ПРЕДПОЧИТАНИ И ВЪЗМОЖНИ ПАРТНЬОРИ НА БСП В УПРАВЛЕНИЕТО

0
223

Юрий Асланов е завършил ВИИ ”Карл Маркс” в София и Институт за системни изследвания в Москва, специалност икономика и социология. Доктор на науките, старши научен сътрудник. Секретар на Института за социална интеграция и управител на частна социологическа агенция АФИС. Експерт на парламентарната група на Коалиция за България и експерт на Националния предизборен център на БСП.
Какво показа вътрешнопартийното проучване?

В периода 19 – 25 юли т.г. бе проведено проучване на вътрешно- партийните нагласи по някои аспекти на коалиционната политика на БСП. Анкетирани са 800 партийни членове от цялата страна, а данните са представителни за мнението както на редовите партийни членове, така и на активистите, заемащи различни изборни длъжности.

В пресата се появиха различни интерпретации на данните от това проучване. Едната причина е, че на пресконференция ръководството на БСП обяви част от резултатите, без да влиза в детайли и разяснения за обхвата на проучването и неговите методически особености. Другата причина е, че част от медиите избраха произволно отделни аспекти на проучването и някои от коментарите бяха едностранчиви.

Кое основно бе интерпретирано в средствата за масово осведомяване?
Първо, че предпочитаният коалиционен партньор на партията е ДПС.
Второ, че има нагласа за коалиция с НДСВ.
Трето, че в партията няма единно мнение по въпроса за запазване на сегашния коалиционен формат – Нова левица и Коалиция за България.
Още тук бързам да направя уточнението, че нито едно от горните твърдения не отговаря на истината и не може да бъде подкрепено с данни от проучването.

Какво е действителното положение?

Въпросът, на който са отговаряли анкетираните партийни членове и който касае предпочитаната предизборна коалиция, звучи така: „Кое от следните твърдения е най-близо до вашето мнение?“ Изброени са твърденията:
• партията трябва да се яви на изборите в сегашната коалиция;
• партията трябва да си намери и други коалиционни партньори;
• партията трябва да се яви на изборите сама;
• нямам мнение по въпроса.

На практика се проучват две хипотези – дали партията да се яви на изборите в коалиция или да участва в тях самостоятелно. Тук разновидността – сегашният или по-широк коалиционен формат, не е основен вариант. Основните варианти на отговор на този въпрос са, условно казано, „да“ или „не“ на предизборната коалиция. Ако отговорът е „да“, не се поставя въпросът каква да бъде тази коалиция, защото е ясно, че се има предвид Коалиция за България.

Разпределението на отговорите на този въпрос е представено на диаграмата. Важно е да се подчертае, че над 80 на сто от партийните членове подкрепят идеята БСП да се яви на изборите в коалиция като мнението в тази група е разделено почти на две в полза на коалицията в сегашния вид и на сегашната коалиция, но допълнена и с други коалиционни партньори. Твърдите противници на коалицията са едва 14 на сто. Интерпретации от вида на: „Проучването показа слаба подкрепа за Коалиция за България“, не са особено коректни.

По-интересно е кои са „другите“ коалиционни партньори, които част от анкетираните партийни членове са посочили като предпочитани за допълване на сегашната коалиция. Този въпрос е зададен на анкетираните допълнително като отворен въпрос, без да им се посочват варианти на отговор.

В една трета от случаите отговорите се отнасят до настоящи коалиционни партньори на партията, разпознати зад отговори от вида на „комунистите“, „левите земеделци“, „всички социалдемократи“ и други подобни. В друга една трета от случаите отговорите се отнасят до други леви и левоцентристки формации, включително и профсъюзни. В останалите случаи става дума за формации, принадлежащи към центристкото или дясното пространство, като ДПС, НДСВ, някои патриотични организации и други. Допълнителен филтър за отговорите на анкетираните е отношението им към настоящите коалиционни партньори на партията. Ето как се разпределят отговорите на въпроса “Кои от партиите и организациите в Коалиция за България да останат и занапред съюзници на БСП?”
Демократичен съюз на жените 82.7%
Български антифашистки съюз 75.1%
Комунистическа партия на България 74.0%
БЗС „Александър Стамболийски-1899“ 68.3%
Политическо движение „Социалдемократи“ 64.7%
Отечествен съюз 58.6%
Партия „Български социалдемократи“ 50.9%
Политически клуб „Тракия“ 41.5%
Партия „Рома“ 40.3%
Общонароден комитет за защита на националните интереси 39.2%
Политическо движение за социален хуманизъм 29.3%
Национално сдружение „Обединени български граждани“ 27.3%
Конфедерация на ромите „Европа“ 25.6%

Видно е, че голяма част от анкетираните са посочвали две и повече партии и организации, тъй като сумата от процентите надхвърля многократно 100 на сто. Голяма част от партийните членове не познават сегашната коалиция и някои от действащите партньори на партията. Това личи от обстоятелството, че на този въпрос не са изразили ясни предпочитания в полза на някои партии и организации, но в същото време са ги посочили като предпочитани нови партньори на партията. Такъв е случаят със социалдемократическите формации, левите земеделци и комунистите.

Най-оживено се коментират резултатите от проучването по отношение на
предпочитаните партньори на БСП
в следизборния период

т.е. коалицията с онези политически формации, с които партията би могла да подели отговорността за управлението на страната, в случай че не успее да състави самостоятелно мнозинство. Това е много важно да се подчертае, тъй като въпросът, на който анкетираните са отговаряли, звучи по следния начин: „По-долу са изброени имената на партии и коалиции, които биха могли да бъдат представени в следващия парламент. Посочете онези от тях, които според вас могат да бъдат наши партньори в управлението на страната, в случай че не успеем да съставим самостоятелно мнозинство!“ Вижда се, че на анкетираните са посочени конкретни варианти за отговор и освен това им е дадена възможност да изберат повече от един вариант за отговор. Това е важно да се подчертае, тъй като сумата на процентите на отговорите и тук надхвърля многократно 100 на сто. Какви са данните:

ДПС 57.4%
Коалиция „Български републикански блок“ 54.4%
Партия „Българска социалдемокрация“ 38.6%
НДСВ 35.1%
ВМРО 27.1%
Движение „Гергьовден“ 22.3%
Партия „Новото време“ 15.2%
БЗНС – Народен съюз 6.3%
Демократическа партия 3.6%
ССД 2.1%
СДС 0.9%
ДСБ 0.6%

Тъкмо с този резултат от проучването бяха извършени най-много произволни интерпретации. Съвършено погрешен е изводът, че близо 60 на сто от партийните членове предпочитат партията да управлява съвместно с ДПС след изборите и над една трета с НДСВ, защото мнозинството от партийните членове предпочитат партията да спечели изборите и да управлява самостоятелно. На този въпрос анкетираните са отговаряли под условие, а именно, че има вероятност изборите да не бъдат спечели с абсолютно мнозинство и при това положение да се наложи поделяне на отговорността за управлението с друга партия. Но повечето от анкетираните са посочили повече от една възможност и затова се е получило горното разпределение. Ако отговорите на анкетираните се претеглят до 100 на сто при хипотеза, че те са посочвали само една възможност за коалиция, би се получило следното:

ДПС 21.8%
Коалиция „Български републикански блок“ 20.6%
Партия „Българска социалдемокрация“ 14.7%
НДСВ 13.3%
ВМРО 10.3%
Движение „Гергьовден“ 8.5%
Партия „Новото време“ 5.8%
БЗНС – Народен съюз 2.4%
Демократическа партия 1.3%
ССД 0.8%
СДС 0.3%
ДСБ 0.2%

Коректно е да се направи изводът, че около една пета от партийните членове биха предпочели, ако се наложи, партията да влезе в следизборна коалиция с ДПС и около една осма – с НДСВ. Но по-важният извод е, че над една трета от партийните членове (общо 35.3%) предпочитат левоцентристко управление, т.е. коалиция с левите формации Коалиция „Български републикански блок“ и Партия „Българска социалдемокрация“, макар че според сегашните социологически прогнози тези партии едва ли ще попаднат в следващия парламент.

В заключение може да се каже, че партията е отворена за диалог и сътрудничество и преди, и след изборите в широк спектър от предпочитания. Водещо разбиране за партийните членове е, че проблемите на управлението са по-сложни, отколкото са налице собствените сили за разрешаването им.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук