Кофи Анан е генерален секретар на Организацията на обединените нации
Документът за резултатите, приет миналия петък (16. 09 т.г.) в края на Срещата на високо равнище на Обединените нации, е окачествяван като “разочароващ” или “разводнен”. Това е отчасти вярно, както казах и аз в речта си на съвещанието в сряда. Но, взет като цяло, този документ все пак е забележителен израз на единството на света по широк кръг от въпроси.
Това се получи като приятна новина след цели седмици на напрегнати преговори. Чак до миналия четвъртък сутринта, когато световните лидери вече пристигнаха в Ню Йорк, все още оставаха 140 несъгласия по 27 нерешени проблема. Едно последно избухване на дипломацията “приеми или не приемай” позволи документът да бъде завършен, но толкова късно през деня, че репортерите и коментаторите нямаха време да анализират целия текст, преди да го оценят. Поради това не е критика срещу тях да се каже, че сега много от техните оценки са ревизирани или поне нюансирани.
Действително, аз не бих искал да ги критикувам, след като повечето от тях бяха много любезни спрямо мен. Те стовариха вината за обявения неуспех върху национални държави, за които се предполагаше, че не са приели направените от мен предложения за смели реформи. Честно е да кажа това направо.
През март, когато предложих дневния ред на Срещата на върха, нарочно вдигнах летвата високо, защото в международните преговори никога не получаваш всичко, което искаш. Освен това представих реформите в пакет не защото очаквах те да бъдат приети без изменение, а защото бе по-вероятно да се постигне напредък при разглеждането им заедно, не парче по парче, тъй като е по-възможно страните да преодолеят резервите си по определени въпроси, когато видят, че се обръща сериозно внимание на други, по-приоритетни за тях.
В последна сметка тъкмо това се случи. Документът за резултатите съдържа силни, недвусмислени задължения както на страните-донори, така и на развиващите се страни за конкретните стъпки, необходими, за да се постигнат към 2015 г. целите на развитието, съгласувани на срещата на върха по случай настъпването на новото хилядолетие преди пет години. Това постижение бе потвърдено и от президента Буш, който в речта си в сряда лично подкрепи тези цели.
Документът съдържа решение да се усили способността на ООН за поддържане, въдворяване и изграждане на мира, включвайки и подробен план за създаване на нова комисия за изграждане на мира, за да се осигури по-добре съгласувано и трайно международно усилие за въдворяване на мир в раздирани от война страни.
Той включва решения за укрепване на администрацията и удвояване на бюджета на върховния комисар на ООН по човешките права; за създаване на световна система за ранно предупреждение за природни бедствия; за мобилизиране на ресурси за борба със СПИН, туберкулоза и малария; за подобряване на централния фонд на ООН за реагиране при извънредни ситуации, така че в бъдеще помощта при бедствия да пристига по-бързо и сигурно.
В документа липсва ясна дефиниция на тероризма, за каквато аз настоявах. Но за пръв път в историята на ООН той включва безусловно осъждане от всички страни-членки на тероризма “във всички негови форми и прояви, извършени от когото и да било, където и да било и с каквито и да било цели”; включва и силен тласък за създаване в срок от 12 месеца на всеобхватна конвенция срещу тероризма, както и споразумение за изработване на глобална антитерористична стратегия, която да омаломощи терористите и да укрепи нашата международна общност.
За мен може би е най-ценно ясното приемане от всички членове на ООН на колективна отговорност за защита на гражданското население срещу геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството – със задължението всичко това да се прави чрез Съвета за сигурност навсякъде, където местните власти не успяват да го правят. Аз защитавах такива предложения най-напред през 1998 г. като необходими поуки от нашите провали в Босна и Руанда. Радвам се, че те най-после са общоприети и се надявам, че ще бъдат прилагани, когато се наложи.
Моето предложение за нов съвет по човешките права към ООН беше също така прието, макар и без подробностите, които биха го направили явно подобрение на съществуващата комисия. Те бяха оставени за финализиране от Общото събрание през предстоящата година. Страните, които силно вярват в човешките права, трябва упорито да работят, за да бъде новият съвет една реална промяна.
Страните-членки приеха и повечето направени от мен подробни предложения за управленски реформи. В близко бъдеще би трябвало да има по-независимо и строго преглеждане и изслушване за нашата работа; зачеркване на остарели задачи и предварително пресяване на персонала така, че да съсредоточим енергията си към днешните приоритети и да наемем подходящите хора за осъществяването им; основна проверка на правилата за използване на нашите бюджетни и човешки ресурси.
Но страните-членки се въздържаха от ясното задължение да предоставят на генералния секретар онази силна изпълнителна власт, от която аз и моите приемници ще се нуждаем, за да извършваме все по-широкия кръг от операции, възлагани от ООН.
Аз предложих и реформиране на Съвета за сигурност така, че той по-широко да представя днешните реалности. По този въпрос също има принципно съгласие, но дяволът е в подробностите. Документът задължава страните да продължат усилията си за постигане на решение и призовава за преценка на напредъка в края на 2005.
Като че ли най-голяма празнина в документа е неуспехът да се вземе отношение към разпространението на ядрени оръжия – най-сериозната заплаха, пред която сме изправени в непосредственото бъдеще, като се има предвид възможността такива оръжия да бъдат придобити от терористи. Някои страни искаха да се даде абсолютен приоритет на неразпространението, докато други настояваха, че усилията за заздравяване на договора за неразпространение трябва да включат по-нататъшни стъпки към разоръжаване. Така бе повторен неуспехът на състоялата се през май конференция за преглеждане на този договор.
Този проблем е твърде сериозен, за да се превръща в заложник на действие от вида “Алфонс – и – Гастон”. Призовавам лидерите на двете страни в спора да проявят по-голяма държавническа мъдрост и да направят спешен опит за намиране на обща основа. В противен случай тази Среща на върху рискува да бъде запомнена само с неуспеха си да спре подриването на режима за неразпространение. Тогава нейните други, реални успехи, биха били наистина погребани.
Превод Добрин Спасов
