Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
Втора година българската икономика е в плен на глобалната световна икономическа и финансова криза. Тя започна на 15.IХ.2008 г., когато фалира инвестиционният банков гигант „Лемън брадърс“, а на другия ден стожерът на инвестиционното банкиране на Уолстрийт „Мерил Линч“ престана да функционира и бе погълнат от друга конкурентна банка. Два дни по-късно застрахователният концерн АЕG, който до неотдавна бе собственик и на българския телекомуникационен оператор БТК (вече е продаден на офшорка от Каймановите острови), бе национализиран от правителството на САЩ. В Европейския съюз кризата дойде няколко месеца по-късно и засегна най-силно Великобритания и Ирландия, чиито икономики са най-силно обвързани с тази на САЩ.
Покрай тези две силно развити държави закъсаха и някои по-слабо развити страни от Източна Европа като Румъния (МВФ £ отпусна 20 млрд. долара), Украйна, Унгария, Латвия, Литва, а нашата южна съседка Гърция, която е член и на Еврозоната, инкасира 12,7% бюджетен дефицит и 300 млрд. евро държавен дълг. На практика фалира малката северноевропейска държава Исландия, където бяха одържавени всички банки, а хиляди техни вложители от Англия, Холандия и други развити държави бяха причина правителствата им и ЕК да не я оставят „да потъне“ докрай.
Неколкократно бе разиграна приказката за доброто и лошото ченге
В края на 2008 г., когато се приемаше Бюджет 2009, дори в началото на 2009 г. никой не можеше да предвиди размерите на кризата – не само българското правителство, но и Европейската комисия и Международният валутен фонд. Тези две авторитетни институции прогнозираха дори минимален ръст на българския БВП, а не както се очертава 5-5,5% спад. Финансистите не са гадатели, които с кристални топки предсказват бъдещите икономически явления, а експерти, които се опират на цифри и градят прогнози на тяхна основа.
Факт е, въпреки че остава последна в ЕС по благосъстояние на гражданите, България все още е сред първенците на този клуб по „финансово здраве“ на държавата. Заслугата за това обаче е най-вече на валутния борд, а не на правителствата — това и предходното. Първо правителството на Сергей Станишев започна да намалява разходите, заложени в Бюджет 2009, в края на пролетта на 2009 г. и свика кризисен щаб с участието на банкери. Доминираното от БСП коалиционно правителство прие програма за подпомагане на бизнеса, но тя бе игнорирана.
От 27.VII.2009 г. на власт е еднопартийно правителство на партия ГЕРБ. Още от следващия ден след избора на управляващия понастоящем министерски кабинет от 41-вото Народно събрание премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков (бивш служител на Световната банка) започнаха да злословят, че държавата е окрадена с няколко милиарда лева (така и не стана ясно с колко точно). В крайна сметка се оказва, че уж продъненият бюджет за 2009 г. може да осигури парични бонуси, за които Дянков и Борисов се кълняха, че няма да има пари. Макар и малко, и земеделци, и пенсионери получиха пари. Неколкократно бе разиграна приказката за доброто и лошото ченге и така редица социални привилегии за 2010 г., орязани случайно „технически“ от лошия Дянков, бяха възстановени от добрия и мъдър Борисов. Бойко Борисов дори се яви лично при председателя на НС Цецка Цачева и след разговор с нея остави непроменени облекченията за млади семейства и на акциза на концентрирания алкохол. По същия „случаен“ начин премиерът влезе при президента, когато имаше среща с Цецка Цачева, и изглади противоречията с него, но си осигури подписа му под най-тежкия бюджет у нас в историята ни след падането на Берлинската стена през 1989 г.
За да се харесат на медиите, управляващите хитро провокират песимизъм, за да могат после да влязат в образа на чудотворци. Трикът да се занижават очакванията, за да може да се преизпълнят икономически и имиджови цели, обаче не е нов. Освен че се включи активно в замерянето с цифри с опонентите си от левицата, Дянков издигна като мярка от първостепенна необходимост публичните реформи. Мащабни реформи в публичната сфера обаче засега няма. Бяха извършени единствено 15% съкращения в държавната администрация и бяха закрити 24 териториални дирекции по приходите, 6 митници и около 30 митнически бюра и пунктове. Времето ще покаже дали е бил прав финансовият ни министър, но бизнесът и преди всичко българските износители ще пострадат, тъй като ще са принудени да кореспондират със значително по-отдалечени поделения на агенция „Митници“, макар и по електронен път. Ето защо извършените реформи в приходните администрации предизвикаха протести на спедитори и търговци, но кой ги слуша тях?
Междувременно българската икономика и преди всичко индустрията, произвеждаща стоки за потребление и задоволяване на строителния отрасъл, започна да буксува сериозно. В България няма финансова криза, както в САЩ и най-силно развитите страни от ЕС (Великобритания, Германия и др.), а тежка икономическа криза, съпроводена с криза на потреблението и остър недостиг на паричен ресурс в производствения отрасъл.
Необходимо е да се има предвид, че българската икономика е второешелонна, което ни обрича на продължителна криза. Докато в по-силно развитите страни на Западна Европа кризата почти свърши и заводите на „Пежо“ започват да произвеждат обичайното количество леки автомобили, то резервни части ще им трябват поне след две години. Това означава, че заводът в Русе, който произвежда такива части за френския автомобилен гигант „Пежо-Ситроен“, ще заработи на пълни обороти поне две години по-късно. В България почти няма високотехнологични предприятия или такива, които да произвеждат завършени изделия. У нас не се произвеждат автомобили, комбайни и трактори и др. високотехнологична земеделска техника, а автобусите „Чавдар“ и камионите „Шкода — Мадара“ са само част от историята на българското машиностроене.
В началото на 90-те години у нас преговаряха вторият и третият производител на електрокари в света за закупуване на „Балканкар“. Тогавашното правителство на Филип Димитров ги отпрати и на мястото на завод „Шести септември“ в София сега има една ливада. Литовци щяха да строят МОЛ на този апетитен терен, но световната икономическа криза осуети намеренията им. Понастоящем в българската индустрия преобладават заводите за технологични възли и резервни части.
Има опасност правителството да се превърне във фактор на кризата
Има опасност правителството със своите рестриктивни действия чрез намеса в българската индустрия да се превърне във фактор на кризата — вместо да стимулира потреблението, то го ограничава с мотив за икономии. Това може да утежни положението на предприятията. Лихвите по кредитите за индустрията са неимоверно високи (над 8-9%) и това е свързано с вземането на т.нар. търговски кредити. При тях всеки дължи на друг, а на него му дължат мнозина контрагенти. Същевременно наши индустриалци загубиха част от пазарите предимно в тези страни от ЕС, обхванати най-тежко от глобалната световна рецесия, като Гърция, Англия, Ирландия, Румъния и Прибалтийските държави. Спадът в някои отрасли на българската промишленост е: мебелна и дървопреработваща индустрия — над 35%; производство на строителни материали — над 25%, текстилна и шивашка индустрия — близо 30%, и т.н.
Последствията от кризата са тежки за българската индустрия и спират не само малки и средни, но и крупни производства:
• През февруари 2009 г. затвори врати най-големият в страната завод за производство на целулоза „Свилоза“, Свищов. Собственикът му не освободи от работа персонала. През декември 2009 г., след като ипотекира активите на предприятието, в т.ч. и лично имущество и осигури от банките над 10 млн.лв., заводът бе пуснат отново в експлоатация, а размерът на загубите от принудителния престой тепърва ще се изчислява.
• През декември 2009 г. италианският циментов гигант „Италчименти“ изненадващо обяви, че двата му завода у нас „Девня цимент“ и „Вулкан цимент“ временно са спрели всички пещи. Това е последствие от дългосрочното и сериозно въздействие на икономическата криза върху българската строителна индустрия. Компанията отчита спад в търсенето на произвежданата продукция с повече от 40% през 2009 г. в сравнение с 2008 г.
Двата големи инвеститора у нас са решили, че при престой ще губят по-малко, отколкото, ако предприятията им работят и задръстват складовете си с продукция, която се търси сравнително слабо на световния пазар.
Под „шапката“ на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), което бе създадено от правителството на ГЕРБ през юли, бе поставена на практиката цялата българска икономика. Засега обаче не е ясно кои ще бъдат приоритетните отрасли от националното ни стопанство, независимо че през ноември бе представена разгърната управленска програма от 154 страници. В нея няма нито ред за хранително-вкусовата промишленост, традиционен отрасъл на българската икономика. От няколко години се спори в чие ведомство – МИЕТ или МЗХ да бъде тя? В крайна сметка остана в МИЕТ, но министър Трайков, който влиза в политиката от средите на българската енергетика (прокурист на ЕVN — електроразпределителна компания, която продава ток на населението и промишлеността на 1/3 от България), очевидно не му е до този важен отрасъл на българското стопанство. Допреди 20 години българският износ на продукцията му бе сред водещите в Европа, а днес ядем италиански и гръцки спагети и кетчупи, пием румънско мляко, а български са само май киселите краставички. Приоритет на министъра е, разбира се, енергетиката. Земеделският министър има „апетити“ само за „перлата“ в короната на българската индустрия — „Булгартабак“ АД.
Правителството на ГЕРБ очаква 426,5 млн. лв. приходи от раздържавяване за две години. Това вероятно няма да се осъществи, тъй като през първото полугодие Агенцията по приватизация е събрала само 17,6 млн. лв. МС планира да завършат 65 приватизационни продажби през 2009 г., в това число 15 пакета от дружества с над 50 на сто държавно участие и 50 миноритарни пакета. Основната част от постъпленията се очакват от приватизацията на „Булгартабак холдинг“ АД, „Топлофикация-София“ ЕАД, ВМЗ ЕАД, Сопот, „Кинтекс“ ЕАД, „Слънчев бряг“ АД и др. Обсъждат се и възможностите остатъчните дялове в трите електроразпределителни дружества да бъдат предложени на БФБ през първата половина на 2010 г., което ще привлече чуждестранния инвеститорски интерес и ще въздейства положително върху капиталовия пазар.
От посочените държавни дружества само „Слънчев бряг“ АД може да се раздържави по общия закон. Веднага след избора на консултант може да започне и продажбата на „Булгартабак холдинг“, макар че той е от компаниите със стратегическо значение за националната сигурност. Единствено за него има изготвена и приета от Народното събрание стратегия за приватизация. Бързи сделки за „Кинтекс“ ЕАД и ВМЗ ЕАД, Сопот, няма как да има, защото по закон те също са от значение за националната сигурност и за да бъдат раздържавени, също се изисква стратегия.
В бюджета за 2009 г. са заложени приходи от приватизация от 225 млн. лв., а във финансовия разчет за догодина — 201,5 млн. Това означава, че от раздържавяването в хазната трябва да влязат за две години 426,5 млн. лв.
Идеята всички приходи от раздържавяването да бъдат „обездвижени“ за поне 10 години в Сребърния фонд, не е особено добра в период на криза. Налице са опасения и относно пускането на остатъчните дялове от шест електроразпределителни дружества на БФБ. Държавните дялове в тях са прекалено минимални и едва ли ще решат бюджетните проблеми на държавата. Наложителна е промяна в т.нар. забранителен списък, като в него трябва да влизат единствено дружествата, свързани с националната сигурност, а в момента там има над 160 предприятия. И вместо да се правят поредни експерименти с Агенцията по приватизация и Агенцията по следприватизационен контрол (АСП), които правителството се готви да обедини, трябва да се увеличи щатът на АСП с опитни юристи, които да доведат докрай хилядите дела срещу неизрядни приватизатори у нас. По този начин в „хазната“ могат да влязат стотици милиони левове.
Същевременно правителството след решение на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол с лека ръка се отказа от няколко десетки милиона инвестиции. Купувачът на Параходство „Български морски флот“ – „Кей Джи маритайм шипинг“, получи разрешение от МС да разсрочи инвестициите си. До края на тази година компанията е трябвало да вложи във флота 53.6 млн. лв., а е инвестирала едва 300 хил. лв. Останалата сума от 53.3 млн. лв. ще се разпредели пропорционално за следващи периоди според постигнатото споразумение към договора за продажба на 70% от БМФ. Искането за разсрочване е мотивирано с негативното влияние на икономическата криза. Същият този инвеститор спечели неотдавна търга за приватизацията на БМФ именно със значимата си инвестиционна програма, която е изпълнило досега под 1%. Известно е, че повечето от корабите на морския ни превозвач са на 30 и повече години, а кога той ще се сдобие с нови морски съдове — не е известно.
Тревожно е обстоятелството, че през декември 2009 г. всички проекти за строителство на фотоволтаични паркове са блокирани. Има масов отлив на чужди инвеститори, а същевременно банките отказват кредитиране след изявлението на министър Нона Караджова, че ще бъде наложен временен мораториум поне до 01.VII.2010 г. върху изграждането на възобновяеми енергийни източници в България. Българската фотоволтаична асоциация и нейният председател Никола Газдов безуспешно алармират правителството за този неразумен ход. Инвеститорите в този перспективен отрасъл са изключително притеснени за бизнеса си. Предлага се МОСВ да направи проверка на всички проекти и ако има нарушения, да бъдат наложени санкции, а не всички да се слагат под общ знаменател. Дори мораториумът да бъде отменен, страната ни ще загуби 1 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, тъй като чуждите компании няма да се върнат.
Борсата е най-сигурен барометър
Борсата е най-точен и сигурен барометър за състоянието на икономиката в условията на пазарно стопанство. Индексите на БФБ отдавна буксуват. На Българската фондова борса (БФБ) масовите разпродажби продължават, докато западните пазари гравитират около най-високите си нива от началото на годината. През последните дни акциите на БФБ поевтиняха средно с 18%, а очакванията за изкупувания на по-високи цени от институционални инвеститори, за да повишат годишната си доходност, не се сбъднаха. Съществуват няколко хипотези за този срив.
Най-вероятната е, че ниската ликвидност предоставя идеална възможност на спекулативно настроени по-големи инвеститори да натискат цените на българските публични компании, като се надяват след това да купят на по-евтини нива, реализирайки добри печалби.
Втората хипотеза е, че разпродажбите у нас са свързани с тежките проблеми на Гърция с бюджетния дефицит, както и с високата задлъжнялост на страната и нереформирания публичен сектор на нашата южна съседка. Цените на книжата, търгувани на Атинската борса, спаднаха с 25% под най-високите им нива през 2009 г. Известно е, че на БФБ присъстват големи гръцки портфейлни инвеститори, които имат възможности да свалят значително цените на акциите, ако решат да продават инвестициите си.
Третата хипотеза е, че високите лихви по депозитите и високата икономическа несигурност карат инвеститорите да се въздържат от покупки.
Вероятно сривът на БФБ е в резултат на комбинация и от трите хипотези. Тревожен факт е, че на силни разпродажби са подложени и банковите акции, търгувани на БФБ. През декември 2009 г. на българския капиталов пазар продължиха да „изчезват“ натрупаните през годината печалби. На 17 декември SOFIX отчете намаление от 2,25% и се смъкна до 407,86 пункта. BG40 се понижи с 1,54%, а BGREIT с 0,60%, а общият оборот на Българската фондова борса бе около 2 млн. лв., но от тях 1,1 млн. лв. се дължаха на еднократна договорена сделка по прехвърляне на акции на „Недвижими имоти – София“. Понижението на рейтингите се дължи основно на разпродажби по ограничен брой емисии от ценни книжа при ниски обороти. Разпродажбите по малко на брой емисии ценни книжа подтикват инвеститорите да предприемат разпродажби при трети дружества, като с получените средства се опитват да закупят акциите, отчели най-висок спад през последната седмица. Така спадът на пазара е всеобщ.
Докато индексите в България се намират близо 20% под върховите си нива през 2009 г., то индексите в съседна Румъния (тя взе заем от 20 млрд. долара от МВФ и някои наблюдатели я обявиха едва ли не за фалирала държава) са само 3,5% под върховите си стойности през годината. Причините за това несъответствие могат да се търсят основно в ниската ликвидност, както и в т.нар. плитчина на не особено развития български капиталов пазар. В Румъния независимо от трудностите в публичните финанси, икономиката (индустрията, селското стопанство, а напоследък и туризмът) работят за разлика у нас.
Промениха правилника на БФБ, делистването е спряно. Измененията и допълненията на правилника на БФБ-София са одобрени, с което се спира планираното делистване на 229 публични дружества от 1 януари 2010 г., като така се защитават интересите на 989 263 акционери, според КФН. Промените в правилника предвиждат запазване на сегмент „В“ на пазара, където няма да се прилагат изискванията за ликвидност на търгуваните емисии (най-малко 5 сделки и 4000 лв. оборот средномесечно).
За първи път от 2002 г. бюджетът на България се очертава да приключи „на червено“
Народното събрание прие на 16 декември м.г. актуализация на Закона за държавния бюджет за 2009 г., залагайки 500 млн. лв. дефицит по консолидираната програма, което е 0,76% от БВП. Депутати от БСП с основание заявиха, че дефицитът ще бъде по-голям заради отложените плащания на държавата към бизнеса. Тези 2 млрд. лв. няма как да се прехвърлят в бюджета за 2010 г. и да не се „уловят“ от Евростат, която промени методиката си и „хвана“ подобна бюджетна еквилибристика в Гърция. По-разумно бе НС да гласува бюджетен дефицит от 2 или 2,5%. Симеон Дянков потвърди, че по методиката на Евростат неразпределени заплащания не могат да се прехвърлят от една година в друга, според него става въпрос за по-малко от 400 млн. лв., като част от тях са забавени плащания от 2007—2008 г. от предишното правителство. Дали е прав Симеон Дянков, ще видим през 2010 г., но тя се очертава да бъде по-тежка от 2009 г.
Лъч надежда е обещаното от министъра на регионалното развитие и благоустройството. МРРБ ще подпише споразумение за изплащане на дълговете си към строителни компании, парафирано на 23 декември с представителите на строителния бранш. С него се уточни кога и как ще бъдат разплатени 250 млн. лв. от МРРБ. Неразплатените суми от страна на фиска обаче, според общините и строителните компании гонят 2—2,5 млрд. лв., 700 млн. лв. дължат различните държавни ведомства на строителните компании по изпълнени договори. Председателят на Камарата на строителите в България Симеон Пешов подписа документ, в който се предвижда до края на януари да се разплати 20% от сумата. През февруари и март ще бъдат превеждани по 40% на засегнатите около 180 фирми. Изчистени са едва 23,5 млн. лв. дългове на компании от бранша за осигуровки и данъци, възникнали поради фактурирани, но неразплатени от държавата договори.
В средата на декември финансовото министерство е превело 5 млн. лв. за зимното почистване на пътищата при необходими 11,7 млн. лв., очакват се още 5 млн. лв. Основен потребител на парите на българския данъкоплатец за снегопочистване ще е едно дружество. Дъщерните дружества на „Холдинг Пътища“ (собственик е Васил Божков) имат договори за зимно поддържане и текущ ремонт на 4705 км републиканска пътна мрежа и са на стойност от 142 млн. лв. без ДДС за периода 2009-2010 г. Те обхващат територията на регионалните пътни структури София, Сливница, Севлиево, Луковит, Ловеч, Левски, Плевен, Видин, Кула, Белоградчик, Оряхово, Бяла Слатина, Враца, Мездра, Лом, Берковица, Бургас, Айтос, Поморие, Средец и др.
По оперативната програма „Регионално развитие“ са сключени 321 договора за 943 млн. лв., като са одобрени общо 548 проекта за 1,5 млрд. лв. Досега са разплатени 60 млн. лв. по проектите, които се изпълняват. Кога ще получат българските общини пари по останалите подписани договори — времето ще покаже.
Тревога будят появилите се коментари в медиите, че правителството може да използва пари от фискалния резерв, за да изплати просрочените си задължения към бизнеса. Според Иван Бойков, изпълнителен директор на Строителната камара „…най-реалистичният вариант е да бъдат изтеглени средства от фискалния резерв в началото на 2010 г., за да се платят част от задълженията към компаниите“. Очевидно е, че се търси оптималният вариант за разплащане с бизнеса. В момента фискалният резерв е около 8 млрд. лв., а в края на годината има най-много постъпления, но през януари ще е ясно колко средства са влезли в бюджета от събрани акцизи и с тях евентуално могат да се покрият някои от плащанията на бизнеса. Междуведомствена комисия, ръководена от зам. финансовия министър Владислав Горанов, ще изяснява какви задължения са поели ведомствата по договори за капиталови разходи и за поддръжка на транспортната инфраструктура.
Ще бъдат направени списъци на задълженията, които не са платени до края на тази бюджетна година, и на предстоящите плащания през 2010 година. По различни оценки задълженията на държавата към бизнеса варират между 1 млрд. и 1.5 млрд. лв., а според някои са дори над 2 млрд.лв. Задълженията на строителното министерство към фирмите са за близо 250 млн. лв. От тях дълговете на пътната агенция са 175 млн. лв., а останалите са за ВиК и благоустройствени строежи. Строителната камара оценява задълженията на държавата на около 800 млн. лв., Министерството на регионалното развитие дължи 73 млн. лв., Министерството на околната среда – 86 млн. лв., Министерството на земеделието – 5 млн. лв., Министерството на правосъдието – 4.4 млн. лв., и т.н. Освен използване на пари от фискалния резерв са възможни и други варианти за разплащане – емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК), пускане на еврооблигации, теглене на нови кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и издаване на гаранции от страна на държавата, които да послужат пред банките за теглене на кредити от фирмите. От всички варианти най-бърз и реалистичен за осъществяване бил фискалният резерв, а след него емитиране на ДЦК. Емитирането на еврооблигации почти отпаднало, тъй като щяла да се повиши задлъжнялостта на страната ни.
Буксува дейността по оползотворяване на евросредствата
Налице е значително буксуване на дейността по оползотворяване на евросредствата. Отблокирани са няколко десетки милиона лева по двете предприсъединителни програми ФАР и САПАРД, като срокът за работа по тях вече изтече в края на 2009 г. и към януари 2010 г. не е продължен. Но в крайна сметка проблемите по 7-те оперативни програми (ОП) на ЕС са твърде остри и вече няколко месеца стоят открити. Ето защо е налице необходимост от:
• До 30 март 2010 г. „изчистване“ от страна Министерство на финансите на неразплатените суми в размер на около 1,5 – 2 млрд.лв. на фирмите, които са изпълнявали обществени поръчки, в т.ч. и по европроекти. Особено внимание следва да се обърне на факта, че не се възстановяват депозити на бизнеса, внесени за участие в поръчки по ЗОП с мотива, че са похарчени и администрациите нямат пари. Задържат се и се харчат чужди пари, което, от една страна, е противозаконно, а от друга — демотивиращо по-нататъшното участие на българския бизнес по ОП на ЕС.
• Отблокиране на основните оперативни програми на ЕС в най-кратък в срок. Липсата на акредитация на министрите и директорите на управляващите органи от ЕК в Брюксел повече от пет месеца, в т.ч. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и тези от останалите министерства води до неразплащане на проекти със сключени договори и до спиране приемането на нови. Необходимо е да се настоява и най-важното да има решение от тази, а не от следващата ЕК за акредитация на управляващите органи по 7-те оперативни програми на ЕС.
• Определяне на председател и/или координатор на министъра, различен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, поради ангажираността му в сферата на бюджета и финансите. Вариантите са: нов вицепремиер или министър по еврофондовете; министърът на външните работи или министърът без портфейл. Сегашната структура е: Съвет за управление на средствата от ЕС, чийто председател е Симеон Дянков, зам. министър-председател и министър на финансите, секретар — Юлиана Николова, съветник на министър-председателя, която е и координатор по еврофондовете. В Централното координационно звено в МС функционират: дирекция „Програмиране на средствата от ЕС“; дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС“ и дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС“. Преместването на някои от функциите на МФ в МС води до липса на достатъчна координация и свръхцентрализация, което демотивира служителите от другите управляващи органи на ОП.
• Необходима е пълна прозрачност и за решенията на правителството относно въпросите, свързани с еврофондовете, (индикативните рамки, времевите графици за отваряне на програмите). Например с Постановление № 707/31.08.2009 г. на МС са отказани средства по програма за Регионално развитие на ЕС с мотива, че държавата няма пари да съфинансира 15% от програмата, т.е губим доброволно останалите 85%, което е нон сенс.
Налице е необходимост и от екстрено изготвяне на законопроект за оползотворяване на еврофондовете, в който детайлно да се опишат функциите на Министерския съвет, Министерство на финансите (дирекция „Национален фонд“ и Централното звено за финансиране и договаряне, което е структурирано преди 8-9 години и е предназначено преди всичко за управление на предприсъединителните инструменти ФАР и ИСПА) и управляващите органи на останалите оперативни програми. Необходима е и промяна на законите за вътрешния одит в публичния сектор и за финансово управление и контрол в публичния сектор.
На фона на завидната нестабилност в управлението на публичните ни финанси банковият ни сектор се държа предпазливо от самото начало на кризата. Българските банки усетиха ресурсен дефицит, комбиниран с увеличаващ се риск в икономиката още в края на 2008 г. Закономерно кредитите започнаха да се отпускат по-трудно, а лихвата по тях започна да нараства. Времето на лесния заем отмина. „Гладът за пари“ достигна своя апогей в т.нар. депозитна война, която доведе до двуцифрени нива на лихвите на някои банки. Въпреки това БНБ и банките ни опазиха стабилността във финансовия ни сектор. В края на август се появиха признаци за стихване на депозитната надпревара. Лихвата за депозит (в лева) намаля от 7,95% през септември до 7,88% през октомври, въпреки че все още няма ясно изразена тенденция надолу.
По последни данни лошите кредити са на ниво около 6%. Това означава, че от края на 2008 г. до края на 2009 г. кредитите, които не са обслужвани над 3 месеца, са се увеличили почти 3 пъти, тъй като тогава те бяха 2.4% от общия обем на отпуснатите банкови заеми. В тях обаче не влизат преструктурираните заеми, защото те предполагат, че клиентът, макар и изпаднал в затруднение, е предоговорил заема си и ще продължи да го обслужва по нова схема. Общо лошите и преструктурираните заеми към края на ноември са 8.13%, според БНБ, или 3.9 млрд. лв. от общо раздадени 50 млрд. лв. от банките. За сравнение в края на 2008 г. лошите и преструктурираните кредити бяха 1.2 млрд. лв. от общо раздадени 48 млрд. Като буфер може да послужи печалбата на банките, която ще достигне 700 млн. лв. до края на годината. Това е с 50% по-малко от м. г. Предстои да се реши дали въпросните 700 млн. лв. да не се капитализират, за да подсилят допълнително системата. Плюс е и забраната да се раздават дивиденти. Така капиталовата им адекватност се повишила. Ликвидността също била много добра и банките се готвят за нова активност.
