Във връзка с ъс срещата на върха на Световната търговска организация в Канкун – Мексико /10-14 09. 2003 г./ предлагаме на читателите на сп. “Ново време” въпросите на Маргарита Кожухарова и отговорите на трима видни български икономисти – Атанас Папаризов, Емил Хърсев и Пламен Орешарски. Заглавията на интервютата с първите двама са на редакцията.
– Г-н Папаризов, Вие бяхте сред парламентарните делегати на конференцията на Световната търговска организация /СТО/ в Канкун. Каква е вашата оценка за форума?
– Безспорно Петата международна среща на СТО в Канкун беше провал. Той ще има трайни последици върху самата организация, защото ще попречи да завършат преговорите в Доха до 1 януари 2005 г., както бе решено. По същество ще има двугодишен период, в които няма да могат да се поемат нови ангажименти, доколкото в етапа преди президентските избори в САЩ, тяхната администрация няма да е готова да поеме такива ангажименти. В срещата имаше много открити въпроси и малкият прогрес, който беше постигнат в областта на селското стопанство, и който е от огромно значение за развиващите се страни, не можа да бъде финализиран.
Резултатите от преговорите са удар върху цялата световна търговска система и политика, за малките и за развиващите се страни. Преговорите завършиха неблагоприятно и за Европейския съюз /ЕС/, защото в настоящата обстановка нe САЩ, а ЕС трябва да стане основната движеща сила за запазване на многостранната търговска система.
– Кои фактори Европа недооцени? Какво пропусна?
– Според мен европейците не оцениха до последно подводните рифове и на много късен етап започнаха да изпълняват функцията си на активна страна в търсенето на компромиси. САЩ, като основен фактор в СТО търси главно двустранни и регионални решения. Мисля, че ЕС се забави в позицията си, която да намери по-общо решение за развиващите се страни. И последствията от това ще се окажат вредни за цялата търговска система.
– Кои бяха най-важните въпроси, които открито се поставиха по време на преговорите в Канкун?
– Най-важните и сложни бяха преговорите в областта на селското стопанство. Бяха потърсени формулите за постепенното премахване на експортните субсидии, особено за стоките от интерес за развиващите се страни. Сред важните дискусии бе и постепенното намаляване на държавната подкрепа за селскостопанските производители при определени стоки.
– България има ли ясна позиция по тези въпроси и как ги отстоява?
– България има ясна позиция, която казва, че ние сега се присъединяваме към ЕС и не ни е безразлично какви отстъпки ще бъдат направени от страна на общността. От друга страна ние се намираме в етап, в който българското земеделие, което е в криза, няма държавната подкрепа, както преди години. Нашата делегация искаше да се запази правото на страни като България, които наскоро са влезли в СТО да имат по-голяма гъвкавост при приемането на ограниченията за помощите за селското стопанство. По тази причина страната ни бе в групата на така наречените “Девет грозни страни”, т. е. страни, които са предимно вносители на селскостопански стоки. Защото има страни, които дори и да реализират износ, разглеждат сектора като фактор, които е свързан повече с екологията, с развитието на природата и запазване поминъка на местното население.
– Коя е основната връзка между нас и останалите страни?
– Ние бяхме заедно със страни, които виждат в земеделието много цели, сред които бяха заложени социални и икономически аспекти. Цели, които не са свързани само с вноса и износа на стоките. България беше в групата на страните, които застанаха против прилагането на каквито и да е отстъпки. Връзката между нас и останалите страни в групата е в общата ни позиция. Бяхме готови да приемем разумните отстъпки, които ЕС очерта като възможни. Но извън договорените по план до 2007 г., прилагането на новите бе невъзможно, защото не бяха предвидени. ЕС, в това число и България се ангажираха с някои облекчения в селскостопанската политика, които за съжаление няма да бъдат реализирани с основни износители като САЩ и Канада. Това се случва поради факта, че конференцията се провали. За България провалът е много неблагоприятен.
– Кои са основните въпроси, по които е необходимо да заемем твърда позиция и да отстояваме правата си?
– България участва активно във всички въпроси. Що се отнася до споразумението по интелектуалната собственост, наред с въпросът, който се реши на 31 август за възможността за използване на принудителни лицензи на производството на лекарства, т. е . да могат да се произвеждат лекарства и без притежаване на патент в ситуации на епидемии. Този напредък е полезен и за нас, в качеството ни на производител на медикаменти. Според предварителните договорености и всяка страна от СТО при нужда може да избере страната ни за доставчик. Освен това полезно за страната ни решение, ние искахме да разширим споразумението по интелектуалната собственост за зачитане на географското значение за произхода на стоките. Чрез него ще можем да ползваме облекчения не само по отношение на вината и спиртните напитки, но и за други производства, като млечните продукти, в които сме утвърдили марката си на световните пазари, но тя не е достатъчно защитена. България щеше да даде съгласие по резултатите в селското стопанство, в достъпа за непромишлените стоки, в зависимост от хода на преговорите.
– Резултатите от преговорите засягат и българските търговски интереси. Кои са най-важните от тях?
– Други важни въпроси по време на преговорите са така наречените Сингапурски въпроси, заради които конференцията се провали. В последния момент сутринта на 14 септември ЕС съюз отстъпи от позицията си и четирите въпроса да бъдат в преговорите. Става въпрос за конкуренцията, за инвестициите, за прозрачността в обществените поръчки и за търговските улеснения.
– От срещата в Канкун зависеше изпълнението на решенията от преговорите от Доха. Все пак нямаше ли воля за постигане на компромисни решения?
– Въпреки, че развиващите се страни протестираха срещу включването на всички теми, като че ли имаше знак за компромис, който се предложи от председателя на конференцията. Той визираше на този етап да се включат само въпросите за търговските улеснения и тези за прозрачността при държавните доставки, защото административно развиващите се страни не са готови да изпълнят изискванията и се страхуваха да поемат ангажименти. Особено това се отнася за областта на инвестициите. Но според мен знакът за компромис дойде в много късен етап – беше отхвърлен от делегациите на Индия и Бразилия. Това доведе до срива на конференцията. Мое лично убеждение е, че ако имаше повече време и ако реалните преговори не бяха започнали последната сутрин, може би конференцията щеше да достигне до компромис. В текстовете на председателя на форума, разпространени предпоследната нощ бяха начертани някои пътища за постигане на споразумение. Това щеше да позволи успешното приключване на междинната среща в Канкун, която трябваше да очертае стъпките на следващата конференция в края на 2004 г. Постигането на компромис беше нужно, за да бъде спасен целият кръг от преговори, защото сега те са отложени за неопределено време.
– Кои са основните въпроси, които възникват на настоящия етап пред световната търговска общност?
– Има два важни въпроса за СТО. По членство организацията е сред водещите, редом с МВФ и СБ. Но за разлика от другите международни институции, СТО работи на принципа на консенсуса. Този факт очевидно много затруднява преговорите и не дава възможност да се водят преговори в последния момент. Самата конференция показа, че е необходимо всички посланици в Женева да работят предварително за форума на СТО, а не да чакат там две години за да се решат за пет дни наболелите проблеми, пред които са изправени страните им и които проблеми остават на дневен ред. За сложен кръг въпроси, каквито бяха предмет на обсъжданията в Канкун, едва ли са полезни така далеч изнесени от седалището на организацията конференции.
– Как беше организиран форумът? Имаше ли антиглобалистки прояви?
– Поради самите природни дадености, делегатите бяхме разпръснати в радиус от 20 км по различни хотели. Това до известна степен създаваше затруднения. Имаше минимални прояви на антиглобалисти. Те до известна степен забавяха някои от мероприятията на конференцията. Канкун е остров, които е свързан с два моста с основната част на суша на щата Кинтана Руй. Антиглобалистите можеха да бъдат контролирани. Те бяха поканени на форума, както и повечето неправителствени организации. При настоящата среща секретариатът на СТО се беше погрижил да информира неправителствените и профсъюзни организации за темите и въпросите, които ще се обсъждат. За пръв път на форум на СТО се организираха паралелни парламентарни конференции, на които парламентаристи от всички страни отбелязаха и обсъдиха най-важните въпроси за държавите, които представляват. В този смисъл имаше голямо желание от страна на организаторите срещата да мине на нужното равнище. Подготовката беше много голяма.
– Какви бяха основните различия във възгледите между неправителствените организации с дневния ред на конференцията?
– Дневният ред беше огромен, така че различия по отделни теми имаше. Парламентаристите се съсредоточихме върху три въпроса – селското стопанство, услугите и лекарствата и там договорености бяха постигнати. Но по другите теми не можахме да стигнем до съгласие. Едни от нас настояваха да се разгледа въпроса с памука, а други настоявахме да се постави темата за географското значение за произхода на стоките. От профсъюзите например настояваха в рамките на СТО да се намери решение по въпросите с инвестициите. Под предлог да не се използва евтина работна ръка, от северните страни търсеха решения как да се ограничат евтини стоки, които влизат при тях от развиващите се страни. Бяха поставени и въпроси, които профсъюзните организации не могат да ги поставят за обсъждане в ЕС. Когато се говори за еднаква или балансирана данъчна политика, в ЕС и Конвента тези въпроси въобще не можеха да бъдат включени в общата политика. Очакванията от срещата в Канкун по някои въпроси бяха изключително големи. Очакваше се световната организация да вземе решения по въпроси, по които не е постигнато съгласие вътре в самата профсъюзна или неправителствена организация. В Канкун бяхме свидетели как свръх очакванията се разминаха с практическите възможности.
