“Но рано или късно идеите, а не користните интереси стават опасни за добро или зло.”
Кейнсианската доктрина е една от водещите концепции за развитие на икономическата наука и практика на XXв. Джон Мейнард Кейнс и капиталният му труд “Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (1936 г.) извършват революция в икономическата мисъл, белязана от ревизия на доминиращите класически икономически принципи. Кейнсианската революция полага основите на направлението икономика на търсенето, чиято квинтесенция е държавната намеса и регулация и превръщането на държавата в субект на икономическия просперитет.
Джон Мейнард Кейнс – икономистът на XX в.
Джон Мейнард Кейнс (1883-1946 г.) е най-изявеният икономист на XX в. В резултат на политическата си дейност и заеманите държавни длъжности Кейнс разработва социално-икономически тезиси. Като икономически съветник той съпровожда министър-председателя Лойд Джордж на мирната конференция във Версай. Великият икономист остава силно разочарован от недалновидността на политиците относно репарациите към Германия, тъй като тя няма възможност да ги заплати. Кейнс напуска конференцията и предрича нова световна война. Негодуванието си от мирния договор той излага в своя статия от 1919 г. “Икономическите последствия от Версайския мир”.
След края на Първата световна война Кейнс се ориентира към въпросите и проблемите на паричното обращение. В монографиите си “Трактат за паричната реформа” (1923 г.) и “Трактат за парите” (1930 г.) той представя възгледите си относно функционирането на монетарната система и политика на капиталистическото стопанство.
Кейнс, като критик на златния стандарт в международната търговия и финанси, е “…един от главните организатори и основатели на Международния валутен фонд и Международната валутна система след Втората световна война”.1
Най-значимото монографично произведение на Джон Мейнард Кейнс е “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, в която е концентрирана философията на кейнсианската доктринална мисъл. Поводът, провокирал написването на книгата, е Великата депресия (1929-1933 г.). Кейнс си поставя за цел да обоснове икономически модел, който преодолява депресионния период и предотвратява подобни кризи.
Въпреки противоречивите оценки за кейнсианската доктрина, благодарение на своите приноси към икономическата теория и практика, Джон Мейнард Кейнс е обявен за икономист на ХХ в.
“Обща теория на заетостта, лихвата и парите” – същността на кейнсианската доктрина.
“Обща теория на заетостта, лихвата и парите” започва с критика на класическата икономическа школа. Кейнс оспорва трите основни компонента на класическата политическа икономия, а именно златния стандарт, принципа laissez-faire и уравновесените бюджети. Великият икономист счита, че постулатите на класическата икономическа мисъл не са приложими в общия, а само в даден частен случай на равновесие в макроикономиката – състоянието на пълна заетост. Според Кейнс икономическото равновесие е постижимо и в ситуация на непълна заетост, която всъщност е обичайна за макроикономиката. Той критикува и отхвърля класическата доктрина за саморегулиращата се икономическа система, “…която осигурява сама по себе си ниско равнище на безработица и висок икономически растеж. Кейнс доказва, че в хода на икономическото развитие размахът на стопанските цикли в националните икономики се увеличава и придобива разрушителни размери, което в частност се дължи на големите различия в очакванията на стопанските агенти по време на стопански цикъл, предизвикващи ускорени изменения в равнището на инвестициите и чрез тях в цялостните икономически резултати.”2 Протекцията на макроикономическия баланс изисква целенасочена и организирана държавна интервенция.
Кеймбриджският икономист концептуализира модел на ефективното търсене с цел оказване на влияние върху производството и съответно предлагането. Той не приема тезата, че предлагането само по себе си създава търсене. Необходимо е то да се инициира и организира. Нарастването на ефективното търсене поражда увеличение в доходите и заетостта. Фундамент на подобна икономическа перспектива е провеждането на монетарна политика, предполагаща икономически растеж.
Основната постановка на кейнсианската доктрина е в обращение да се намира достатъчно количество пари и да се поддържа най-ниският възможен лихвен процент. В икономическия свят предпочитанието към ликвидност е завишено, оттук лихвеният процент е висок и трябва да се снижи. По този начин ще се потисне желанието за натрупване на пари и ще се понижи предпочитанието към ликвидност. Увеличението на количеството парична маса в обращение предизвиква повишение на агрегираното ефективно търсене, което въздейства върху производствената дейност. При безработица нарастването на количеството пари в обращение влияе благотворно върху равнището на заетостта.
Съгласно класическата икономическа мисъл равнището на заетост зависи от производителността на труда и работната заплата. Нарастването на заетостта е постижимо при понижаване на работните заплати. Кейнс неглижира тези отношения и счита, че “…равновесният обем на заетостта зависи от:… функцията на съвкупното предлагане… склонността към потребление… и…обема на инвестициите…Това е същността на Общата теория на заетостта.”3 Освен това “…обемът на заетостта е еднозначно свързан с дадено равнище на реалните заплати – не обратно”.4 Кейнс не е толкова радетел за повишаване на работните заплати, колкото за възпиране на понижаването им.
Заетостта се обуславя най-вече от равнището на инвестициите. Съвкупното потребление нараства в по-малка степен в сравнение с повишаване на националния доход, вследствие на което се увеличават спестяванията, а оттук и инвестициите. Инвестициите са крайъгълният камък за преодоляване на проблема с безработицата.
За стимулиране на ефективното търсене и поддържане на инвестициите Кейнс предвижда активна държавна намеса в икономиката, с което преодолява класическото разграничаване на икономическата дейност от държавата. Държавата трябва да пристъпи към мащабни инвестиционни проекти, чрез които “…поне наетите безработни могат да придобият покупателна способност”.5 Освен това държавата, посредством фискалната си политика, може да намали част от данъчното бреме и да завиши преките бюджетни разходи. Съществен елемент от кейнсианската фискална политика е преразпределението на доходите, ориентирано към обществените слоеве, които изразходват по-голяма част от дохода си за потребление.
Кейнсианската доктрина, въпреки своята регулативистка същност, не се стреми към разрушение на капитализма, а към реформирането му с цел адекватно внушение на обществено- икономическите реалности на ХХ в. Кейнс не предвижда етатистко направляване на икономиката, нито планиране от социалистически тип. Според него тоталитарните държави “…изглежда, са решили проблема за безработицата за сметка на ефективността и свободата.”6
За Кейнс капиталистическото стопанство гарантира “…личната свобода и стимулира ефективността чрез децентрализирани решения и се опира на личния интерес. Но “икономическата анархия” на капитализма от типа laissez-faire не осигурява пълна заетост или достатъчно равенство на доходите и богатството.”7 Необходима е целенасочена държавна подкрепа.
Концептуализирането на кейнсианската доктрина е резултат от несгодите, породени от дълбока икономическа депресия, и тя par excellence има антикризисен характер. Но целта на доктрината има по-дълготрайни аспекти от управлението и преодоляването на икономически кризи, а именно предотвратяването им.
Кейнсианската доктрина намира своето практическо приложение и “не само по време, но и след Втората световна война парадигмата коренно се променя – свободното или либералното саморегулиращо се пазарно стопанство се трансформира в силно регулирано от държавата пазарно стопанство. Икономическото божество вече не е Адам Смит, а Кейнс, икономическата библия не е “Богатството на народите”…”8, а “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”.
Икономически и социално-политически ефекти на кейнсианската доктрина
Джон Мейнард Кейнс не остава безкритичен към своя проект и сам анализира някои от ефектите на теорията си. Огромното количество пари в обращение би дестабилизирало валутния пазар, но за кеймбриджския икономист просперитетът, заетостта и благоденствието на нацията са идеалът, за който заслужава да се направи този компромис.
Кейнс съзнава, че доктрината му е уязвима по отношение на инфлацията, която би произтекла от реализацията й. Според него увеличаването на количеството пари в обращение не води винаги до покачване на цените. Аргументацията му е, че “…нарастването на количеството пари няма да има никакъв ефект върху цените, докато съществува някаква безработица, и че заетостта ще нараства точно в същата пропорция, както увеличението на ефективното търсене, предизвикано от нарастване на количеството пари…”9 В кейнсианския светоглед състоянието на непълна заетост не предполага инфлация. Въпреки това Кейнс приема, че може да се отчете известно повишаване на цените, породено от вторични фактори, като например нееднаквост в пропорцията на изменение на ефективното търсене и количеството пари. Той допуска, че може да настъпи известно намаляване на реалната работна заплата, но в името на идеала за пълна заетост трудещите се доброволно биха се съгласили на тази отстъпка.
Последствията от практическото приложение на кейнсианската доктрина в икономиките на водещи държави се различават от предполаганите от самия Кейнс евентуални ефекти. Кейнсианският проект започва да се прилага реално след Втората световна война. Към момента на написване на монографията макроикономиката е в ситуация на инвестиционен дефицит, но след войната се наблюдават инфлационни процеси в резултат на диспропорцията между спестявания и инвестиции. Променен е контекстът на приложение на регулативисткия модел. Независимо от това обстоятелство кейнсианската доктрина се оказва приемлива алтернатива за развитие на редица страни след края на Втората световна война. В краткосрочен аспект кейнсианският проект овладява следвоенната криза и предвещава икономически растеж. Увеличените държавни разходи, включително и за военни цели, завишават съвкупното търсене и осигуряват по-висока печалба за предприемачите и повишаване на работните заплати. Резултатът в реалната икономика е и покачване на цените, което неминуемо довежда до инфлация. Единственият субект, който извлича дивиденти от инфлацията, е политическият управляващ елит. Тя позволява да се пропагандират високи работни заплати, а нарастването на експорта поради обезценената национална валута дава основание, че са налице процеси на увеличаване на заетостта.
Съгласно кейнсианските постулати при риск от инфлация се провежда рестриктивна политика. При наличието на рецесия и безработица се пристъпва към експанзионистични действия. Според макроикономическите обстоятелства се редуват безработица и инфлация. Този процес продължава до началото на 70-те години на ХХ в.
През 70-те години на ХХ в. възможностите за въздействие върху икономиката изглеждат изчерпани. Оживлението в макроикономическия цикъл преминава в рецесия. Инфлацията дори се превръща в част от живота. Хроничните бюджетни дефицити и огромното количество пари в обращение задълбочават инфлационните процеси. Появява се явлението стагфлация, т.е. наличие на значителна безработица и огромни увеличения в цените. Разпада се Бретън-Уудската система. Полагат се основите на информационно-технологична революция. Кейнсианството и регулативизмът са обвинени за настъпилите макроикономически трудности. Кейнсианският проект вече не е в състояние да преодолява икономически кризи. Реализацията на кейнсианската доктрина в дългосрочен план, която не е съобразена с обществено-икономическата действителност, се превръща в източник на икономически проблеми.
Независимо от икономическите несполуки кейнсианската идеология постига значителни резултати в областта на социалната политика и социалното подпомагане. Еманация на социалната ориентираност на кейнсианската мисъл е преодоляването на безработицата, социализацията на инвестициите и подобряване като цяло на качеството на живот на хората. Държавните разходи в сферата на социалната политика допринасят за изграждане на стабилни и ефективни системи на социална подкрепа в редица западноевропейски страни.
Привеждането в практиката на кейнсианската доктрина поражда многопосочни ефекти, но в областта на теорията и науката Джон Мейнард Кейнс извършва революция. Кейнсианската доктрина не успява да реформира капиталистическото стопанство до степен на безкризисност, но в контекста на определени обстоятелства спомага за преодоляването на депресионни икономически периоди. Кейнсианската концепция сменя доминиращата парадигма – на преден план излиза макроикономическия подход и начин на мислене, а също обръща и внимание на психологическите склонности и фактори в икономическото поведение на индивидите. Съвременният макроикономикс се основава на кейнсианската икономическа доктрина. Самият Кейнс подчертава в предговора на “Общата теория”, че “…нейната главна цел е разглеждането на трудни въпроси на теорията и едва на второ място прилагането на тази теория на практика.10
Приложимост на кейнсианската доктрина в българската икономика
Кейнсианската концепция за развитие на икономиката предлага относително успешна трансформация на държавно-плановите стопанства на страните от социалистическия блок след 1989 г. Ако кейнсианският проект беше намерил адекватно приложение в прехода към пазарно стопанство на тотално одържавената българска икономика, то вероятно голяма част от последвалите кризи и несполуки биха се избегнали. Провеждането на политика на смесена икономика с тенденция към намаляваща държавна регулация би допринесла за постигане на многократно по-добри резултати за българското общество.
В действителност структурната реформа в България се извършва хаотично и без ясна концепция. Цените се освобождават, започва приватизация и реституция, следва модернизация на образованието и здравеопазването, но липсват правната регламентация и синхрон. Множество предприятия съзнателно се довеждат до фалит, по политически съображения се загубват печеливши чуждестранни пазари, появява се огромна безработица.
Последиците от прехода можеха да бъдат по-благоприятни, ако редица големи предприятия бяха останали за известен период от време държавни с цел съхраняване, а не разруха на производствените мощности и на вече заетите международни пазарни сегменти. Нямаше хиляди да загубят работните си места. Последващото раздържавяване и приватизация биха се осъществили при значително по-изгодни условия за българската страна.
Друга алтернатива за развитие на прехода към пазарна икономика е социалното пазарно стопанство по немски образец, но все пак в Германия то се реализира след Втората световна война, когато икономиката на страната е абсолютно разрушена. В България в края на 80-те години все още съществуваше относително добре изградена и организирана производствена инфраструктура, която трябваше посредством държавни инвестиции и целенасочена и съзидателна държавна подкрепа да се запази и модернизира.
В българската действителност прекалено популистки се разчита пазарните сили сами да постигнат равновесие и да осъществят икономическата трансформация. Резултатът е дълбоки икономически кризи, а последиците са изключително голяма безработица, емиграция и маргинализация на значителна част от българското общество. Последвалата модернизация на социално-осигурителната система е неуспешна.
Обществените реалности в България, свързани с европейската интеграция на страната, до голяма степен поставят въпроса за съвременното приложение на кейнсианската доктрина. Европейският съюз и възможностите, които предоставя членството в общността за достъп до различни фондове, придават ново звучене и актуалност на публичния инвестиционен аспект на кейнсианството, което е шанс за известно овладяване на някои проблемни области от българската обществено-икономическа действителност.
Успоредно с това приложимостта на кейнсианските принципи представлява трудност поради обвързаността на страната с Международния валутен фонд. Основана и от Кейнс, Международната финансова институция провежда политика, противоречаща на кейнсианските постулати.
Присъединяването на българската държава към ЕС предполага модернизиране на здравеопазването и образованието, както и хармонизиране на стандартите в областта на екологията, инфраструктурата и др. Успешното реформиране на тези сфери изисква реализацията на широкомащабни инвестиционни проекти, включително активно държавно финансиране. Освен това за постигане на конкурентоспособност на българската икономика са необходими инвестиции с държавно участие в човешки капитал, информационни технологии и пр.
Осъществяването от страна на държавата на подобни инвестиции ще наруши едно от основните изисквания на МВФ, а именно наличието на нулев (или близък до него) бюджетен дефицит. Бюджетният дефицит е водещ принцип на кейнсианската идеология.
Безспорно вътрешната финансова стабилност е от първостепенно значение за бъдещето на България в обединена Европа, но придържането към строгата рестриктивна политика на МВФ възпрепятства икономическия прогрес и социалното благополучие на българското общество. Политиката на МВФ не е ориентирана към постигане на икономически растеж, заетост и иновации. Изискванията на Фонда относно ниската инфлация и нулевия бюджетен дефицит са насочени към установяването на макроикономическа стабилност, която ще привлече чуждестранни инвестиции, които от своя страна ще допринесат за повишаване равнището на заетост.
Следователно държавата не се намесва в пазарните отношения, което според Кейнс е недопустимо.
Освен това, в замяна на финансовата стабилност българското правителство не може да провежда собствена макроикономическа политика. Всяко действие на управленските органи в областта на макроикономиката и финансите трябва да получи съгласието на МВФ. “Но защо една суверенна държава ще моли за позволение Международния валутен фонд при всяко решение, което взема?”11 Фондът първоначално играе ролята на спасител, но много бързо се превръща в диктатор, регулиращ изцяло монетарната и фискалната политика.
Продължителното сътрудничество с МВФ ощетява интелектуално страната, тъй като специалистите по финансови и фискални отношения нямат съзнанието, че от техните знания, умения и квалификация зависи прогресът на обществото и не са мотивирани да разработват разнообразни алтернативи за бъдещето на макроикономическото равновесие.
В съвременните български обществено-икономически условия съществува известна необходимост от приложение на кейнсианските принципи, но възможностите за това са силно ограничени преди всичко от дългогодишната колаборация с МВФ. Занапред българската държава трябва да запази добри взаимоотношения с Международния валутен фонд, но и да се дистанцира, стремейки се да провежда собствена макроикономическа политика, предполагаща икономически растеж, заетост и просперитет.
Заключение: ХХ в. – “век на Кейнс” или “век на инфлацията”
Противоречивите резултати от провеждане на кейнсианската политика дават основание Кейнс да бъде квалифициран и като “спасител”, и като “разрушител” на капитализма. Независимо от нападките на опонентите му държавата се превръща в спътник на икономиката, съпричастен на икономическия просперитет.
Summa summarum, кейнсианската доктрина полага основите на държавната регулация в макроикономическия процес, която се възприема за неизбежна и необходима от 1936 г. до ден днешен. Основните дискусии по отношение на държавната интервенция са свързани с обхвата й.
В рамките на кейнсианската доктрина се формират множество идейни направления като неокейнсианство, посткейнсианство и др., които се стремят да доразвият кейнсианските принципи и да ги адаптират към динамично променящата се обществено-икономическа среда, тъй като на кейнсианската парадигма е подвластна не само съвременната макроикономическа наука, но и реалната икономическа практика на редица проспериращи страни.
Кейнсианският проект не е изчерпан, тъй като проблемите, които си поставя за цел да разреши, не са преодолени. Безработицата е особено актуална тематика в условията на икономика на знанието, където обществената стратификация е на основата на знанията, образованието, квалификацията и уменията. Тенденцията е макроикономическото равновесие да се постига при все по-намаляваща заетост. Едновременно с това новите глобални политико-икономически реалности затрудняват приложението на кейнсианските принципи. Глобализацията отнема част от суверенитета на държавите. Свръхмобилността на финансовия капитал не позволява на националните правителства да провеждат собствена икономическа политика и да направляват икономическите процеси. Ограничените възможности за въздействие върху макроикономическата стабилност подкопават устоите на социалната държава. Занижените възможности за контрол върху международните финансови потоци не позволяват на макроикономическата политика да направлява нивото на инвестиции и заетост. Възможностите за държавна регулация на икономиката са силно лимитирани.
Притокът на чуждестранни капитали може да окаже благотворно влияние върху местната икономика, но цената за това е безмилостна експлоатация на работната сила.
Глобализацията на финансовия свят активизира спекулативния капитал. Застрашени от финансовите спекулации са цели икономики. Дефицитното бюджетно финансиране е несъвместимо с движението на международните финанси. При риск от инфлация спекулативният капитал се оттегля, което може да доведе до колапс на дадена национална икономика.
Приносът на Джон Мейнард Кейнс към съвременната макроикономическа теория и практика го нарежда сред големите имена – теоретици и анализатори на капитализма. Противоречивостта на съвременния свят предвещава на кейнсианската доктрина актуалност, но до голяма степен и невъзможност да се прилага.
Литература
1. Кейнс, Джон Мейнард в: Икономическа енциклопедия. С., изд. “Наука и изкуство”, 2005 г., стр.342
2. Кейнс, Джон Мейнард в: Икономическа енциклопедия. стр.342
3. Кейнс, Джон Мейнард. цит. съч., стр.41
4. Кейнс, Джон Мейнард. цит. съч., стр.42
5. Михайлова, Мариана. Икономически очерци. П., изд. ИМН, 2005 г., стр.17
6. Кейнс, Джон Мейнард. цит. съч., стр.438
7. Кейнс, Джон Мейнард в: Блекуел енциклопедия на политическата мисъл. С., Лик, стр.192
8. Стоянов, Велчо. Теоретични основи, еволюция и революция на парите и финансите. С., ИК “Галик”, 2005 г., стр.116
9. Кейнс, Джон Мейнард. цит. съч., стр.339
10. Кейнс, Джон Мейнард. цит. съч., стр.7
11.Стиглиц, Джоузеф. Провалът на Международния валутен фонд. в: сп. “Ново време”, 2002 г., №5, стр. 126
Допълнителна литература:
Бухолдц, Тод. Живи идеи от мъртви икономисти. С., ИК “Христо Ботев”, 1993г.
Галбрейт, Джон Кенет. Пътуване през икономическото време. С., изд. “Дамян Яков”, 1999 г.
Минчев, Дянко. Кейнсианството или неолиберализмът са приложими у нас днес? в: сп. “Икономика”, 1996г., №11
Аройо, Жак. Позабравеното кейнсианство не ни ли предлага по-добри решения? в: сп. “Икономика”, 1993 г., №12
Леонидов, Атанас. За нов прочит на Кейнс. в: сп. “Ново време”, 1991 г., №11
