ДОКЛАД 2005 ГОДИНА

ЦЕЛИ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО ЗА РАЗВИТИЕ
ЦЕЛ ПЪРВА: ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КРАЙНАТА БЕДНОСТ И ГЛАДЪТ

Размерът на бедността в света намалява, най-вече в Азия. Но милиони хора изпадат в нищета в Африка, на юг от Сахара, регион, в който бедните стават все по-бедни.
В борбата срещу глада също има успехи, но бавното развитие на земеделието, съчетано с демографския прираст, води до отстъпления в някои области. От 1990 г. милиони хора се наредиха в редиците на гладуващите в Африка, на юг от Сахара, и в Южна Азия, където половината от децата до петгодишна възраст са зле хранени.

ЦЕЛ ВТОРА : ДА СЕ ОСИГУРИ НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ

Пет развиващи се региона са почти обхванати от общо училищно обучение. В Африка, на юг от Сахара, по-малко от две трети от децата ходят в основно училище. Други региони, след които Южна Азия и Океания, ще трябва да извървят дълъг път. Там, както и на други места, политиката на училищното обучение трябва да бъде придружена от усилия, имащи за цел да задържат децата в училище и да им се осигури качествено обучение.

ЦЕЛ ТРЕТА: ДА СЕ ОСИГУРИ РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ И САМОСТОЯТЕЛНОСТТА/ НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЖЕНИТЕ

Бавно, но сигурно разликата между половете се заличава на ниво на записванията (в смесени класове) в началното училище в страните от развиващия се свят. Това е първа крачка по пътя към елиминиране на предишното неравенство. В почти всички развиващи се региони броят на жените, които имат добре платена работа, е по-малък от този на мъжете, освен това те са насочвани към несигурни и зле платени дейности. Напредъкът е неоспорим, но жените все още не са равнопоставени при представянето им в най-висшите правителствени инстанции, тъй като заемат само 16% от местата в парламентите по света.

ЦЕЛ ЧЕТВЪРТА : ДА СЕ НАМАЛИ СМЪРТНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА ДО ПЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Смъртността при децата до петгодишна възраст намалява, но темповете на намаляване не са удовлетворителни. Всяка година умират един милион деца – 30 000 на ден – по причини, които биха могли да бъдат избегнати или причинени от болести, които могат да бъдат лекувани. Най-често би било достатъчно да се разширят програмите, предлагащи прости и евтини решения и които вече се прилагат.

ЦЕЛ ПЕТA: ДА СЕ ПОДОБРИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА МАЙКИТЕ

Всяка година повече от половината жени умират по време на бременност или при раждане; 20 пъти повече са жертвите на възпаления/наранявания или на инвалидност. Напредък има в областта на смъртността при майките в развиващите се региони, но не и в страните, в които ражданията са по-рискови.

ЦЕЛ ШЕСТА: БОРБА СЪС СПИН, МАЛАРИЯ И ДРУГИ БОЛЕСТИ

Спинът стана първата причина за преждевременната смърт на хората в Африка, на юг от Сахара, и е четвъртата в света. В европейските страни от Общността на независимите държави (СЕИ) и в някои страни от Азия HIV-вирусът се разпространява със застрашителна скорост. Новите терапии удължават продължителността на живота, но все още не е известно никакво ефикасно лекарство срещу СПИН. Трябва да се засили превантивната дейност във всички региони на света, ако искаме да постигнем тази цел.

Маларията и туберкулозата, взети заедно, убиват почти толкова човешки същества, колкото и СПИН-ът, и изтощават националните икономики. Именно в Африка, на юг от Сахара, се удвояват усилията за превантивност и за лечение, там, където се регистрират 90% смъртност, причинена от малария. Случаите на туберкулоза се увеличават отчасти поради HIV/СПИН, но един нов международен протокол за разкриване и за лечение изглежда обещаващ.

ЦЕЛ СЕДМА: ДА СЕ ОСИГУРИ ДЪЛГОТРАЙНА ОКОЛНА СРЕДА

Повечето от страните се подписаха под принципите за дълготрайно развитие, но това не е достатъчно, за да се преобърне в обратна посока тенденцията към изчерпване на природните ресурси. За да се постигне тази цел, трябва да бъдем по-внимателни към състоянието на бедните, чието ежедневно съществуване често е пряко свързано с ресурсите на средата, и да издигнем световното сътрудничество на безпрецедентно ниво. Предприетите мерки за възпрепятстване на изтъняване на озоновия слой показват, че е възможно да има напредък.

Питейната вода стана по-достъпна, но половината от населението на развиващите се страни все още няма тоалетни, нито други основни санитарни пособия. Почти един милиард хора живеят в бидонвили, защото нарастването на градското население става по-бързо от обзавеждането на жилища и от създаването на производителни работни места.

ЦЕЛ ОСМА ДА СЕ СЪЗДАДЕ СВЕТОВНО ПАРТНЬОРСТВО ЗА РАЗВИТИЕ

Декларацията на хилядолетието е световен социален пакт; развиващите се страни ще направят всичко възможно за собствения си напредък, а развитите страни ще им окажат помощ, ще облекчат дълга им и ще предложат по-добри търговски перспективи. Осъществените мерки по всеки един от тези проекти вече дават резултати, но развитите страни остават от другата страна на праговете, които те самите са си фиксирали. Нарасналите усилия за помощ и за облекчаване на дълга трябва да се придружават от нови търговски предложения, от ускоряване трансферите на технологии и от подобряване на перспективите за работни места, които се предлагат на все по-многобройните групи млади хора от развиващия се свят.

ПО ЦЕЛ ПЪРВА

ДА СЕ ЕЛИМИНИРАТ КРАЙНАТА БЕДНОСТ И ГЛАДЪТ

Цел – да се намали наполовина между 1990 г. и 2014 г. съотношението на населението, чийто доход е по-нисък от 1 долар на ден.

Крайната бедност е ежедневна реалност за един милиард човешки същества, които живеят с по-малко от един долар на ден. Оскъдицата и недостатъчното хранене се разпределят почти поравно: повече от 800 милиона души нямат достатъчно храна, за да задоволят ежедневните си енергийни нужди. При малките деца този дефицит може да бъде опасен, защото забавя физическото и умственото им развитие и застрашава живота им. Повече от една четвърт от децата до 5-годишна възраст в развиващите се страни се хранят зле.

Възможно е бедността и гладът да се превъзмогнат. В Азия бедността отстъпва много осезаемо: броят на хората, които живеят с по-малко от 1 долар на ден, е намалял с повече от четвърт милиард между 1990 и 2001 г., в десетилетието на бърз икономически растеж. В повече от 30 страни гладът е намален поне с 25% за 10 години. Четиринадесет от тези страни се намират в Африка, на юг от Сахара – регион, засегнат най-тежко от глада и от недохранването.

През 90-те години крайната бедност отстъпва в по-голямата част от Азия, бавно се свива в Латинска Америка, малко се раздвижва в Северна Африка и в Западна Азия и се задълбочава, за да регресира след това в икономиките в преход. Но в Африка, на юг от Сахара, която вече познава най-високата стойност на бедността в света, положението деградира още повече и мизерията взима милиони нови жертви.

БРОЯТ НА БЕДНИТЕ В АФРИКА СЕ УВЕЛИЧАВА.
Растежът, поддържан от Китай и ускореното икономическо развитие на Индия, най-късно населените страни от планетата, са двете главни причини за намаляване на крайната бедност в Азия през 90-те години. Но в Африка, на юг от Сахара има все повече хора, които търсят по-доходна работа, земеделието е в стагнация и едно цяло поколение плаща тежък данък на болестта СПИН в най-плодотворните си години.

БЕДНИТЕ ОБЕДНЯВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ.
Дневният доход на хора, разполагащи с по-малко от 1 долар на ден слабо се е увеличил през 90-те години почти навсякъде по света. Обаче средният доход на крайно бедното население в Африка, на юг от Сахара, е намалял. За да се промени тази тенденция, е необходимо икономическият растеж да се ускори и да достигне до бедните, едно трудно изпълнимо задължение поради болестите и непрекъснатите въоръжени конфликти.

Цел- да се намали наполовина между 1990 и 2015 г. пропорцията на населението, което страда от глад.

ГЛАДЪТ ОТСТЪПВА ПО-БАВНО.
Хроничният глад, измерен пропорционално на хората, които нямат достатъчно храна, за да задоволят ежедневните си нужди, от-стъпва. Процентът на недохраненото населението е по-малък през 2000-2002 г., отколкото през 1990-1992 г. навсякъде по света с изключение на Западна Азия. Този прогрес обаче се забави през последните години и броят на хората, които не се хранят достатъчно, се е увеличил между 1997 и 2002 г.

ОТСТЪПЛЕНИЯТА В БОРБАТА СРЕЩУ ГЛАДА ПОЧТИ АНУЛИРАТ НАПРЕДЪКА.
Развиващият се свят през 2002 г. наброява 815 млн. жертви на глада, или 9 милиона по-малко, отколкото през 1990 г. Обаче в най-засегнатите региони – Африка, на юг от Сахара и Южна Азия – има няколко десетки милиона повече. Демографският прираст и слабата земеделска производителност са главните причини за дефицита на храни в тези региони. По-голяма част от онези, които гладуват, живеят в земеделски райони и зависят от консумацията и продажбата на природни продукти, за да печелят и да се хранят. Това явление се концентрира сред селяните, които нямат земя, и тези, които имат много малки площи, за да задоволят нуждите си.

ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ЧЕТВЪРТ ОТ ДЕЦАТА В РАЗВИВАЩИЯ СЕ СВЯТ СА НЕДОХРАНЕНИ.
Недохранването (лошото хранене) е причина за смъртността при повече от половината от децата до пет години. Причината е не само в недостатъчното количество храна, но и в отслабващата имунна система поради действието на заразни болести и липсата на грижи. Напредването е бавно. Повече от 150 милиона деца под 5 години в развиващия се свят са с недостатъчно тегло, от които почти половината живеят в Южна Азия. В Африка, на юг от Сахара, броят им от 29 милиона през 1990 г. е 37 милиона през 2003 г. Най-голям прогрес има в Западна Азия: броят на недохранените деца там е намалял от 24 на 10 милиона. Стратегията се състои в това да се предвиди през първите шест месеца бебетата изключително да бъдат кърмени от майките си, разпространението на микрохранителните добавки, борбата срещу заразните болести и доставянето на питейна вода и на санитарно обзавеждане.

КОНФЛИКТИТЕ И КАТАСТРОФИТЕ УТЕЖНЯВАТ БЕДНОСТТА И ГЛАДА
Конфликтите и природните бедствия значително затрудняват борбата срещу бедността и глада. И обратно, те са благодатна почва за конфликтите, най-вече, когато се съчетават с неравенството и затрудняват още повече превантивните мерки срещу бедствията. От 13 милиона жертви от големите конфликти между 1994 и 2003 г. повече от 12 милиона са в Африка, на юг от Сахара, в Западна Азия и Южна Азия. Именно в тези региони се намират три четвърти от 37-те милиона бежанци от планетата и броят на гладуващите непрекъснато се увеличава. В две от тези страни – Африка, на юг от Сахара и Западна Азия – бедността напредва и завзема нови територии.

През същия период природните бедствия отнеха живота на 669 000 души, от които почти три четвърти в Западна и Южна Азия. Внезапният силен прилив през декември 2004 г. за няколко часа взе стотици хиляди жертви повече. Своевременните предпазни мерки, освен другите мерки, биха позволили да се избегнат много от тези жертви, но натрупването на спешни нужди предопределя най-бедните страни и населението им да са най-зле оборудвани.

Целите на хилядолетието се отнасят до всички човешки същества, каквото и да е тяхното положение. Да се посветим на тяхната реализация при спешна хуманитарна ситуация или при разрешаването на конфликт също е начин да се поставят основите на едно по-дълготрайно развитие.

ПО ЦЕЛ ВТОРА

ДА СЕ ОСИГУРИ НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ

Цел- от днес до 2015 г. да се предоставят на всички деца, момчета и момичета, навсякъде по света, средства, за да завършат пълен цикъл на начално образование.

Именно образованието позволява да си изберем живота, който ще водим и да се изявяваме уверено в личните си отношения, в средата и в работата си. 115-те милиона деца в начална училищна възраст, които не посещават училище, нямат възможност да упражняват основно право. Става дума най-вече за деца от бедни семейства, където майката най-често също не е посещавала училище. Това прахосване на потенциала не засяга само децата, защото образованието, и по-специално това на момичетата, съдържа социални и икономически предимства за цялото общество. Една образована жена има по-добри икономически перспективи и участва по-активно в обществения живот. Ако тя е майка, тя се стреми да има по-малък брой деца, но с по-добро здраве, които имат по-голям шанс да ходят на училище. Всички тези позитивни страни са също така оръжие срещу порочния кръг на бедността.

Пет региона се приближават до всеобщо начално образование. Но за да достигнат тази цел, ще трябва да се засили значително дейността, предприета в Африка, на юг от Сахара, в Южна Азия и в Океания. В тези региони, а и другаде, също трябва да се положат усилия да се задържат децата в училището, най-вече в най-труднодостъпните, и да им се даде качествено образование.

НАЧАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ Е ПОЧТИ РЕАЛНОСТ В ПЕТ РЕГИОНА.
В пет региона 90% от децата най-малко посещават начално училище, понякога е трудно да се поддържа това ниво на обучение и да се достигне до няколкото деца, които не посещават училище. Африка, на юг от Сахара, има напредък, но една трета от децата там не посещават винаги училище.

В пет африкански държави по-малко от половината от децата отиват на училище, когато са достигнали по-голяма възраст. В Южна Азия, в Океания и в Западна Азия обучението също закъснява, тъй като около 20% от децата не ходят на училище.

ОСЕМ ОТ ДЕСЕТ ДЕЦА, КОИТО НЕ СЕ ОБУЧАВАТ, ЖИВЕЯТ В АФРИКА, НА ЮГ ОТ САХАРА ИЛИ В ЮЖНА АЗИЯ
Броят на децата в училищна възраст, които не посещават училище, представлява за страните от Африка, на юг от Сахара, и от Южна Азия, непреодолима трудност поради факта, че една голяма част от децата живеят в земеделски райони, изключително лошо оборудвани в училищен план.

От 115-те милиона деца в начална училищна възраст, които е трябвало да посещават училище, и които не са го правили през 2001 г. в развиващите се страни, някои са изоставили учението си, а други никога не са били записвани. Например в Мали сред 61% неучащи, практически нито едно дете не е посещавало училище постоянно.

УЧИЛИЩЕТО ПЛАЩА ТЕЖЪК ДАНЪК НА БОЛЕСТТА СПИН
Кризата в обучението в Африка, на юг от Сахара, се задълбочава и от вредата от СПИН. Само през 1999 г. почти един милион деца там са видели учителите си да умират, станали жертва на СПИН. Натрупващият се ефект от тази смъртност в много страни, които вече не разполагат с добре обучени преподаватели, представлява трудност, с която те не могат да се справят. Когато родителите са жертва на СПИН, децата често напускат училище, за да се грижат за тях, да поемат отговорността за семейството или за да работят, за да помагат. Ако родителите умрат, децата често напускат училище по финансови причини. Това е още по-трагично, тъй като образованието е онова, което стабилизира живота на детето. Впрочем, то е също най-ефикасният начин да се предотврати разпространението на болестта. Начините за предпазване всъщност са все по-често преподавани на младите в рамката на училищните програми.

ДЕЦАТА ОТ БОГАТИ СЕМЕЙСТВА ИМАТ ПОВЕЧЕ ШАНСОВЕ ДА ХОДЯТ НА УЧИЛИЩЕ
Същият факт се констатира във всички развиващи се региони: децата на 20% от най-богатите семейства имат три пъти повече шанс да ходят на училище от тези от 20% от най-бедните семейства. По същия начин децата, чиято майка е учила, имат два пъти повече шанс да посещават училище от тези, чиято майка никога не е ходила там. Най-ниските нива на посещаване на училище се срещат сред туземното и малцинственото население. Основните пречки за универсализиране на началното обучение са тези различия и трудността да се достигне до най-ощетените деца.

ДА СЕ ЗАПИШАТ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ Е САМО ПОЛОВИНАТА ОТ РЕШЕНИЕТО
Щом като един път едно дете е било записано в училище, трябва да се полагат усилия то да се задържи там и да му се даде образование, което да го подготви за живота. Напусканията и повтарянията са причина много от децата да не завършат началното си образование. В Африка, на юг от Сахара, едва малко повече от половината от учениците достигат до последната година в началното училище. В Южна Азия, в Западна Азия и в Океания пропорцията е между 60 и 75%. От гледна точка на завършване на началното образование най-съществени успехи има в Югоизточна Азия и в Латинска Америка и в Карибите, където повече от 90% от децата достигат до последната година на основното училище. В Източна Азия всички деца завършват началното си образование. Записванията и посещаемостта в училищата могат да бъдат подобрени, като се намалят или се премахнат финансовите разходи, като се създадат ученически трапезарии, повиши се нивото на преподаване и като се приближи училището до селото.

В ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ РЕГИОНИ МОМИЧЕТАТА ОСТАВАТ
ПО-РЯДКО В УЧИЛИЩЕ ОТ МОМЧЕТАТА
Във всички развиващи се региони с изключение на Латинска Америка и на Карибите, на Източна и Югоизточна Азия, момичетата имат по-малко шансове да останат в училище от момчетата. Диапазонът между двата пола е най-голям в 22 страни, в които по-малко от 60% от децата достигат до края на началното образование (успяват да завършат).

ПО ЦЕЛ ТРЕТА

ДА СЕ ОСИГУРИ ПО-ДОБРО РАЗВИТИЕ НА РАВЕНСТВОТО НА ПОЛОВЕТЕ И НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЖЕНИТЕ

Равенството на половете, което е включено в правата на човека, е в същността на реализацията на Целите на хилядолетието за развитие. Без него няма да бъдат победени нито гладът, нито бедността и болестите. Това означава, че равенството трябва да бъде реално на всички нива на обучение и при всички работни места и че владеенето на ресурсите и представителството в обществения и политическия живот трябва да бъдат разпределени по равно.

Да се достигне до равенство при обучението – в началното училище и след това – е предварително условие за пълноправно участие на жените в социалния живот и в световната икономика. В прекалено много страни момичетата са изоставени. Сред многото предимства, които дава качественото образование, е сигурността, която се свързва с добре заплатената работа. А жените прекалено често са насочвани към несигурна и зле платена работа.

Въпреки че мястото им при неземеделските добре платени работни места се увеличава, те остават малцинство при работните места със заплати в много региони, като са свръхпредставени в неформалния сектор на икономиката.

Да се даде равна възможност на жените за участие при решенията, които влияят върху техния живот от семейната среда до най-висшите инстанции в управлението, означава да им се даде ключът на тяхната независимост.

Впрочем, въпреки че представителството им в националните парламенти редовно се увеличава от 1990 г., те все още заемат само 16% от местата в парламентите по света.

Цел- да се елиминира несъответствието между половете при началното и средното образование от днес до 2005 г., ако е възможно, и при всички нива на образование най-късно до 2015 г.

ОБУЧЕНИЕТО В УЧИЛИЩЕ НА МОМИЧЕТАТА ВСЕ ОЩЕ ЗАКЪСНЯВА ОТ ТОВА НА МОМЧЕТАТА.
Страните, в които разликата момичета/момчета е по-голяма в началното училище, бележат напредък по отношение на броя на записванията. Тази несъразмерност остава обаче сериозна в Южна Азия, в Африка, на юг от Сахара, и Западна Азия. В страните, в които училищните възможности и оборудване са малко и записванията са малобройни, често семействата трябва да избират между момчето и момичето, за да изпратят едно дете на училище. Най-често губи момичето.

Специфичната намеса може да бъде много ефикасна, за да накара момичетата да влязат в училище и да ги насърчи да останат там. Достатъчно е, например, да се предложи осигурен училищен транспорт, да се инсталират отделни санитарни помещения и да се премахнат от класната стая сексистките стереотипи.

РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ СЕ УВЕЛИЧАВАТ С ОБРАЗОВАТЕЛНОТО НИВО
В страните, в които посещаемостта в училище е висока, момичетата са добре представени в началното и средното училище. Например в Латинска Америка има повече момичета, отколкото момчета, които се учат в средното училище. Но в по-голямата част от развиващите се региони липсата на равенство между половете е подчертана в средното училище, а след това и в университета. От 65 развиващи се страни, за които разполагаме с данни, около 50% са постигнали паритет при началното образование, около 20% в средното и 8% във висшето.

ЖЕНИТЕ ЗАЕМАТ ПО-МАЛКО ДОБРЕ ПЛАТЕНИ РАБОТНИ МЕСТА ОТ МЪЖЕТЕ
Жените имат по-ограничен достъп до добре платена работа от мъжете в по-голямата част от развиващите се страни. Отбелязва се напредък във всички региони, но жените от Южна Азия, Западна Азия и Северна Африка все още заемат само около 20% от работните неземеделски места със заплати. Жените от Латинска Америка и Карибите заемат днес повече от 40% от същите тези работни места. В Общността на независимите държави това мнимо равенство на половете се уравновесява от упадъка на пазара на работни места както за мъжете, така и за жените. Много от наемните работници загубиха работата си и заплатите и социалните осигуровки изчезнаха.

В ОСНОВАТА НА СТЪЛБИЦАТА НА РАБОТНИТЕ МЕСТА ИМА ПОВЕЧЕ ЖЕНИ, ОТКОЛКОТО МЪЖЕ
Жените имат по-малки шансове от мъжете да заемат добре платени работни места от класически тип и те работят по-често от тях в неформалния сектор на икономиката, където няма нито социални осигуровки, нито финансова сигурност. По-малко жени, отколкото мъже, имат предприятия. На световно ниво повече от 60% от хората, които работят, без да са добре платени във фамилно предприятие, са жени. В семейството жените поемат по-голямата част от задълженията, този труд също не е добре платен, често малко оценяван и не фигурира в националните статистики на производството.

МЪЖЕТЕ СА ГОСПОДАРИ НА РЕШЕНИЯТА НА НАЙ-ВИСОКО НИВО
От началото на 90-те години пропорционалността на жените, участващи в националните парламенти, непрекъснато се увеличава, тя дори се е удвоила в Африка, на юг от Сахара. Въпреки това жените заемат само 16% от местата в парламентите в света. Само Руанда и Скандинавските страни са близо до абсолютния паритет. В другия край на скалата участието на жените е незначително в Океания и в Западна Африка. В Общността на независимите държави представителството на жените очевидно отстъпва в началото на 90-те години, време, в което участието им в политическия живот не беше осигурено. Тази тенденция обаче е на път да тръгне в обратната посока и броят на жените става все по-голям, играейки роля в плуралистичните демокрации.

ПОВЕЧЕ ОТ 80 СТРАНИ ВЗИМАТ МЕРКИ, ЗА ДА ОСИГУРЯТ НА ЖЕНИТЕ УЧАСТИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
След парламентарните избори през 2003 г. 49% от членовете на Националното събрание на Руанда са жени. Това е съотношението, най-близко до абсолютното равенство, което някоя страна някога е имала. Други африкански страни – Борунди, Еритрея, Мозамбик, Намибия, Южна Африка и Уганда – приемат решения, за да осигурят определен брой парламентарни места на жените. В Латинска Америка и Карибите приемането в 17 страни на мерки от такъв характер довежда до парламентарно представяне на жените от близо 20%. В Северна Африка и Западна Азия, регионите, в които жените традиционно са изолирани от политиката – Джибути, Йордания, Мароко и Тунис – променят изборното законодателство, за да осигурят определен брой парламентарни места за жените. На световно ниво 81 страни в края на 2004 г. имат приети подобни мерки, които изиграват решаваща роля за включването на жените в политиката.

ПО ЦЕЛ ЧЕТВЪРТА

ДА СЕ НАМАЛИ СМЪРТНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА ПОД 5 ГОДИНИ

Смъртта на дете е винаги трагично събитие. Почти 11 милиона деца умират всяка година (т.е. 30 000 на ден), преди да достигнат 5-годишна възраст. В по-голямата си част те живеят в развиващи се страни и умират от болести, от които са могли да бъдат предпазени или излекувани с малко разходи със средства, с които вече разполагаме. Понякога тази смъртност се дължи просто на липса на антибиотици, за да се лекува пневмония или на лекарства против обезводняване, за да се ликвидира диария. Недохранването присъства в повече от половината от тези случаи.

Смъртността при децата е тясно свързана с бедността: увеличението на броя на оживелите деца под една година и на тези под пет години е най-бавно в бедните страни и в най-бедните слоеве на населението в богатите страни. Решението на проблема минава през подобряване на здравните услуги, а именно снабдяване с вода за пиене и подобряване на здравните услуги.

Обучението именно когато засяга момичетата и майките също е средство да се спаси животът на детето. Увеличаване нивото на приходите също не е безполезно, но резултатите остават слаби, ако необходимите услуги не достигат до тези, които имат нужда от тях.

Цел- да се намали с две трети смъртността при децата под 5-годишна възраст

СТОЙНОСТИТЕ НА СМЪРТНОСТ ПРИ ДЕЦАТА ПОД 5 ГОДИНИ НАМАЛЯВАТ ПО-БАВНО
През 1960 г. повече от едно дете умираше, преди да е навършило 5 години, в развиващия се свят, през 1990 г. беше едно на десет. Започнахме да вярваме, че детската смъртност под 5 години ще бъде намалена с още две трети преди 2015 г. Но кривата тръгна надолу през 90-те години. Прогресът запази същия ритъм само в Северна Африка, Латинска Америка и на Карибите и в Югоизточна Азия: икономическото развитие, подобряването на храненето и разпространението на здравните грижи са много благоприятни там за оцеляване на децата. Средноаритметичните регионални данни обаче прикриват разликите в отделните страни и неравнопоставеността между социалните групи.

ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЦЕЛТА, ЩЕ ТРЯБВА ЗНАЧИТЕЛНО ДА СЕ НАМАЛИ СМЪРТНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА ДО 5 ГОДИНИ В АФРИКА, НА ЮГ ОТ САХАРА И В ЮЖНА АЗИЯ
Почти половината от смъртността при децата под 5 години е в Африка, на юг от Сахара, където конфликтите, СПИН-ът и лошите здравни услуги забавят напредъка и повече от една трета в Южна Азия, където обаче бедността намалява. Страните, в които е имало конфликт, Камбоджа и Ирак включително, от тогава отбелязват увеличаване или застой на стойностите на смъртността при децата под 5 години. В страните, в които СПИН-ът се разпространява много, най-вече в Южна Африка, също регистрират грубо увеличение на същите тези стойности.

КАТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОБИКНОВЕНИ И ЕВТИНИ МЕРКИ, БИХА МОГЛИ ДА СЕ СПАСЯТ ПОВЕЧЕ ДЕЦА
Пет болести – пневмонията, диарията, маларията, едрата шарка и СПИН-ът, причиняват половината от цялата смъртност при децата под 5 години. По-голямата част от тях биха били спасени, ако бяха разширени предпазните мерки и лечението, които не струват много: тук може да се посочат кърменето, антибиотиците при остри респираторни инфекции, борбата с дехидратацията по орален път при диария, ваксинацията, употребата на импрегнирани мрежи против комари и приемането на противомаларични лекарства. Здравословната храна е част от превенцията, защото лошото хранене увеличава рисковете. Подобряването на грижите към майката и кърмачето преди и след раждане са начин да се определи как да се постъпва при тази една трета от смъртността, която настъпва в първите дни от живота.

ПО ЦЕЛ ПЕТА

ДА СЕ ПОДОБРИ ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА

Раждането би трябвало да бъде повод за радост, но повече от половин милион жени умират всяка година по време на бременност или при раждането. Те са 20 пъти повече, когато са засегнати от увреждания или тежка инвалидизация, които, ако не се лекуват, могат да бъдат причина за болки и унижения до края на живота им. Смъртта на майката може да бъде изключително трагична за децата, които тя оставя и които ще бъдат още повече изложени на нищета и на експлоатация.

Cтраните, които вече обявиха, че стойностите на смъртността при майките са ниски, постигнаха и друг напредък. Това не е достатъчно. За да се намалят тези стойности в страни, където те са най-високи, се изискват допълнителни ресурси, за да може по-голяма част от ражданията да се извършват в присъствието на лекари, сестри или акушерки, които могат да предотвратят и да разкрият гинекологични усложнения и да се справят с тях, когато се налага. При проблем майката трябва да може да стигне навреме до добре оборудван медицински център.

Всеобщата достъпност на здравните грижи за осигуряване продължението на рода, включително семейното планиране, е първото условие за здравето на майката. Особено важно е да се полагат грижи за нуждите на младите хора, които са 1,3 милиарда, навлизащи в репродуктивната фаза на своя живот. В момента 200 милиона жени не ползват сигурни и ефикасни противозачатъчни средства.

Цел-да се намали с три четвърти между 1990 и 2015 г. cмъртността при майките

ЖЕНИТЕ РИСКУВАТ ЖИВОТА СИ, ЗА ДА ДАДАТ ЖИВОТ
През 2000 г. средната смъртност при бременните жени или при родилките е била 450 за 100 000 живородени в развиващия се свят. В страните, в които жените често имат по много деца, рискът се увеличава пропорционално. Вероятността да умре по време на бременност или при раждане е 1 срещу 16 в Африка, на юг от Сахара, но 1 срещу 3800 в развитите страни. Рискът би бил значително по-малък, ако жените разполагаха със средства за семейно планиране по тяхно желание, но щом като вече са бременни, те трябва да бъдат наблюдавани от лекар и да имат достъп до услуги – грижи и спешна акушерска помощ в случай на усложнения.

СМЪРТНОСТТА ПРИ ЖЕНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ Е ПО-МАЛКА, НО НЕ В СТРАНИТЕ, В КОИТО РИСКЪТ Е НАЙ-ВИСОК
Анализът на някои от данните, с които разполагаме, показва, че в страните, където размерът на смъртността при майките е бил слаб или умерен, броят на смъртните случаи значително е намалял. Подобна еволюция не се констатира в страните, в които бременността и раждането са най-рискови.

ВЪЗМОЖЕН Е УСПЕХ ДОРИ В НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ
Въпреки че е една от най-бедните страни в света, Бангладеш успя осезаемо да намали размера на майчината смъртност, като фокусира дейността си върху медицинските грижи и обслужване при ражданията, достъпността до спешни гинекологични грижи и разширяване на програмите за семейно планиране. В Египет тези стойности се намалени наполовина само за осем години. Изключителният успех е резултат на обща програма, която повишава качеството на медицинските грижи, а именно овладяването на усложненията при раждане и осигуряване на квалифициран персонал при родилките. Става дума също да са осигури подкрепата, която персоналът може да даде на жените по време на бременността и на раждането и да отговори на нуждите на репродуктивното здраве, именно в рамките на семейното планиране.

ПОВЕЧЕТО РАЖДАНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ С ПОМОЩТА НА КВАЛИФИЦИРАН ЗДРАВЕН ПЕРСОНАЛ
Осигуряването на медицински грижи при ражданията е прогрес за по-голямата част от развиващите се региони между 1990 и 2003 г., значително в Югоизточна Азия, в Северна Африка и в Западна Азия, докато положението не се променя в Африка, на юг от Сахара, където стойностите на смъртността при майките са най-високи. Южна Азия продължава да прогресира, но показва най-ниска стойност на медицински грижи в света при ражданията. Във всички региони присъствието на квалифициран медицински персонал при раждащите жени е по-рядко в земеделските райони, отколкото в града.

Медицинските грижи към родилките фигурират заедно с достъпа до спешни гинекологични грижи сред факторите, които могат да намалят смъртността при майките. Спешните грижи трябва обаче да бъдат осигурени с оборудване, с фармацевтични продукти и с основни материали.

ПО ЦЕЛ ШЕСТА

БОРБА СРЕЩУ HIV/СПИН, МАЛАРИЯ И ДРУГИ БОЛЕСТИ

От първия случай на СПИН преди 25 години вирусът стана основна причина за преждевременна смъртност в Африка, на юг от Сахара, и четвъртата причина за смърт в света. Повече от 20 милиона хора са умрели от началото на епидемията, а броят на хората, които живеят с вируса на НIV, се изчислява на 39 милиона в края на 2005. Освен тежките страдания, които причинява, епидемията изличи десетилетия от развитието в най-засегнатите страни. Страните, които избегнаха този бич, са малко.Но има страни, които се борят и побеждават. Тайланд и Уганда показаха, че волята на ръководителите и стратегическата визия на проблема могат да отблъснат инфекциите. Те са пример за другите страни, които са жертва на вируса.

Други болести, които не са на първите страници на вестниците, също поразяват населението в развиващите се страни. Маларията убива 1 милион души годишно, по-голямата част деца, смята се, че тя е отнела 1.3% от годишната стойност на икономическото развитие на африканските страни. Туберкулозата, смятана за окончателно победена, се появява отново с нови бацили, които са резистентни на лекарства. Очевидно тези три болести се концентрират в най-бедните страни. Те могат да бъдат овладени в по-голямата си част чрез обучение, превенция, а когато те настъпят, с терапия и с грижи.

Цел – от днес до 2015 г. да бъде победена и да започне да отстъпва епидемията от HIV/СПИН

ПРЕОБЛАДАВАНЕТО НА HIV ОСТАВА ВИСОКО В АФРИКА, НА ЮГ ОТ САХАРА, КЪДЕТО СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ И НОВИТЕ ИНФЕКЦИИ СЕ УВЕЛИЧАВАТ
В Африка, на юг от Сахара, 7 от 100 възрастни живеят с HIV. В някои страни на Южна Африка повече от eдна четвърт от възрастното население е серопозитивна. Въпреки че стойностите, които преобладават в този регион, са се стабилизирали, те остават много високи. Това означава не че епидемията е овладяна, а че нарастващият брой на смъртност от СПИН всяка година е почти същият, както този при новите инфекции.

ПРЕОБЛАДАВАНЕТО НА HIV СЕ Е УВЕЛИЧИЛО ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ РЕГИОНИ
През 2004 г. 4.9 млн. души са били заразени с HIV в света, 3.1 млн. са умрелите от това. В европейските страни на ОНД и в някои региони на Африка вирусът се разпространява най-бързо.

В страните, в които епидемията е още в началото си, програмите, насочени към тези части на населението, които са най-уязвими, дават доказателство за ефикасността си. Но често се натъкваме на липса на ресурси и добрата политическа воля не винаги присъства на най-високите нива в държавата, най-вече когато HIV се разпространява в маргинализираните и прокудените групи. Ако не се възприеме прагматично и отговорно отношение за бъдещето, HIV ще се разпространи и в страните, които досега са избегнали по-голяма епидемия.

ЕПИДЕМИЯТА ОТ СПИН СЕ ЗАСИЛВА И ВСЕ ПОВЕЧЕ ЖЕНИ И МОМИЧЕТА СА ЗАСЕГНАТИ ОТ НЕЯ
На световно равнище малко по-малко от половината от човешките същества, които живеят с HIV, са от женски пол, но при положение че епидемията се засилва, пропорцията на жени и момичета, които са заразени, се увеличава. По физиологични причини и защото те традиционно нямат авторитет в сексуалните връзки, жените и момичетата са изложени повече на заразата. В Африка, на юг от Сахара, 57% от заразените са жени, и то на възраст 15-24 години. Според проведените неотдавна национални анкети в най-засегнатите страни на три млади жени, които живеят с HIV, се пада само един млад мъж. Тези цифри показват сериозни пропуски на мерките срещу епидемията. Би трябвало да се разширят грижите, които могат да предпазят жените от вируса и да се противопостави обучението и превенцията на факторите, които ги правят уязвими и ги излагат на риск.

СПИНЪТ ПРОВОКИРА РЕКОРДЕН БРОЙ СИРАЦИ Когато епидемията нараства, броят на сираците от СПИН се увеличава. Тук има безпрецедентно социално явление, което налага да се намерят нови решения. През 2003 само в Африка, на юг от Сахара, повече от 4 милиона деца са загубили и двамата си родители от СПИН, а 12 милиона са загубили само единия; за целия развиващ се свят последната цифра достига 15 милиона.

РЕШЕНИЕТО Е В ЛЕЧЕНИЕТО И ГРИЖИТЕ, НО НАЙ-ВЕЧЕ В ПРЕВЕНЦИЯТА
Тъй като СПИН-ът е неизлечим, главното е да не си заразен. Но милиони млади хора не знаят нищо за HIV, за да се предпазват от него. Анкетите, проведени в Африка, на юг от Сахара, показват, че само 21% от младите жени и 30% от младите мъже познават елементарните условия за предпазване. Анкетите, проведени сред млади жени в Югоизточна Азия дават още по-слаби резултати. Така че не е изненадващо, че по-голямата част от младите хора не употребяват презервативи, когато имат връзка с рискови партньори.

Когато човек е заразен, медикаментите могат да удължат живота му. Когато това е бременна жена, те намаляват също риска за предаване на вируса на детето. Броят на хората, които получават антиретровирусна терапия в развиващите се региони през второто шестмесечие на 2004 г. от 440 000 стана 700 000, което представлява само 12% от населението, което би могло да ползва този вид лечение. Трябва да се разшири терапевтичната мрежа, за да се достигне до милиони напълно изоставени хора.

Цел- до 2015 г. да се ограничи разпространението на маларията и другите тежки болести и да започне обръщане на тенденцията

Маларията е постоянно върлуваща (ендемична) в много от най-бедните страни и засяга от 350 до 500 милиона души годишно. От един милион починали, които тя взема всяка година, 90% са в Африка, на юг от Сахара. Бременната жена и детето, което ще се роди, са особено уязвими към болестта, която е главната причина за недостатъчно тегло при раждането, за анемия и за детска смъртност. Само в Африка, на юг от Сахара, повече от 2000 деца умират всеки ден от малария. Другите оцеляват, но не без последици. Случаите на треска и на анемия дават последствия за тяхното умствено и физическо развитие. У възрастните маларията може да предизвика отпадналост, която ги принуждава да спрат да работят няколко последователни дни или дори седмици.

РАЗДАВАНЕТО НА МРЕЖИ ПРОТИВ КОМАРИ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА
Броят на случаите на малария се увеличи през 90-те години най-вече в Африка. Оттогава мерките за предпазване и за лечение в този регион бяха подобрени. Сред най-ефикасните предпазни средства е импрегнираната с инсектициди мрежа против комари, която органите на ООН и техните партньори раздават безплатно на нуждаещите се. Тази практика се разширява много от 2000 г.

В Малави 1 милион импрегнирани мрежи против комари са раздадени само през 2003 г., като с това пропорцията на домовете, снабдени с тях, се увеличи от 5% през 2000 г. на 43% в края на 2003 г. Успоредно с раздаването на мрежите чрез медико-санитарните центрове се увеличи посещението на службите за систематична превенция. Други страни са на път да възприемат същата стратегия.

ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ПОЛИТИКА С АНТИМАЛАРИЧНИ ЛЕКАРСТВА СТАВА ВСЕ ПО-ЕФЕКТИВНА
През последните 20 години най-разпространената форма на малария стана фармакорезистентна. Нови, по-ефикасни медикаментозни съединения се разпространяват и фармацевтичната политика насърчава приемането им. Между 2001 и 2004 г. 40 страни, от които 20 африкански, промениха политиката си, за да наложат тези по-ефикасни лечения.

Има други насърчаващи признаци. Осемдесет страни разполагат с повече от 290 милиона долара, отпуснати от Световния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. От друга страна, се търси начин да се предпази бременната жена от заразяване с малария, като се раздават мрежи срещу комари и се предписват превантивни лекарства.

ТУБЕРКУЛОЗАТА, СТАР БИЧ, СЕ ПРОЯВЯВА ОТНОВО
Всяка година туберкулозата убива 1.7 млн. души, по-голямата част в най-продуктивната им възраст. Броят на новите случаи се увеличава с около 1% годишно, най-бързо темпо на това развитие се наблюдава в Африка, на юг от Сахара, и в СЕИ. През 2003 г. са регистрирани почти 9 милиона нови случая, от които 674 000 души, които живеят със СПИН. Появата на фрмакорезистентни бацили, увеличаването на броя на HIV серопозитивните и на болните от СПИН (болестта намалява резистентността) и увеличаването на броя на бежанците и емигрантите са също обстоятелства, които улесняват явлението.

НОВА СТРАТЕГИЯ ЗА АНТИТУБЕРКУЛОЗНА ТЕРАПИЯ СЕ ДОКАЗВА
Туберкулозноболните стават все по-многобройни – тези, които се лекуват съгласно протокол, препоръчан в международен план под името DOTS (сигла на английски за “краткотрайно лечение под пряко наблюдение”), който улеснява диагностиката на откриване, последвана от период на лечение, а след това на продължителни грижи. Повече от 80% от лекуваните пациенти по този протокол оздравяват, но броят на оздравелите е по-малък, а броят на смъртните случаи е по-голям, когато фармакорезистенцията е честа и когато разпространението на HIV е голямо. Успехът на тази стратегия зависи в крайна сметка от откриването на всички случаи на туберкулоза, от които днес е разкрита само половината, и е лекувана по протокола DOTS. За да стане тя по-ефикасна, трябва да се ускори в Азия и в Африка работата по разкриване на болестта, както и създаването на медико-санитарни центрове.

ПО ЦЕЛ СЕДМА

ДА СЕ ОСИГУРИ ОКОЛНА СРЕДА

Да се осигури дълготрайна околна среда, означава да се експлоатират интелигентно природните богатства и да се пазят комплексните екосистеми, от които зависи оцеляването на човечеството. Тази цел не може да бъде достигната със схемите за потребление и за експлоатация, които имаме сега: земите се унищожават със застрашителна скорост; животинските и растителните видове изчезват с рекорден темп; климатът се променя, което води до рискове от повишаване нивото на моретата и задълбочаване на сушите и на наводненията; морските ресурси са свръхексплоатирани.

Бедното земеделско население е най-пряко засегнато от тези явления, защото ежедневието и средствата им за съществуване често зависят от ресурсите, които им доставя тяхната среда. Увеличава се населението, което живее в мръсни и свръхнаселени бедни жилища. В градовете и извън тях милиарди хора нямат нито сигурен източник за вода за пиене, нито санитарни условия.

Елиминирането на тези пречки и решаването на други екологични проблеми предполага, че все повече се интересуваме от съдбата на бедното население и че международното сътрудничество се засилва на безпрецедентно ниво. Предприетите инициативи, за да се попречи да продължи обедняването на озоновия слой, показват, че е възможен напредък, ако съществува политическа воля.

Цел- да се интегрират принципи на трайно развитие в политиката и в националните програми и да се преобърне сегашната тенденция за загуба на ресурсите от околната среда

По-голямата част от страните са свързани с принципите за трайно развитие и са се ангажирали да ги интегрират в собствената си политика и стратегия. Те приеха също да прилагат международните договори, които се отнасят до тях. Но всички тези добри намерения не позволиха да се напредне достатъчно, за да се противопоставят на изчезването на ресурсите, предложени от естествената среда.

В НАЙ-БЕДНИТЕ РЕГИОНИ ГОРИТЕ ИЗЧЕЗВАТ НАЙ-БЪРЗО
Горите покриват една трета от повърхността на Земното кълбо и представляват една от нейните най-богати екосистеми. Те осигуряват многобройно население, което намира в тях например храна, горива, строителен материал и питейна вода. Обаче само през последните десет години 940 000 кв. км гори (повърхността на Венецуела!) са били изсечени, предназначени за земеделие или за друга употреба. Борбата срещу изсичането на горите продължава. Стратегиите за сечене ги предпазват, намаляват натиска, оказван върху земите, и възстановяват нивото на живот на горските стопанства (общности) и на техните съседи. Остава само времето да не е срещу нас.

ИМА ПОВЕЧЕ ЗАПАЗЕНИ ЗОНИ, НО ПРИРОДНИТЕ ВИДОВЕ И СРЕДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ИЗЧЕЗВАТ
Около 19 милиона кв. километра (повече от 13% от съществуващите земи) се намират в запазени зони. Това е нарастване от 15% по отношение на 1994 г. и, разбира се, успех, но стопанисването на тези зони невинаги отговаря на принципите на съхранение. Морската среда е представена много незначително, защото по-малко от 1% от океанските екосистеми са предпазени. Разнообразието от обитатели и видове се ограничава (повече от 10 000 вида са застрашени).

КОНСУМАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЯ ПЕЧЕЛИ КАТО ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПРИЧИНА, НО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО
Консумацията на енергия е постоянно действаща причина. “Чистите” технологии извършиха прогрес, но трансферът на тези нови решения към развиващите се страни, където енергийните нужди растат стремглаво, не се извършва достатъчно бързо. Въпреки успехите на действащите технологии, общата консумация на енергия не престава да върви нагоре.

В развиващите се страни липсата на собствени горива има преки последствия за земеделските семейства, които се отопляват и готвят на дърва, кравешки изпражнения, земеделски отпадъци и дървени въглища. Смята се, че атмосферното замърсяване, причинено от горенето на тези материали, причинява повече от 1.6 млн. смъртност всяка година, най-вече сред жените и децата.

БОГАТИТЕ СТРАНИ ПРОИЗВЕЖДАТ НАЙ-ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ГАЗ С ПАРНИКОВ ЕФЕКТ
Изкопаемите горива (петрол, въглища и най-вече естествен газ) произвеждат СО2, който допринася за бавното затопляне на планетата. Последствията върху климата – повишаване нивото на моретата, увеличаване броя и силата на бурите, изчезването на някои видове, засилване на сушите и на лошите реколти – се чувстват навсякъде по света. Тъй като общият обем на емисиите не престава да нараства, по-голямата част от индустриалните страни подписаха Протокола от Киото, първата световна коалиция срещу производството на този газ.

ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУБСТАНЦИИ, КОИТО ИЗТЪНЯВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ, ЗНАЧИТЕЛНО Е НАМАЛЯЛО
Стратосферният озон абсорбира ултравиолетовото излъчване, за което се знае, че има връзка с рака на кожата и някои вредни явления за живите същества. Безпрецедентното световно сътрудничество позволи да се намали обемът на субстанциите, които обедняват озоновия слой, и които са най-разпространени, хлорофлуорокарбонатите, на 10% от онова, което беше през 1990 г. Забележителен успех, който показва, че могат да се постигат успехи в областта на екологията, ако има твърдост на политическата воля и обща визия за проблема и за решението, което той изисква. Въпреки че щетите, понесени от озоновия слой, са вече очевидни, очаква се завръщане към нормалното в следващите 50 години.

Цел- да се намали наполовина от днес до 2015 г. процентът на населението, което няма достъп по траен начин до снабдяване с чиста питейна вода и до основни хигиенни услуги.

През 90-те години изворите на питейна вода, които са добре съоръжени, станаха по-достъпни. Обаче повече от един милиард души все още не могат да се ползват от тях, най-вече в земеделските зони и в градовете, в бедните квартали с мръсни жилища. Много по-бавен е напредъкът за санитарните съоръжения. Около 2.6 милиарда (или един от всеки двама жители в развиващия се свят) са хората, които не разполагат с тоалетни, нито с някакво друго санитарно съоръжение.

ПИТЕЙНАТА ВОДА СТАНА ПО-ДОСТЪПНА НАВСЯКЪДЕ В СВЕТА
Съотношението на населението в развиващия се свят, което има достъп до сигурен източник на питейна вода от 71% през 1990 г. достига до 79% през 2002 г. Южна Азия осъществи най-видимия прогрес. Този напредък е абсолютно неприложим в Индия, която има повече от един милиард жители. Успехите на този прогрес, осъществен във всички региони от 1990 г., остават 1.1 млрд. човешки същества, които продължават през 2002 г. да черпят вода от несъоръжени извори. В Африка, на юг от Сахара, където 42% от населението не е съоръжено, препятствията, които трябва да бъдат превъзмогнати (конфликти, политическа нестабилност, бавните темпове по снабдяването с вода и пречистването й) са особено опасни, защото населението бързо се увеличава.

ПОЛОВИНАТА ОТ РАЗВИВАЩИЯ СЕ СВЯТ НЕ ПОЛЗВА ПОДОБРЕНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ
В развиващия се свят използването на санитарните оборудвания от 34% през 1990 г.е 49% през 2002 г., но ако настоящата тенденция продължи, почти 2.4 млрд. човешки същества няма да разполагат с оборудвани инсталации през 2015 г., т.е. почти толкова, колкото и днес. Фиксираната цел ще може да бъде постигната само ако инвестициите в услугите силно се увеличат.

БЕДНИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗОНИ И ОТ БИДОНВИЛИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЪРЦЕВИНАТА НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ (ОБЩЕСТВЕНА ХИГИЕНА)
Съществуват различия що се отнася до хигиената между градските и селските зони: последните са два пъти по-лошо обслужвани. Но градските статистики не държат сметка за мизерията в кварталите на бедните къщурки. Така че достъпът до питейна вода и до санитарни съоръжения остава извънредно слаб, докато тези мизерни къщурки дават облик на развиващия се свят.

В развиващия се свят като цяло 20% от най-богатите домакинства имат два пъти повече шанс да разполагат със сигурен източник за питейна вода, отколкото 20% от най-бедните домакинства и четири пъти повече шанс да използват оборудвани санитарни помещения.

Цел – да се постигне от днес до 2020 г. значително подобряване на живота на поне 100 милиона обитатели на мизерни жилища

ГРАДСКИТЕ ЖИТЕЛИ СКОРО ЩЕ БЪДАТ ПО-МНОГОБРОЙНИ ОТ СЕЛСКИТЕ В РАЗВИВАЩИЯ СЕ СВЯТ
Населението в градовете в развиващите се страни се увеличава повече от 3% годишно, или три пъти по-бързо от селското население. Ако се добавят явленията на миграция към градовете и естествения прираст може да се каже, че 100 милиона души всяка година увеличават селищата в развиващия се свят, чиито жители би трябвало да са по-многобройни от селските жители през 2007 г.

Един гражданин на трима (почти един милиард души) живее в бидонвил, в условия характеризиращи се с липса на работа, с несигурност в жилището, нечиста вода, липса на санитарни условия и на здравни услуги, обща несигурност, включително и изнасилвания на жени. Така че не е учудващо, че стойностите на заболяванията, смъртността и безработицата там са значително по-високи, отколкото в уредените градски квартали. Проучвания показват, че в някои африкански градове смъртността при децата под 5 години, които живеят в мизерни бараки, е почти двойно по-висока от тази при децата от други квартали.

УВЕЛИЧАВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ БИДОНВИЛИТЕ Е ПО-БЪРЗО ОТ ГРАДОУСТРОЙСТВОТО
Взети заедно, Южна Азия, Източна Азия и Африка, на юг от Сахара, представляват повече от две трети от бидонвилите. По-голямата част от страните търсят средства, за да предотвратят образуването на квартали от мизерни бараки. Но бързото нарастване на градското население води до увеличаване броя на жителите на бидонвилите в целия развиващ се свят с изключение на Северна Африка.

МЕРКИТЕ, ПОДОБРЯВАЩИ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ В БИДОНВИЛИТЕ, ТРЯБВА ДА СЕ РАЗШИРЯТ
Взети заедно, Южна Азия, Източна Азия и Африка, на юг от Сахара, представляват повече от две трети от бидонвилите. По-голямата част от страните търсят средства, за да предотвратят образуването на квартали от мизерни бараки. Но бързото нарастване на градското население води до увеличаване броя на жителите на бидонвилите в целия развиващ се свят с изключение на Северна Африка.

МЕРКИТЕ, ПОДОБРЯВАЩИ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ В БИДОНВИЛИТЕ, ТРЯБВА ДА СЕ РАЗШИРЯТ
Дори ако селищата не престанат да се увеличават, много от развиващите се страни показаха, че е възможно да се подобрят условията на живот в бидонвилите, опит, който трябва да се поднови в по-широк мащаб, за да се реализира тази цел на хилядолетието. Сенегал и Южна Африка, например, успяха да повишат нивото на здравеопазването и на заетостта в мизерните къщички. Властите в Индия и в Бразилия подобриха бита на жителите на фавелите (бидонвилите в Бразилия) и на мизерните къщурки, засилват защитата срещу нелегалните или насилствени отнемания на имущество. В Египет, в Южна Африка и в Тайланд даването на права на титуляри на обитаващите и достъп до кредит насърчават обитателите да инвестират в жилищата си.

ПО ЦЕЛ ОСМА

ДА СЕ ИЗГРАДИ СВЕТОВНО ПАРТНЬОРСТВО ЗА РАЗВИТИЕ

Идеята, че борбата срещу бедността е колективна и че всички страни имат интерес да участват в нея, е същността на Целите на хилядолетието за развитие. Страните, които се развиват, носят отговорността за осъществяване на целите, но международната поддръжка също е решаваща, най-вече за най-бедните страни и за тези, които страдат от географската си изолация. В една световна икономика трябва да се отворят перспективи като обмен, като финансова международна стабилност и трансфер на технологии, които ще позволят на развиващите се страни да се възползват от случаите на ангажиране в едно подкрепено развитие и ще го ускорят.

Декларацията на хилядолетието на Обединените нации поставя ясно поетия от развиващите се страни ангажимент да ръководят здраво икономиката си и да се придържат към собственото си развитие, да отговорят на човешките и социалните нужди на тяхното население. Развитите страни, от своя страна, се ангажираха да поддържат най-бедните страни с помощ, като започнат с облекчаване на дълга им. За да има смисъл това партньорство, то трябва да отговоря на нуждите на развиващите се страни в областта на технологиите, медицинските средства и работни места, в интерес на все по-многобройните групи от млади хора.

АКО ПОМОЩТА Е ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМА ЗА НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ, ТЪРГОВСКИЯТ ОБМЕН Е ОСОБЕНО ПОЛЗОТВОРЕН ЗА СТРАНИТЕ СЪС СРЕДЕН ПРИХОД
Обществената помощ и частните благотворителни дарения на развиващите се страни са основният външен източник за финансиране на най-бедните страни. За развиващите се страни със среден приход това са търговските обмени; прякото частно чуждестранно инвестиране при тях е на второ място, но то отчасти е осакатено от репатрираните печалби в родните страни на предприятията. Сумите, които емигрантите, работещи в развитите страни изпращат на семействата си, достигнаха 34 млрд. долара през 2000 г. и са външен източник на финансиране, все по-значителен за много от развиващите се страни, без да се имат предвид конкретните предимства, които те дават на семействата, които се ползват от тях.

B страните със слаб приход нивото на помощта трябва да се увеличи, за да се устои на болестите, неграмотността и липсата на инфраструктура. Докато не превъзмогнат тези недъзи, тези страни няма да могат да привлекат инвеститори, нито ще могат да се борят на световния пазар. Ако те имаха достъп до пазарите на богатите страни при по-справедливи условия, те биха могли поне да си пробият път в световната икономика на конкуренцията. Това важи за страните със слаби приходи, за които търговията със суровини и ръчно изработени произведения вече е важна.

ОБЩЕСТВЕНАТА ПОМОЩ ЗА РАЗВИТИЕ НИКОГА НЕ Е БИЛА ПО-СИЛНА, НО СЪЩО И ТОЛКОВА СЛАБА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ НА СТРАНИТЕ ДАРИТЕЛКИ
Нивото на обществената помощ за развитие (Official development assistance – ODA), след като намаля през 90-те години, се увеличи отново, за да достигне през 2004 г. рекордната цифра от 79 млн. долара. Лицата от фондовете, които отпускат средствата, обещаха, че ще ги увеличат с още 20 млрд. долара през 2006 г. Въпреки това усилие ODA представлява едва една четвърт от 1% от националния доход на страните дарителки, от които само пет (Дания, Финландия, Люксембург, Норвегия и Швеция) постигат или вече надвишават прага от 0.7%, определен от ООН. Шест други страни обявиха, че ще направят същото от днес до 2015 г. Ако всички обещания бъдат удържани, ODA ще надвиши 100 милиарда долара през 2010 г., сума, която въпреки това остава по-ниска от тази, която се смята за необходима за реализацията на Целите на хилядолетието.

ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ПОМОЩ ПРЕДВИЖДА НАЙ-ВЕЧЕ ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ДЪЛГА И СПЕШНА ПОМОЩ
Неотдавнашното увеличение на помощта послужи главно да се анулират дълговете и да се отговори на хуманитарните нужди, както и необходимостта за излизане от някои спешни ситуации. Разбира се, облекчаването на дълга е добре дошло, но това интересува често страни, които са прекратили плащането, и не е обезателно необходима финансова подкрепа за социалните услуги или за борбата с бедността. По същия начин спешната помощ и помощите в случаи на бедствия, колкото и да са необходими, не отговарят на нуждите за дълготрайното развитие. Техният размер само ще се увеличи, както помощта в отговор на урагана, който опустоши Азия през декември 2004 г.

Частта на ODA , посветена на основните нужди, тези, които Целите на хилядолетието изискват, се е увеличила двойно от средата на 90-те години. Половината от частта, която е нарастваща и която отива за основното обучение, за здравни грижи и за услуги за водоснабдяване и пречистване на водата, служи да се повиши равенството на половете и независимостта на жените. Обратно, частта, определена за земеделието и за материалните инфраструктури, намалява. Тези два сектора ще трябва да се ползват от допълнителна подкрепа, за да могат да изхранят собственото си население и да подкрепят икономическото развитие.

КАЧЕСТВОТО НА ПОМОЩТА Е СЪЩО ТОЛКОВА ВАЖНО, КОЛКОТО И ОБЕМЪТ Й
Увеличаването на помощта трябва да се съпровожда с нарастване на ефикасността, т.е. с печалба на нивото на стратегиите на развитие на страната получател. Успех, който се измерва с онова, което страната произвежда, а не с това, което получава. Лицата, които отпускат пари от фондовете, трябва да опростят процедурите си и да започнат да уреждат нещата на място, за да не претоварват развиващите се страни с административни изисквания, които се променят при всеки дарител. Те приеха да подобрят положението в този смисъл и си определиха специфични цели.

Цел-да се отговори на специалните нужди на по-малко напредналите страни, страните без крайбрежна ивица и малките развиващи се островни държави

Организацията на Обединените нации определи 50 развиващи се страни, изправени пред най-тежки затруднения: това са най-слабо развитите страни (Least developed countries – LDCs) . Развитите страни решиха да запазят поне 0.15 или 0.20% от брутния си национален доход за тази група, но целта не е постигната. LDCs сега получават около една трета от всички потоци от помощи.

Има също две други групи от страни, чието развитие е подложено на особена принуда. Това са развиващите се страни без крайбрежна ивица и малките развиващи се островни държави. Първите получават повече помощ: 1.5 млрд. долара допълнително от 1996 г., или общо почти 10 млрд. през 2003 г. Втората е получила помощ от 1.7 млрд. през 2003 г.

Цел – да се продължи изграждането на търговска и финансова многостранна отворена система, регламентирана, предвидима и недискриминационна

Развиващите се страни не могат да реализират търговския си потенциал, за да ускорят икономическия си напредък, ако не изчезнат главните пречки, които среща техният износ, а именно правата и таксите за внос, наложени от развитите страни, и субсидиите, които те отпускат на националното си селско стопанство.

РАЗВИТИТЕ СТРАНИ ВНАСЯТ БЕЗ МИТНИЧЕСКИ ТАКСИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СТОКИ ОТ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ
Повече от две трети от износа на развиващите се страни влиза днес свободно, без такси в развитите страни. Частта на тези стоки, идващи от най-слабо развитите държави, намаля между 1998 и 2002 г., докато в същото време съставът им се развиваше. Развитите страни направиха известни разпореждания, от които трябваше да се възползват най-бедните страни. Пропорционалността на износа на страните, подчинени на тези права, намаля.

МИТНИЧЕСКИТЕ ТАРИФИ ОСТАВАТ ПОЧТИ НЕПРОМЕНЕНИ
ЗА НЯКОИ ГОЛЕМИ ПРОДУКТИ ОТ РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ
Развитите страни налагат относително високи митнически такси на стоките, които са от стратегическо значение за развиващите се икономики, като текстила и селскостопанските продукти.Мултилатералните търговски преговори, които се водят, са повод да се отворят пазарите на развиващия се свят.

СУБСИДИИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ СИЛНО НАМАЛЕНИ В БОГАТИТЕ СТРАНИ
Митническите тарифи не са единствената пречка пред износа на развиващите се страни. Субсидиите, изплащани от богатите страни на техните производители, им дават несправедливо предимство пред чуждестранните вносители, с големи разходи за данъкоплатеца. Печалбите, които развиващите се страни биха получили всяка година от либерализацията на търговията със земеделски продукти, се оценяват на 20 милиарда долара годишно.

Цел – да се третира проблемът на развиващите се страни за тяхната задлъжнялост в неговата цялост

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ ОСТАВА ПРЕЧКА ЗА РАЗВИТИЕТО НЕ САМО ЗА НАЙ-БЕДНИТЕ СТРАНИ
Програмата за облекчаване на дълга на най-задлъжнелите страни позволява да се намалят с 54 милиарда долара плащанията, които 27 от тях трябва да извършат в бъдеще. Това би трябвало да доведе съотношението на тези плащания до 10% от приходите от износа. Но дори и намален, много от въпросните страни ще имат затруднения да уредят дълга си. Такъв е случаят на някои страни със среден приход. Финансовите министри на седем големи индустриални държави решиха през февруари 2005 г. да изчистят частично и дори напълно външния дълг на най-бедните страни. Ако тяхното решение се осъществи, това ще бъде значителен напредък.

Цел- в сътрудничество с развиващите се страни да се формулират и да се приложат стратегии, позволяващи на младите хора да си намерят прилична и доходна работа

Въпреки многобройните предимства на глобализацията, почти половината от 2.8 милиарда души, които работят по света, получават за това по-малко от 2 долара на ден. Повече от 200 милиона от тези работници оцеляват с два пъти по-малко. За да се преодолее бедността, трябва да се създадат за тях не само повече работни места, а повече продуктивни работни места.

БЕЗРАБОТИЦАТА ПРИ БЕДНИТЕ Е ПРИЧИНАТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ ВЪЛНЕНИЯ
От 185 милиона безработни днес в света малко по-малко от половината са между 15 и 24 години и в развиващите се региони, младите имат три пъти повече възможност от възрастните да останат без работа. Общият брой на младите стана от 115 милиона през 1990 г. почти 1.2 милиарда през 2004 г. и ще трябва да се увеличава още с 64 милиона от днес до 2015 г. В шест от девет развиващи се региона размерът на безработицата е по-висок при младите жени, отколкото при младите мъже. Безработицата при младите е едновременно спирачка за икономиката на страната и разпиляване на най-ценните й ресурси. Освен това младото население без работа може да отприщи престъпността, насилието и социалните вълнения.

Цел – в сътрудничество с фармацевтичната индустрия да се направят важните, основните лекарства достъпни и на разположение в развиващите се страни

ОСНОВНИТЕ ЛЕКАРСТВА БИХА МОГЛИ ДА СПАСЯТ МИЛИОНИ ХОРА
Милиони човешки същества умират преждевременно или стават всяка година жертви на болести или на смущения, за които съществуват лекарство или ваксина. Основните лекарства могат да спасят и да подобрят здравето, но трябва да бъдат на достъпна цена и с добро качество.

Достъпността на важните лекарства напредва в развиващите се райони благодарение на усилията на националните органи, на дарители, на частния сектор и на различни други партньори. През 2001 г. Световната търговска организация реши Договорът ТРИПС по въпросите на правата за интелектуална собственост, касаещи търговията и които между другото, защитават получените лицензи за медикаментозни препарати, да бъде интерпретиран в благоприятен смисъл за правата на страните в областта на общественото здравеопазване и общата достъпност до медикаменти. Това нововъведение бе последвано през 2003 г. от едно друго решение на Генералния съвет на същата организация, смекчаващи наложените рестрикции при вноса на лекарства в най-бедните страни, предназначени да ликвидират епидемии като СПИН, малария и туберкулоза.

МЕДИКАМЕНТИТЕ ПРОТИВ СПИН СА ПО-ДОСТЪПНИ, НО МИЛИОНИ БОЛНИ ВСЕ ОЩЕ СА ЛИШЕНИ
През 2004 г. броят на хората, които получават антиретровирусно лечение срещу HIV и СПИН се удвои в Африка, на юг от Сахара, и в Азия. Но има други 6 милиона души, три четвърти от тях в Африка, на юг от Сахара, които не могат да ползват тази терапия. Въпреки че цените на генеричните версии на медикаментите много рязко намаляха, стойността им и трудността да се набавят остават най-сериозните пречки в ситуации, характеризиращи се със слабост на системата за здравеопазване и нейната неспособност да достигне до пациентите.

ИМА ГОЛЯМ НЕДОСТИГ НА АРТЕМИЗИН, ВАЖНО ПРОТИВОМАЛАРИЧНО СРЕДСТВО
Нови препарати, включително и такива, които съдържат дериват на Артемизиа аннуа, се оказват ефикасни в борбата срещу маларията. Но стойността и редкостта на това растение го правят трудно достъпно. Тъй като са необходими от шест до осем месеца, за да порасне, трябва точно да се предвиди търсенето му, за да може да се прилага без прекъсване лечението, основано на медикаментозни съединения, в чиято основа е артемизинът. Производството и финансирането на тези препарати остават големите предизвикателства, които да се решат, за да се отговори през 2005 г. на нуждите на 132 милиона души.

НЕДОСТАТЪЧНО СНАБДЯВАНЕ С МЕДИКАМЕНТИ И ЛИПСАТА НА ПОДХОДЯЩА ФАРМАЦЕВТИЧНА ПОЛИТИКА ЗАБАВЯТ БОРБАТА СРЕЩУ ТУБЕРКУЛОЗАТА
Някои медикаменти, приемани в комбинация, са ефикасни срещу туберкулозата. Въпреки че те са относително евтини в генеричната им форма, стойността им остава прекалено висока за много от най-бедните страни. В тях, както и в някои други страни, ефикасността на терапевтичните стратегии, препоръчвани в международен план, включително и протокола ДОТС (вж. Цел шеста) и тяхното разпространение са ограничени от липсата на фармацевтични доставки и на политически грешки.

Цел -в сътрудничество с частния сектор да се направи така, че предимствата на новите технологии, по-специално в областта на информацията и комуникацията, да бъдат достъпни за всички

РЕВОЛЮЦИЯТА В ИНФОРМАЦИЯТА ЕДВА ЗАПОЧВА В РАЗВИВАЩИЯ СЕ СВЯТ
Разпространението на информатиката в развиващия се свят е положителна тенденция. Достъпът до информационните и съобщителните технологии е движение, което се разширява от средата на 90-те години и остава катализатор на развитието. В Бангладеш например, едно частно предприятие създаде мрежа за микрокредити, която позволи на бедните жени да си купят мобилен телефон и да