Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в СУ “Св. Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет в Габрово. Работил е в МФ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на НС. Автор и съавтор на учебниците “Банков контрол”, “Данъчен и митнически контрол”, “Теория и история на парите и кредита” и др. Член е на работните групи, изготвили през пролетта на 1995 г. Закона за Сметната палата, както и неприетите два проектозакона от ХХХVI НС година по-рано. Предлаганата публикация е част от новата книга на Йосиф Аврамов “Силата на парите (“История на парите и кредита”), която ИК “Сиела” пуска на пазара този месец.
Най-важните предимства от въвеждането на еврото в Република България съвпадат в голямата си част с предимствата от влизането ни в ЕС и се свеждат до:
1. Значително намаляване на зависимостта от рисковете на обменния курс на фирмите в Еврозоната*. На практика с възприемането на еврото за национална валута на нашата страна ще настъпи снижаване на валутния риск. Премахва се валутната рискова премия, оскъпяваща инвестициите у нас, вследствие на присъединя-ването ни към зона на валутна стабилност. Ето защо може да се очаква допълнителен растеж на чуждестранните инвестиции. Тази валутна стабилност ще направи по-устойчива българската икономика към външни шокове, които в условията на глобализация на световната икономика са твърде опасни за малките и слабите национални стопанства, които са извън интеграционна общност като ЕС.
2. Осигурява повишена прозрачност на цените и на прогресивната ценова хармонизация. Тя се изразява чрез постепенно уеднаквяване на ценовите равнища в отделните страни. Това се постига чрез присъединяване към зона на ценова стабилност, в която намалява спекулативната нагласа при определянето на потребителния избор, което от своя страна ще доведе до по-добро функциониране на пазара.
3. Улеснява международните разплащания и води до хармонизация на сроковете за осъществяването им. При въвеждането на еврото сроковете за разплащане в Германия и скандинавските страни са около 20 дни, а в средиземноморските страни – между 70 и 120 дни. След въвеждането този срок постепенно започва да намалява и в страните от Южна Европа. На практика се осъществява хармонизация на пазара на финансови услуги, което ще позволи фирмите ни да се финансират от допълнителни финансови инструменти, предлагани в рамките на Еврозоната. Тези допълнителни улеснения ще възникнат и от единната база за формиране на котировките и общите борсови индекси в евро. Тези предимства ще обхванат и дейността на небанковите финансови институции. Ще бъдем очевидци на засилени вътрешнообщностни операции и листване на нови фирми на борсите. Очакванията са окрупняване на пазара, а в рамките на ЕС се обсъждат проекти за обединение на фондови борси, което ще засегне и България. Пазарът ще се универсализира чрез продажба на всякакви видове финансови пакети и услуги. Ще бъдат развити и застрахователните пазари, на които ще започнат да се предлагат нови застрахователни продукти, както и банково-застрахователни продукти. Ще се стандартизират методите за оценка на компаниите чрез присъждане на кредитен рейтинг, позволявайки фирмено финансиране чрез издаване на корпоративни облигации, което в редица случаи е по-изгодно от банковото финансиране, а от друга страна, ще облекчи и банките при определяне на кредитния риск за фирмите, които кандидатстват за банково кредитиране.
4. Елиминират се разходите по конвертиране на сделките в различни валути. Това ще доведе до икономия на разходи в тази връзка.
5. Улесняване на пътуванията на гражданите в Еврозоната, които спестяват разходи за комисионни при обмяна на валута.
6. Подобряват се възможностите за повишена икономическа адаптивност, която ще бъде постигната чрез по-реална възможност за макроикономическо прогнозиране, в резултат от присъединяването ни към синхронизиран в циклично отношение икономически организъм.
7. Неизбежно ще възникнат или ще се открият филиали у нас на наднационални компании, което ще е в резултат от засилената конкуренция и отраслова специализация, а също и от валутната стабилност и ценова прозрачност. Това ще увеличи заетостта и възнагражденията в тези отрасли в нашата страна.
8. Увеличаване на нетния приток на чуждестранни инвестиции и в частност на инвестициите в недвижими имоти, в т.ч. земя, а също и в селското стопанство като цяло. В тази връзка бяха направени в началото на 2005 г. и промени в Конституцията на Република България. Защитата на частната собственост е основно изискване за постигане на ефективно пазарно стопанство, а забраната за търгуване със земя е в колизия с това изискване. Един от основните принципи в ЕС е свободното движение на капитали, а придобиването на собственост върху земя може да бъде тълкувано като част от този принцип.
9. Увеличение на нетния приток от регионални субсидии по следните две направления: от структурните и кохезионния фонд на ЕС и от отчисленията на общия европейски бюджет, предназначени за общата аграрна политика. Ще нараснат и субсидиите за инфраструктурни и други регионални проекти в транспорта, екологията и граничния и митнически контрол. След присъединяването ни към Еврозоната тези субсидии ще бъдат усвоявани значително по-ефективно и по-прозрачно. Ще бъдат предотвратени някои разхищения и злоупотреби, които понастоящем са характерни при усвояване на средствата по предприсъединителни програми на ЕС – ФАР, ИСПА и САПАРД.
10. България ще се присъедини към единния европейски пазар, за който са характерни свободно движение на капитали, стоки и услуги и работна сила. Това ще бъде свързано с чувствително нарастване на външнотърговския ни обмен и синхронизация на потребителския, производствения и финансовия сектори. В резултат на тези структурни промени в българската икономика се очаква постепенно изравняване на потребителските цени у нас с тези в Евроланд, респективно и постепенно (но неизбежно, с по-бавни темпове – б. авт.) повишаване на доходите на българските граждани.
С решение № 103 на УС на БНБ от 9 септември 2004 г. бе приета Стратегия за развитие на Българската народна банка 2004 – 2009 г. В нея се посочва, че паричният съвет у нас в т.ч. и запазването на съществуващото разменно съотношение 1.95583 лв. за 1 евро ще бъде в сила до влизането на България в Еврозоната и Евросистемата, което се предвижда да се осъществи според членовете на УС на БНБ през 2009 г. БНБ ще се придържа към определената от ЕК и ЕЦБ рамка, която изключва възможността за едностранна евроизация от присъединяващата се страна.
В стратегията се посочва, че до присъединяването ни към Еврозоната БНБ ще е единственият емисионен институт на територията на Република България. Тя организира, контролира и отчита производството на банкноти и монети. При присъединяване към евросистемата националните централни банки (НЦБ) имат право на избор:
• самостоятелно производство на техните “квоти” от евробанкноти и евромонети;
• осигуряване на полагащите им се “квоти” чрез покупка от лицензирани печатници и монетни дворове.
В раздел “Налично парично обращение” на Стратегията за развитие на Българската народна банка 2004-2009 г. се посочва също, че дистрибуцията на пари от 2007 нататък ще бъде организирана на пазарен принцип. Съвместната организация с търговските банки на дистрибуцията, обработката, съхранението и унищожаването на налични пари минимизира инвестициите и гарантира нормалното протичане на замяната на лева с евро при спазване на стандартите на ЕЦБ. Подобна организация на паричното обращение създава за страната сравнителни предимства след присъединяването към ЕС на останалите държави в региона.
В раздел “Платежна система и надзор върху плащанията” на стратегията е предвидено, че БНБ следва да подготви националната платежна система за интегриране към платежната система на Еврозоната, като националната ни банка ще осигури кадрово, техническо и инфраструктурно осигуряване. В зависимост от вижданията за развитие на платежната система на ЕЦБ – TARGET БНБ ще търси възможност за присъединяване към обща платформа като най-ефективен вариант за нашата страна.
Относно развитието на Еврозоната през 2004/2005 г. и перспективите й през втората половина на 2005 г. и 2006 г. са характерни следните особености:
През 2004 г. бяха емитирани 1,6 млрд. евробанкноти, като решението за това бе взето от УС на Европейската централна банка (ЕЦБ) на свое заседание на 26.VI.2003 г. Това количество банкноти е необходимо, за да покрие нарастването на обращението и замяната на негодните банкноти, както и да осигури на националните централни банки достатъчно логистични наличности, за да могат да се посрещнат всички искания за банкноти, дори в периоди на върхово сезонно търсене. Поради обстоятелството, че в Еврозоната или евросистемата вече са натрупани запаси от банкнотни наличности, обемът на производството им през 2004 г. е значително по-малък от произведените през 2003 г. банкноти. (вж. Изисквания на ЕЦБ по отношение на евробанкноти и монети, Издание на БНБ, 2004 г., дирекция “Емисионна политика и контрол”, с.55).
В Еврозоната е създаден т.нар. стратегически запас на евросистемата (СЗЕ) съгласно решение на ЕЦБ от 26.ІХ.2002 г., който е предназначен за използване при изключителни обстоятелства. Те могат да настъпят, когато в Еврозоната няма достатъчно логистични запаси за посрещане на евентуално непредвидено нарастване на търсенето на евробанкноти или рязко прекъсване на доставките им. В СЗЕ трябва да се акумулират 30 % от общата стойност на евро банкнотите в обращение (това се отнася за големите купюри), както и 20 % за по-малките купюри. Той възлиза през 2004 г. на около 1,74 млрд. банкноти. Логистични и стратегически запаси от евробанкноти са необходими за осигуряване възможността на националните централни банки да посрещнат всякакви промени в търсенето по всяко време независимо дали то идва от някоя от 12-те страни от нея или от другаде. Те са формират, за да:
• заменят негодните банкноти, изтеглени от обращение;
• задоволят очаквано нарастване на обращението;
• задоволят сезонните колебания на търсенето;
• се оптимизира транспортирането на банкноти между клоновете на националните централни банки (НЦБ) на страните, членуващи в Еврозоната.
Недостигът на банкноти в отделни региони на Еврозоната се компенсира от излишните запаси на друга НЦБ. СЗЕ е възможно да бъде използван само ако неочакваното нарастване на търсене на банкноти от даден купюр не може да бъде посрещнато от излишъка на логистичните запаси.
Вече е в ход подготвителната работа върху емитирането на нова емисия на евробанкноти или върху следващите серии банкноти, предвидени да бъдат пуснати в циркулация към края на първото десетилетие на ХХI в. За тяхната изработка ще бъдат използвани върхови съвременни технологии за защита срещу фалшифициране. Те ще притежават характеристики на безопасност, които да бъдат разпознавани от потребителите. Банкнотите ще бъдат емитирани през определени интервали, с оглед замяната на съществуващите банкноти да става постепенно в продължение на няколко години. Сюжетите, които ще бъдат изобразени на новите банкноти, както и сегашните банкноти, ще бъдат на тема “епохи и стилове в Европа”, за да се осигури приемственост и лесно разпознаване.
Засега не се предвижда емитирането на монети с по-малки номинали от 1 цент, независимо че монетите с малък купюр позволяват търговците на дребно да калкулират цените си по-точно. Много собственици на магазини и хипермаркети използват често цени, като 0,99 евро, за привличане на повече клиенти.
УС на ЕЦБ отложи за по-късна дата решението си за емитиране на банкноти от 1 и 2 евро независимо от желанието на някои жители на страни от Еврозоната, тъй като (вж. пак там, с. 58):
• не е желателно нарастването на броя на гражданите толкова скоро след смяната и приемане на единната европейска валута еврото през 2002 г., когато бизнесът понесе значителни разходи;
• обществената подкрепа за въвеждане на банкноти с малък купюр е сравнително ограничена;
• доводите за и против емитирането на банкноти от 1 и 2 евро ще бъдат разгледани през есента на 2004 г. (през март 2005 г. все още не е взето такова решение – бел. а.) когато ще има повече данни за използването им във и извън Еврозоната.
В случай че се вземе решение за емитиране на банкноти от 1 и 2 евро, това ще се осъществи евентуално в края на първото десетилетие на ХХI в., когато ще се пусне в обръщение втората серия евро банкноти. Предвижда се същите купюри банкноти и монети да циркулират паралелно.
Независимо от опасенията на някои граждани от страните, членуващи в Еврозоната, че е възможна несъвместимост на монетните автомати към монети, емитирани в друга страна от нея, на практика е малко вероятно това да стане. Наложително е обаче монетните автомати да бъдат настроени така, че да приемат в определени граници допустими отклонения в характеристиките на монетите. Този проблем е основателен, тъй като на евромонетите са изобразени специфични за всяка от дванадесетте страни сюжети. Други 4 от т. нар. държави-джуджета (Ватикана, Монако, Сан Марино и Андора) имат специфични монети със свои сюжети на тях, различни от останалите държави.
От значение за потребителите от страните, членуващи в Еврозоната, както и за тези, които са от държави, на които им предстои да се присъединят към нея, са следните официални документи на Европейската централна банка и Съвета на Европа (вж. Изискванията на ЕЦБ по отношение на евро банкноти и монети, издание на БНБ, С., 2004, с.7 – 54):
• Решение на Европейската централна банка от 20 март 2003 г. относно купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на евро банкнотите ( ЕЦБ/2003/4) (2003/205/ЕО);
С това решение се регламентират видовете купюри по номинал, техните размери, цвета и дизайна, които бяха посочени по-горе, правилата за възпроизвеждане на евробанкноти и замяната им. Предвижда се, ако се представи в националната централна банка евробанкнота, която е повече от 50 % запазена, да бъде обменена, а също и когато е представена банкнота, която е 50 % или по-малко запазена, но предявителят докаже, че липсващите части са унищожени. Определена е такса за замяна на повредени евробанкноти, която е 10 цента на една повредена банкнота. Регламентиран е редът на изтегляне от обращение на евробанкноти при замяна на досегашните 7 купюри с нови.
• Указание на евросистемата за използване на машини за обработване на банкноти от кредитните институции и други институции в Еврозоната, извършващи сортиране и разпространение на банкноти сред населението като професионална дейност (от 24 май 2002 г.);
В указанието са предоставени регламенти за касовите служби в кредитните институции, както и на другите институции в Еврозоната, които се наричат оператори на банкнотообработващи машини, в т.ч. изисквания за разкриване и датчиците; идентифи-кацията на държателя на сметката и проследяването на операциите; сортиране на негодните банкноти; информация за евробанкнотите и осигурителните им характеристики; тестове за работа на машините и актуализиране на програмите за установяване на истинността на банкнотите; машини за депозиране/внасяне на пари.
• Регламент на съвета (ЕС) № 1338/2001 от 28 юни 2001 г. за определяне на мерки, необходими за предпазване на еврото от фалшифициране.
Този регламент е издаден от Съвета на ЕС и е във връзка с Конвенцията на Европол. В първата му част “Цел и определения” са посочени определения за фалшиви банкноти и фалшиви монети. Такива са банкноти и монети с обозначена номинална стойност в евро или изглеждат като евробанкноти или монети и които са били незаконно изработени и подправени. Посочено е и задължението да се изпращат фалшивите банкноти и монети за идентифициране, както и задълженията и санкциите за кредитните институции, сътрудничеството за защита на еврото от фалшифициране и т.н.
• Решение на ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА от 8 ноември 2001 г. по някои условия относно достъпа до Системата за следене на фалшификати (ССФ) (ЕЦБ/2001/11) (2001/912/ЕС)
Това решение е свързано с Регламента на Съвета на ЕС. В него е регламентирана т.нар. Система за следене за фалшификати, както и на Националните центрове за фалшификати, в т.ч. и мониторинга върху тях.
• Модел на споразумение между Европейската централна банка и националната централна банка на присъединяваща се страна
В него се регламентират задълженията на ЕЦБ от една страна и на националната банка на присъединяваща се страна от друга. Посочват се средствата за комуникацията между страните и лицето за контакт. Регламентира се сигурността на информацията, отговорността при вреди и възможностите за неизпълнение на задълженията и уреждането на сроковете.
• Насоки на Европейската централна банка от 10 януари 2001 г. относно приемането на разпоредби за паричната обмяна през 2002 г. (ЕЦБ/2001/1) (2001/151/ЕО)
В насоките се регламентират основните моменти при осъществяване на предварителното зареждане с евробанкноти и монети, в т.ч. на доставката им, как се покриват рисковете от повреда, кражба или обир на банкноти и монети и др. обстоятелства, които са били от съществено значение в края на 2001 г. и началото на 2002 г. В насоките се посочват и условията за доставка на евро банкноти и монети за клоновете както в Еврозоната, така и за банкови клонове извън Евроланд;
• Препоръка на Европейската централна банка от 6 декември 2001 г. относно отмяната на разпоредбите, ограничаващи количеството монети, емитирани в национална валута, което може да бъде използвано при всяко отделно плащане, отнасящо се до участващите страни членки (ЕСБ/2001/17) (2001/С 356/05);
• Становище на Европейската централна банка от 16 април 2004 г. на Съвета на Европейския съюз относно предложение за Регламент, засягащ медали и знаци, наподобяващи евро монетите (СОМ(2004) 39 final) (CON/2004/13) (2004/С 134/07)
Предстояща е т.нар. Реформа в Пакта за еврото. Тя обхваща правилата за гарантиране на стабилността на еврото. В края на февруари 2005 г. бе взето решение на бюджетната комисия на парламента на Германия или Бундестага за увеличаване на вноската на тази най-голяма страна в ЕС от 23 млрд. евро за 2005 г. на 35 млрд. евро през 2007 г. На практика Германия ще изпълни решението на Европейската комисия размерът на вноските в общия бюджет да се повишат от 1 % от брутния национален доход на страните-членки на 1,14 %. Предстои и по искане на Франция да бъде премахната досегашната отстъпка от 4,6 млрд. евро от годишната вноска на Великобритания, поради много доброто състояние на британската икономика. Това е становище на еврокомисаря за бюджета Далия Грилаускайте. Така ще стане възможно предоговарянето на земеделското споразумение, което ще се отрази на новите страни, на които им предстои да се присъединят през 2007 г. – България и Румъния, и отблокиране на замразяването на земеделските субсидии до 2013 г.
В паричната циркулация преобладават в обращение банкноти от 50 и 20 евро, а логично най-малко са тези с големи номинали от 200 и от 500 евро. Транзакциите с банкноти от 100, 200 и 500 евро в страните от ЕПС се извършват предимно посредством банкови карти, респективно чрез АТМ терминали и ПОС терминали. Най-голям брой монети са отсечени към 01. 01. 2002 г. с номинали от 10 и от 1 цента, а след това от 2 и 5 цента, за по-широкото им използване при връщане на ресто в търговската мрежа (предимно павилиони и магазини в малките населени места, тъй като в големите градове и курортите преобладава заплащането с банкови карти), а също и при автомати за дребни покупки (кафе, цигари и т.н.). Най-голямо е количеството на евробанкноти, отпечатани първоначално с номинал 50 евро – 3674 млн.бр., следват банкнотите с номинал 20 евро – 3608 млн. бр. и с номинал 10 евро – 3013 млн. бр. Най-малко е количеството на евробанкнотите с номинал 200 евро – 229 млн. бр. и с номинал 500 евро – 360 млн. бр. По отношение на отпечатаните банкноти и отсечените монети по държави от най-голямо значение е броят на населението им и поради тази причина Германия бе на първо място с първоначално отпечатани 4342 млн.бр. евробанкноти, следвана от Франция – 2570 млн. бр. евробанкноти, и Италия – 2380 млн.бр. евробанкноти, а най-малката страна в Еврозоната – Великото херцогство Люксембург (с население около 427 хил. души) е на последно място с отпечатани 46 млн.бр. евробанкноти.
Основателен е въпросът: КОИ СА ПРЕДИМСТВАТА И НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ПРЕДСРОЧНОТО (ПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В ЕС) ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В БЪЛГАРИЯ? Въпросът за предварителното въвеждане на еврото или евроизацията у нас преди влизането на Р България в ЕС, респективно в Европейския паричен съюз или Евроланд, две години преди присъединяването на България вече не е от най-актуалните. Пред бъдещата монетарна политика на БНБ и на правителството, в частност на неговата фискална политика и изобщо на икономическата му политика този проблем не стои с такава острота, както преди няколко години. Идеята за предсрочно въвеждане на еврото у нас е твърде привлекателна (атрактивна) и на пръв поглед едва ли би следвало да има противници, тъй като едва ли има по-хубаво от това да получаваш доходите си в евро и да се чувстваш част от обединена Европа. Основателен е и въпросът така ли ще бъде в действителност и не е ли тя поредната красива приказка или мираж, които се предлагат на българина? На този въпрос не е възможно да бъде даден еднозначен отговор. Въпросът за предварителното въвеждане на еврото у нас преди влизането ни в ЕС е от приоритетните и е крайно време по него да вземат отношение и отговорни представители от МС и БНБ. Вече са налице предимствата (а и недостатъците) от въвеждането на еврото и въпросът за евроизацията на българското стопанство е на днешния, а не на утрешния ден, а синдромът на щрауса (зарил главата си в пясъка при надвиснала над него опасност) не е най-доброто средство за реакция. В тази връзка първото значимо аналитично произведение “От лев към евро: кой е най-добрият път?” на Николай Неновски, Калин Христов и Борис Петров, излязло през 2001 г. на издателство СИЕЛА, трябваше да стане начална точка за една дискусия, в която да вземат отношение възможно най-голям брой анализатори, практикуващи финансисти и политици. До излизането й само в отделни публикации, като тези във в. “Капитал”, бяха се докоснали до обширната тема на евроизацията Красимир Ангарски, Емил Хърсев и други автори. На практика такава дискусия не се осъществи нито в научните среди, нито в медиите, а произведението на посочените автори остана единственото значимо и аргументирано в подкрепа на евроизацията.
Не е необходимо да се анализират подробно и задълбочено останалите два сценария (възможни валутни режима), които много трудно биха се осъществили предвид условията в нашата страна: Балкански паричен съюз, в който да участваме заедно с останалите балкански страни (без Гърция и Турция) или връщане към режима на традиционната централна банка, респективно и към плаващ валутен курс. Двата най-вероятни сценария пред България са: паричният съвет и предсрочно въвеждане на еврото или на евроизацията. Системата на паричен съвет или на валутен борд, която ни бе наложена на 01.VIІ.1997 г. и има редица предимства и недостатъци, е добре позната и няма да анализираме нейните особености. Независимо от слабостите й, проявяващи се и у нас в някои сфери на икономиката (фискални рестрикции за бюджетните звена и общините, кредитни рестрикции от страна на банките ни по отношение на реалния сектор и т.н.), тази монетарна система доказа своите предимства и на макрониво в Р България бе установена трайна финансова стабилизация.
Независимо че правителството ни емитира първата еврооблигационна емисия, с която частично покрихме плащанията си по дълга и на практика се промени неговата матуритетна структура, е трудно да си представим, че през следващите години България ще се откаже от сравнително евтиния и изгоден кредит от МВФ. Известно е, че заемите от МВФ се отпускат не въз основа на честна дума или на личните качества на отговорни представители от правителството и БНБ, а срещу изпълнението на конкретни условия, поети в споразумението. Не мога да си представя, че е възможно да се водят преговори в тази насока с мисията на фонда, в които да фигурира условието, че в оставащите по-малко от две години до присъединяването на България към ЕС, тя ще излезе от системата на валутен борд и ще приеме еврото за средство за разплащане. При тази перспектива преговорите с МВФ предварително са обречени на неуспех, което поставя под въпрос плащанията ни по външния дълг, превишаващи валутния ни, в т.ч. и златния ни резерв понастоящем. Без частично рефинансиране от МВФ на тези плащания България е изправена пред реалната опасност от втори мораториум след този от 1990 г., което ще е с непредвидими последици за все още слабата българска икономика. Трудно (по-скоро невъзможно) е да си представим, че представителите на мисията на фонда биха възприели тази перспектива пред бъдещата монетарна политика на България, независимо от някои нейни безспорни предимства. Не бих свързвал наличието на всички непопулярни мерки във фискалната ни политика или както е в конкретния случай бъдещата сериозна промяна на паричната ни система с налаганите ограничения от МВФ, с които често се спекулира и дори нещо повече, преувеличава се в негативен аспект неговата роля на стабилизиращ фактор и съвършено неправилно се представя на населението чрез медиите като международен цензор за рестрикции на държавните ни финанси. Основна негова задача е поддържането на финансова стабилизация, в изпълнението на която се включва и запазване на стабилност на паричната система. С предсрочното въвеждане на еврото преди влизането ни в ЕС, респективно в ЕПС, едва ли българската паричната система би станала по-нестабилна – точно обратното, налице са очаквания за дестабилизация на други сфери на стопанството ни, които ще бъдат взети предвид и от представителите на мисията на фонда, ако такова искане се отправи към нея.
На първо място ще бъдат изтъкнати предимствата на евроизацията, на които също следва да се отдели подобаващо внимание при формиране на бъдещата ни финансова политика, тъй като са сериозни и безспорни. Евроизацията може да бъде съгласувана с Европейската централна банка (ЕЦБ), с Европейската комисия (ЕК), при която се постига споразумение за пълно или частично възстановяване на загубения сеньораж вследствие отказа от националната ни валута. При възприемане на съгласуваната евроизация е удачно да се направи сравнение с брака между хора, при които следва и двете страни (съпругът и съпругата) да са съгласни и предварително да са се разбрали затова и не е възможно само едната страна да иска да встъпи в брак, каквато хипотеза е налице в конкретния случай. Досега обаче преговори с ЕК и ЕЦБ по този въпрос не са водени официално, а ако са правени сондажи, те не са известни на българското общество и е извънредно трудно да се предвидят резултатите от евентуални преговори и няма никакви гаранции, че ще завършат благоприятно за нас и скептицизмът за изхода им като че ли надделява. Втората възможност на въвеждане на евроизация е несъгласувана и при нея не е налице споразумение за възстановяване на сеньоража и не предполага от страна на ЕС на този монетарен режим като приемлива алтернатива, съвместима с принципите на ЕПС. При възприемане на втората възможност, което на практика е едностранно решение за евроизация на България, отпада всякакъв ангажимент от страна на ЕПС към паричната ни система и нашата страна ще трябва да закупува необходимите й евро на международните финансови пазари. Едно от съществените предимства на евроизацията е отпадане на валутния риск (с въвеждането на паричен съвет и фиксирането на българския лев към еврото този въпрос в известна степен е решен) и създаването на по-надеждна среда за инвестиции. По отношение на подобряване на инвестиционната среда от по-съществено значение са други фактори като външнополитическата обстановка, която допреди няколко години бе много сложна в непосредствена близост до българските граници (в Македония, Южна Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина), а нашата югоизточна съседка Турция до неотдавна бе в значителна финансова криза. От значение е и нестабилното българско законодателство, което освен че е не особено добре разработено, често се променя, както и зле работещите съдебна система и държавна и общинска администрация. При отпадане на валутния риск в резултат на евроизацията се очаква намаляване на риска от финансови (в т.ч. валутни) кризи и снижаване на системния, в т.ч.валутен и матуритетен риск в банковата ни система. Тук е възможно да се направи изводът, че една от най-добрите страни на евроизацията е намаляване на лихвените проценти на банките и увеличаване на достъпа до по-дългосрочни кредити. Друг положителен ефект, който се очаква вследствие нейното въвеждане, е допълнително намаляване на темповете на инфлация. Евроизацията ще доведе и до преориентиране на търговията на България към Еврозоната, с която на практика търговията ни от външна ще стане вътрешна. Понастоящем около половината от българския износ и внос е към страните от Евроланд. В резултат на отчитането на търговията с Еврозоната като вътрешна търговия се очаква да се съкрати с около 35 % дефицитът по текущата ни сметка.
Недостатъците от евроизацията също не са малко и съвсем не са за подценяване. Те се свеждат до загуба на приходи за фиска от сеньораж, който представлява дохода, получен от разликата между номиналната стойност на парите и разходите по тяхното създаване. За последните четири години след въвеждане на валутния борд у нас сеньоражът е средно 2,2 % от БВП, като приблизително е еднакъв по размер с този в развитите страни. Сеньоражът може да се разглежда и като приход от последна инстанция на правителството, който в период на неочаквани кризи може да ползва за събиране на допълнителни приходи. (вж.цит.произв., с. 93). Значителни са и т.нар. еднократни разходи за евроизацията, които се изчисляват на около 8 % и включват: разходи за промяна на цените от левове в евро, които са от чисто техническо естество, като нови опаковки, етикети и т.н.; за програмни продукти; за пренастройка на касовите апарати и др. Тези разходи неизбежно ще бъдат направени и след официалното влизане на България в ЕС и ЕПС и тяхното извършване само става в по-близък период. От значение са и две други причини, които могат да се причислят към недостатъците от преждевременната евроизация и първата от тях е, че отказът от националната валута в известна степен е отказ от националната ни идентичност (за голяма част от населението и стопанските субекти, които и понастоящем спестяват и се разплащат в друга валута, предимно щатски долари, този проблем не е приоритетен) и втората, която е по-съществена – този паричен режим (евроизацията) е несъвместим със съществуващата процедура за водене на преговори с ЕС и ЕПС. Нейното преждевременно приемане ще противоречи с принципите, установени от този съюз, които са характерни за преходния период, и ще бъде свързано със загуба на политическо доверие между двете преговарящи страни.
Налице са и два други недостатъка, които считам, че не са от най-съществените: първият е ограничаване на възможността централната банка да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция и да провежда независима парична политика, което на практика се осъществи у нас на 01.VII.1997 г. с въвеждане на системата на паричен съвет. Някои автори считат (пак там, с.94), че в случай на съгласувана евроизация приходите от компенсирания сеньораж могат да се използват като колатерал срещу получаването на заеми, от своя страна използвани за рефинансиране на търговските банки при ликвидни кризи в икономиката. Чрез пълното елиминиране на валутния риск и по-голямата интегрираност на банковата ни система в европейската ще я направи по-стабилна и по-устойчива на ликвидни шокове. Вторият недостатък се свежда до обстоятелството, че при спазване на стандартната процедура за членство на България към ЕПС страната ни ще има право на глас в УС на ЕЦБ. Това не е изрично упоменато в договора от декември 2000 г. от Ница и най-вероятно малките страни, които ще станат членки на ЕПС, няма да имат постоянни членове на УС на ЕЦБ, а ще участват на ротационен принцип.
Други съществени недостатъци от евроизацията, които не са достатъчно изследвани досега, са: на първо място, едно от най-скорошните последствия на въвеждането на еврото в страните от Еврозоната е предстоящата (в период до няколко години) хармонизация на цените на стоките и услугите в отделните 12 страни. Известно е, че индексът на относителните цени у нас за 1998 г. е 28,8 % от този на страните на ЕС, а БВП на човек от населението, който същевременно е паритет на покупателната способност, е 23,5 % от този в страните в ЕС. България с относително най-бавни темпове от страните в Централна и Източна Европа се доближава до равнището на доходите на страните от ЕС. Налице е и процес на конвергенция на ценовите равнища в страните от Еврозоната, която се осъществява сравнително бързо, макар и болезнено за по-бедните й жители. Съществува реална опасност българският потребител да бъде изложен на ценовата инвазия на сравнително по-високите ценови равнища на стоките в страните от Еврозоната. Това няма да е особен проблем за онези жители, където разликата в цените и доходите не са толкова големи, но за средностатистическия български данъкоплатец по-високите няколко пъти цени на стоки от първа необходимост при относително едни от най-ниските доходи в Европа, които в обозримо бъдеще от 1-2 години едва ли много ще пораснат, ще го затрудни неимоверно. Това ще бъде фатално за болшинството от българските потребители и последиците ще бъдат непредвидими за тяхното оцеляване. Дори страните от Евроланд имаха на разположение цели три години за подготовка за приемане на еврото, а за България и този преходен период е кратък. Всякакви експерименти за евроизация без необходимия за целта преходен период за българската икономика и за българските граждани ще бъдат с негативен изход за много български предприятия и голям брой жители на нашата страна.
Предварителното въвеждане на еврото у нас преди влизането в ЕС и ЕПС няма да реши и проблема с ниската конкурентосособност на болшинството от българските предприятия, респективно и на тези, работещи за износ, поради ниска производителност на труда, висока енергоемкост и суровинноемкост, вследствие на технологичната им изостаналост и не особено добрия мениджмънт. Очакванията ми са проблемите им да се задълбочат и голяма част от тях да претърпят сериозни финансови загуби или да бъдат обявени в несъстоятелност, а част от заетите в тях – изхвърлени на улицата. Друга част от тях вероятно ще бъде погълната от фирми от страните от Евроланд и от други развити страни, а за много малка част от българските стопански субекти въвеждането на еврото ще е твърде благоприятно и те биха само спечелили от безпрепятственото им излизане на единния европейски пазар. Последните две възможности са извънредно перспективни както за тези български предприятия, така и за работещите в тях работници и служители, които ще получават значително по-високи доходи от останалите. Най-вероятните последици от лошата конкурентоспособност на по-голямата част от българските стопански субекти при предварителна евроизация ще им се отрази отрицателно, независимо че за българската икономика като цяло вероятно ще е със знак плюс. Загубите, които тя ще претърпи в един по-близък период, може би ще са по-малки от загубите, които ще ескалират и ще са по-големи след 4-5 години. Недостатъчно е изследван трудно разрешимият проблем при евентуална евроизация за относително големия български външен дълг, а също и за валутния ни, респективно златния ни резерв. Очевидно този въпрос следва да бъде разрешен в благоприятна за България светлина след преговори с представители на ЕЦБ и ЕК. Само привидно е заключението на някои експерти, че с цената на загубата на доходите от сеньоража едва ли не външният ни дълг ще бъде поет от ЕЦБ, което не споделям. Според мен подобен проблем не е стоял пред ЕЦБ и ЕК и ще бъде разрешен само след преговори, които е трудно да се предвиди с какъв резултат ще завършат.
На практика след приемането на посочената стратегия на БНБ въпросът за предварителната евроизация у нас изцяло се обезсмисля, но все още са налице съждения в тази посока от отделни представители на скоро възникналите партии на бизнеса у нас, както и на някои работодателски организации. Тези съждения са съпроводени с предложение за обезценка на българския лев спрямо еврото, с което евентуално ще се стимулира българският износ. Това обаче е извънредно опасно и би отдалечило нашата страна от приемането ни в ЕС, респективно и от присъединяването ни към Еврозоната в най-благоприятния случай с няколко години, а в най-лошия – с 10-15 години.
* Еврозона или Евроланд или Европейска парична система (ЕПС) е т.нар. зона на еврото или на 12-те страни-членки на ЕС, които са приели на 01.01. 2002 г. еврото за своя национална валута: Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Финландия, Ирландия, Португалия и нашата южна съседка – Гърция, както и т.нар. четири държави-джуджета: Ватикана, Сан Марино, Монако и Андора. Банкнотите евро за всички държави са еднакви, но отделните купюри монети имат и своя национален оттенък, тъй като техният реверс (гръб) е различен за всяка от изброените държави.
