Професор, д-р, член-кореспондент на БАН. Завършва философия в Софийския университет. Работи в областта на социологията. Бил е директор на Института по социология и главен редактор на сп. “Социологически проблеми”. Бил е зав.-отдел и секретар на ЦК на БКП. Има много научни трудове, от които са публикувани и в чужбина. Автор е на книгите: “ Възрожденският процес в България” (1992 г.), “Живковизмът през призмата на една лична драма” (1993 г.), “Сталинисткият тоталитаризъм” (2000 г.) и др.
Развитието на Китай привлича все повече вниманието на обществеността от целия свят. Реформата на китайското маоистко общество, обявена в края на 1978 г., продължава вече 24 години. Нейните безпрецедентни постижения често се оценяват като “китайско чудо”, задминало далече “японското чудо” от 50-70-те години на XX в.
Разпадането на СССР, реставрацията на капитализма в бившите му съставки, както и в бившите европейски “социалистически” страни, даде повод на антикомунистите да заговорят с охота за крах на комунизма. Движени от своята партийна заслепеност, те се правят на разсеяни, игнорирайки примера на китайското развитие след 1978 г. Всъщност претърпя крах не комунизмът, а сталинисткототалитарното обществено устройство. В Китай същият по принцип модел беше преодолян в резултат и в хода на реформата. Възстанови се движението на Китай по пътя на истинското социалистическо строителство. С други думи, социалният идеал на марксистите ни най-малко не е загубил своята валидност и при съвременните условия.
Въпреки успешното начало на преобразуванията в китайското общество след победата на революцията на 1 октомври 1949 г., въпреки положителните изменения в първите 7-8 години, “великият скок” от 1958-1960 г. и неговите последици, както и “културната революция” от 1966-1976 г. вкараха Китай в задънена улица. От кризисното състояние можеше да се излезе само чрез дълбока, радикална и цялостна реформа.
Дълбока, защото засяга не само повърхностни слоеве, но и самия фундамент на обществото, неговите темели.
Радикална, защото изисква мъжествена последователност и довеждане на преобразуванията докрай.
Цялостна, защото се отнася не само до един или друг елемент на обществото, а до всичките му съставки, взето като органична система.
Горбачовщината в СССР също представлява опит за реформиране на сталинисткототалитарно общество, но завършил с връщане към капиталистическото минало. Горбачовщината е характерна с неспособност да се направи верен анализ на миналото, да се формулират истинските задачи на преустройството, да се следват необходимите му етапи и форми. Като се прибави към това безграничният нарцисизъм на първия ръководител, може да се разбере защо горбачовщината като модел на преустройство на тоталитарно общество не води към истински социализъм, а към реставрация на капитализма.
Китайският модел на преход, провъзгласен от 3-я пленум на ЦК на ККП през декември 1978 г., започва от преустройство на икономиката. Това е в пълно съгласие с марксистката методология, която поставя в центъра на функционирането и развитието на обществото материалното производство. Според Маркс, ако една формация не осигури по-голям напредък на производителните сили и в резултат по-висока степен на човешката цивилизация в сравнение с предишната формация, тя исторически е безсмислена. А Ленин многократно предупреждаваше: без по-висока от постигнатата при капитализма производителност на труда, социализмът не може да победи.
Но успешното движение по този единствено верен път изискваше преодоляване на основните сталинистки догми. Преди всичко подценяването и отричането на пазарното стопанство при социализма. С основание акад. Никола Попов изтъква: отричането и подценяването на стоково-пазарните отношения и на действието на закона за стойността нанесе най-големите поражения на китайската икономика (3: 33). Във връзка с това китайското ръководство обоснова една от главните цели на икономическата трансформация – създаването на социалистическо пазарно стопанство. А то пуска в действие могъщи стимули за инициативен, рационално организиран и непрекъснато усъвършенстващ се труд както за отделните трудови хора, така и за производствените институции.
Но китайското ръководство добре съзнаваше,че пазарът не трябва да се абсолютизира. Той не е панацея. Той има своите ограничености, предизвиква и вредни за обществото последици. Затова плановото начало в Китай, като едно от завоеванията на марксистката мисъл, не беше изоставено и отхвърлено, а се подобряваше и синхронизираше с началата на пазара, стеснявайки техните вредни въздействия.
В китайската концепция за реформата се отхвърля категорично сталинистката изолация от международния пазар. В Китай тя намери израз в догмата за “опора в собствените сили”. Вместо тази немарксистка политика, третият пленум на ЦК постави задачата за откриване на китайската икономика към света. В резултат Китай все по-успешно и мащабно се включва в глобализационните процеси, развива активни производствени и търговски връзки с увеличаващ се брой страни. Навремето Ленин мечтаеше за чуждестранни инвестиции в СССР (проблемът за концесиите). Сега това е широко разгърната практика в Китай.
Изобщо китайската реформа може да се разглежда като творческо приложение и усъвършенстване на новата икономическа политика (НЕП), въведена през 1921 г. в СССР. Само за 8 години тогава тя даде изключителни плодове. Всъщност в нейно лице болшевишкото ръководство, освобождавайки се от някои свои заблуди, откри икономическата политика на преходния период, осигуряваща преодоляване на икономическата и културна изостаналост в съкратени срокове, както и успешно изграждане на социалистическо общество. Разбира се, в Китай новата икономическа политика е обогатена, доразвита, издигната на много по-високо ниво в съгласие с новите социални реалности в Китай и в международен мащаб.
Икономическите постижения на Китай за 24 години са главозамайващи. Средногодишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на около 9,5%. При това еднопосочно, напред и нагоре, без сривове и кризи. Значението на този факт нараства още повече поради обстоятелството, че се касае за огромна, но изостанала в миналото страна. Китай е на трето място в света по територия със своите 9,6 млн. квадратни км. площ и на първо място по население със своите 1,267 млрд. души, т.е. над 1/5 от световното население. Той вече се измъква от предишната си икономическа и културна изостаналост.
Валутният резерв през декември 2001 г. възлиза на 212,2 млрд. $. Той позволява на Китай да се справя с последиците от непредвидени природни бедствия, от периодичните колебания на пазара, от отражението върху китайската икономика на финансововалутните спекулации на капитализма, както се получи през втората половина на 90-те години.
До 1990 г. в Китай са построени 522 км. автомагистрали, през 1999 г. те са 11 000 км., а според петгодишния план 2001-2005 г. трябва да достигнат 20 000 км., задача, която успешно се изпълнява.
Китай излезе на първо място в света по производство на цимент, памук и памучни тъкани, каменни въглища, зърно, месо и яйца и др. Силно развитие получиха информационните и космическите технологии, машиностроенето, самолетостроенето и т.н.
Изключителни грижи се полагат в Китай за развитието на науката. През 1986 г. по предложение на четирима китайски учени е разработена програма за високотехнологични изследвания и разработки. Тя трябва да изведе Китай на световно ниво в такива научни области като: биологията, космическите технологии, лазерите, автоматиката, енергийните ресурси, новите материали.
Реформата в Китай води до прогресивни изменения в начина на живот на трудещите се. Подобряват се храненето, обличането, жилищните условия. Все по-широки маси се приобщават към висши форми на индустриалния труд, към информатиката и компютризацията. Бързо се увеличава броят на градските жители – сега той възлиза на 36% от населението. Намалява неграмотността. През 2002 г. грамотните са 93% от възрастното население.Отива се в обозримо бъдеще към премахване на неграмотността. Статистически регистрираната безработица е 3%, но със скритата безработица нараства към 9,5%. Тенденцията е да се намалява – в недалечно бъдеще безработицата в Китай ще бъде премахната напълно. Средната възраст на живот се увеличава. Сега тя е достигнала 71 години.
Образованието на всички степени е безплатно. Бързо се увеличават абсолютният брой и относителният дял на среднистите и висшистите. Грижите на държавата за образованието са огромни. За него се отделят 2,7% от брутния вътрешен продукт. Около 40% от студентите получават стипендии. На всички студенти от провинцията се осигуряват общежития. При желание студентите получават безлихвени заеми, които връщат след завършването на висшето си образование и започването на работа.
Отварянето на Китай към света като едно от съществените направления на реформата вече достига значителни размери. Ако външнотърговският оборот през 1978 г. е възлизал на 20 млрд. $, през 1992 г. той е 165,6 млрд. $, а през 1998 г. възлиза на 323,9 млрд. $. До края на 1998 г. в Китай са инвестирани капитали от 170 страни. От 500-те най-големи транснационални корпорации в света 400 са инвестирали капитали в Китай. Само през 2001 г. преките чуждестранни инвестиции са почти 47 млрд. $. Построените от Китай предприятия в чужбина през 2000 г. достигат повече от 6 000 в над 160 страни. Над 1 000 китайски фирми имат право да сключват договори за строителство и предоставяне на трудови услуги в чужбина. До 1998 г. 5 666 предприятия са вложили капитали в чужбина. През 1978 г. чуждестранните туристи, посетили Китай, са 1,8 млн. През 1998 г. те са 62,5 млн. Валутните приходи от туризма през с. г. възлизат на 12,5 млрд. $. По-нататъшен тласък на развитието на външноикономическите връзки на Китай дава приемането му за член на СТО.
Според американския икономист Хауъл към средата на 90те години Китай се е превърнал в ключова глобална икономическа сила (6: 149).
Около Китай, както посочва акад. Никола Попов, се формира четвърти световен икономически център – наред със САЩ, Западна Европа и Япония. Тук се включват не само малките източноазиатски “тигри”, един от които – Хонконг, се присъедини към Китай, но и новоиндустриализираните страни в региона, преди всичко членките на АСЕАН. От тях на първо място ще отбележа Виетнам. По примера на китайската реформа по решение на VI конгрес на ВКП от 1986 г. там също започна провеждането на социално-икономическа реформа. Нейният девиз е: национална независимост и социализъм върху основата на марксизма-ленинизма и идеите на Хо Ши Мин. Интегрирането към световната икономика е стратегически курс. До 2000 г. БВП е удвоен. Планира се неговото ново удвояване до 2010 г. В четвъртия световен икономически център влизат и останалите страни от АСЕАН – Тайланд, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Бруней. Става дума за над 500-милионно население с вече голям индустриален потенциал.
През 2001 г. бе основана Шанхайската организация за сътрудничество с участието на Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киркизстан и като наблюдател Узбекистан.
САЩ се опитваха да изолират и всячески да пречат на прогресивното развитие на Китай. Но разбраха, че такава линия от тяхна страна е безперспективна и смениха тактиката. През 1979 г. президентът Картър премести посолството на САЩ от Тайван в Пекин. На посещение в Китай беше предишният президент Клинтън. Със сегашния президент Буш вече се състояха две срещи – втората бе в Китай през февруари 2002 г.
Може с увереност да се каже, че съвсем повърхностната хипотеза на Хънтингтън за предстояща война на Китай и САЩ (5:111, 454-559) няма да се сбъдне. Първо, защото значителните американски капитали, вложени в Китай, ще пропаднат и, второ, защото това ще означава самоубийство на двете страни, както и гибел на цялото човечество.
Китай постепенно, но неотклонно се включва в международния живот не само в областта на икономиката, но и в останалите области на обществената действителност. Там се организират все по-често международни научни форуми. През 2008 г. в Китай ще се проведе поредната олимпиада. Утвърждава се като традиционен фестивалът “Среща в Пекин”, на който се канят най-изтъкнати музиканти, солови и колективни изпълнители от цял свят. Китайците се стремят да усвояват новото и положителното от световната цивилизация, обогатявайки своята национална култура, и същевременно да внасят свой принос в нейното развитие.
В Китай сега се изпълнява Х петгодишен план (2001-2005 г.). Основната задача е оптимизирането на икономическата структура. Огромни грижи се полагат за развитието на западните райони на страната. Разработени са 4 проекта: за прехвърляне на води от юг на север; за построяване на газопровод от запад на изток; за доставка на еленергия от запад на изток и за построяване на ж.п. линия Цинхай-Тибет. Тези проекти се изпълняват от 2000 г. Изгражда се също автомагистрален път, който ще свърже западните с източните райони. Очевидно китайското ръководство добре съзнава този тежък проблем – наличието на съществени различия в нивото на развитие на отделните райони на страната и, както се вижда, взема енергични и мащабни планови мерки за тяхното преодоляване.
Разбира се, осъществяването на реформата минава през преодоляването на най-различни трудности. Възникват непрекъснато нови проблеми и противоречия. Необходима е огромна зрелост и новаторски подход от страна на ръководната политичека сила, за да се забелязват без забавяне, изучават същностно и оценяват вярно процесите и задачите и съответно да се преструктурират и насочват силите и ресурсите за навременно, далновидно и в интерес на народа и социализма тяхно решаване.
В Китай, както и във Виетнам, се запази ръководната роля на комунистическата партия. Но това не е партията, превърната в оръдие на личната власт, както беше при сталинисткия тоталитаризъм, а партия марксистка, която действа единствено в името на трудещия се народ и социалистическия идеал. Още през 1981 г. китайското ръководство направи анализ и оценка на миналото, преди всичко на периода, през който начело на управлението стоеше Мао Дзедун. Бяха посочени неговите заслуги, както и грешките му. Така ККП не допусна разочарование и дезорганизация сред ръководните кадри и трудещите се. Бяха дадени ориентирите какво да се съхрани и отстоява и от какво да се освободят от миналото.
В политиката на ККП няма сектантство. Три са изтъкваните исторически личности в развитието на Китай, които персонифицират съответните етапи в това развитие от новата история на страната: Сун Ятсен – борец срещу колониализма и основател на републиката през 1911 г.; Мао Дзедун – възглавил по-нататък борбата срещу колониализма, както и борбата срещу японското нашествие, победата на революцията и строителството на новото общество, при което той допусна, както се каза, и сериозни грешки; Дън Сяопин – формулирал съдържанието и насоките на реформата и възглавил нейното практическо провеждане до смъртта си през 1997 г.
ККП се ръководи от марксизма-ленинизма, идеите на Мао Дзедун и теорията на Дън Сяопин. Колко жалки са крясъците на антикомунизма, че марксизмът е отмрял, че комунизмът е претърпял крах, а като идеал е утопия! Колко късогледи са политиците, които се отказаха от марксизма като методология, от социализма като обществена формация и се нагласяват към съвременната социалдемокрация, отдавна превърнала се в демагогска прокапиталистическа сила.
По пътя на Китай има не малко подводни хлъзгави камъни. Възможността от реставрация на капитализма е реална. Решаващото условие да не стане това са качествата на субективния фактор, т.е. преди всичко политиката на ККП. От реставрация не са заинтересовани народните маси, защото тя отново би ги хвърлила в състояние на крещяща бедност, биологично израждане и свирепа експлоатация от страна на големите капиталистически акули. От реставрация не са заинтересовани и ръководните кадри, защото това би ги обезличило. Сега те, имайки изострено чувство за национална идентичност и гордост, прокарват нови пътища в историята, привличат неотразимо вниманието на все повече маси от целия свят. А една реставрация би ги превърнала в презрени компрадори, потъпкали идеалите си и предали народа си. Тъкмо затова смятам, че вероятността за реставрация е минимална.
Дън Сяопин разработи основните жалони на реформата. Обобщаващият е изграждането на социализъм с китайска специфика. Няма да се копират политическите модели на Запад. Според него събитията на Тянанмън през 1989 г. са опит да се тръгне по пътя на буржоазната либерализация. Тя не е еднократна опасност, затова срещу нея трябва да води борба в продължителен период. Смисълът на буржоазната либерализация, посочва Дън Сяопин, е да се пренесат механично западните модели на обществено устройство, което би било крайно вредно за китайското развитие (4: 127-128).
Налагането на социализма няма да става в резултат на насилие. Социалистическият избор е необходимо да бъде доброволно дело на народните маси и политическите сили като единствено перспективен изход от нарастващите заплахи за сигурността на народите и човечеството, които ражда и носи съвременният държавнотерористичен, хегемонистичен и дехуманизиращ капитализъм. Във връзка с това Дън Сяопин предложи забележителната формула “една държава, две системи”, която е съществен елемент-линия в политиката на китайското ръководство.
Дън Сяопин израсна като харизматичен лидер на китайската реформа, която е равнозначна на една втора революция. Акумулирал мъдростта от историята на китайската цивилизация и по-конкретно от философско-етичните системи на конфуцианството и даозма, той познава добре и действителността в развитите капиталистически страни – редица години е работел и учил в Западна Европа. Отрано участва в комунистическото революционно движение. Натрупва огромен житейски, политически и организационен опит в класовите борби до и след революцията от 1949 г. По времето на Мао Дзедун след победата многократно е понижаван, уволняван и репресиран. В негово лице историческата необходимост от реформиране на китайското общество намери своята адекватна персонификация. Поразителна е неговата скромност.
Дън Сяопин израсна като един от най-крупните политици и държавници в света от края на XX в.
Вече почти няма съмнения в успеха на китайската реформа. Даже прононсираният антикомунист и апологет на американския хегемонизъм Збигнев Бжежински, макар и със скърцане на зъби, бе принуден да признае: “Реформирането на китайския комунизъм по всяка вероятност ще излезе успешно” (1: 139).
Успешното развитие на Китай в духа на реформата има многостранно международно значение. Самият Китай, както и значителен район около него, престават да бъдат предмет на ограбване и експлоатация от развитите капиталистически страни. Китай демонстрира модел за сполучливо преодоляване на икономическата и културна изостаналост, интересен за страните от т.нар. “беден юг”. Същевременно Китай изгражда справедливо общество, което все повече ще играе ролята на перспектива за всички народи, искащи да си осигурят добро бъдеще. Издига се непреодолима преграда пред американския хегемонизъм. Нарастват силите за утвърждаване на справедлив ред и отношения в условията на глобализиращото се човечество.
Отношението на бившия СССР и на повечето от бившите “социалистически” страни в Източна Европа към реформата в Китай беше отрицателно. През очите на склерозиралото неосталинистко ръководство на СССР тя изглеждаше като реставрация на капитализма и сговор на Китай с империализма. В отношението на горбачовщината към китайската реформа се смесват интелектуална лековатост и невладеене на марксистката методология. В спомените си (1995 г.) Горбачов преценява като малко убедителни изказванията, че трябва да се върви по китайския път – първо да се извършат икономическите реформи и след това политическите (2, т. 2: 450). Ако екипът на Горбачов беше използвал опита на китайската реформа и беше тръгнал по принципно същия път, крахът на СССР и световната “социалистическа” система с голяма вероятност можеше да се избегне.
У нас живковизмът механично копираше съветската политика към Китай. На нито един партиен форум нито веднъж проблемът за китайската реформа не е обсъждан. Само с едно незначително изключение – след посещението си в Китай през 1987 г. Тодор Живков информира лаконично Политбюро за впечатленията си, но без да направи никакви изводи за нашата страна. А на същото заседание бъдещият голям “антиживковист” Петър Младенов със свойствената си повърхностност и нагаждачество заяви: голям скок и след това голямо пропадане; докато китайците правят скокове и културни революции, у нас “тайничко” се направи реформа. С други думи Младенов внушава, че в България априлската линия е решила проблемите, които в хода на реформата се решаваха в Китай. По този начин не само населението и партийните членове у нас, но и ръководните кадри до най-високите нива не бяха информирани за съдържанието и резултатите от преустройството в Китай.
След Десети ноември всички политически сили, представени в парламента, замълчават постиженията на Китай в резултат от реформата. Външнополитическата ориентация на страната е едностранчива и компрадорска по същество. Нейната класова същност диктува неприязнено отношение към китайските успехи.
През периода на реформата китайското общество не е лишено от недостатъци и проблеми. Преди всичко увеличава се корупцията – неизбежен спътник на разширяването на частнособственическата инициатива и на частнособственическите отношения. Корупцията набъбва и поради предишната икономическа и културна изостаналост. Проблем е и престъпността. Нейните корени са аналогични на корените на корупцията. Появяват се значителни имуществени различия между отделните слоеве на населението, растат различията между градовете и селата. Остава проблемът за чувствителните различия между югоизточните приморски райони, от една страна, и централните и западните райони, от друга.
В процеса на ускореното противоречиво развитие не всички издържат на темпото и налагащия се ускорен ритъм на социалното време. Не всички могат да се преустроят и приспособят към новите технологични, организационни и социалнопсихични изисквания, изостават в личната си подготовка и квалификация. В резултат на най-ниските стъпала на социалната скала се отлагат маргинализирани и лумпенизиращи се елементи и слоеве. Оттук се ражда и възпроизвежда недоволство както от преодоляването на маоизма, така и от въвеждането на новите форми и механизми в икономическия и културен живот, на изискванията на които не всички издържат.
Но това недоволство, което и спрямо маоизма, и спрямо новото в икономическия и културен живот е ретроградно, не може да се представя като индикатор за недемократичност на общественополитическата система в Китай, както правят някои политически сили на Запад.
Този въпрос има още два възлови аспекта. Първият – такива епохални преходи от един към друг тип общество могат да се извършат успешно само при здрава държавна власт. Тук процесите на демократизация трябва да се предхождат от реформа в икономиката като определяща сфера на социологическата система и да се разгръщат внимателно и стъпка по стъпка в останалите сфери и по-специално в политическите отношения. Иначе бързо избуяват анархистични сили, които връщат развитието десетилетия назад.
Печалният пример на горбачовската перестройка още веднъж илюстрира тази закономерност.
И вторият аспект – в Китай реформата се извършва при запазването на ръководната роля на монополната ККП. Китайското ръководство прави грандиозен експеримент да модернизира радикално страната и да установи в нея социалистическа обществена формация и цивилизация при наличието на монополна ръководна политическа сила. От теоретична гледна точка това е възможна алтернатива на прехода към бъдещото общество. Но то необходимо предпоставя постоянно разширяване и усъвършенстване на вътрешнопартийната демокрация, както и на демокрацията в държавата и цялото общество. Дън Сяопин и за това положи големи усилия. По-конкретно той заговори за смяна на поколенията в ръководство и за периодичното му обновяване. В това отношение сега, в навечерието на предстоящия XVI редовен конгрес на ККП се подготвят нови крачки.
И така, китайският модел на преход от тоталитарно към истинско социалистическо общество има редица съществени черти.
– Не се подкопава държавността, избягват се хаосът и разграбването на създадените национални богатства. В обществото се поддържа правов ред.
– Не се разгонват кадрите, интелектуалният потенциал се използва пълноценно, не се допуска полулумпенизирани кариеристични и често криминални елементи да навлязат във властта и да станат фактор в нея.
– Не се допуска обедняване на масите. От достигнатото жизнено равнишце се върви нагоре. Имуществената диференциация се извършва при издигане на абсолютното жизнено равнище и на най-ниско поставените слоеве от населението.
– Установява се оптимално съотношение на държавна, общинска, кооперативна, частна и акционерна собственост, които функционират при единни условия и норми. Така всяка форма на собственост може да изяви в пълнота своите позитивни възможности, да заеме по естествен път съответно място в общата икономическа структура и по икономически път да се изживее, ако и когато изчерпи възможностите си за напредък.
– Не се стига до превръщането на социалния нихилизъм в политическа линия, което е извънредно вредно както за обществото и държавата, така и за отделните хора.
– Спестяват се на кадрите и на огромна част от гражданите разочарования и лични драми. По този начин не се допуска деморализация на значителни части от населението. Напротив, чувството за лично и национално достойнство се укрепва, засилва се икономическата и социална активност на личността. Социалната атмосфера все повече се насища с оптимизъм.
Китайската реформа, китайският модел на преход доказа още веднъж, че сталинисткият тоталитаризъм е имал алтернатива. Времето никога няма да прости на сталинизма два престъпни гряха: че преустанови разгръщането на вътрешнопартийната демокрация от времето на Ленин; че премахна въведената от болшевишкото ръководство начело с Ленин нова икономическа политика, която се оказа икономическата стратегия на прехода от капитализъм към социализъм.
През ноември т.г. ще се състои XVI конгрес на ККП. Това събитие, което има не само китайски, но и международни измерения, се очаква с огромен интерес. Световната прогресивна общественост иска да чуе оценките на китайските комунисти за постиженията през отчетния период, за трудностите и противоречията и начините на тяхното превъзмогване, за бъдещите задачи и направления на строителството, за подобряването на живота на трудещите се в Китай, за приноса на Китай в облагородяването на международните отношения и утвърждаването на общочовешките ценности.
ЛИТЕРАТУРА
1. Бжежински, Збигнев. Големият провал. С.: Народна култура, 1991
2. Горбачев, Михаил. Жизнь и реформи. Т. 1-2. Москва: Новости, 1995
3. Попов, Никола. Китайското икономическо чудо. С.: Проф. Марин Дринов,1995
4. Сяопин, Дън. Китайският път: реформи и стабилност. С.: Лик,1999
5. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. С.: Обсидиан, 1999
6. Howell, Jude. The Chinese Economic Miracle and Urban Workers. – Development Research, 1997, Vol. 2.