Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1999 г. е журналист във в. “Земя”, сега работи във в. “Дума”.
Тъкмо да пуснат парното Костадин Паскалев напусна правителството, а президентът Георги Първанов влезе в конфликт с властта. На пръв поглед връзка между тези събития няма. В България обаче нищо не се случва просто ей така. Между парното, Паскалев и държавния глава има съвсем пряка връзка. И в трите случая става дума за сърдити хора, за много сърдити хора, за сърдити българи.
Вицепремиерът Паскалев напусна властта защото бил сърдит на колегите си, заради бюджета за следващата година. Прецакали неговото министерство като му отпуснали толкова пари, колкото да свърши нищо и половина работа. Обикновените граждани пък след 30 дена ще станат много сърдити, когато видят сметките за парно. И колкото по-студено става, толкова по-недоволни ще бъдат. Вярно, че вече почти всички имат т.нар. врътки, с които да регулират топлината в домовете си, респективно и сметките си, но когато ставаш все по-беден все ти е тая дали ще плащаш с врътка или без нея.
Случаят със сърдития президент е малко по-друг, но все пак прехвърчалите искри между “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 бяха и са резултат от недоволството на властите една от друга по повод АЕЦ “Козлодуй”.
Впрочем когато паднат последните листа само мързеливите политици, политолози, социолози и журналисти не започват да вещаят поредната трудна зима за българина. Тази зима обаче има разлика. Недоволни се оказаха не само обикновените гражданите, но и политици от най-първия ешелон на държавната власт – харизматичният Паскалев и обявеният за “социален” президент Първанов. Това обстоятелство може да означава, че ако през следващите месеци действително започнат предричаните от синдикатите социални бунтове, недоволните ще може да разчитат на подкрепата на самия президент. Най-малкото защото от Първанов ще се очаква точно това. Към недоволните тази зима ще трябва да причислим и ръководствата на общините в страната. Дори най-благополучната от тях – столичната наскоро изпищя, че с отпусканите от бюджета пари може само да обяви фалит. Какво тогава да говорим за такива забравени от бога и властта места като Видин, Омуртаг и Търговище, където кметовете и хората вече са забравили как изглежда например 50-то левката.
Може да е чисто съвпадение, но точно на прага на задаващото се общинско недоволство човекът в кабинета, който пряко отговаряше за местната власт напусна Министерския съвет. При това един от мотивите на Паскалев за оставката е, че не му е било позволено да реализира политиката си за подобряване положението на местната власт. Какъв по-добър кандидат от Паскалев за поста главен изразител на недоволството на общините. Под каква форма ще стане това все още не е ясно, но бившият кмет на Благоевград и бивш вицепремиер има само тази възможност, за да продължи политическата си кариера и при това успешно.
Задаващите се зимни месеци на недоволство обаче носят в себе си един нюанс, който досега не беше отчитан, защото се бе проявил за кратко само по време на Виденовата зима. Това е обикновеното натурално унижение, което ще трябва да изтърпят хиляди българи, когато доброволно ще затягат въпросните врътки на радиаторите си, за да стоят на студено. По времето на Виденов много хора бяха гладни, защото за момент изчезна хляба. Сега има “топло”, но какво от това след като не можеш да си го позволиш. Ето на това му се казва унижение. Но освен издевателството с парното през зимата ще бъде актуално и унижението АЕЦ “Козлодуй”. Затварянето на първи и втори енергоблок може би няма да доведе до превръщането на българските градове в дискотеки – с гаснещи и светващи квартали, но определено ще накара много българи да осъзнаят мястото на собствената си държава в системата от ценности на Евросъюза. А то изглежда е доста под това на “коренните” европейци от ЕС, след като държавата ни се превръща в обект на обикновен и неприкрит шантаж от страна на еврочиновниците.
Докато съдбата на първите два малки блока на АЕЦ е вече решена, битката за вторите два доминираше през изминалия месец. Противопоставянето между президент и правителство достигна връхната си точка именно по този въпрос. В крайна сметка обаче въпреки писмото на Първанов до лидерите на 15-те членки на ЕС и въпреки не особено понятната позиция на кабинета за експертна проверка на 3-и и 4-и блок на “Козлодуй” май ще се наложи да затворим въпросните блокове през желаната от Брюксел 2006 г. Което пък означава, че каквито и скандали, на каквото и равнище да се вихрят в България те са само за вътрешна консумация. Т.е. от полза за политиците и по-точно за опозицията.
Като заговорихме за опозиция краят на октомври донесе на СДС неприятната вест, че БСП вече не присъства във властта и основният аргумент на сините за трипартийното управление на НДСВ, ДПС и БСП увисна във въздуха. Това събитие завари обитателите на “Раковски” 134 толкова неподготвени, че лидерите на СДС взеха да твърдят, че левицата хем напуснала управлението, хем останала в него. Как може да бъдеш едновременно във властта и извън нея изглежда знаят само синята лидерка Надежда Михайлова и маститите мислители около нея, но дано поне не продължат да развиват тази теза, защото съвсем ще станат смешни.
За БСП въпросът стои по 3малко по-различен начин. След като до край изтиска каквото можа от “ракетната криза” социалистическата партия получи подарък в лицето на оставката на вицепремиера Паскалев. Най-малкото на червения лидер Сергей Станишев няма да му се налага за хиляден път да обяснява, че БСП не е управляваща партия, а към критикуваните министерства ще се добави и това на регионалното развитие и благоустройството. Предстоящите парламентарни баталии около бюджета за следващата година пък щели да станат генерална репетиция за вота на недоверие към кабинета, както се заканват леви политици. Пък идват и местни избори, които БСП и партньори са длъжни да спечелят, за да покажат коя е партията с действителен потенциал да управлява страната. Така, че на “Позитано” 20 ще има работа до уши, стига разбира се да има кой да я свърши.
Между другото през октомври се разбра, че поради напредничавото ни законодателство за местната власт кметът на Джебел Бахри Юмер може да затвори цяло училище, да доведе учениците от Припек до отчаянието на гладната стачка и никой да не може да го спре. Защо?
