошото е, че това е присъщо не само на нас. Наскоро президентът на България Георги Първанов каза, че в България имаме поначало добри стратегии за всяко едно нещо, но че не се изпълняват. Хубавото е, че нещата вече видимо започват да се приемат към по-добро. Все по-често се срещат успели млади специалисти в различни области. Има много реализирани младежки проекти. Неформалното образование става все по-достъпно и популярно и все повече млади хора се ползват от него. Това увеличава многократно шансовете за пълноценна реализация.

Без да е пресилено, България върви напред! Показател за това е и икономическият ръст. Икономиката ни се развива, като това отваря много възможности. Разкриват се все повече пазарни ниши, които големите корпорации не могат и не им е изгодно да заемат. Така младите и предприемчиви хора могат да реализират пазарните си идеи и както казва Адам Смит: да извлекат икономическа изгода от тях. Възможности за това има много. Има редица програми и проекти, които могат да финансират всяко едно начинание. Също така е създадена Насърчителна банка, която финансира малките и средните предприятия. За тези, които имат желание, но нямат нужните опит и познания, Асоциация на малките и средните предприятия организира редица обучения и семинари. Подобни начинания се организират и от европейските ни представители. Има редица информационни материали относно насърчаването на предприемаческата активност сред младите хора. Двигателят на всяка икономика са иновациите. Затова иновационният сектор е силно подпомаган, тъй като е изключително скъпо навлизането в този сегмент. Младите хора са иновативни и с малка помощ от държавата, ЕС и различните агенции и асоциации и с голям труд от тяхна страна могат да се позиционират там и това да доведе до успешната ни реализация в България.

За младите хора, които искат да се реализират пълноценно в социалната сфера, също има много възможности. За разлика от преди няколко години, сега има редица социални проекти, в които могат да се включат младите хора. Все по-развито е и доброволчеството. След приемането ни през 2007 г. в ЕС голяма популярност добива и Европейската доброволческа служба. Така младите хора, които нямат финансова възможност, могат да посетят редица държави и да се сблъскат с различни култури, като същевременно помагат и извършват добро. Има създадена и Социална академия към държавата, която дава достъп и възможност на редица млади хора да видят, че реално държавата работи, и то добре. Неправителственият сектор също се развива и започва да се събужда от летаргията си. Неправителствените организации имат все по-голям достъп до различни програми и проекти. Така младите хора могат да си създадат своя собствена организация и с нея да помагат за пълноценната реализация и на себе си, и на другите млади хора. Също така се приемат и редица стратегии за младите хора. За четвърта година Държавна агенция за младежта и спорта организира Национален форум „БГ Младеж“, където младите хора могат да бъдат „чути“ и помежду си да обсъдят проблемите, които ги вълнуват, и начините за разрешаването им.

С развитието на България се откриват нови и нови възможности. Развиват се различните сфери на икономиката. Откриват се много нови перспективни и атрактивни професии. Навсякъде има „глад“ за мотивирани, подготвени и готови за труд специалисти, като се счита за предимство, ако са млади. Това открива перспективи за пълноценна реализация за младите хора в страната, но по-важното е, че дава перспектива и много от напусналите България да се завърнат. По-възрастните, за да отгледат децата си в родината, защото и тя вече предоставя възможности, а по-младите, за да получат пълноценна реализация на база натрупания им вече опит и познания.

В заключение мога само да кажа, че в миналото пълноценната реализация на младите хора в България може да е била мит, но сега тя е реалност. Постигането й обаче зависи от нас самите. Дадена ни е възможността да се реализираме успешно. Осигурена ни е необходимата среда. Информация има много, стига да се интересуваме и да я ползваме. Финансова подкрепа също не липсва. Единственото, което остава, е да трупаме човешки капитал и да съумеем да го развием и използваме. Това зависи изцяло от нас. Колкото повече искаме, толкова повече ще получим. Трудът винаги се възнаграждава. Пълноценна реализация има и от нас зависи да я постигнем!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук