КОРУПЦИЯТА – ИМА ЛИ ИЗХОД?

0
143

Завършил е Френската езикова гимназия в Пловдив и специалноста право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е международно право. От 1995 г. е член на Българска социалистическа младеж, а от февруари 1997 г. и на БСП. От декеври 2000 г. е заместник – председател на НС на БСМ. Владее френски, англииски и италински език.

Вече 12 г. в България се осъществяват реформи, насочени към изграждането на пазарно стопанство и демократично общество. Вече 12 г. страната ни се управлява от различни политически партии и личности, идващи на власт с обещания да направят България развита европейска държава и отиващи си под натиска на силното обществено недоволство от извършеното от тях. Вече 12 г. се развива икономическа, социална, а и все по-ясно очертаваща се морална криза, която засяга устоите на българското общество и поставя под въпрос приобщаването на България към Обединена Европа.
Сигурно всеки от нас си е задавал въпроса – на какво се дължи това? Защо вече 12 г. нашата страна не може да излезе от блатото на стопанската, социалната, нравствена катастрофа? Защо вече 8 бивши социалистически държави имат ясен хоризонт на приобщаване към ЕС, а пред България липсва такъв? Вероятно причината не е само една. Със сигурност обаче, сред основните фактори за неуспеха на реформите у нас, е невижданата корупция, разразила се през последните години. Злоупотребата с власт – превърнала се в движеща сила на управлението.

Корупцията е сложно социално явление. Тя е политически, правен, икономически, психологически, социален проблем. Коруптивните процеси в определена степен са нещо обяснимо в хода на осъществяване трансформация на собствеността, на начално натрупване на капитали, на базисно устройване на пазарното стопанство. Разбираемо е и трудното противодействие на корупцията в общество с нарастваща бедност. Но това, на което сме свидетели през изминалите години и особено след 1997 г., е развитието на злоупотребата с власт в мащаби, каквито почти никоя друга европейска държава не познава.

Ако в началото на прехода се говореше за отделни случаи на корупция във високите етажи на властта, то с всяка изминала година формите на това престъпление започнаха да засягат все повече звена на държавната администрация, да слизат все “по-надолу” по йерархията на властта. Ако в първите години на реформи се отправяха обвинения за лично облагодетелстване на отделни лица, то след 1997 г. сме свидетели на превръщането на корупцията в логика и същност на властта.

Особено впечатляващ е приносът за разрастване на корупционните процеси на управлението на СДС (1997-2001). Правителството на Иван Костов съществуваше от и за личното, партийното, корпоративното облагодетелстване от властта. Именно през костовите 4 г. корупцията беше институционализирана. На пръсти се броят министрите и водещите сини политици от този период, които не са замесени в скандални приватизационни сделки, сделки за замяна на държавно имущество при смешни условия, в организиране на “приятелско-ментърджийски” дружества, в назначаването на приятели и роднини на ключове държавни и стопански постове.

Това поведение на синия елит, съчетано с липсата на каквото и да е противодействие на корупцията, развихриха личното облагодетелстване на много държавни служители на всички по-ниски нива на държавната администрация, на които впрочем повсеместно бяха назначени сини активисти от по-нисък ранг. Изправени пред подобно “масовизиране” на корупцията, заставяни да решават все повече свои отношения с държавния апарат “по втория начин”, немалко граждани започват да свикват със злоупотребите с власт. Да ги приемат за “нещо нормално”. Подобно “социализиране” на корупционните процеси говори, че те са придобили измерения, които ги правят не просто проблем, а опасност за България.

Защото превръщането на корупцията в движеща сила на властта обрича на провал всяко управление. Няма как да управляваш успешно, т.е. да постигнеш добри резултати в уреждането на даден обществен проблем, когато ориентираш вземането на едно или друго решение не с оглед на обществените интереси, а с оглед на комисионната, която ще вземеш. Или с оглед печалбата на фирмата, която е платила предизборната ти кампания.

Превръщането на злоупотребите във визитна картичка на държавната администрация е особено опасно и защото води до уронване доверието на гражданите в демократичните институции. Кара ги да се съмняват дали изобщо демокрацията е ефективна система на обществена организация и управление. А от това съмнение до копнежа по здравата ръка разстоянието не е голямо.

Най-сериозна опасност обаче представлява социализирането на корупцията. Този процес уронва ценностната система на гражданите, придържането им към морала, закона, обществения ред. А общество без правила на играта, основано на злоупотребите, заобикалянето на закона, взаимното надлъгване, е маргинализация, несигурност и разпад.
За сериозността на корупционните процеси у нас, достатъчно красноречив е и фактът, че като условие за присъединяването ни както към ЕС, така и към НАТО, все по-често и категорично се изисква ограничаването на корупцията в страната.

Въз основа на всичко това, се налага изводът, че противодействието на корупционните процеси трябва да бъде изведено в основен приоритет на обществено-политическите отношения и на управлението, да се развие система от мерки за радикално ограничаване на корупцията, в която е потънала България. Необходимите и възможни решения се очертават както от немалкото теоретични разработки, така и от практиката на борбата със злоупотребите с власт в редица други страни.

1. Следва да бъде утвърден режим на публично финансиране на политическите партии, стриктно отчитане и контрол на даренията.
– Финансиране на партиите чрез субсидии от държавния бюджет на базата на получените гласове в последните парламентарни избори.
– Забрана на даренията за политически партии и свързани с тях фондации, научни центрове и др. от търговски дружества.
– Ограничаване на даренията от едно физическо лице до 10 минимални работни заплати в рамките на една година.
– Въвеждане на стриктно отчитане на приходите от дарения – сума, лице, цел, дата.
– Забрана за осъществяване на стопанска дейност от политическите партии, с изключение на дейности, подпомагащи основните им функции.
– Установяване на задължение за изготвяне на годишни счетоводни отчети от политическите партии, публикуването им в поне един национален всекидневник.
– Пълен контрол над финансовата дейност на политическите партии от страна на Сметната палата.

2. Доказал своята ефективност в редица държави е и моделът на публичност на имуществото на висшите длъжностни лица. Той се проявява:
– Установяване на задължение за ежегодно деклариране на имущественото състояние на президента и вицепрезидента, народните представители, министрите, заместник-министрите, ръководителите на звена, осъществяващи властови функции в централната държавна администрация, областните управители, кметовете и заместник-кметовете на общини, председателите на общински съвети, магистратите във Върховните съдилища, Главна прокуратура и Специализираната следствена служба, Председателите на окръжните и апелативните съдилища, Окръжните и апелативните прокурори, Ръководителите на Окръжните следствени служби.
– Установяване на задължението за деклариране на имуществото и на членовете на семействата на висшите длъжностни лица.
– Установяване на задължението за деклариране на имущественото състояние на висшите длъжностни лица за времето на заемане на съответната длъжност и до 5 г. след прекратяване на функциите по нея.
– Установяване на наказателна отговорност за неизпълнение на задължението за деклариране, както и за деклариране на неверни данни.
– Законово гарантиран достъп на всички заинтересовани лица до данните за имущественото състояние на висшите длъжностни лица.

3. Стриктно регламентиране дейността на административните звена и длъжностни лица, осъществяващи функции на пряко решаване въпроси на граждани и юридически лица. Нормативно установяване на процедура за тяхната дейност, права и задължения, срокове на решаване на поставени въпроси.

4. Детайлизиране на правната уредба на публичните пазари
(обществените поръчки).
– Задължително провеждане на конкурс или търг при сключване на “публична сделка” над определена минимална стойност;
– Нормативно уреждане на процедурите по търгове и
Конкурси;
– Законово гарантиране на публичност при тяхното осъществяване.

5. Развитие на правната база и институционалната система за борба с корупция.
– Детайлизиране на наказателноправната уредба за различните деяния – форми на злоупотреба с публична власт или положение в публични отношения.
– Концентриране на правораздавателната дейност по случаите на корупция в специални звена на следствието, прокуратурата и съда на окръжно и апелативно ниво.
– Създаване на специализирани звена за правораздаване по тежките случаи на корупция към Специализираната следствена служба, Върховната касационна прокуратура и Върховния касационен съд.

Без да се ограничи решително ширещата се в България корупция не може да се очаква преодоляване на кризата, в нито един от нейните аспекти. Без преодоляване на злоупотребите с власт, не може да има резултатно управление. Това налага вниманието на гражданите, на политическите партии, на обществото като цяло, да бъде насочено към преодоляването на корупционните процеси.

Ефективното противодействие на корупцията е трудна, но възможна задача. За нейното осъществяване се изисква воля у законодателя – да установи правната база, да определи отговорни и решителни личности, които да водят борбата с корупцията. Дали “политическият елит” ще направи необходимото в тази посока е трудно да се прогнозира. Немалко от хората в него са част от системата на корупцията в България.

Това, което можем да направим ние, гражданите, е да поставяме проблемите на корупцията пред органите на държавната власт, пред медиите, пред структурите на гражданското общество. Да отстояваме предприемането на конкретни мерки на противодействие срещу корупцията чрез различни форми на гражданска инициатива. Защото силата на гражданското общество е именно в активната позиция и действие на хората, независимо и отделно от това, което държавната власт прави. За да бъде принудена държавата да работи по-добре.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук