МЕСТНА ВЛАСТ И ПОЛИТИКА

0
198

Роден през 1975 г. в София. Има висше образование – международни отношения и макроикономика; докторант в УНСС. В периода 1995 – 1999 г. е районен съветник в район Подуяне, София. От март 1999 г. до март 2001 г. работи в отдел “Европейска интеграция” на Агенция “Митници”, а от март същата година е на работа в отдел “Външна политика и международна дейност” на ВС на БСП. От декември 2001 г. е член на ИБ на ВС на БСП, а от юни 2002 г. е секретар на ВС по външна политика и международни връзки и ръководител на направление “Външна политика и международна дейност” във ВС на БСП.

Преди и по време на всяка предизборна кампания за местни избори се разгаря полемика около връзката и зависимостта между местните органи на самоуправление и политическите партии. С особена сила това важи за кандидатите за кметове, защото се избират мажоритарно и обикновено вниманието на избирателите се концентрира върху тях. Трябва ли местната власт непременно да се опитва да изгражда надпартиен образ? Печелят или губят партиите и представителите им в органите за местно самоуправление, когато се опитват да се дистанцират едни от други? В следващите редове ще се опитам до обоснова моята гледна точка по тези въпроси.

Досега Българската социалистическа партия (БСП) винаги се е стремяла да ограничи политизирането на местните избори, да премести тежестта на избора много повече върху програмата и личността на кандидата, а не върху партията, която го издига. Това поведение има своята логика и беше особено полезно в годините на силна междупартийна конфронтация. Благодарение на този подход кандидати на БСП – издигнати или подкрепени от нея – печелеха в общини, където самата партия нямаше силни позиции. Това безспорно допринася за самочувствието на социалистите и увеличава националния резултат на партията. След изборите обаче нерядко възникват проблеми в отношенията партия-кмет и една от основните причини е, че избраният кмет възприема поведение на “кмет на всички граждани на общината”, като често разбира това като “еманципиране” от или дори конфликт с партията, която го е издигнала. Допълнително този ефект се засилва, когато кметът не разполага със стабилно мнозинство в общинския съвет и е принуден да прави компромиси, за да си гарантира подкрепа. Следствието е разминаване между предизборна платформа и управленски действия, негативите за което се понасят и от местната структура на партията. Когато съществуват проблеми обаче, не бива да търсим причината само в едната страна – факт е, че на места партийните структури не намират подходите за дългосрочно партньорство и диалог с предложените от самите тях кметове. Нормалните взаимоотношения и комуникация постепенно започват да се колебаят в диапазона между “студена война” и “студен мир”.
Към казаното дотук ще добавя и констатацията, че до момента между “червените” представители в местната власт сякаш липсва целенасочено партньорство на национално равнище – отделно или в рамките на НСОРБ. Разбира се, налице е координация по някои въпроси, но това става най-често при възникване на проблемна ситуация, а не на постоянна основа. Струва ми се, че ръководството на БСП от своя страна избягва намеса, не насърчава това партньорство и често работи с отделни кметове по отделни въпроси. Проведените досега по инициатива на партията национални срещи имат спорадичен характер и са по твърде общи въпроси без пряко отношение към конкретната политика на общините – напр. начало на подготовка за избори или пък проблеми между местна власт и правителство във връзка с бюджета – и по мое мнение ефектът е повече пропаганден, отколкото съдържателен.
Налице са предпоставки за постепенна промяна на подхода и начина на работа и взаимодействие, като поемам риска да повдигна този въпрос още сега, преди изборите, за да използваме възможността за “ново начало” още от първите дни на новия мандат.

Ще започна с това, че отмина времето, когато идентифицирането с БСП можеше да води до негативи и да създава проблеми за дадена община. Времето на силна политическа конфронтация е зад гърба ни и едва ли днес някое правителство би си позволило първосигнално да дели общините на “свои” и “чужди”, да фаворизира първите и да дискриминира вторите – една добре позната от управлението на СДС практика.

Заедно с намаляването на междупартийното напрежение обаче, в последните години целенасочено се работи за размиване на идентичността на партиите, за “разтваряне” на “лявото” и “дясното” в една обща политическа каша, за налагане на схващането, че е възможна само една единствена политика, като се стига дори до екзотични идеи за ненужност на партиите. БСП трябва да даде категоричен отпор на тези идеи, но не с празни политически декларации и обяснения от рода “без европейска политическа система не можем да влезем в Европейския съюз” (не че не споделям тази констатация), а като обоснове ясна идейна и управленска алтернатива, която избирателите да разпознаят като лява. Под алтернатива не бива да схващаме обаче само управленските разработки на опозиционната БСП на национално равнище. Излъчени от БСП кметове управляват в момента над 1/3 от общините и именно чрез тях партията трябва убедително да показва и утвърждава различното в лявата управленска политика – не само като стил, но и като съдържание. Добра основа беше поставена със заседанието на 45-ия конгрес в Габрово, но системните усилия трябва да продължат. Кметовете на левицата трябва да бъдат в постоянен диалог помежду си и да обсъждат и предприемат общи, национално координирани действия и управленски мерки в собствените си общини. Логично е при това тази координация да става на базата на общите насоки за регионално развитие, приети от партията, насоки, които след парламентарните избори ще бъдат реализирани и от бъдещото мнозинство в НС, и от правителството на левицата. Така не само ще може да се открои “лявото”, но и ще могат отсега да се докажат предимствата на съгласуваната и целенасочена политика пред индивидуалните импровизации и хаотичните и непредсказуеми действия на правителство и парламент, които не дават възможност за дългосрочно планиране и често принуждават общините да се спасяват поединично, която както може.

От важно значение е фактът, че органите на местно самоуправление, които избираме на 26 октомври, ще трябва да подготвят и да “присъединят” българските общини към Европейския съюз (ЕС). Това изисква добра координация между НСОРБ и неговия партньор в ЕС – Комитета на регионите (КОР). И докато едва сега се изгражда институционалната рамка на това взаимодействие, БСП вече успя да създаде добри работни взеимоотношения с Групата на ПЕС в този орган на ЕС, като с негово съдействие още преди изборите започнаха обсъждания по най-важните проблеми пред местната власт, а след изборите очаквам да бъдат постигнати и конкретни практически резултати. В последните години БСП постепенно се утвърждава като единствената про-европейска партия в България, която има способността да излезе от декларативния и повърхностен подход към европейската интеграция и да насочи вниманието към съдържателните аспекти на пред-присъединителния процес. Важна стъпка в тази посока е партньорството с ПЕС по проблемите на местната и регионална политика. Но реален партньор на Групата на ПЕС в КОР не бива да бъде БСП като партия, ролята на БСП в случая трябва да бъде само посредническа. Веднъж създадени, тези отношения трябва да се развият в друга плоскост. И докато тече дискусия кой е най-добрият подход за това, Съветът по местно самоуправление и регионална политика към ВС на БСП може да се активизира и в международен план и да продължи да развива установените вече контакти. А именно тук си позволявам да предложа една идея, която вероятно изглежда революционна или ненавременна, но си струва да се обсъди – създаване на реално функционираща Група на БСП в НСОРБ. Със създаването на такава група, която да бъде в известна степен институционализирана, със свои вътрешни правила – по подобие напр. на Парламентарната група на Коалиция за България – биха се създали предпоставки за решаването на всички изброени дотук въпроси. В такава група биха могли да се присъединят и представители на други леви партии или независими кметове. Като партнират на Групата на ПЕС в КОР, представителите на левицата ще могат да влияят в известна степен върху политиката на ЕС към България, пряко да получават изпреварваща информация, да създават индивидуални контакти и партньорства за своите общини с реален ефект за гражданите и в края на краищата да си осигурят редица предимства пред останалите си български колеги, чиито партии са далеч назад в това отношение. Освен това, според мен структурирането по политически признак в НСОРБ би довело до повишаване на ефективността на сдружението и ще доведе до нарастване на неговата тежест спрямо институциите, с които работи. Пиша това с ясното съзнание, че въпросът е сложен и налага и промени в устава на сдружението.

Надявам се с разсъжденията си по тази проблематика да съм успял да вляза в ролята на страничен наблюдател, който познава ситуацията, но съзнанието му е чисто от детайлите и може по-лесно да възприеме цялостната картина. Ще бъда доволен, ако експертите видят в тях ако не решения, то поне теми за размисъл и дискусия.

22.09.2003 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук