Неотдавна излезе от печат поредната книга* на чл.кор., проф. д-р Стоян Михайлов, посветена на формирането и развитието на социологическото направление в българската наука след войната – от втората половина на 50-те години до 1989 г. Този противоречив и сложен процес се изследва с помощта на синтезирането на диахронния, синхронния, системно-структурния и диалектическия методи. Върху тази основа е направен ретроспективен преглед на социологията у нас след войната и на делото на българските социолози начело с проф. Живко Ошавков. Както е известно, проф. Стоян Михайлов е един от неговите най-близки съратници и съмишленици, който участва от самото начало в новаторското дело. Книгата е изградена върху негови спомени и върху прецизно проучване на цялата документация по въпроса /книги, статии, научни информации в списания и др./.
Анализира се научната технология на формирането на българската социологическа школа. Важна особеност на този процес е, че теоретичното творчество на българските социолози изпреварва институционалното изграждане на социологическата наука. Ускореното научно формиране и развитие на социологическото направление в нашата наука, съпътствано и с оригинални постижения, привлича вниманието на международната социологическа общност. Не беше случайно, че Международната социологическа асоциация реши VII световен конгрес по социология да бъде проведен в България /Варна, 1970/, който премина подчертано успешно. Такъв конгрес не е провеждан досега в друга средно и източноевропейска страна. Естествено това стимулира подема на българската социологическа наука и нейната позитивна социална роля.
От вниманието на автора не убягва както силно избуялия нихилизъм след 10 ноември 1989 г. към направеното за модернизацията на страната след 1944 г., така и неговите прояви в областта на социологията. Дълбокоаргументираният отпор срещу експанзията на социологическия нихилизъм придава на книгата допълнителна актуалност.
От анализа на формирането и развитието на социологическото направление в българското обществознание след войната Михайлов извлича ново знание, внася нов принос в социологическата теория и методология. И още нещо: книгата допринася за парадигмалната приемственост, жизнено необходима за сегашното и бъдещо развитие на социологията и на социологическото образование в българските университети.
Авторът изследва обективно богатата проблематика, вярно преценява и оценява приносите на отделните социолози, на социологическата гилдия у нас. Книгата предлага достоверна информация за “Кой кой е в социологията”, за неговото място и влог в утвърждаването на българската социологическа школа и разкрива нейната същност. Ето защо читателят получава знание не само за историята на развитието на социологията след Втората световна война у нас, но и за концептуалното и емпирично обогатяване на социологическото познание от българската социологическа школа, което в някои отношения надхвърля по научното си значение границите на България.
Например в българската социологическа литература след войната се предлагат новости в социологическата теория, метаметодология, методика и организационна технология за емпиричните социологически изследвания и др. Ограничеността на обема на рецензията не ми позволява да информирам читателя по-подробно за цялостното богатство на рецензираната книга. Затова в съкратен вид споменавам само най-важните моменти в нея: очертава се зараждането и развитието на социологическата мисъл до и след Освобождението на страната; прави се комплексен анализ на по-крупните и оригинални емпирични социологически изследвания; заслужено признание се отдава на Иван Хаджийски, на академиците Димитър Михалчев и Тодор Павлов и др.; богато се разкрива водещата и решаваща роля на проф. Живко Ошавков за създаването на социологическото направление и оформянето на социологическата школа, неговата мащабна методологическа, теоретическа и научно-ръководна дейност.
В книгата се съдържа обективна оценка на влиянието на марксизма върху социологията в България. Задълбочено се анализира обстоятелството, че социологическата школа се формира в процес на новоустановено и разгръщащо се сътрудничество с международните социологически институции и социолозите не само от бившите “социалистически”, но и от западните страни. За кратък период, измерен само с три десетилетия, се извършва мащабна теоретическа и емпирична изследователска, както и научноорганизационна дейност: курсове за подготовка на социологически кадри, откриване на специалности по социология във висшите училища, социологически четения за млади социолози, студентски кръжоци, Марксов семинар, богата международна дейност и сътрудничество и др.
В областта на социологическата теория приносно значение има определението на предмета на социологията и нейното разграничение от историческия материализъм и другите обществени науки. Разработени и въведени са в социологическото познание някои нови понятия, принципи, които в своята съвкупност съставят оригинална социологическа парадигма. Към тези социологически проблеми трябва да се прибави концепцията за социологическата система. Особено важно е нейното разграничение от общностната структура. Нова научна и културна ценност, която обогатява националната социологическа школа е написването и отпечатването на “Енциклопедичен речник по социология” /1996/. От ключовата категория “Социологическа система” се извлича предмета на социологията, единството на теоретично и емпирично познание, редица нови понятия /достоверност и представителност на емпиричната информация, свързаните с тях методика на извадката и регистрацията и др./.
В книгата се показва, че социологическото познание у нас се развива във всички главни направления: метасоциологическо познание, обща социология, частни социологически теории, историческа социология, история на българската и световна социология.
В нея се разглежда и сложния въпрос за взаимоотношението на социологията и живковизма, взет като модификация на сталинисткия тоталитаризъм. Това взаимоотношение е илюстрация на стародавния проблем за връзката на социалната наука, в т.ч. на социологията, с политическата власт. Един проблем, който вълнува най-видните социолози от създаването на социологията като самостойна наука през 30-те години на ХIХ в. досега.
В процеса на изграждането и институционализацията на социологическото направление се извършва интегриране на академичната социология с множество социологически звена към ведомства.
Проф. Михайлов със загриженост посочва зачестилите случаи на безкритично преклонение пред западни социолози и социологически парадигми. Той аргументирано доказва, че те в някои отношения не са по-напред от постиженията на българската социологическа школа.
Но в академичното си слово при удостояването му със званието “Почетен професор /Professor emeritus/ на Института по социология”, дадено като приложение към книгата, Михайлов изразява своята увереност, че рано или късно заедно с изменението на формационните характеристики на обществото ще се създадат социалните предпоставки за пълнокръвно развитие на социологическата наука, за преодоляване на същностните слабости, от които още не се е освободила. Той призовава българския социолог да не бъде механичен транслатор на чужди парадигми със съмнителна евристична стойност, а да бъде самостоятелен мислител с високо личностно и научно достойнство.
Всеки, който се интересува от социологическата мисъл в България, може да почерпи ценна информация за нейното развитие от книгата на проф. Стоян Михайлов.