Роден през 1953 г. в София. Завършил ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “История”. От 1982 до 1997 г. работи в органите на МВР, като заема различни ръководни длъжности. Бивш директор на ЦСБОП – МВР
Пред съвременния свят стоят множество проблеми за решаване, един от които е този с тероризма. Още в края на ХIХ и началото на ХХ в. немалко държавни дейци и титулувани персони стават жертва на терористични актове. През последните години неговите характеристики непрекъснато се променят в отрицателна посока. Днешният тероризъм се очертава като фактор от глобално значение, с който е необходимо да се съобразяват политически сили и правителства. При това опасностите са както във вътрешен, така и в международен план.
Като примери от недалечното минало могат да се посочат актовете на насилие срещу американски граждани, довели до бомбардировки над Либия и въвеждане на икономически санкции срещу Иран. Дейността на ирландските католически и протестантски терористични групи в Северна Ирландия нерядко са причина в продължение на години да не е намерено политическо решение. Често в Испания действията на баските терористи от ЕТА провокират политически кризи. Ислямският тероризъм продължава да се изтъква като пречка за решаване на палестинско-израелския въпрос.
В много страни осъзнават опасността, която тероризмът представлява за демократичното развитие на обществото и поради тази причина постоянно се стремят да усъвършенстват структурите за изучаване и противодействие на явлението. В тези страни съвсем закономерно са възникнали и съществуват цели институти, занимаващи се с тероризма. В страните от бившия Варшавски договор този въпрос дълги години се подценяваше или скриваше от широката общественост, въпреки че прояви на тероризъм имаше. В български условия недостатъчно е изучен периодът от съвременната ни история, свързан с т.нар. възродителен процес.
Страните от бившия СССР също се сблъскаха с ужасите на тероризма и неговите прояви. Примери за това са Северен Кавказ, Грузия, Армения, Таджикистан и особено Чечня. Опитът на техните служби за противодействие и разкриване на терористични заплахи и прояви, по законодателното организиране на дейността на МВР и спецслужбите на правоохранителната и правораздавателната система не бива да се подценява.
Не трябва да се забравя, че действията на терористите често отнемат или осакатяват човешки живот. Взимането на заложници и последващите искания на терористите могат да поставят на сериозно изпитание политическата и управленската зрелост на което и да е правителство. От друга страна, изграждането на стабилна система за противодействие на тероризма в различните му разновидности може до голяма степен да гарантира спокойствието в дадена страна или регион, да повиши авторитета на управлението и държавата.
Тук може да се обърне внимание върху неправилното схващане и използване на двата термина – ТЕРОР И ТЕРОРИЗЪМ.
Като правило терорът е по-скоро политически акт с мащабни характеристики, който използва широка гама от репресии. Държавният терор, прилаган от мнозинството, от управляващите, като правило може да предизвика появата на опозиционен тероризъм. Необходимо е също да се отбележи, че тези понятия често служат за спекулации. Като исторически пример от периода на Втората световна война може да се припомни как фашистката пропаганда заклеймява нелегалните и партизаните в завзетите територии, наричайки ги “бандити”,”терористи” и “подпалвачи”. Съществува практика в страните с диктаторски режими такива епитети да се прикачват на представителите на опозицията. Следователно няма единно, общоприето определение за понятието тероризъм.
След изучаване на материали на водещи чужди специалисти от различни страни можем да се присъединим към следното определение: “Тероризъм е тактика на политическа борба, при която се прилага систематично, идеологически мотивирано насилие, изразяващо се в убийства, саботажи, диверсии, отвличания и други насилствени действия, които застрашават здравето, живота и безопасността на хората. Такива действия се използват както срещу конкретен противник, така и за дестабилизиране на правителство, партия, обществено-политическо или религиозно движение, етническа група или социална прослойка. Такива действия могат да бъдат мотивирани от стремеж за достигане на политически, религиозни или социално-икономически цели.”
В някои чужди закони има доста всеобхватно определение на понятието тероризъм: “Насилие или заплаха от негово използване по отношение на физически лица или организации, а също унищожение или заплаха от такова на имущество (материални обекти), при което се създава опасност от смърт на хора, причиняване на значителни имуществени щети или настъпване на други обществено опасни последици с непредвидим характер и размер, оказва се въздействие върху управлението и взимането на управленски решения или се цели удовлетворяване на неправомерни имуществени или други интереси, извършва се посегателство върху живота на политически или обществени дейци, като при това се цели увреждане или прекратяване на свързаната с това им качество дейност, извършва се нападение върху представител на чужда страна или организация, които се ползват с международна защита или на ползвани от тях помещения и имущества.”
Дори повърхностен анализ на историята на тероризма през ХХ в. дава възможност да бъдат откроени следните видове:
1. Ляв (левичарски) тероризъм
Като негови представители могат да бъдат посочени някои латиноамерикански организации като ”Сендеро Луминосо”, ”Тупак Амаро”, европейските “Фракция Червена армия”, ”Движение 2 юни-Д-2”, ”Аксион директ” и др.
2. Десен и ултрадесен тероризъм
Той има за своя идеология шовинизма и расизма, проповядва култ към силата и ролята на личността и превъзходството на силната личност над масата, утвърждава тоталитарни принципи. Такива организации намират почва за зараждане и развитие в Италия, Испания и Германия. По-характерни от тях са “Млада Италия”,”Отряди на Хитлер”, “Палачи на Италия”,”Черна ръка”,”Секретна въоръжена организация”, “Христово войнство” и др.
3. Националистически тероризъм
Като правило цел на неговите представители е получаването на независимост на етническа структура в рамките на територията на друга страна. Това е особено актуално в района на Балканите, където етническите и географско-политическите граници се разминават. Ярки представители на тези организации са ИРА, ЕТА, ”Тигри за освобождение на Тамил “, а в най-ново време АОК, АОПМБ и др.
4. Тероризъм на верска основа
Ислямски тероризъм. Източник и разпространител са обществено-религиозни ислямски организации от Саудитска Арабия, Судан, Сирия, Иран, Пакистан, Ирак и Афганистан. Тяхната дейност се характеризира с висока степен на активност и фанатизъм. Следва да се отбележи, че именно те в най-висока степен оказват влияние върху международната политика и отношения. Ислямските терористични групировки поддържат тесни връзки помежду си. Като техни основни врагове са очертани западната култура и начин на живот и Израел като концентриран образ на “неверниците”, окупирали свещените земи на исляма. Друга характерна черта на ислямските терористични организации е финансовата им мощ. Опитите за разделяне на шиитски и сунитски организации са несъстоятелни и не подпомагат изясняването на реална картина. Общото между тях е повече, отколкото различията. Като характерни представители могат да бъдат посочени “Мюсюлмански братя”, ”Ислямски джихад”, ”Хизбулла”, ”Хамас” и др.
Ако си дадем сметка, дори без да ползваме актуални данни за ситуацията в съвременния свят и в частност на Балканите, не може да не се съгласим,че е налице благоприятна почва за съществуване и проявление на структури на терористични организации. Може би в голяма степен сме имали шанс да не бъдем засегнати. Или може би сме? Докато не се разкрият извършителите на някои тежки посегателства от последните години, не бива да прибързваме с нашия отговор.
Структури за наблюдение и противодействие на тероризма в България
Длъжни сме да признаем, че в нашата страна не разполагаме с ефективна система и структури за контрол и противодействие на тероризма. Няма и обособени звена за систематизиран анализ и научен подход към изучаване на проблема. Като изключим Академията на МВР, където се чете цикъл от лекции по тази проблематика, и то в стеснен обем, други звена за подготовка на кадри не съществуват. След 1989 г. беше ликвидирано направление “Т” към VI управление на Държавна сигурност(ДС), което имаше свои структури на територията на страната. Неговият оперативен състав и този при бившите ОУ на МВР имаха подготовка и опит, съответстващи на тогавашните изисквания и реалности. Благоприятна среда осигуряваха подкрепата и доверието на болшинството от населението, което често сигнализираше по своя инициатива за лица със съмнително поведение и вещи, оставени без надзор на обществени места.
Със закриване на бившите структури на ДС и създаване на НСЗК (сега НСС), НСБОП и обособяването на някои други поделения тези структури на практика бяха ликвидирани. През 1992 г. с нарочна заповед на министър Йордан Соколов това стана окончателен факт. При всяко престъпление или произшествие с използване на взривни вещества, оръжие и боеприпаси (ВВОБ) сега се изпращат групи от НСБОП и ДОТИ-МВР. Това гарантира ниска ефективност, мудност и силно оскъпява дейността.
Законодателната уредба посредством Закона за МВР очертава службите на МВР като основен инструмент за противодействие на всички форми на престъпност и насилие. В т. 1 от чл. 6 и 7 на ЗМВР като основни задачи и дейност на МВР и неговите подразделения са изведени защитата на националната сигурност и обществения ред, както и задължението за осигуряване на информация, оценки, анализи и прогнози в тази връзка. Именно тероризмът като действие и зараждането и съществуването на терористични групировки се очертават като заплаха от първостепенна значимост в съвременните условия.
Дейността на НСС например е описана в гл. 6, чл. 44-58 от ЗМВР. В последните години неправилно се налага мнението, че тя е само разузнавателно-информационна служба. Възможно е това да устройва някои управленски кръгове, доколкото такава постановка ги освобождава от редица отговорности.
През януари 2003 г. по неясни причини бяха закрити направления “Вътрешна сигурност” и “Икономическа сигурност”, работещите в тях организационни работници са пренасочени, а оперативните дела са свалени в архив или прехвърлени на други служби. Именно във “Вътрешна сигурност” са водени разработки и оперативни сътрудници във връзка със заплахи от национален характер или свързани с използване на общоопасни средства. В икономическото звено пък са придобивани данни за действия и интереси на български и чужди фирми към икономически обекти и структури, на използвани финансови механизми и схеми, част от които са могли да бъдат свързани с прояви на терористични организации.
Оперативният състав е недостатъчен и със слаба квалификация. Оперативните работници в РЗС са случайно подбирани, работейки и по други линии. Малко са служителите, ползващи езици и наречия, характерни за ислямските държави.
Още от създаването на ЦСБОП (сега НСБОП) през 1991 г. е изградено направление “Тероризъм” с два основни сектора. През периода на съществуване на службата е натрупан не малък обем информация, като се има предвид и активната роля на международното сътрудничество. Факт е, че ръководният и оперативният състав от последните няколко години е подменен основно и е изгубил мотивация за работа. Възможно е да не са безпочвени битуващите в обществото и медиите съмнения за обвързаност на службите със силови структури, политико-финансови кръгове и изкористяване на оперативните позиции. Разчита се не толкова на задълбоченост в работата, колкото на шумни и външно ефектни акции, обслужващи преди всичко политически интереси. Дейността на службата е регламентирана от ЗМВР в глава 8, чл. 89 до 93. Повечето от проявите на престъпна дейност, на които службата противодейства, могат поотделно и в съвкупност да характеризират прояви на терористични организации.
При преглед на задълженията и задачите, както и правомощията на другите служби от състава и извън МВР, се вижда, че има сериозен резерв, който не е организиран и включен в работата по противодействие на съвременните предизвикателства.
Част от многото проблеми могат да бъдат преодолени чрез привеждане в действие на вече поставяни на дискусия предложения за структурно-организационни, законодателни и не на последно място кадрови промени в цялата система, гарантираща националната сигурност. За да бъдат ефективни каквито и да са промени, е необходимо да бъдат сериозно подготвени и обосновани, като в този процес взимат участие държавните институции, политическите сили и структури на професионалното и гражданското общество. Не на последно място е необходимо съчетаване на националния опит и традиции, допълнени и обогатени с чуждите съвременни достижения. Иначе има опасност да се окажем фатално закъснели.
Интерес в тази връзка представлява казаното от Ролф Топхофен, немски експерт по проблемите на тероризма на проведения в началото на юни 2004 г. в Берлин симпозиум по проблемите на тероризма. Той предупреждава, че е възможно “Ал Кайда” да премести дейността си в България и Полша. Посочвайки случилото се в Испания, той прави извод, че всички страни, подкрепящи САЩ в Ирак, могат да бъдат мишени на терористични атаки. При това прави разграничение на възможностите на структурите за сигурност в Западна и Централна от тези в Югоизточна и Източна Европа. Той смята, че в тези по-уязвими райони лесно могат да бъдат изградени бази на терористични организации, като не изключва за това да съдействат структурите на организираната престъпност и ширещата се корупция.
Като ключ към недопускане на подобна възможност Топхофен сочи необходимостта от специално наблюдение на “опасните ислямисти, техните джамии, религиозни центрове и места, където се събират подозрителни хора и могат да бъдат планирани подобни действия”. При това настоява да се търси промяна в законите, но при гарантиране на ненакърнимост на правните принципи.
Прави впечатление, че и той отчита поведението на САЩ по време на войната в Ирак и мерките, прилагани в затвора в Гуантанамо срещу затворниците от Афганистан, като неадекватни и водещи до ескалация на тероризма.
Според него “Ал Кайда“ няма йерархична, а децентрализирана структура, разбита на малки групи, пръснати по света и поддържащи връзка помежду си. Бен Ладен не е фактически ръководител, а само знаме, даващо импулс. След разбиване на лагерите в Афганистан организацията е взела мерки и се е реформирала, ставайки още по-опасна.
И още един повод за размисъл
В края на май 2004 г. поставената извън закона в Турция ПКК – КАДЕК излезе с декларация,че от 1 юни бойните й подразделения ще извършват атаки срещу подразделения на турската армия в Турция и Северен Ирак. В декларацията инвеститорите в Турция се съветват да преразгледат позициите си, а туристите да се откажат от посещения.
Осъденият на доживотен затвор на остров Имралъ в Мраморно море Абдула Йоджалан е предупредил турското правителство, че отказът ПКК да бъде легализирана като политическа партия на турските кюрди ще доведе до война, чиито мащаби ще надминат водените в момента действия в Ирак.
През 1998 г. ПКК прекрати едностранно бойните действия.
Анкара счита тази организация за терористична и отказва да преговаря с нейни представители.
