Математик-информатик, завършил СУ “Св. Кл. Охридски”. Работил е като научен сътрудник в Института по строителна кибернетика. Впоследствие дълги години е бил в българските специални служби. Работил е в сферата на информационните системи, анализа и по проблемите на вътрешната сигурност. Секретар на МВР от 1995 до 1997 г. Понастоящем е член на ВС на БСП и се занимава с въпроси на информационната дейност и политическите анализи.
Организираната престъпност (ОП) е сложно антисоциално явление, което не се побира в рамките на националната държава. Вече много десетилетия тя “съпровожда” развитието на световните икономически, политически и социални процеси и все повече се глобализира в съответствие с всестранната глобализация на тези процеси. Нещо повече. Днес може да се оцени, че ОП създава паралелен сенчест свят, основан на престъпни идеи, който планомерно завоюва позиции, влияние и чрез тях прониква в официалната структура, функции и управление на официалния свят. Тя вече застрашава властта. Растящите мащаби на ОП я превръщат в основен риск и заплаха за сигурността на държави, региони и света като цяло. Тя има достатъчно общи точки и с друг риск и заплаха с наднационален характер – тероризма.
От средата на 70-те години, в периода на подготовката и провеждането на V конгрес на ООН по предотвратяването на престъпността и отношението към правонарушителите експерти на ООН и на редица страни започнаха да разработват елементи на понятийния апарат за изследване, оценка и противодействие на ОП. В документ, подготвен от секретариата на ООН за VIII конгрес на ООН по предотвратяване на престъпността и отношение към нарушителите (Хавана – 27.08 – 07.09.1990 г.) се отбелязва, че с една дефиниция е невъзможно да бъдат определени многобройните видове ОП, обусловени от различни фактори – икономически, финансови, политически, в т.ч. и етнически.
Но като цяло това явление се охарактеризира като “сложни видове престъпна дейност, осъществявана в широки мащаби от организации и престъпни групи, имащи определена вътрешна структура, които получават финансови придобивки (средства) и придобиват власт чрез създаване и експлоатация на пазарите на незаконни стоки и услуги”. Това са престъпления, много често излизащи извън пределите на държавните граници, свързани не само с корумпирането на политически и обществени дейци, с получаването на подкупи или тайно договаряне, но също така и със заплахи и насилие.
Развитието на ОП може да се разглежда като процес на рационална организация на престъпния свят по аналогия на законната икономическа, финансова и бизнесдейност на законните пазари. При това има тенденция за увеличаване на организационните й структури, което е характерно за съвременните развити общества. Но преследвайки своите цели, престъпното “предприемачество” разширява участието си и става водещо в такива специфични незаконни дейности като сделките с противозаконни стоки и услуги, монополизация на пазарни ниши, използване на корупцията, заплахите и насилието спрямо конкурентите и правозащитните институции с цел намаляване на риска от наказателно преследване.
В последните десетилетия на ХХ век се забелязва бърз ръст на ОП в целия свят. Тази тенденция се предпоставя от глобалното политическо и икономическо отваряне в света, значителните постижения в развитието на технологиите и средствата за връзка, компютъризацията и безпрецедентното разширяване на международната търговска, икономическа и финансова дейност, транспортните превози и туризма. Практически, извън политиката, в света няма граници във вида от етапите, предхождащи глобализацията.
Транснационалните престъпни организации ефективно използват така развиващата се международна обстановка. В резултат на това престъпността не само се разширява, но става и значително по-доходна. Годишният оборот на световната организирана престъпност надхвърля стотици милиарди долари.
В документи на ООН по въпросите на борбата с престъпността се отбелязва, че процесите на развитие на ОП и формите й в различните страни се различават, въпреки че има и общи закономерности. В повечето държави се очертават два основни пътя за развитие на ОП. Първият – това са забранените видове дейност (наркобизнес, трафик на хора и коли, контрабанда, хазарт, проституция, нарушение на правилата на валутните операции, рекет, търговия с културно-исторически ценности, имуществени престъпления, пране на пари и други финансови престъпления…). Вторият път е свързан с участие в сферата на икономиката и финансите (пряко или с използване на принудителни способи). Такова участие в законната икономическа дейност винаги води до използването на противоправни методи и средства за конкуренция.
В документ на ООН от октомври 1991 г. се казва, че “унифицирано определение ОП все още не е изработено, но под организирана престъпност се разбира относително масова група устойчиви и управляеми престъпници, занимаващи се с престъпления като с бизнес и създаващи система за защита от социалния контрол с използване на такива противозаконни средства като насилие, корупция, заплашване и крупно разхищение”. Или в по-широк смисъл – “всяка група или лица, организирани на постоянна основа за получаване на доходи по незаконен начин”. Още през 1991 г. ОП се дели на няколко вида. Единият, традиционен, представляват мафиите (мафиотски “семейства”), съществуващи на принципа на строга йерархия. Те имат свои вътрешни правила на живот, норми на поведение и отношения със заобикалящия ги свят и се отличават с голямо разнообразие на незаконните действия, извършвани от тях. Тази група (вид) включва в себе си най-широки и най-развити типове престъпни организации. Друг вид са “професионалите”. Членовете на такива организации се обединяват с цел изпълнение на определени престъпни замисли и действия. Такива организации са непостоянни и нямат твърда структура, подобна на организациите от традиционния тип (мафиите). Към групата на “професионалите” могат да се причислят формирования, занимаващи се с фалшифициране на пари и ценни книжа, кражба на автомобили, каналджии (вкл. за трафик на хора и за определени видове контрабандни стоки), грабежи, рекет, поръчкови убийства. Съставите на професионалните престъпни организации могат постоянно да се менят и членовете им могат да участват с различни еднотипови престъпни действия. Освен това съществуват много организирани групи, които контролират определени територии (отделни и група населени места). Има и организирани престъпни групи, които се делят по етнически, религиозен, културен и исторически признак и връзки. Тези връзки правят такива групи известни с етнически или национални имена (”албанска”, “турска”, “италианска”, “руска”, “чеченска” и т.н. мафии). Те обаче по принцип се занимават с дейности като посочените първи два вида.
Това деление не означава, че между престъпните типове организации има ясни граници. Често има смесване на извършваната от тях незаконна дейност, а и на широката престъпна периферия (национална и наднационална), от която черпят “кадри”.
Обобщена характеристика на организираната престъпна дейност беше дадена в доклада на Генералния секретар на ООН “Въздействие на организираната престъпна дейност върху обществото като цяло” през 1993 г. В него са изброени признаците, които в някаква степен изясняват характера на явлението:
а) организираната престъпност – това е дейност на формирования от престъпници или престъпни групировки, обединени на икономическа база. Тези групировки много напомнят на бандите от периода на феодализма в Европа.Те извличат икономически изгоди чрез предоставяне на незаконни стоки и услуги или чрез предоставяне на законни стоки и услуги, но в незаконна форма;
б) организираната престъпност предполага конспиративна престъпна дейност, в хода на която с помощта на йерархически изградени структури се координира планирането и осъществяването на незаконни действия или постигането на незаконни цели с помощта на незаконни средства;
в) организираните престъпни групи проявяват стремеж да установяват пълен или частичен монопол върху оперирането с незаконни стоки и услуги, защото по такъв начин се получават по-високи доходи;
г) организираната престъпност не се ограничава само в осъществяването на незаконна дейност или извършване на незаконни услуги. Тя включва и по- “фини” видове дейност като “пране” на пари чрез законни икономически структури и операции, осъществявани с електронни средства. Незаконните престъпни групировки проникват в много доходни законни видове дейност;
д) организираните в групи престъпници използват в работата си различни методи, средства и мерки, които могат да бъдат по-фини, или обратно – груби, преки и открити. Те се използват за установяването на монопол върху операциите с незаконни стоки и услуги, за проникване в законните сфери на дейност, за корумпиране на длъжностни лица и политици. По такъв начин, когато лица от организираната престъпност започват да се занимават със законна икономическа, финансова, търговска и прочее дейност, те обикновено внасят в нея методи на насилие и заплахи, прилагани в незаконната сфера.
В доклада специално се отделя място на проблема за размиването на границите между организираната престъпност и престъпността на т. нар. “бели якички”. Това позволява на организираната престъпност да разшири мащабите на незаконните операции и манипулации със законни средства. Тази тенденция скрива ОП от обществото, доколкото тя пречи да се разкриват и доказват закононарушенията и да се установяват жертвите им.
Особен вид ОП, се казва в доклада, се забелязва в страни, управлението на които се осъществява от една партия или където има авторитарни режими и в които управляващите се обединяват заедно със съмишлениците си в престъпни организации. В този случай цялата мощ на държавата се използва за получаване на многомилионни доходи от група лица, намиращи се на върха на властта. Като следствие предприемачите са принудени или да предоставят част от своите компании на хора от елита на властта (или техни подставени лица), или да плащат на същия този елит значителна част от доходите си, превишаваща онова, което биха плащали както данъци.
Още тогава в доклада на ООН се прави първи опит да се намери взаимовръзка между измененията в света и измененията в мащабите на ОП. Особено внимание се отделя на положението в страни, преживяващи период на дълбоки политически и икономически изменения и реформи. Съществуващите по-рано в тези страни структури са разрушени, като в същото време не са изградени или не са стабилизирани демократическите структури и ценностна система, което спъва ефективното решаване на съществуващите проблеми. Има много доказателства, че ОП използва това състояние на преход.
Всестранен анализ на съвременното разбиране за ОП беше даден на световната конференция за организираната транснационална престъпност, проведена от Икономическия и социален съвет на ООН на ниво вътрешни министри през ноември 1994 г. В основния документ на конференцията освен горепосочените характеристики, се определят и ключовите аспекти, на основата на които могат да се изследват всички особености на явлението ОП:
Първо. Проблемът има глобален характер, въпреки че все още ОП няма единна глобална престъпна организация, паралелна на международните структури, управляващи глобализацията. ОП е рисков фактор и засяга всички държави и региони, превръща се в световна заплаха за сигурността им, независимо от разликите в темповете и мащабите на развитието й в различните страни и региони. Неслучайно през 2001 г. САЩ вече са обявили ОП като сериозна заплаха за своята национална сигурност, а както е известно, американците разпространяват защитата на националната си сигурност практически в целия свят.
Второ. Не може повърхностно да се оценяват възможностите и способностите на структурите на ОП и дейността й като цяло. Традиционно ОП се възприема основно като проблем на сферата на институциите за защита на законноста, сигурността и реда, а не като проблем, създаващ заплаха за живота и дейността на обществото , за независимостта на правителствата, стабилността на демокрацията и нейните властови структури. ОП се превръща във власт в сянка, застрашаваща устоите на официалните власти. При това в мащаби, надхвърлящи националните измерения на тези власти.
Трето. Организираните престъпни групировки могат да се различават една от друга. За изследването им и противодействието срещу тях може да се използва индивидуален подход. Но стратегическата борба с ОП изисква да се изучават общите й черти и, което е особено важно, степента на развитие на транснационалните мрежи на ОП, отношенията в тях и отношенията между тях и официалните структури на властите в различните държави и региони. С други думи – степента на развитието на възможностите и влиянието на ОП върху националните, регионалните и световните процеси и проблеми като цяло.
Ако проследим и оценим развитието, организацията и използването на ОП в последните години, можем да кажем, че тя е:
– вкоренена в световната сенчеста икономика и финанси;
– владее и управлява престъпните отрасли, сред които основни са наркобизнесът, трафикът на хора и коли, контрабандата на масовоупотребими стоки (цигари, алкохол, черна и бяла техника, стоки за бита), финансовите престъпления (данъчни престъпления, фалшифициране на пари и ценни книжа), незаконната търговия със стоки с двойно и повече предназначения, престъпният бизнес с органи за трансплантация, незаконната миграция;
– проникнала във властите, където чрез свои (назначени или купени впоследствие с нейни пари) представители и групи от такива (нейна паралелно подчинена мрежа във видовете власти), на силно и мащабно коруптивна основа си осигурява политически и институционален чадър – за поддържане на развитието й и за проникване и завоюване на територии в официалната икономика и финанси. ОП управлява значителни финансови средства: от наркобизнеса – 100/300 млрд. долара годишно, според доклад на американския разузнавателен център “Глобални тенденции за развитие – 2015 г.”, и над 500 млрд. долара, според доклад на Интерпол за 1996 г.; от кражби и трафик на коли в САЩ и ЕС – 9 млрд. долара годишно; от търговия и трафик на хора, вкл. проститутки – 7 млрд. долара за година, при това без да се отчитат приходите “на дребно” от проституцията.
Всяка трета експортирана цигара се продава на черния пазар (според центъра за обществен интегритет във Вашингтон, САЩ). Пак по данни на американски източници за корупция се използват над 500 млрд. долара годишно. Трудно могат да се изчислят приходите на ОП, които идват от вложени от нея средства в легални икономически и финансови отрасли, а това са активи, управлявани от нея.
Всичко това сочи, че световната ОП завоюва властови позиции и влияние в политиката, икономиката и управлението на държавите, регионите и света като цяло. В редица държави тя се превръща в паралелна власт с повече възможности от официалните власти. Поради тези причини най-големите и силни държави увеличават непрекъснато мерките (политически, икономически, финансови и чрез своите специални служби), посредством които да сложат под контрол активите на мрежите на ОП във всички региони и държави, да контролират и ограничават влиянието на ОП в официалните сфери. Това сочи още по-ясно, че ОП вече е от най-сериозните проблеми на световната, регионалната и националната сигурност.
В този ред на разсъждения следва да оценим генезиса и развитието и на българската ОП. И за нея “трите кита” на властта й са: бързите, големи и практически официално безконтролни пари; корумпирани политици и служители в институциите на властта; заплахите и насилието. Към това следва да добавим добрата организираност и стремежът към безпрекословно подчинение в рамките на престъпните йерархии и структурите им.
По чужди и наши оценки българската ОП по същество се развива след 10 ноември 1989 г.
В началото на прехода там, където отстъпи държавата, най-бързо се настаниха групи и лица, които с течение на времето създадоха пирамидата на българската организирана престъпност. Спекулата и трансграничната търговия на едро и дребно (особено в ембарговите периоди), недостатъчно организираното отстъпление на държавата от икономиката и финансовите структури (родили системата на “паяка”, “Магурата”, и после валутните бюра и финансовите къщи, разкъсването на междуотрасловите и търговски вътрешни и външни връзки, “приватизацията” на скрития транзит, изкупуването и преработката на продукция, особено селскостопанска и пр.), бумът на недържавната охранителна и застрахователна дейност и връщането на дългове (бързо развили и закрепили рекета), финансовите пирамиди, видео и аудиопиратството, хазартът, развлекателната индустрия дадоха тласък в развитието на организираната престъпност. В този ред неясният и объркан баланс между държавно и недържавно, припряно съгражданата система от лицензи, такси и разрешителни, разрушаването на системата на държавния контрол и силовите държавни подсистеми бързо развиха големи възможности за корупция. Тя се подсили и от често сменящите се хора в държавната администрация, рекрутирани от новите партийни клиентели.
Бързо се развиха при наши условия и характерните за световната организирана престъпност “икономически отрасли” – наркобизнесът, трафикът на коли и хора, контрабандата на цигари, алкохол, бяла и черна техника и прочее, финансовите престъпления (пране на пари, фалшифициране на ценни книжа и банкноти, игра с ДДС в трансграничната търговия ), търговията с ембаргови стоки и стоки с двойно предназначение, рекетът (повсеместен спрямо едрия, среден и малък бизнес, улеснен от огромния за страната брой частни икономически субекти), сексуслугите и т.н. Освобождаваните от държавната икономика и финанси, от държавните силови структури и контролни органи, от държавната администрация и партийния апарат, оставените без държавна опека спортисти, преминаващи в частния сектор и в армията на безработните създаде ситуация, при която част от тях заедно с лица от престъпния свят до 1989 г. да започнат изграждането на системата и на българската организирана престъпност.
Улеснена от отслабващата държавност, подхранвана от предишната система от връзки между субекти, групи и кръгове в държавата и обществото и нововъзникващите връзки на клиентелистката облага от властта и използването й за лични цели, избуя корупцията. Широката база на масовата корупция отдолу догоре бе използвана най-успешно от ОП. Тя се настани най-напред в сивата икономика, а впоследствие и в примесването й в официалната икономика и финанси, в които започнаха да се вливат пари и от престъпните отрасли. Това позволи на първоначалните охранителни, застрахователни и т.н. силови структури (ВИС, СИК, Клуб 777, ТИМ, структури на фигури като Карамански и др.) заедно с “приватизаторите” на скрития транзит и нароените от тях стотици частни икономически субекти (фирми, фондации, кооперации и т.н.) да започнат превземането на територии от отрасли като туризма, развлекателната индустрия и хазарта, строителството, бизнеса с недвижима собственост, хотелиерство и ресторантьорство, бизнеса със селскостопанска продукция, транспортни услуги, финансови услуги и пр.
Така постепенно ОП започна да прониква и да влияе и върху властите. Тя подкрепя и се стреми да купува депутати; хора на възлови за бизнеса й позиции в МВР, следствие, прокуратура, съд, митници; администрацията, свързана с лицензи и разрешителни; местната власт (общинската администрация, фирми и имоти). При твърде разширилата се “приватизация” на властови позиции най-голям дял се пада на организираната престъпност. Степента на проникване и обвързаност на ОП с властите трудно може да бъде измерена. Ние говорим за страшната корупция, но изследванията на размерите й и пораженията от нея са предимно теоретически. Ако се доверим обаче на оценките на чуждестранни фактори (американската разузнавателна общност, изследователи и политици, вкл. от висок ранг на държави като САЩ, Англия, Германия, Франция, на международни организации) ОП в по-слабо развитите страни, в страните от бившата социалистическа общност и т. нар. Трети свят придобива власт, застрашаваща и конкурираща официалната власт. Това се превръща в проблем на световната, регионална и национална сигурност (американците вече са го поставили като важен проблем на националната сигурност на САЩ).
Без съмнение, организираната престъпност е проблем на националната сигурност и в България. Той е достигнал до степен на развитие, застрашаващ държавността и отношенията на страната с чуждестранните политически, държавни, икономически, финансови и бизнесорганизации и субекти. Ясно е, че която политическа сила съумее сериозно да превърне борбата с ОП в свой политически приоритет, а впоследствие и в реална управленска практика, ще има сигурно предимство и добра външна и вътрешна оценка и подкрепа.
БСП е имала и има последователна политическа позиция по този проблем. Поставяла го е като необходим елемент на националния политически и институционален консенсус. Необходимо е това да стане ново публично обществено достояние. И да намери място във външното и вътрешното политическо партниране и в управленските проекти на левицата.