НЯКОИ ИДЕИ ЗА РАБОТАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ С МЛАДЕЖТА

0
183

Доктор на философските науки, професор в СУ “Св. Климент Охридски”, дългогодишен преподавател във Физическия факултет. Научните му интереси са в областта на магнетизма и кристалографията, висшето образование и техническия прогрес. Автор на над 150 научни статии и на 5 монографии и университетски учебници.

През последните години на конгресите на БСП, на партийни конференции, както и практически на всяко събрание на Основна партийна организация (ОПО) се поставя въпросът за продължаващото застаряване на членския състав на Българската социалистическа партия, за липсата на приток от млади членове.

Би могло да се твърди, че застаряването е още по-странно като се има предвид, че през по-голямата част от своето вече дълго съществуване Партията винаги е имала преобладаващо младежки състав или е обединявала около себе си младежки организации със значителен брой членове (БКМС, РМС, БОНСС). Млади хора са били и основателите на БСДП, наследник на която е БСП, а Димитър Благоев наречен поради "значителната" си възраст "Дядо" на Бузлуджа е бил едва на 34 г., т.е. "млад социалист" по сегашните ни "нормативи".

44-ия конгрес на БСП гласува специално обръщение към младите1, но някакво особено раздвижване не се наблюдава нито в СМС, нито в БСМ, нито в основните партийни организации. Впрочем особена промяна в посока решаването на някои проблеми на младите социалисти трудно би могла да се очаква, доколкото партийните органи, с малки изключения, слабо познават проблемите вълнуващи младите хора2.

В "Проект за договор с избирателя"3 приоритетите на Коалиция за България в работата с младежта са дефинирани като "бъдеще за децата и младите чрез образование и спорт". Резултатите, обаче, от парламентарните избори през 2001 г. не показаха някаква промяна в младежките нагласи. Според статистиката, в столицата например, за Коалиция за България са гласували само 7% от младежите на възраст 18-35 г. (34% за СДС и 40% за НДСВ от гласоподавателите на въпросната възраст). По-различна е картината на президентските избори, но те са предимно мажоритарни и резултатите от тях не бива да се отнасят към политическите сили. Впрочем, на първия тур на въпросните избори в страната за П.Стоянов са гласували 50% от участвалите избиратели на възраст 18-30%4.
Избирането на млад председател на БСП (С. Станишев) и включването във висшето ръководство и на други млади хора (Кр. Вигенин, например) даде основание за твърдения, че политиката към младежта на БСП се променя решително. По всичко личи, че има желание за промяна, но не се разбира, че младите се привличат с политика, а не с избирането на ръководни места (това никак не е лошо) на един, двама или дори трима млади партийни деятели. Някакво раздвижване след 45 конгрес по разглеждания въпрос като че ли тук-там има, но конкретна нова политика към българската младеж и политическа воля за създаване и провеждане на такава не се откроява отчетливо в делата на партийните структури от ОПО до ВС на БСП.

И тази липса на конкретна политика е още по-странна сега като се има предвид, че западноевропейските социалисти, с които поддържаме тесни връзки, твърде успешно решават въпроса с привличането на младежта към активна лявополитическа дейност.

В тази връзка възникват няколко въпроса.
Защо младежта, по принцип традиционно лява, у нас трудно приема левите идеи? Според изследване на НЦИОМ българската младеж в значителната си част се възхищава от Б.Клинтън, Дж. Буш, М. Тачър или пък от П. Стоянов и Симеон Кобургготски5.

Към кого трябва да бъде насочена дейността на БСП и родеещите се с нея младежки организации? (Според цитираното изследване на НЦИОМ само 1% от младите в България членуват в някаква младежка или политическа организация).
Каква трябва да бъде, в крайна сметка, целта на евентуална програма за работа с младежта?

Отговорът на първия въпрос е сравнително лесен: годините след 1989 г., когато периодът 1944-1989 г. се описваше като черна дупка, в която не е имало нищо светло и хубаво, твърденията за бутафорна антифашистка съпротива преди 1944 г. и определянето като терористични изявите на обединените в Отечествения фронт комунисти, социалдемократи, земеделци, звенари и безпартийни, воювали на страната на световните антифашистки сили, представянето на левите идеи като нещастие за България, величаенето на периода 1936-1939 г. като най-светъл и достоен за подражание период от историята на страната и т.н. е г.т. доведоха до объркването на широки слоеве от населението, до национален нихилизъм, до отдръпване от левите идеи. Това отдръпване, все още трудно за преодоляване, засегна най-вече младежите до 30 г., които нямат сериозни лични впечатления от периода преди 1989 г.
Дейността на БСП сега би трябвало да бъде насочена (вторият въпрос) най-вече към активните 18-35 годишни българи: те чувстват най-остро грешките на продължилия твърде дълго преход към капиталистическа икономика, те са потенциалните емигранти (само 7% от младежите до 30 г. декларират, че не желаят да напускат страната), сред тях процентът на безработните е най-висок, те ще решават бъдещето на страната и в крайна сметка ще определят и бъдещето на Левицата в България.

Що се отнася до целта на евентуална програма на БСП за работа с младежта то тя би могла да бъде формулирана приблизително така:
Програма за дългосрочни и целенасочени действия на основни партийни организации, на общински съвети на БСП, на кметове и общински съветници от демократичната левица, на областни партийни съвети, на Парламентарната група на Коалиция за България и на ВС на БСП за засилване влиянието на Българската социалистическа партия сред младежта и за привличане на млади хора към левите идеи.

Подобна програма, естествено, би могла да се допълва от проекти визиращи една или друга страна на задачата за засилване влиянието на БСП сред различни слоеве на българското общество като например проекта "Ново поколение" или някакви други проекти с по-частно звучене.
По-долу ще бъдат предложени схематично някои идеи за възможните подходи за решаване на многоплановия въпрос за работа с младежта.

I. Висш съвет на БСП

Провеждане на чести срещи на членовете на ВС на БСП и на Парламентарната група на Коалиция за България с членове на СМС, БСМ, Федерацията на младите социалисти по актуални политически или други, например икономически или военни, интересни за младежите въпроси.
Организиране към ВС на БСП на периодично действащ семинар, на който лекторите да запознават млади социалисти и най-вече симпатизанти с актуални и със съвременно звучене въпроси от историята на партията (например с проблемите на Народния фронт 1935-1939 г.), с въпроси свързани със стратегията и тактиката на политическата борба (например проблема за съюзника), с актуални въпроси на днешния ден на страната (например, проблемите на ядрената енергетика) и пътищата, които БСП предлага за излизане от сегашната криза.
Организиране на аналогичен семинар за млади предприемачи с леви идеи, в който да се разглеждат различни въпроси от дейността на малки и средни предприятия, законовите нормативи за започване на самостоятелен бизнес, възможностите за такъв бизнес сега в България, проблеми свързани с управлението на дребния бизнес у нас, проблемите на иновационния процес в работещи малки предприятия от различен тип и други подобни.

II. Областните съвети на БСП

Организиране на семинари, аналогични на предложените по-горе за социалисти и симпатизанти от областта.
Организиране на срещи за младите социалисти с политически дейци от областта и от столицата по актуални въпроси на развитието на областта и страната.
Организиране на срещи и дискусии с изтъкнати леви дейци на театъра, на изкуството, на киното.
Целесъобразно ще е издателствата и списанията близки до Левицата, например "Христо Ботев" и "Захари Стоянов", сп. "Везни" и в-к "Български писател"да канят за автори и за изява на техните страници на млади социалисти и симпатизанти.

III. Общинските съвети на БСП

Създаване на клубен принцип на групи или на ОПО от млади социалисти, които да членуват и в БСП и в младежките социалистически организации.
Организиране на работа с младежи, евентуално, по предложените по-горе (раздел II) форми или по други, специфични за общинския съвет.

В общинските клубове на БСП да се организират за (или още по-добре от) младите социалисти и симпатизанти на срещи, дискусии, дискотеки и прочие с подходяща програма и кратка "политическа" част. Подобна форма за привличане на младежи се използва много успешно от Мормонската църква в САЩ/. Не бива да се забравя, че средно 44% от свободното си време младежите в България отделят за слушане на поп-фолк като младежите в селата отделят за това приблизително 3 пъти повече време от столичните си връстници. Следователно, музикалните вечери с вплетено в тях по подходящ начин политическо съдържание могат да се окажат особено ефективни за проникване на леви идеи до съзнанието на младежта.
IV. Общинските съветници от демократичната левица
Да предлагат и настояват за възстановяване на районните и градски центрове за работа с младежта.

Да изискват от кметовете изграждане на общински компютърни и интернет-клубове и всячески да подпомагат изграждането на подобни клубове от бизнесмени-симпатизанти на левите идеи.
Да препоръчат на кметовете, избрани с червена бюлетина да създават спортни площадки, да наемат на общински щат треньори по желани от младите жители на населеното място спортове. В аграрните райони да се създават агроклубове, клубове на младия бизнесмен, клубове на младия аграрник и други подобни. Форми, подобни на споменатите, се използват много успешно от западните социалистически партии и по-специално от Френската социалистическа партия за оказване на влияние върху френската младеж.

VI. Законодателна дейност

Законодателната дейност на парламентарната група на Коалиция за България може да въздейства съществено на младите хора и на студентите като покаже на тях и на цялата общественост, че БСП не на думи, а на дело търси възможности за подобряване положението на младежта. Затова е необходимо разработването на адекватни на младежките очаквания закони, внасянето им в Народното събрание и широкото им афиширане сред обществеността. Тук е мястото да се отбележи, че внесения от Левицата в това НС на Закон за студентското кредитиране остана съвсем незабелязан от академичната общност, т.е. политическият ефект от внасянето му беше квазинулев. Освен споменатия закон в НС биха могли да се внесат и други закони с "политически заряд" като например Закон за студентския град, Закон за създаване на национален фонд към МОН за финансиране на студентски разработки (някаква аналогия на предишен фонд ТНТМ), Закон за създаване на фонд за стимулиране на младежката заетост и на младежкия бизнес. Уместно е да се отбележи, че закони подобни на последните два успешно работят във Франция и създават условия за развиване на младежката инициатива и увеличаване на доверието във Френската левица.
Естествено, възможни са и други идеи, подходи, закони и т.н. за работа с младежта и за привличането й към левите идеи.

Българската социалистическа партия би трябвало да скъса с досегашната си практика и да приеме на дело, да постулира, че само обединените усилия на всички партийни структури – от основните партийни организации до Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет – могат да доведат до прелом в приобщаването на младежта в България към социалистическите идеи.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук