КАЖЕТЕ “ДОБЪР ДЕН” НА ОВЕХТЕЛИТЕ СЕТРЕТА

0
179

Директор на театър “Българска армия”, специалист по организация и управление на културата, мениджър. Завършил е в гр. Лвов, Украйна висшето си образование по специалността организатор – методист в областта на културата. Специализирал е мениджмънт и маркетинг. Работил е като експерт в отдел “Култура” на МО, директор на Ансамбъла на БА . В професионалния му опит са вписани: председател на Българската асоциация за театър , директор на международния театрален фестивал “Варненско лято” , член на ръководството на фондация “А,Аскеер” , член на Общото събрание на Европейската конвенция за театър в Брюксел и др. Продуцент на филма “Емигранти” (2001 г.)

Когато ми задават въпроса:”Приоритет ли е нещо, нещо като културата и изкуството, например?”, неволно си мисля, че съм го позабравил и трябва да му отделя особено внимание.
Дали българската култура се нуждае от особено внимание?
Много често отговорът на политиците ни е: “Няма пари за болниците, за училищата, а вие ми говорите за изкуство, за приоритети.”

Странно. Защото от както свят светува културата и изкуството са били и са сред приоритетите във всички области на живота. Те просто са органичен елемент от всяка една човешка дейност. А вкарани в една графа с възможността да платим парното и телефона те вече са лишени от духовния си смисъл, обречени са на формулата, че би могло и с един “радиатор” по-малко в културата. От тук до смазването на всичко творческо в човешката личност е една крачка.
Безхаберието за отделната творческа личност в днешните времена и поставянето на културните институции в унизителната роля на просяци на фона на словоблудството за съпричастност е великото разминаване на думи и дела. Именно то обезсърчи и стъписа творците и обърна мнозина от тях единствено към насъщния.А нима могат да се очакват велики творения, когато единствената и главна твоя цел е залъка?… И потече онова, на което сме свидетели през последното десетилетие – размиването на ценностите, творческите и естетически компромиси, грубото и откровено чалгаджийство. С една дума – в ход е обуначването. И на самите творци, и на ония, които би трябвало да общуват с изкуството им. Едно всеобщо, масово обуначване в чиято нива вече уютно зрее плевела на престъпността.

Нека кажем в интерес на истината, че тук-там и чат-пат проблясват и прелитат границата през Драгоман отделни добри произведения на изкуствата. Но те не са плод на организирана политика, те са отделни, единични случаи, дошли на бял свят по-скоро за да подсилят присъствието на всеобщата сивота, отколкото да откроят тенденции, стил, позиция.Те не могат да очертаят духовния облик на нацията. Още повече да бъдат критерии пред света за качествата и духовността на ония, които претендират, че са строители на новото време. Затова все по-често ще виждаме как държавни чиновници и бизнесмени, облечени с маркови дрехи, безразлично се разминават със старото сетре на писателя и поета, на художника, музиканта и артиста. И нищо, че заведенията в градските центрове са пълни с бутикови костюмчета, на нито една от масите няма да чуеш разговор за вчерашната изложба, спектакъл или концерт.

Някои вдигат рамене: какво да се прави, живеем в глобален век. Фалшиво извинение, бих казал аз. В обединена Европа творците като всички хора пътуват свободно, но те са достояние и гордост преди всичко на своята нация, на идентифицираната си култура.

Дали всичко казахме по въпроса за приоритета?
Аз съм оптимист. Вярвам, че ще дойде време за събуждането на неспокойния български дух. Въпреки всичко – той още е жив и въпреки всичко той сам ще доведе от миналото примера и поведението на нашите възрожденци. Сигурен съм, че ще се намерят и днешните донкихотовци, които ще го поемат и понесат напред. Знам още, че по законите на истинската духовност те ще се борят да я има българската култура, но и срещу ония “велики творци”, които ловят риба в мътни води. А и срещу ония “богоизбрани”, които вечно хленчат, че някой е виновен за творческото им безсилие.

И все ми ще не насън, а наяве да видя как на светофарите на “Раковски” и “Царя” пресича едно “овехтяло” сетре, а джиповете и лимузините с тъмни стъкла му казват: “Добър ден!”

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук