ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪЗДАДЕ БУШ

0
172


В сянката на Джордж Буш-баща, а след това и на сина, стои Карл Роув – страховитият стратег, авторът на няколко изборни победи. От 2001 г. той работи неуморно в Белия дом за постигане на следващата си победа – тази на 2 ноември.

Никой не вярва, че Джордж Буш би могъл със собствените си възможности да влезе в Белия дом. Това е невъзможно. Беше необходимо той да бъде подкрепен, подтикван и изтеглен до върха. Някой трябваше да сътвори този невероятен президент. Всички във Вашингтон знаят името на този, който дърпа конците, на демонстратора на марионетки – неговото име е Карл Роув. Приписва му се толкова интелигентност, колкото се отрича на човека, на когото официално той е само съветник.

Три дни преди заседанието в Ню Йорк за приемане на решението на Републиканската партия, с което тя официално определя досегашния президент като кандидат за нов мандат, три зали в града са между първите в страната, включили в програмите си за петък, 27 август, един филм, озаглавен “Мозъкът на Буш”, буквално възпроизвеждащ издадената преди година книга. Авторите на това произведение Джеймс Моор и Уейн Слейтър познават твърде добре темата; особено като се има предвид, че Слейтър ръководи бюрото на “Далас Морнинг Нюз” в Остин – столица на Тексас, щата, където в края на 70-те години започна всичко, свързано с Роув и неговия млад жребец.

Основната идея на книгата “Мозъкът на Буш” съвсем не е сложна – Карл Роув е “съпрезидентът” на САЩ. С него изборната стратегия е в ръцете на най-голямата сила на планетата. Търговска, данъчна и социална политика, околна среда, образование, както и всичко останало – външна политика и войни – всичко се осъществява под диктовката на единствения императив, доминиращ над всички останали – да се спечелят следващите президентски избори, т.е. да се напълнят касите за предстоящата кампания; да се харесат на фермерите от Айова и на металурзите от Пенсилвания, да привлекат към урните баптистите от Юга и кубинските емигранти от Флорида. “Карл Роув има толкова голямо влияние върху политиката и обществените процеси, каквото американците досега не познават и трудно биха се съгласили да признаят”, пишат в книгата си Моор и Слейтър.

Съветникът не отрича влиянието си, но в същото време никой не може да го обвини в липса на уважение към патрона си. В това отношение внимава много и проявява изключителна съобрази-телност. И най- вече – той искрено се възхищава от човека, на когото е помогнал да стане президент на Съединените щати, а след два месеца силно желае да го види като преизбран президент. Роув е убеден, че Джордж Уокър Буш е единственият политик, който може да установи трайно своята партия в Белия дом.

Запитали един ден Карл Роув: “Кога започнахте да мислите за президентска кампания?”, а той отговорил: “На 25 декември, 1950 г.” А това е рождената му дата.

Роув произхожда от твърде скромно семейство от западните щати. Син е на изследовател на минерални залежи и на жена, посветена изцяло на дома и на петте си деца. В деня на 19-ата му годишнина баща му решава да напусне семейството си. Младият човек по-късно разбира, че той и по-големият му брат не са деца на този мъж. Независимо от това Роув изпитва винаги дълбока признателност към геолога, който ги е отгледал като родни синове. В началото на 80-те години майка му се самоубива.

Това, което впечатлява у Карл Роув, е преждевременният му интерес към политиката и присъединяването му към консерваторите. По времето, когато Джон Кенеди привлича много млади американци, Карл е едва на 9 години и е твърд привърженик на Ричард Никсън. Дали неразбирателството между родителите и липсата на религиозни традиции в семейството му са го предразположили към реда? Във всеки случай, щом като е избрал десницата, той не е “познал” Бога. За разлика от Джордж Буш, който казва, че “Исус Христос е променил сърцето му”, съветникът, внимателен винаги към реакциите на избирателите протестанти и католици, никога не крие, че не е вярващ. На въпрос на “Ню Йорк Таймс” Роув благоразумно отговаря: “Не съм сигурен, че съм срещнал вярата.”

По примера на дядо си, голям пътешественик, младият Роув, роден в Колорадо и израсъл в Невада, преждевременно узрява в Солт Лейк Сити- столицата на Юта и на мормоните. В гимназията той е малко скучен, несръчен, ограничен в интересите си, престараващ се сухар. Няма много добри оценки, което обаче не му пречи да бъде избран за председател на учениците – единственият избор, който той печели за самия себе си.

През 1969 г. влиза в Държавния университет на Юта, впоследствие преминава през няколко университета, но от нито един не получава диплома. Това е показателно, че той е увлечен по друго. Постъпва в студентската организация на Републиканската партия – Колежани републиканци, и през 1973 г. става един от основните “администратори” в качеството си на изпълнителен директор. През 1970 г. е изпратен в Илинойс, за да участва в изборна кампания. Представяйки се като запален привърженик на един кандидат демократ, той успява да се промъкне в избирателното му бюро и оттам открадва празни бланки за писане. Използва ги за отпечатване на покани, обещаващи на избирателите “безплатна бира” и “момичета”. Разпространява ги на прием, организиран от кандидата, а така също и в мрачните и бедни квартали на града. Бездомници и отхвърлени от обществото нахлуват в избирателните бюра на Демократическата партия. Две години по- късно, по време на семинар за обучение на партийни функционери в Кентъки, Роув сам се хвали с лошата си шега, като разказва и редица други подобни свои “трикове”. През 1973 г. изпълнителният директор на Колежани републиканци е кандидат за председател на организацията. Заедно с друг кандидат, Лий Атуотър, който впоследствие става съветник на Роналд Рейгън и на Буш-баща, Роув кръстосва пътищата на Юга със стар “Форд” и работи упорито в университетите за спечелване на гласове. Стига се до сключване на споразумение в един планински хотел в Мисури, целящо да премахне равночислеността на гласовете за Роув и конкурента му Робърт Еджуърт, който е с определено по-дясна позиция в партията.

Изборното събрание наподобява конгресите, провеждани по същото време от UNEF (Национолен съюз на френските студенти) : процедурни битки, просене на мандати, разнообразни заплетени удари. В крайна сметка и двамата (Еджуърт и Роув) са обявени за избрани от съответните им привърженици.

Разногласието стига до вниманието на председателя на Националния републикански комитет, който е не някой друг, а самият Джордж Херберт Уокър Буш. Тогава един съюзник на Еджуърт решава да разгласи чрез “Вашингтон пост” запис на разговорите, водени предишната година от Роув с партийни функционери в Кентъки. Всеки може да си представи последвалия ефект, и то в разгара на “аферата Уотъргейт”. Не само Белият дом, оглавяван тогава от Ричард Никсън, нарежда да се претърсят клубовете на президентската кампания на демократите, но и един от кадровите партийни функционери на Републиканската партия обучава по същото време младите членове как да шпионират противниковата партия! Всички очакват, че Роув ще бъде отстранен в полза на Еджуърт, но се случва тъкмо обратното. Буш-баща предоставя председателството на Колежани републиканци на Роув и изгонва от партията опонента му за това, че е изобличил свой другар в пресата.

Връзката, която се установява между Карл Роув и семейство Буш, никога няма да прекъсне. Роув се оженва за тексаска, която след три години съвместен живот го напуска. По-късно се установява в Хюстън и ръководи Комитета за политическа дейност (РАС), създаден от Буш-баща, в съответствие със законодателството, последвало Уотъргейт, за финансиране на президентската кандидатура на избори 1980 г., за която той се готви. Младият сътрудник на Джордж Х. У. Буш и на Джеймс Бейкър става експерт в тексаския предизборен екип и пророк на изборните победи на републиканците в Тексас. Той разбира, че демократическата хегемония, наследена от Гражданската война, е окончателно приключена в този щат, както и в Юга като цяло. Част от избирателите гласуват за демократите, повлияни от привързаността си към партикуларизма на Юга и по-конкретно към расовата дискриминация. След като Демократическата партия се определя като изразител на гражданските права, тя започва неизбежно да губи част от влиянието и устоите си. От друга страна, преуспяването на Тексас привлича в щата много професионалисти и предприемачи, които обикновено гласуват за републиканците.

Стихията на Карл Роув са пропагандата и събирането на средства чрез кореспонденция. Впоследствие към тези компетентности той прибавя още няколко – изследовател, стратег по средствата за масова информация, организатор по планиране на изборни кампании. За отбелязване е маниерът му за подчертано близък контакт с избирателите – той се стреми преди всичко да ги идентифицира социално, да ги разграничи едни от други, за да схване изразната реч, към която те ще бъдат чувствителни. Формулата, която използва, за да отнеме Тексас от демократите, се съдържа в стремежа му да поддържа тесни връзки с богатите дарители (а богаташите от Тексас са много богати), да подбира добри кандидати (включително и преориентирайки демократи), да използва парите за отправяне на диференцирани послания към всяка отделна група от избиратели.

Днес 29-те мандата, спечелени от избирателите на щата, принадлежат на републиканците. Същото се отнася и за мажоритарните места в двете камари в Остин.

Неуморим в работата си, носещ в главата си богата политическа и изборна енциклопедия, Роув е известен като непочтен играч. Заподозрян е, че самият той е монтирал през 1986 г. в кабинета си микропредавател, чието разкритие предизвиква буря в медиите. Този случай поставя в отбранителна позиция губернатора – демократ с изтичащ мандат и същевременно допринася за победата на кандидата – републиканец. Четири години по-късно той играе основна роля в разпространяването на информация, според която комисарят по земеделие бил организирал система за натиск над земеделските стопани с цел да подпомогнат финансирането на кампанията за преизбирането му.

През 1994 г., когато Джордж Буш е издигнат за кандидат за поста губернатор на Тексас, тръгва мощна вълна от слухове, захранени с фалшиви телефонни обаждания от институти за сондажи, срещу титуляра за поста Ан Ришардс, обвинена покрай другото и в лезбийство. По време на първичните избори на републиканците за президентските избори – 2000 г., Джон Макейн, победител в Ню Хемпшир, е превърнат в мишена за клевети, отнасящи се до умственото и психическото му здраве, както и до сексуалността му. Когато една група от бивши участници в съпротивата разпространява телевизионен репортаж, обвиняващ Джон Кери, че лъже за военната си служба във Виетнам, демократите съзират отново долния и низък удар под кръста, типичен за Карл Роув.

Буш, който обича да раздава прякори, е удостоил своя съветник с два: единият е Гениалното момче (Boy Genius), а другият – Торното цвете (Turd Blossom). Президентът като че ли желае да запази дистанция от методите на този, на когото е посветил снимката си с думите: “На Карл Роув – човекът, който има план.” План за какво? Само за да печели? Или за да промени Америка?

Образец за Роув е президентът Уилям Маккинли, избран през 1986 г. с помощта на Марк Ханна, тогавашният бос на Републиканската партия. Ханна е разбрал, но иска да накара и Маккенли да осъзнае, че следвоенната ера на Гражданската война е приключена и че отсега нататък трябва да се изразяват предимно исканията на новите социални слоеве, възникнали от развитието на индустрията. В последвалите 36 години републиканците са загубили само два президентски избора.

Днес Карл Роув счита, че процесът на противопоставяне между демократи и републиканци, формирал се в годините на икономическата криза – 1930 г., и нейните последици, вече е отминал. Той смята, че се е стигнало до края на една дълга епоха, белязана от господството на злоупотребяващи мнозинства, притискащи индивида с най-различни принуди, противоречащи на неговата фундаментална свобода.

Съветникът е запален привърженик и последовател на федерализма на Джеймс Медисън, един от авторите на Американската конституция, и на неговата интерпретация от Алексис дьо Токвил, автор на “За демокрацията в Америка”. Според Роув демокрацията е автономия на “малките батальони”, свободни да живеят по своему в едно общество, защитено от диктатурата на мнозинството.

Джордж Буш и този, който понякога е представян като неговия гуру, споделят еднакви убеждения. Буш- син винаги е считал, че една от най- големите опасности, от които Америка трябва да се предпазва, е опасността от “социализъм по европейски”.

Президентът и съветникът му са отлични интерпретатори на консервативната революция, лансирана плахо преди петдесетина години от няколко интелектуалци, пренесена в 80 – те години от Роналд Рейгън и приета от мнозинството на републиканците на Конгреса им през 1994 г. Преизбирането на Буш ще гарантира нейната победа.

А за постигането на тази цел Карл Роув работи неуморно от 2001 г. досега.

“Монд”, 29 август 2004
Превод от френски: Нина Геринска

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук