Улрих Шнайдер е генерален секретар на Международната федерация на участниците в Съпротивата. На 51 години е. По професия учител, историк. Роден е в Касл, близо до Франкфурт. Женен. Има син на 21 г., който също участва в антифашисткото движение при младите. Шнайдер е в антифашисткото движение от 1975 г. В актива на Международната федерация на участниците в Съпротивата (FIR) e от 1992 г., а през 2003 г. във Виена е издигнат за генерален секретар на организацията.
– Г-н Шнайдер, какви са съвременните измерения на единния фронт?
– Има много мнения, но според мен съвременният враг е войната – не само като явление, но и като организации и структури, които водят към нея. Не е важно дали говорим за антиимпериализъм, капитализъм или агресия – това е война срещу хората. Имаме актуалния пример в Косово и Ирак. Те са доказателство за необходимостта от обединен фронт срещу войната.
Другата страна на единния фронт е социалната. Във времето на глобализация мнозина свиват рамене примиренчески: нищо не можем да направим в този преход. Аз казвам, че можем, но това ще стане, като се изгради обединен фронт не само в отделна държава, а и в света. Критиците на глобализацията имат нужда от такъв фронт. Не бива да делим държавите на бедни и богати и на такива, които стоят в двата противоположни края. Така че единният фронт е необходим в две посоки – срещу войната и агресията, от една страна, и срещу социалната драма, която тече в държавите.
– Актуална ли е идеята за антифашизма и има ли днес фашизъм?
– Разбира се, днес няма реален фашистки режим, но в много страни в Западна и Източна Европа има политически структури с профашистки идеи, екстремистки десни партии, както и влиятелни политици, които приемат фашистките идеи. Преди време се считаше, че неофашизмът е различен от познатия от миналото фашизъм. Казвахме, че той се опитва да се модернизира. Но и днес той се връща към своите корени – в много бивши фашистки държави като Германия, Италия, дори и България много неофашистки организации прибягват до контакт със старите фашистки идеи. Те използват нацистки военнопрестъпници, като градят своята представа за бъдещето на света.
Важно е да се борим за изясняване на истината за фашистките режими, преди да спрем развитието на неофашистките групи от улицата. В някои страни например срещаме сериозни трудности – има съдии, които твърдят, че не е проблем ненаказаността на фашисткия военнопрестъпник, че такъв човек може да бъде почтен. Подобно мислене е доказателство, че политическата система не е готова да се бори с фашистките атаки. В резултат в някои европейски парламенти, сред които и Германия, съществуват неофашистки групи, които са парламентарно представени.
– Това не е ли част от съвременната демокрация?
– Не, неофашизмът никога не е част от демокрацията, защото е неин враг. В структурите му има белези от демокрация – опитът за дискусия. Но това, което те искат и казват, е силно антидемократично.
– Имат ли общи проблеми балканските антифашистки организации?
– Срещата в София на балканските структури е много важна и навременна. Проблемите в региона не са едни и същи, но са подобни на тези в Германия и в други западни страни. Същественото е да се поддържа добър политически контакт и да се заздрави международната организация. Един от начините е отварянето ни към следващите поколения.
– Как ще привлечете вниманието им?
– Използват се различни подходи. Някои от организациите смятат, че те са старите бойци и патриоти, а младите трябва да достигнат до собствените си идеи. Други обединения, като нашето, още преди 30 години се обърна към младите хора, защото смяташе, че неофашизмът е част от съвременното общество и младите трябва да вземат участие в тази борба. В нашата организация сега имаме структура, в която повече от 75 % от членовете са под 60 години. Това са хора, които не са имали досег с фашизма и войната.
– В кои държави имате най-много организации и какво е официалното отношение на обществото към тях и идеите им?
– В различните страни е различно. При нас членуват предимно европейски организации и една от Израел. Някои от структурите са много слаби, други – по-силни. Гръцката е една от най-големите, френската реално е най-мощната. Румъния например има само 300 членове в националните антифашистки организации.
Официалната реакция на правителствата също е различна. В Германия ситуацията е противоречива. От една страна, ние сме добре приемани партньори за всякакви антифашистки дейности в училищата, където нашите членове провеждат открити уроци, в различни организации. От друга страна, някои ни заклеймяват като врагове на демокрацията. В репортаж сме били обявявани за организация, закриляна от лявото крило на политиката. Това е политически скандал, разбира се. Тогава информирахме всички структури по целия свят и реакцията им беше изключително позитивна – получихме много писма, с които те засвидетелстваха солидарността си с нашите идеи.
– Къде антифашистите са радват на най-голяма почит?
– В Западна Европа – Холандия, Белгия, Франция, където има министерства на ветераните. Във Франция миналата година на т. нар. D-day, когато на Стария континент дебаркират съюзническите войски, френският президент беше почетен не само от френските борци срещу фашизма, но и от деятели от други страни, включително и от германските.
– Нуждае ли се днес светът от нови идеолози от типа на Димитров?
– Не се нуждаем от една личност, а от много такива. Но, разбира се, е необходима дискусия за идеите на Георги Димитров и други антифашисти, кои са актуалните проблеми, как трябва да провеждаме антифашистката стратегия не само в отделните страни, а във всички, за да работим заедно. Ако имаме личност като Димитров, бих бил много щастлив, но ще бъда още по-доволен, ако хората като него са повече.
– Говорите за антиимпериализъм, за налагането на един социално справедлив свят. Това не е ли утопия?
– Не. Защо да е утопия? Мисля, че живеем в общество, в което повече или по-малко съществуват демократични структури и политическо развитие и шанс да влезем в контакт с много хора и да се опитаме да го спечелим за идеята да се борят за едно „по-социално” общество. Не мисля, че това е утопия. Ще променя въпроса. Хората, които са били в концентрационни лагери, които са били жертва на фашисткото варварство, са имали идеи за един нов свят на мир и свобода. Те са имали същите идеи и когато са излизали от лагерите. Защо да не мечтаем за по-социално справедлив свят, при условие че вече не съществуват концлагери и може да се общува свободно и да се обменят идеи. Може би това е утопия, но мисля, че е реална утопия. И като се сетя за завета, оставен ни от истински патриоти, защо да не желаем да го превърнем в реалност?
– Не сте ли прекалено много свързани с миналото?
– Не мисля, защото нашата организация в Германия наистина е открита за млади хора. Тя е готова за дискусия за бъдещето на мира, на демокрацията, на социалното общество. Ще спрем, когато фашизмът бъде разрушен не като структури, а като идеи. Тогава ще се борим за по-добър свят с мир и свобода. Това е задача на младата генерация.
Интервю на Eмилия Антова
