Въпроси:
1. Успя или се провали приключилата среща на СТО в Канкун?
– Кои основни противоречия в световен мащаб
бяха индикирани?
– Кой бе най-сериозният конфликт между
политиците и експертите?
2. Резултатите от преговорите в СТО засягат ли българските търговски интереси и кои?
3. В обсъждането на кои проблеми България е най-заинтересована да участва активно?
Либерализирането на глобалната търговия отново се отложи – вероятно подобна оценка за срещата на външните министри на страните-членки на СТО в Канкун сравнително най-точно идентифицира постигнатите (отсъствието на) резултати.
За разлика от срещата в Сиатъл преди четири години, настоящата среща все пак се проведе, водиха се оживени дебати, очертаха се ключовите различия и завърши само няколко часа преди обявения край. Централното противоречие засегна аграрните субсидии в развитите страни и, респективно, протекционистичните мита за импорт на аграрни стоки в развиващите се страни.
Безспорно, никой не е очаквал маркираният спор веднага да се разреши поради дълбоките политически бариери, които съществуват между групите на бедни и богати страни. От експертна позиция, върху проблема може да се работи с достатъчно инструменти с крайна цел – поетапно ограничаване на субсидиите в развитите страни в съчетание с отваряне на пазарите за селскостопански стоки в развиващите се страни за да се постигне пазарно ориентирани световни цени на аргарната продукция. Цената на подобно решение са благоразумни компенсаторни мерки за съхранение на слабите аграрни сектори на бедните страни. От политическа гледна точка обаче, правителствата и на двете групи страни се опасяват от силно вътрешно недоволство на селскостопанските производители.
И все пак, срещата отбеляза напредък дори само заради по-ясно формулираните позиции – както в аграрния сектор, така и по отношение на улесняване на търговията, глобалния пазар на услуги, защитата на регионалните търговски марки, движението на трансграничните инвестиции, политиката на държавните поръчки, достъпа до чувствителни медикаменти. И ако днес и двете групи страни можеха, но не желаеха, то в перспектива може да съхраним умерения си оптимизъм, защото в условия на глобализиращи се пазари натискът за либерализиране на търговията ще се засилва.
Въпросите, които са обект на дискусии в СТО в по-голяма или по-малка степен засягат по един естествен начин българските външнотърговски позиции. На настоящия етап, нашите селскостопански производители биха подобрили своята конкурентна способност, ако се ограничат или елиминират аграрните субсидии в развитите страни, доколкото нашите фермери не разчитат и не биха могли да разчитат в средносрочна перспектива нито на подобни субсидии, нито на по-активни държавни насърчения за експорта.
Нашата позиция трябва да подкрепя защитата на географските означения, не само заради нашия си “лактобацилус булгарикус”, но също и заради бялото сирене и част от традиционните колбасарски марки. Подържаните понастоящем от редица страни високи мита за промишлени стоки и нетарифни ограничения са преграда пред нашия експорт.
Друг е въпросът, доколко е адекватна нашата вътрешна политика по отношение на маркираните проблеми. От позициите на състоянието и тенденциите на търговския баланс очевидно е, че акцент в следващите години следва да се постави на експортната ориентация, като се развият адекватните за целта икономически инструменти.