Професор, доктор на техническите науки. Автор е на около 160 научни публикации, от които 14 монографии в областта на системния анализ, изследване на операциите, кибернетиката, математическото моделиране. През последните 10 години основните му теоретични интереси са насочени към научните проблеми на националната сигурност.
Като съпоставим някои факти около Русия в последната година, се очертава интересна картина – свидетели сме на широкомащабна геостратегическа офанзива срещу великата славянска държава с дълготрайни планирани последици.
– Конфронтацията с Грузия след свалянето на Шеварднадзе и избирането на новия проамерикански президент Саакашвили.
– Борбата за Украйна срещу надигащите се прозападни фашистки сили.
– Провалът на усилията за решаване на конфликта в Молдова за Приднестровието.
– Настаняването на НАТО в Прибалтика под сянката на фашизма и антирусизма.
– Казусът с Калининградска област и нежеланието на Западна Европа да го реши.
– Гноящата рана Чечения.
– Разиграването на чеченската карта в Дания, Холандия, Англия, САЩ и антируските прояви на България.
По цялата руска европейска граница се усеща засиленият геополитически натиск. И на този фон изглежда не съвсем случайно “черното терористично” четиримесечие:
– убийството на чеченския президент Ахмад Кадиров (9.05.2004 г.);
– нападението в Ингушетия (22.06.2004 г.);
– взривът на Каширското шосе в Москва;
– взривът на станция “Рижкая” на метрото в Москва;
– взривяването на двата самолета Ту-134 и Ту-154;
– нападението срещу Грозни няколко дни преди президентските избори;
– осетино-грузинският конфликт;
– нападението срещу училището в Беслан, Северна Осетия (1.09.2004 г.).
Нападението в Беслан, гаврата и убийствата на деца и ученици е само локален връх на стратегия, прокарвана настойчиво и упорито. Нейната активна част са мощни рейдове в тила на противника със забележително логистично осигуряване – бази, явки, ятаци, разузнаване, всичко, което изисква много пари, и е смешно да се предполага, че “планинските сепаратисти” в Чечения ги изкарват с неуморен труд на полето и в заводите. Именно това, заедно с интернационалния състав на бандите, дава основание да се говори за международна намеса в Русия под формата на тероризъм. За такава намеса срещу такава държава парите и логистиката на ислямския фундаментализъм са явно недостатъчни.
За да се определят финансовият източник и логистичното “рамо”, не трябват кой знае какви анализи. За адептите на капита-листическата глобализация и на модерния глобализъм Русия като география (1/7 от сушата) е неприемлива. И не само Русия. Така е с всяка голяма и мощна държава, която може да стане регионална или световна доминанта (Китай, Индия, Иран). Затова в Европа бяха раздробени Чехословакия и Югославия, в Азия – Афганистан и Ирак. Такава съдба се готви и за Русия (виж Бжежински и Соломон Паси). За основен фитил се използва етническата ситуация в Кавказ, и то неслучайно.
В Кавказ живеят над 50 народности, някои от които не надхвърлят 10 000 души (агули, рутулци, цахури). Само в Дагестан по конституция има осем основни народности: аварци, даргинци, кумики, лезгини, лакци, тати, табасаранци и ногайци. В конфесионално отношение християни са осетинците, абхазците и кабардинците. Лезгините са шиити, останалите – сунити. Съгласно Конституцията на Руската федерация в Прикавказието има 6 автономни обединения (от изток на запад): Дагестан, Чечения, Ингушетия, Северна Осетия, Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия.
Кавказ разсича Русия на европейска и азиатска част и в южна посока опира до топлите води на Индийския океан. Нагнетяването на напрежение в Кавказ поддържа неустойчивостта и стеснява руския геостратегически хоризонт. Чеченският сепаратизъм и бандитизъм може всеки момент да генерира междуетническа и религиозна война.
Северна Осетия се намира в средата на Прикавказието. От нейната столица Владикавказ започва знаменитият Кавказки военен път, водещ към Грузия и Армения. Обединяването на Прикавказието и Закавказието на антируска основа е недопустимо за Русия по много причини, но е очевидно, че е планирано. Така например икономическият компонент включва изграждането на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на коридор №8 (Афганистан-Грузия-Турция-България-Албания), с което се блокира руската идея за коридора Север-Юг, към който проявяват интерес Казахстан, Таджикистан, Иран, Индия, Оман и Белорусия.
Така се очертава геостратегическата рамка, в която се вмества терористичната операция в Беслан. Много показателно е изказването на Масхадов по грузинската телевизия по време на драматичните събития: “Чеченците ще се сражават рамо до рамо с братския грузински народ против имперските попълзновения на Русия.”
Руският президент Владимир Путин заяви, че на Русия е обявена война. Това трябва да се схваща като тъжна метафора. Тероризмът не е война, той е елемент на войната. Може би много хора са забравили, че през 1945 г. САЩ убиха при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки 100 000 невинни деца. Добавете към тях и бомбардировките над Дрезден и София.
Срещу Русия се води война почти 100 години и тази война не е преставала. “Демократичните” утопии след разпадането на СССР бяха окончателно погребани сред детските трупове и училищните развалини в Беслан. Та нали войната в Чечения започна Елцин, а не Путин. Русия трябва да се промени, ако не иска да загине. Единственият фактор благодарение на който тя – огромна територия с малобройно население, все пак успява да оцелее и да запази своя суверенитет, е нейната способност да предложи собствена идеология, свое НЕЩО, на себе си, на чеченците и на другите народи.
Резултати в това направление не се забелязват за съжаление. Ако оставим настрана емоциите, руснаците изпитаха шок не от размерите на трагедията, а от показната безпомощност на властта, от унижението на държавата, от откритието, че никой не я взема насериозно, щом някакъв си холандски министър иска официални обяснения.
Не е нужно да се обсъждат подробности около случилото се в Беслан. Има кой да го направи. Може би обществото не изпитва задоволство и облекчение от взетите решения и от поведението на руските държавници, но и публикациите, и изявите по телевизията и радиото са пълни с глупости и невежество. Да се чудиш колко компетентни антитерористи има по света и в България, а тероризмът продължава да съществува.
Просто Русия е велика държава и трябва да се държи като велика държава. Така правят САЩ и дори Израел. Да сте чули израелците да молят някоя страна за екстрадиране на някой, на който са дигнали мерника? Не, те просто го разстрелват като куче, където и да го открият. Е, не е кой знае колко цивилизовано, но пък е ефикасно. Така правеше едно време СССР. Така правят сега САЩ с помощта на самолетоносачи, крилати ракети и бомби.
Битката на световната арена е животинска. Тя не е място за хуманизъм и за нравствени проповеди. Но в Беслан кукловодите на управляемия тероризъм сбъркаха. Те бързат, много бързат и техните предвиждания са силно деформирани. С непремерените си безумства самите те се компрометират, поставят и своите покровители и симпатизанти в неудобно положение. Смешно е да се гледа как такива “антитерористи” като Филип Димитров, Евгений Дайнов или Явор Дачков са принудени с половин уста, измъчвайки се, да изразят съчувствие към Русия. Дори такава безсмислена организация като Съвета на Европа поднесе съболезнования. Ако не беше трагично и ужасно, щеше да бъде комедия.
На Русия предстоят трудни решения. Изправена пред въпросите на световното развитие и справедливото устройство на света, тя 15 години полага усилия да избегне отговорите. Така се губят стари приятели и се печелят нови врагове.
Беслан показа истинското лице на световноисторическия процес и разкри цялата утопичност на интелектуалния онанизъм. Време е да се разбере, че идеологемата за “световния тероризъм” е мистификация и прикриващ декор, зад който се крие истината. Тя е неприятна и сурова, но е истина – светът е несправедлив и трябва да бъде променен! Ако това не стане, ще има истинска война – кървава, жестока и продължителна, в която за никого няма да има пощада.
И ако ние, българите, искаме да ни има, трябва да сме с Русия и в радост, и в скръб. Защото само така съществува някаква надежда, че ще останем българи.
