Последното писмо на Вили Бранд
В края на месец юли 2003 г. в град Веленье ( Словения) се проведе международен семинар, посветен на 10-годишнината от създаването и дейността на Европейския форум за демокрация и солидарност – фондацията на западноевропейската социалдемокрация, създадена за работа с партиите от социалдемократическото пространство в Централна и Източна Европа. В общата дискусия върху перспективите, ролята и сътрудничеството на левите фондации неизбежно присъстваше равносметката. В заключителното слово на първия председател на Европейския форум за демокрация и солидарност – Хайнц Фишер (дългогодишен председател на Австрийския парламент и заместник-председател на Социалистическия интернационал) дори прозвуча носталгична нотка за раждането на идеята. Във връзка с това Хайнц Фишер спомена и за ролята на Вили Бранд, цитирайки последното му писмо до Социалистическия интернационал.
В последвалата дискусия поисках повече информация за мотивите и историята на Европейския форум. Отправих и молба до Фишер да ни изпрати текста на писмото на Вили Бранд. Познавах Фишер от редица международни семинари и срещи през последните десет години, сред които най-трайни впечатления е оставил разговорът “на четири очи” в кабинета му в Австрийския парламент, където близо час бистрихме темата “Каква партия е БСП?” Не се изненадах, когато само два дни след завръщането си от Словения на адреса на Центъра за исторически и политологически изследвания при Висшия съвет на БСП получих от негово име текста на последното писмо на Вили Бранд.
Предлагам на списание “Ново време” превод от немски език на писмото на Вили Бранд (Президент на Социалистическия интернационал от 1976 до 1992 г.) до Конгреса на Социалистическия интернационал през септември 1992 г. в Берлин.
Нора Ананиева
Мили приятели,
Трябва ли да казвам, с какво удоволствие точно в тези дни бих бил сред Вас?
Не е било писано да стане. Затова чрез писмото Ви изпращам поздравите си.
Трябва ли да казвам, с колко радост и гордост ме изпълва фактът, че Вие сте в Берлин?
Многобройни места в новите демокрации на Изток биха били достойни за заседанията на Конгреса. Но защо да не призная: за мен означаваше много предложението на Фелипе Гонзалес за Берлин.
И защо да не прибавя още: смятах, че след като веднъж е избран Берлин, трябва да се съберем в Райхстага. Онова място в Германия, на което толкова често са поставяни въпросите за войната и мира в Европа. Онова място, на което толкова много се е говорило за свобода и робство.
От дълго време бях помолил, ръководството на Социалистическия интернационал да се даде в по-млади ръце. Защото смятах, че е дълго времето от 16 години, през което бях на върха на ръководството. Но все пак, какво са 16 години в една столетна традиция?
Във всички случаи, през този кратък период от време се промениха този град, тази страна, този континент. Нещо повече. Светът вече не е онзи, който беше през 1976 г., когато в Женева поех този пост.
Да се гарантира мирът – това не беше нашата единствена, но все пак – първостепенната ни грижа. Онзи мир между двата блока, които бяха ядрено въоръжени, и които смятахме за взаимно свързани. Онзи мир, който беше жизнено необходим, за да стане възможна свободата.
Днес, само едно и половина десетилетие по-късно, нашата грижа не е вече да осигурим само мира. Наша грижа е на много места по този вече освободен, но въпреки това – неспокоен свят, отново да възстановяваме мира изобщо.
Партиите, които се вляха в нашата общност, носят отговорност пред своите страни и пред света – и поотделно, и като цяло. Това, че надхвърлихме пространството на Европа и се превърнахме в наистина световно, а с това – и многолико семейство, за мен и за всички нас е особено удовлетворение. Но броят на нашите членове и на онези, които искат да се присъединят към нас, не е самоцел, а отговорност.
Където и хората да понасят тежко страдание, това засяга всички нас. Не забравяйте: който оставя дълго да се върши несправедливост, прокарва път за следващата.
Да се укрепят Обединените нации – това е наш отдавнашен и вътрешен стремеж. Днес, когато се очертава напредък и, ако не властта, то влиянието на ООН расте, заслужава си да положим особени усилия. Нека помогнем, като предоставим на Обединените нации средствата, от които се нуждаят, за да упражняват своето влияние.
Дори и след епохалния поврат от 1989 и 1990 г. светът не можеше да стане само “добър”. Но нашето време, както никога преди, е заредено с възможности – и за добро, и за лошо. Нищо не става от само себе си. И само малко неща са трайни. Затова, осъзнайте своята сила и това, че всяко време иска своите отговори. Трябва да се остане на неговата висота, ако целта е да се постигне доброто.
Благодаря на всички, които помогнаха.
Пожелавам Ви плодотворни обсъждания. На моя наследник желая силна и, колкото е възможно повече, щастлива ръка.
Ункел, 14 септември 1992 г.
Публикува се на български за първи път.